17
Пон, Фев
8 Нови статии

Китайската енергийна стратегия в Централна Азия

брой 1 2014
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Несъмнено, енергетиката е материалната база на прогреса на човешкото общество и на глобалната икономика. През последните години проблемът за енергийната сигурност постепенно се превръща в "тясно място" на социално-икономическото развитие на Китай. Централна Азия пък е регион, богат на енергоносители, при това в географски план той е разположен в близост до Китай. Ето защо тя е ключово звено в китайската стратегия за енергийна сигурност. Настоящата статия е опит за осмисляне на стратегията за гарантиране енергийната сигурност на Китай в съвременните условия и отношенията между него и централноазиатските държави в енергийната сфера.

Дилемата на китайската енергийна сигурност

Неоспорим факт е, че реформите и отварянето съдействаха изключително много за бурния ръст на китайската икономика, стимулирайки процесите на урбанизация, индустриализация и интернационализация на страната. Благодарение на това Китай се превърна във втората по обем икономика в света след тази на САЩ. Съответно, енергийното потребление в страната нараства с високи темпове, особено що се отнася до петрола и природния газ. По официални данни, обемът на консумацията на петрол в Китай е достигнал през 2011 450 млрд. тона (второ място след САЩ). През 2003, на специално заседание по въпросите на икономиката, ръководството на страната посочи "финансите" и "петрола" като двата ключови елемента на икономическата сигурност на Китай.

Както подчертава известният британски историк Пол Кенеди, "проблемите с осигуряването на необходимите материални ресурси сериозно ще сдържат развитието на Китай" (1). На свой ред, Администрацията за енергийна информация на САЩ прогнозира, че през 2020 нивото на зависимост на Китай от вносните петролни енергоносители ще достигне 62,8%, а през 2035 ще се повиши до 68,8% (3).

Факторите, влияещи върху енергийната сигурност на страната са многообразни и сложни, като сред тях са войните, конюнктурата на пазара, логистиката, технологиите, инвестиционните потоци, геополитиката, сигурността на производството, стихийните бедствия и т.н. В днешен Китай императивите на енергийната сигурност се свеждат най-вече до следното.

На първо място, налице е недостиг на стратегически петролни запаси. По официални данни, общият обем на стратегическите запаси от петрол на Китай е едва 14 млн. т. Той може да покрие консумацията на страната за не повече от 20 дни (4.). Очевидно е, че обемът на тези запаси е далеч под приетия от Международната агенция по енергетика (МАЕ) - 90 дни. В тази връзка, Китай разчита до 2020 да повиши обема на петролните си запаси до 850 млн. т (5). Едва тогава страната ще покрие изискванията на МАЕ за необходимия стратегически запас от петрол.

На второ място, снабдяването с енергоносители е недостатъчно. През 2013 нивото на китайската зависимост от вноса на петрол достигна 57% (за сравнение, за САЩ този показател е 53%) (6), при това 58,8% от петрола се доставя от Близкия Изток. През последните години обаче, ситуацията в Близкия Изток и Северна Африка съществено се влоши: възникнаха въоръжени конфликти и политическа дестабилизация. Новата обстановка в региона се отразява негативно върху енергийната сигурност на Китай.

На трето място, транзитът на енергоносители е застрашен. 80% от внасяният от Китай петрол се доставя по море, но почти 90% от превозите се осъществяват от чуждестранни корабни компании. В същото време, напоследък САЩ все по-активно преориентират стратегията си от Запад на Изток, опитвайки се да укрепят своето военно присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион и стриктно контролират много стратегически морски маршрути, включително този през Малакския пролив. Съвършено очевидно е, че всичко това ще препятства увеличаването на транзита на енергоносители към Китай. Освен това, много морски маршрути са застрашени заради пиратската активност в някои райони (Източния Индийски океан и Южнокитайско море). Тоест, занапред на сигурността на превозите на енергоносители ще се отделя все по-голямо внимание.

На четвърто място, цената на петрола е далеч от реалната си стойност. Заради прекалената зависимост от външните източници, нерационално високата цена на петрола ще влияе за повишаване цените на другите енергийни и индустриални продукти, стимулирайки инфлацията на вътрешния китайски пазар.

