Преди повече от десет години Федерацията на американските учени оцени изключително високо китайската ракетна програма, особено на фона на общо взето проблемната военна индустрия на страната. През 2010 китайските военни обявиха, че са започнали изпитания на противокорабни балистични ракети DF-21A, в рамките на може би най-амбициозната си програма в тази сфера . През миналата 2013 пък се появиха няколко съобщения, че малък брой от въпросните ракети са били разположени в Южен Китай. Както е известно, DF-31A бяха рекламирани като "убийци на самолетоносачи" и ще бъдат използвани за "сдържането" на американските групи самолетоносачи в случай на въоръжен конфликт с Тайван или за спорните територии в Южнокитайско море.
Решението на Китай да използва балистични противокорабни ракети изненадва, имайки предвид, че атаката срещу движещи се кораби с ракети с балистична траектория е много по-трудна и изисква по-сложна навигация, отколкото тази, осъществена с крилати ракети например. В този смисъл, решението на китайската армия да заложи именно на балистичните ракети (ASBM) говори за нарасналата и самоувереност и развитието на военната индустрия на страната.
Анализаторите се разминават в мненията си относно последиците от въвеждането на новата система за въоръжените сили на САЩ. Някои от тях (което не е чудно) го определят като решаващ фактор, променящ баланса на силите и представляващ пряка заплаха за американската военноморска мощ в региона. Други експерти смятат, че съществуват редица възможности за париране на евентуална атака с ASBM, например чрез създаването на фалшиви цели, или атакувайки поддръжката и комуникациите на китайската ракетна система. Макар и двете страни да лансират коректни аргументи, би следвало да разглеждаме китайските ASBM не изолирано, а като част от по-мащабния процес на военна модернизация и трансформация на доктрината на китайските въоръжени сили.
Обхват на конвенционалните крилати ракети на китайската армия
Легенда:
До 600 км: ....
До 2000 км:....
До 3300 км:....
Както е известно, в течение на хилядолетия, китайските военни стратези демонстрират определено пристрастие към асиметричните методи за водене на война. Китай не страда от илюзии относно военната си неподготвеност за пълномащабна война със Съединените щати и е наясно, че това положение ще се запази поне през следващите две десетилетия.
Ето защо, китайската армия разработва цял спектър от асиметрични стратегии за "сдържането" на САЩ до момента, когато мощта и стане достатъчна за пълноценно противопоставяне на американския съперник.
Отчитайки зависимостта на САЩ от космическите и спътниковите комуникации за осъществяването дори на най-елементарни военни операции, китайската армия инвестира значителни средства за развитието на противоспътниковите въоръжения.
През януари 2007 Китай изстреля първата си противоспътниковата ракета, унищожавайки стар свой спътник в космоса. През май 2013 китайците изстреляха ракета без полезен товар на 10 000 км височина в космоса, което е най-дългото разстояние, преодоляно от ракета, от средата на 70-те години на ХХ век насам. Отсъствието на полезен товар, т.е. на спътник, показва, че ракетата най-вероятно представлява противоспътниково оръжие.
В допълнение към ракетния си арсенал, Китай експериментира и със зелено и синьо лазерно въоръжение, което породи множество обвинения от страна на американските военни, че отделни лазерни лъчи са били насочени към техни спътници. Както е известно, лазерните импулси могат да нарушат комуникацията на спътниците, или (в зависимост от мощта си) дори да ги унищожат.
Китайската ракетна програма се развива стабилно и по отношение повишаване точността на ракетните удари и бързо се усъвършенства по отношение на обхвата на нанасянето им. Доказателство за прогреса в ракетния проект на Пекин, който можеше да се очаква предвид напредъка на китайската космическа програма, е нарастващият брой на изстреляните спътници, както и фактът, че тази програма непрекъснато се усложнява. Т.нар. "лунна програма" (в рамките на която до 2020-2025 китайски космонавти трябва да кацнат на Луната, а в края на 2013 това стори първият китайски „луноход”) е друга нагледна илюстрация за приоритета на космоса в стратегията на Пекин.
Другите сфери на китайската асиметрична стратегия
Асиметричната военна стратегия на китайската армия не се ограничава само с космоса, а касае и други сфери - сушата, морето, въздуха и киберпространството. Да вземем например морската стратегия на Пекин. Китайският военен флот не се стреми да противопостави на всеки американски самолетоносач свой самолетоносач, а на всеки противников кораб свой кораб, както вероятно си мислят някои. Вместо това, китайците разгръщат все по-голямо количество атакуващи подводници, въоръжени с конвенционално и ядрено оръжие - екипажите на тези подводници са 45% от всички военнослужещи във флота, което е най-високият процент измежду всички големи флоти на планетата.