На пето място трябва да посочим липсата на многостранен енергиен диалог. Китай не е в групата на държавите-потребители на енергия в МАЕ, нито пък е член на организациите на страните-производители на енергоносители, като ОПЕК например. В тази връзка китайските интереси често не се отчитат както в многостранния диалог по енергийните проблеми, така и в процеса на определяне цените на енергоносителите.

Структурни особености на съвременната стратегия за енергийна сигурност на Китай

Но последния ХVІІІ конгрес на Китайската компартия тогавашният лидер на страната Ху Цзинтао подчерта, че "ако разглеждаме международната и вътрешната ситуация, като цяло, развитието на страната ни продължава да се намира на етапа на важните стратегически избори. Необходимо е, безпогрешно оценявайки промените в съдържанието и условията на този етап, максимално да използваме благоприятния момент, хладнокръвно да реагираме на отправяните ни предизвикателства и удържайки инициативата, да постигнем необходимото превъзходство и да си извоюваме едно добро бъдеще, като по този начин гарантираме изпълнението на грандиозната задача за изграждането на едно среднобогато общество до 2020 и удвояване на БВП и доходите на градското и селското население, в сравнение с 2010" (7). За изпълнението на тези задачи, в доклада на ХVІІІ конгрес беше посочено, че наред с информационната и продоволствената, енергийната сигурност се превръща в ключово предизвикателство, с което Китай неизбежно ще се сблъска.

Китай е сред най-големите потребителите и вносители на енергоносители. Китайската енергийна сигурност е свързана най-вече със сигурността на снабдяването му с петрол и природен газ. Според "Доклада за енергетиката на Китай през 2012: енергийната сигурност", под енергийна сигурност следва да се разбира надеждното и непрекъснато снабдяване с енергоносители, необходимо за икономическото развитие на страната. В Доклада за енергийното развитие на Китай от 2012 на китайската Академия за обществени науки, се подчертава, че сигурността на енергийните доставки може да се разглежда като "абсолютна" и "относителна". Абсолютната енергийна сигурност се определя и като "монополна", което означава, че най-големият потребител на енергоносители в света се опитва, използвайки своята икономическа, политическа и военна мощ, да контролира и владее основните петролно-газови находища на планетата, да укрепва коалиционното военно сътрудничество, да контролира стратегическите транзитни маршрути, да играе водещата роля в международните енергийни организации и да си гарантира снабдяване с енергоносители на стабилни цени. В днешните условия САЩ безспорно са единственият играч, който е в състояние да осъществява стратегия за постигане на "абсолютна" енергийна сигурност.

На свой ред, "относителната" енергийна сигурност предполага сътрудничество с цел да се гарантира колективната енергийна сигурност. От една страна, потребителите на енергоносители концентрират вниманието си върху установявянето на сътрудничество с енергопроизводителите, развивайки съвместния добив, инвестиционната активност, производството на енергийна инфраструктура и т.н.

От друга страна, между потребителите на енергоносители се изграждат различни механизми за енергиен мониторинг, информационно обезпечаване, стабилизиране цените на енергоносителите, управление на техния транзит и т.н. с цел гарантиране на собствената енергийна сигурност (8). Изглежда очевидно, че ориентацията към постигането на относителна енергийна сигурност е стратегически избор на Китай. Китайската стратегия за енергийна сигурност включва следните приоритетни направления: "икономии", "технологични иновации" и "диверсифицирано сътрудничество". За начало, ще поясним съдържанието на тези категории.

Ще започнем с "икономиите". Икономията на ресурси и опазването на околната среда са в основата на държавната политика. На ХVІІІ конгрес на Китайската компартия бе отделено специално внимание на формирането на екологична култура и беше декларирано, че "икономията на ресурси е основното средство за съхраняване на екологичната среда. Следва да гарантираме икономичната и интензивна употреба на ресурсите, стимулирайки коренната трансформация на формите и управлението на тяхното използване с цел да бъде значително ограничена интензивността на потреблението на енергоносители, вода и земя, като при това нарасне ефективността на използването им. Необходимо е да налагаме революционни форми на производство и потребление на енергоносителите, да контролираме общия обем на потреблението им, да интензифицираме икономията на енергоносители и понижаването на разходите, да стимулираме развитието на енергоспестяваща и нисковъглеродна индустрия и усвояването на източници на нови възобновяеми енергоносители, гарантирайки по този начин енергийната сигурност на страната" (9).

В Проекта за икономия на енергийни ресурси и съкращаване обема на индустриалните отпадъци в периода 2010-2015, публикуван от Държавния съвет на Китай през 2012, се посочва, че през 2015 обемът на енергийните разходи трябва да намалее с 16% (10).

На второ място са "технологичните иновации". На научно-техническите иновации, в качеството им на стратегическа опора за повишаване нивото на обществените производителни сили и съвкупната държавна мощ, следва да се отдели централно място в цялостния процес на развитие на страната (11). Формирането на "иновационно общество" е сред целите на развитието на Китай през следващите години (12). Става дума не само на иновации в идеологията и методите на управление, но и, което е по-важното, за иновации в технологиите. Както посочва навремето Дън Сяопин, научните технологии са най-важната производствена сила, т.е. те не само определят развитието на производителните сили, но и съдействат за трансформацията на обществото, икономиката и културата. При това китайските лидери многократно декларираха, че за по-нататъшното нарастване на потенциала за развитие на Китай е необходимо с всички сили да се внедрява научно-техническият прогрес в енергийната сфера, да се повиши иновационния потенциал на страната и да се преодолеят техническите проблеми на енергийното развитие (13). В момента, разработката на нови видове енергия и нови енергийни технологии е ключов елемент на външнополитическото сътрудничество на Китай с другите държави по света.
На трето място е "диверсифицираното сътрудничество". В общи линии, в сферата на международното енергийно сътрудничество съществуват три модела на взаимодействие: хоризонтален, вертикален и комплексен (14).

Хоризонталният модел на енергийно сътрудничество представлява многостранно сътрудничество между потребителите на енергоносители. Типичен пример за него е Международната агенция по енергетика (МАЕ). Държавите-участнички в МАЕ създадоха система за колективно използване на енергийните ресурси в периодите на енергийна криза, обмен на информация за състоянието на енергийния пазар и стабилизиране цените на петрола. На основата на установените контакти с организациите на производителите на енергоносители и други държави, които не членуват в агенцията, държавите-участнички в МАЕ разчитат да намалят рисковете в развитието на международното енергийно сътрудничество.

Като вертикален модел на енергийно сътрудничество пък се определя установяването на двустранно сътрудничество между потребителите и производителите на енергоносители. С други думи, този модел гарантира прякото взаимодействие между двете тенденции: «upstream» и «down-stream». Според този модел, с помощта на т.нар. енергийна дипломация, потребителите на енергоносители установяват стабилни двустранни партньорски отношения с енергопроизводителите с цел максимално гарантиране сигурността на собственото си снабдяване с енергоносители.

Накрая, комплексният модел на енергийно сътрудничество се формира на основата на обединяването на хоризонталния и вертикалния модел. Държавите, придържащи се към него, осъществяват енергиен диалог едновременно и с енергопотребителите по хоризонталния модел, и с енергопроизводителите, по вертикалния модел. Както е известно, Китай не формира общи международни структури нито с енергопотребителите, нито с енергопроизводителите, което означава, че международната енергийна стратегия, осъществявана от Пекин е по-близка до вертикалния модел.

Разбира се, паралелно с повишаване обема на морския транзит, на Китай се налага и да изгражда тръбопроводи, както и да диверсифицира източниците си на енергия. Освен това, акцентът следва да бъде поставен върху активизирането на участието и укрепване на позициите му в многостранния международен механизъм по енергийните въпроси.

Едва ли можем да очакваме, че през следващите години политическата ситуация в света ще бъде стабилна. Геополитическата среда в Близкия Изток и Северна Африка се влоши и продължава да се влошава заради вътрешнополитическата нестабилност в региона. С изместването на стратегическия си център от Запад на Изток и укрепването на своето военно присъствия в Азиатско-Тихоокеанския регион САЩ постепенно увеличават контрола над морските пространства в западната част на Пасифика, реализирайки стратегия за глобално балансиране и сдържане на Китай. Стана очевидно, че източниците на енергоносители и морските маршрути на енергийния транзит към Китай се сблъскват с потенциални предизвикателства.

От началото на политическите реформи и отварянето на икономиката насам, източното крайбрежие е основния обект на новия политико-икономически курс на Китай. Практиката сочи, че този модел на реформи не само стимулира бързия подем на китайската икономика, но и формира недобре балансирани отношения в социално-икономическия живот между вътрешните райони на страната и, особено, между източното крайбрежие и западния континентален район. Поради това развитието на последния е историческа задача и се ползва със специалното внимание на правителството, което го смята за свой приоритет (15). Тук е мястото да посочим, че енергитиката е бъдещия локомотив на икономическото развитие в западния континентален район на страната. В своя Проект за развитие на западния район през 2010-2015 китайското правителство поставя акцент върху изграждането на такива значими петролно-газови производствени и промишлени бази, като тези за добив на петрол в Таримската падина, Джунгарската равнина и падината Ордос, или за добив на газ в Сечуанската падина, Таримската падина и падината Ордос, а също базите за преработка на петрол в Карамай, Урумчи, Ланчжоу и Кунмин и тези на нефтохимическата индустрия в Карамай, Ланчжоу и Пънчжоу (16).

Ето защо западният континентален регион има важно стратегическо значение както за гарантиране на националната сигурност, така и за постигане балансирано развитие на вътрешните китайски региони. Китайския премиер Ли Къцян многократно потвърди, че курсът на отваряне към Запада е значим елемент в китайската политика на всестранно отваряне към света. Повишавайки степента на отваряне по източното крайбрежие, Китай следва да разширява външните връзки с граничещите с него държави и много по-активно да осъществява политиката на отваряне в западните райони (17). На свой ред, ректорът на Китайския университет по отбрана Лю Ячжоу подчертава, че "китайският Запад е изключително важно пространство. Ориентацията на Запад не е само стратегическа ориентация на Китай, но и нашата надежда за бъдещето, това е съдбата на нашето поколение. Благоприятното географско положение (близо до центъра на света) ни осигурява мощна движеща сила. В съзнанието ни, Западът следва да се възприема като направление на развитието, а не като покрайнина на Китай" (18).

Според декана на Института за международни отношения на Пекинския университет Ван Цзъси, днес стратегическата инициатива на САЩ се измества от Запада към Изтока. ЕС, Русия и Индия също предприемат активни стъпки в източна посока. На този фон Китай, като ключов играч в Азиатско-Тихоокеанския регион, следва не само да концентрира вниманието си върху своите морски граници и отношенията с традиционните си партньори и съперници, но и стратегически да планира "похода си на Запад". Енергийното сътрудничество с държавите от Централна Азия е сред основните теми на западната стратегия на Китай. Тоест, Пекин трябва да следва по-активна политика на отваряне, повишавайки нивото на отварянето си по западното направление, да разширява външните връзки с разположените по западните му граници държави, така че да използва пълноценно техните ресурси, и да диверсифицира каналите за безопасно снабдяване на страната с енергоносители (19).

Взаимодействието между Китай и Централна Азия в енергийната сфера: постижения и проблеми

Централна Азия, която е разположена, в "сърцето" на евразийския континент, притежава изключително богато културно наследство и природни ресурси. Регионът открай време е важен обект на геополитическата борба между световните държави. Днес Централна Азия е приоритетно направление на външната енергийна стратегия на Китай.

Взаимодействието в енергийната сфера между Китай и централноазиатските държави се основава на няколко стимулиращи го условия и на първо място на взаимното политическо доверие, като здрава основа на енергийното сътрудничество. След краха на СССР Китай беше сред първите страни, признали суверенния статут на централноазиатските държави и установи дипломатически отношения с тях. Двайсет години по-късно, Китай и съседите му от Централна Азия рационално и мирно разрешиха граничните си проблеми и въпросите на своята военна сигурност, в съответствие с принципите на взаимното доверие, равноправието и взаимната изгода. В съвременните условия, политическото доверие между Китай и централноазиатските държави достигна ново равнище и именно това заложи здравия политически фундамент за развитие и задълбочаване на двустранното и многостранното сътрудничество в енергийната сфера.

На второ място, географската близост е естествено предимство за това сътрудничество. Китай е съсед на Казахстан, Киргизстан и Таджикистан и е в непосредствена близост с Узбакистан и Туркменистан. Струва ни се важно, че това благоприятно географско предимство помага на страните-партньори да съкратят транзита на енергоносители и да понижат себестойността на енергийното сътрудничество, което може да стимулира развитието на регионалното икономическо взаимодействия между Китай и Централна Азия, като цяло. Освен това, следва да отбележим, че между Китай и централноазиатските държави съществуват транснационални религиозно-културни връзки. Така например, на китайска територия, както и в страните от Централна Азия, живеят казахи, киргизи, таджики, уйгури и други изповядващи исляма националности. Несъмнено, тези транснационални религиозно-културни връзки съдействат за развитието на социално-икономическите отношения и културния обмен, както и за сближаването на духовните светове на Китай и централноазиатските държави. Тоест, географската близост осигурява на партньорите допълнителни хуманитарни ресурси за задълбочаване на сътрудничеството в енергийната сфера.

На трето място следва да посочим взаимното допълване, като движеща сила на енергийното партньорство. Диверсификацията на направленията на енергийната стратегия е обща политическа ориентация и на Китай, и на страните от Централна Азия. Енергийното сътрудничество с държавите от региона позволява на Пекин да избегне прекалената си енергийна зависимост от Близкия Изток и от морския транзит на енергоносители, както и да диверсифицира източниците на доставка и видовете транспорт с цел максимално гарантиране енергийната сигурност на страната. От гледна точка на централноазиатските държави, диверсификацията на основните направления на износа на енергоносители им дава възможност да ограничат ролята на Русия на регионалния петролно-газов пазар и да увеличат финансовите си приходи, което пък ще им позволи да осъществят необходимите вътрешни социално-икономически реформи и да укрепят позициите си в световната политико-икономическа система. Може да се приеме, че колкото по-диверсифицирани са направленията на износа на енергоносители, с толкова по-голям енергиен суверенитет ще разполагат държавите от Централна Азия. Тоест, диверсифицираната енергийна стратегия, която реализират Китай и тези държави, до голяма, степен е обща. Тя се превръща в импулс за развитието на двустранните или многостранни партньорски отношения в енергийната сфера.

Казахстан е ключовия енергиен партньор на Китай в региона. През 1993 Китай и Казахстан официално поставиха началото на взаимодействието си в енергийната сфера. През следващите двайсет години сътрудничеството между тях непрекъснато се задълбочаваше. Ето само няколко примера, илюстриращи този процес. През 2003 85,6% от акциите на петролното находище "Актобе" станаха собственост на китайската компания CNCP, а през 2005 тя купи компанията "Петроказахстан". Но най-големият успех в енергийното сътрудничество между двете страни е изграждането на първия в китайската история транснационален петролопровод "Казахстан - Китай". Именно по него, през 2006, казахстанският петрол стигна до китайската граница. Това историческо събитие постави началото на изграждането на енергиен коридор между двете държави. През 2008 стартира вторият етап на строителните работи по тръбопровода, включващи 700-километровия участък "Конкияк - Кумкол", чрез който пуснатия в екпсплоатация в края на 2005 петролопровод "Атасу - Алашанкоу" ще бъде свързан с богатия на петрол казахстански сектор на Каспийско море. През октомври 2012 китайските и казахстански експерти осъществиха задълбочено проучване на възможностите за изграждане на южно разклонение на петролопровода "Китай - Казахстан". Според неофициалната статистика, в момента запълването на петролопровода е над 20 млн. тона годишно, което е съпоставимо с годишния добив на едно от големите китайски петролни находища (20).

Освен в петролния сектор, сътрудничеството между Китай и Казахстан се развива успешно и в газовата сфера. Така, през 2012 Китайската банка за развитие подписа с правителството в Астана договор за предоставяне на заем от 1,8 млрд. долара за изграждането на газопровода "Бейнеу - Шимкент" в Казахстан (21).

Освен Казахстан, с приоритет в енергийния "дневен ред" на Китай по отношение на Централна Азия се ползват и Узбекистан и Туркменистан. Така, през 2006 CNPC създаде, съвместно с "Узбекнефтегаз", "Лукойл" и други компании, Групата "Аралско море", която подписа договор с узбекистанското правителство за усвояване на петролно-газовите ресурси в района на въпросния воден басейн. Сред многото проекти, следва да обърнем специално внимание на Трансазиатския газопровод (Туркменистан - Узбекистан - Казахстан - Китай), чието изграждане стартира през 2007. Може да се каже, че този проект съдейства за развитието на многостранното сътрудничество между Китай, Казахстан, Узбекистан и Туркменистан и се превърна в пример за ползата от взаимодействието между страните-членки на ШОС. Газопроводът има две разклонения "А" и "В", а общата му дължина е 1833 км, като засега той е най-дългия в света. В периода до 2012 Китай е внесъл по него 21,25 млрд. куб. м природен газ (22). През октомври 2012 започна строежът на новото разклонение "С" на газопровода, което още повече ще укрепи основите на енергийното сътрудничество между Китай и централноазиатските държави.

Пред това сътрудничество обаче, съществуват и определени обективни препятствия, които заслужават по-сериозен анализ. На първо място, централноазиатските енергоносители са обект на традиционната борба между великите сили за сфери на влияние в региона. През 2011 администрацията на американския президент Обама лансира проекта за т.нар. "Нов път на коприната", чиято цел е свързването на двата региона - Централна и Южна Азия под егидата на САЩ и укрепване позициите на Вашингтон в "хартленда" на евразийското пространство. Паралелно с това, руският президент Владимир Путин също обяви свой евразийски проект (за т.нар. Евразийски съюз), целящ съхраняването на традиционното влияние на Русия в региона.

В тези два проекта енергийната тематика заема ключово място. Освен това, Япония, Индия и други големи играчи също участват активно в битката за енергоносители в региона. Тоест, стана очевидно, че Китай е изправен пред остро съперничество с другите играчи за усвояването на централноазиатските енергоносители.

На второ място, след разпадането на СССР държавите от Централни Азия се сблъскаха със сериозни заплахи и предизвикателства за регионалната сигурност (екстремизъм, сепаратизъм, тероризъм), способни да навредят на енергийната инфраструктура и да попречат на производството и транзита на петрол и газ.

На трето място, заради съветското влияние, имиджът на Китай в Централна Азия не е толкова добър, колкото биха искали в Пекин. Несъмнено съществуващата обществена индиферентност ще оказва сравнително негативно влияние върху задълбочаването на стратегическото взаимно доверие и повишаване качеството на сътрудничеството между Китай и централноазиатските държави в енергийната сфера.

Как Пекин възнамерява да стимулира енергийното сътрудничество с централноазиатските държави в обозрима перспектива

На първо място, стимулирането на енергийното сътрудничество следва да се осъществи на регионално равнище. ШОС е единствената регионална организация, която включва и Китай, и държавите от Централна Азия. Днес страните-членки на ШОС преминават през изключително важен етап от своята икономическа трансформация и структурно реформиране. При това тяхна обща стратегическа цел е постигането на всестранен просперитет, за което участниците в ШОС следва максимално да реализират интересите си чрез многостранно икономическо взаимодействие и съобразно принципа за взаимната изгода (23). В това отношение Китай трябва да акцентира върху реализацията на концепцията за "икономическо сътрудничество за всестранен просперитет", да активизира енергийния диалог и, съвместно с централноазиатските си партньори, да гарантира регионалната енергийна сигурност. Именно затова Китай предлага формирането на отворен полуофициален енергиен клуб в рамките на ШОС (24).

На второ място, енергийното сътрудничество следва да се стимулира на държавно ниво. За разлика от традиционните взаимоотношения между великите и малките държави, характерни за които са неравноправните условия при взаимодействието им, сътрудничеството между Китай и страните от Централна Азия се развива по нов модел, гарантиращ доброволния им характер и тяхната равнопоставеност, както и взаимната изгода за всички участници. Поради различни исторически и съвременни фактори Китай се отнася с уважение към традиционното регионално влияние на Русия, в политическия, културен и икономически контекст, и нейните специални интереси в централноазиатския регион. Ето защо Китай ще продължи да търси начини да балансира своите интереси в Централна Азия с тези на Москва.

На трето място, енергийното сътрудничество следва да се стимулира и на обществено равнище. Изграждайки това сътрудничество с централноазиатските държави, Китай трябва да концентрира усилията си върху строежа на инфраструктура и реалното подобряване на условията за живот на хората от региона, както и да прокарва идеята за "хармонична Централна Азия". Така например, в рамките на проекта на CNPC в Туркменистан, китайската компания създаде 15 хиляди работни места и подготви над 60 000 специалисти по управление на общинско ниво (25).

Заключение

Резюмирайки казаното по-горе, ще напомним, че зависимостта на Китай, който е един от най-големите потребители на енергоносители, от техния внос достигна 57%. В същото време, единствената на планетата свръхдържава - САЩ, контролира по един или друг начин почти 70% от общите глобални запаси на енергоносители. Стратегията за "връщане в Азия", лансирана напоследък от САЩ, влошава енергийната сигурност на Китай и увеличава рисковете за транзита на енергоносители от Африка и Близкия Изток. Диверсификацията на източниците на енергоносители е разумен стратегически избор, затова нараства значението на евразийския суперконтинент за Китай. В дневния ред на стратегията за енергийна сигурност на Пекин Централна Азия вече не играе само спомагателна роля, а се превръща в обект, имащ фундаментално стратегическо значение за него.

 

Бележки:

1. Paul Kennedy. The Rise and Fall of The Great Powers. Beijing, International Cultural Publishing Company, 2005. P. 439.

2. Chen Liu Qin, Xin shi ji Zhong guo Neng yuan An quan Mian lin de Tiao zhan ji qi Zhan lue Ying fu / Jue Ce ZiXun Tong Xun, 2011. № 3.

3. http://news.xinhuanet.com/2011-01/21/c_121006711.htm

4. http://finance.huanqiu.com/roll/2011-01/1436104.html

5. http://www.gov.cn/jrzg/2012-10/24/content_2250377.htm

6. Доклад на Ху Цзинтао на ХVІІІ конгрес на ККП: http://cpc.people.com.cn/n/2012/1118/c64094-

19612151.html

7. Wei Yi Ming, Zhong guo Neng yuan Bao gao (2012): Neng yuan An quan Yan jiu, Beijing: Ke xue Chu ban she, 2012. P. 1.

8. Cui Min-Xuan, Wang Jun-Sheng, Chen Yi-He, Neng yuan Lan pi shu: Zhong guo Neng yuan Fa zhan Bao gao (2012), Beijing: She hui Ke xue Wen xian Chu ban she, 2012. P. 298–299.

9. Доклад на Ху Цзинтао на ХVІІІ конгрес на ККП: http://cpc.people.com.cn/n/2012/1118/c64094-

19612151.html

10. http://www.gov.cn/zwgk/2012-08/21/content_2207867.htm

11 http://news.xinhuanet.com/newscenter/2008-06/23/content_8419548.htm

12. Cui Min-Xuan, Wang Jun-Sheng, Chen Yi-He, Neng yuan Lan pi shu: Zhong guo Neng yuan Fa zhan Bao gao (2012), Beijing: She hui Ke xue Wen xian Chu ban she, 2012. P. 298–299.

13. http://www.sdpc.gov.cn/xwfb/t20120222_462948.htm

14. http://www.moa.gov.cn/testv05/jbftcs_1/201202/t20120221_2486224.htm

15. http://www.chinanews.com/gn/2012/09-13/4179319.

16. Liu Ya-Zhou, Xi Bu Lun / Feng huang Zhou kan, 2010-08-05

17. Wang Ji-Si, “Xi jin”, Zhongguo Di yuan Zhan lue de zai Ping heng / Huan qiu Shi bao, 2012-10-17

18. http://www.moa.gov.cn/testv05/jbftcs_1/201202/t20120221_2486224.htm

19. През 2005 Китай и Казахстан подписват «Споразумение за установяване на стратегическо партньорство», а през 2012 Китай и Узбекистан приемат «Декларация за стратегическо партньорство».

20. http://www.gov.cn/jrzg/2010-01/25/content_1518935.htm

21. Китайската банка за развитие ще предостави $1,8 млрд за строежа на газопровод в Казахстан: http://mgm.gov.kz/index.php?option=com_content&view=article&id=2011%3A-18-&catid=144%3A2011-09-06-10-24-37&lang=

22. http://www.zgjrw.com/News/2012131/home/961434625000.shtml

23. Sun Zhuang-Zhi, Shang he Zuzhi Jiang you geng Qiang dong li / Ren min Ri bao hai wai ban, 2012-06-07]

24. http://news.xinhuanet.com/fortune/2012-09/04/c_112953124.htm

25. http://www.cnpc.com.cn/News/zzxw/xwzx/gcdt/201209/20120924_C221.__

* Професор, декан на Факултета по международни отношения в Пекинския педагогически университет

** Докторант в Пекинския педагогически университет

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.1 2025