Освен с подводници, китайският флот разполага и с хиляди ракети с наземно базиране - крилати и балистични. Освен това флотът разчита на голям брой свръхбързи и трудни за засичане ракетни катери и корвети, като катамараните клас Hubei например. В тесните проливи и крайбрежните води тези катери могат да бъдат изключително ефективни срещу големи противникови военни кораби, особено ако използват т.нар. "тактика на пчелния рояк".
Друга сфера, превърнала се приоритет за китайските военни, е киберпространството. От 2000 насам, експертите в Пекин обсъждат концепция за водене на тотална или неограничена война, в която китайската армия ще използва асиметрична тактика във всички сфери на театъра на военните действия. Между другото, най-популярния в днешен Китай труд, посветен на асиметричните военни действия, се появи през 1999 и е писан от двама полковници. Заглавието му е "Неограничената война" (буквално "война без граници").Осъществените през миналата 2013 кибератаки и удари срещу особено чувствителни за САЩ и други развити държави цели демонстрират нарастващата мощ на китайското кибероръжие. През последните години китайските висши военни училища, като Академията за военни науки, Националният институт по отбраната и Институтът на военния флот, отделят значително време за изучаване военните кампании на западните държави. Арабско-израелските конфликти, включително Втората ливанска война предоставят на китайците достатъчно примери за това, как използването на ракетни катери може да нанесе сериозен ущърб дори на най-модерния военен флот.
Макар че обсебеността на китайците от асиметричната война не е нещо ново, напоследък тази концепция бързо се придвижва от теорията към практиката, превръщайки се в доминиращ подход. Не бива обаче да смятаме, че китайската армия ще разчита само на асиметричните стратегии. На практика, след като Китай окончателно преодолее технологичното си изоставане, много от стратегиите му ще станат сходни с тези, използвани от развитите западни държави. Все пак, имайки предвид хилядолетната практика, асиметричният елемент вероятно ще си остане доминиращата китайска стратегия. САЩ, напротив, сякаш не проявяват особен интерес към асиметричната война и другите нестандартни форми на военни действия. Т.нар. "американски стил" във воденето на война продължава да е фокусиран върху настъпателната огнева мощ, пренебрегвайки отбранителните елементи.
В случая, въпросът не е, дали САЩ ще могат да се справят с една отделна система, а дали ще се окажат способни да осъзнаят характера на асиметричната стратегия във всички сфери на военните действия. Както посочва известният американски военноморски експерт Скот Джаспър, притежаващ над 30-годишен опит в борбата с подводниците: "Комбинацията от балистични и крилати ракети, в съчетание с подводници и скоростни ракетни катери, може да се окаже смъртоносна за самолетоносачите на САЩ. Наличието на голям брой ракети, снабдени с модерни устройства против радиосмущенията, може да сведе до нула предимствата на най-модерните ни ракетни системи, като Aegis например".
Тук е мястото да си припомним, че по време на войната с Израел през 2006, "Хизбула" изстреля срещу израелска корвета от клас Eliat китайска ракета, доставена от Иран, която уби четирима матроси и нанесе сериозни вреди на кораба им, макар че този клас корвети се смятат за най-модерните и добре защитени в света.
Макар че в обозримо бъдеще САЩ вероятно ще запазят военното си превъзходство, Китай вече разполага с достатъчно възможности за да ерозира американското предимство. Между другото, това би могло да има и позитивен ефект за САЩ и Китай, доколкото двете свръхдържави ще се сдържат взаимно. Пекин и Вашингтон стават все по-взаимнозависими и споделят немалко общи интереси. Това би могло да намали риска от открит конфликт между тях. Не бива да забравяме обаче, че непосредствено преди двете световни войни Германия беше основния търговски партньор на Великобритания, което не попречи на двете държави да влязат в смъртоносна схватка помежду си, въвличайки в нея и целия останал свят.
*Авторът е завършил Националният университет по отбраната в Пекин и е защитил докторска степен в Националния университет по отбраната на САЩ, автор на няколко книги по въпросите на сигурността в Азия
{backbutton}
Копието на Дракона: асиметричната военна стратегия на Китай
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode