Туристическата политика и инструментите за насърчаване на туристическото развитие заемат важно място в усилията за развитие на планинските райони поради голямото съвременно значение на туризма за техните икономики и ограничеността на другите икономически алтернативи. Степента на стопанско и туристическо усвояване в планинските ни райони е сравнително ниска, в сравнение с други подобни зони в Европа и това е сериозно тяхно предимство, което следва внимателно да се използва. У нас усвояването на планинските райони за рекреационно-туристически цели решително изостава в сравнение с морското ни крайбрежие, където станахме свидетели на мощен строителен туристически бум с всички негативни черти на едно консумативно и недалновидно отношение към природната среда и рекреационно-туристическите ресурси. Вече са налице симптомите на пренасяне на строителната вълна и към вътрешността на страната - в планините. Банско, Пампорово и Боровец вече изпитват натиска на капитала и устояването на принципите на съобразеното и щадящо туристическо строителство става все по-трудно и по-отговорно.
Политиката към туризма
Политиката по отношение на туризма и отдиха обикновено не е обособена като самостоятелна сфера и отговорностите за туристическото развитие са поделени между няколко министерства и публични органи, което поставя като основен проблем тяхната координация. Независимо от това се установяват разнообразни инструменти и стимули за насърчаване на планинския туризъм. Като слабост на туристическата политика в планинските райони се оценява нейното (първоначално) фокусиране върху зимния (ски) туризъм.
В геоикономически смисъл, в развитието на съвременотото глобално стопанство, планинските райони представляват изключителен потенциал за Европа и, освен че са отлична среда за развитие на туризма, изпълняват многобройни други функции - екологични, икономически, социални, културни и земеделски. Отдавна, още преди учредяването на Европейския съюз, в алпийските страни се провежда целенасочена политика, регламентирана в закони, за подпомагане на планинските райони предвид специфичните им географски и климатични условия и начин на живот на планинското население. По-късно тези национални практики прерастват в общоевропейска политика. В тази посока политиката за планинските райони се разглежда като особено важна част от общоевропейската регионална и териториалноустройствена политика, която задължително трябва да налага мерки за икономическо и социално развитие в планините, за опазване и управление на природните ресурси, както и за съхраняване на местните традиции и култури. Освен това политиките за развитие на планините са тясно свързани с регионалната и териториално-устройствената политика и планиране. Въпреки това, малко са страните, които имат по-цялостна, интегрирана политика за планините и специфични инструменти като закони за планината или фондове за планините (Франция, Италия, донякъде Швейцария). Публичните интервенции за насърчаване развитието на планинските райони варират съществено не само в зависимост от значението и разнобразието на тези ареали, но и на институционалното устройство на конкретната страна (централизирано, федерално, стари и нови страни-членки на ЕС, присъединяващи се страни и др.). Особено важен политически инструмент, който често е предпоставка за прилагането на други инструменти, е дефинирането на планинските райони. Критериите за определяне на последните са различни, но винаги включват надморската височина - макар и с различни стойности в отделните страни, най-често в зависимост от тяхната географска ширина (Франция – 600-800 м, Швейцария – 1000 м, Гърция – 800 м, Италия – 600 м, Испания – 1000 м, Словакия – 600 м). Други (модифициращи) критерии са наклон на склоновете (Франция, Испания, Словакия) и относителна височина (Италия). В някои от страните има изрично определяне с нормативен акт на ски-курортите и на задължителни изисквания към тяхното функциониране (Испания – Арагон). В някои случаи (Словакия) се поставя силен акцент върху използването на туристическото райониране като инструмент на туристическата политика. В Швейцария са определени четири типа туристически зони (планинска, езерна, градове и други).
Териториалното устройство на планинските райони
Териториалното устройство на планинските райони е дейност, основаваща се на добрата координация. Тоест, трябва да се обърне внимание на специфичните условия в планинските райони и въздействието на отделните секторни политики, които следва да допринесат за разнообразяването и увеличаване броя на дейностите, за развитие на занаятите и малките и средните предприятия, както и за сътрудничеството между тях. Във всяка отделна част от планинските райони наблюдаваме специфично развитие на селското и горското стопанство. Това налага необходимостта от местни програми и политики за развитие, които следва да се базират върху производството на местни качествени продукти, допринасящи и за опазването на околната среда. Проектирането и планирането на специфичните видове туризъм, които трябва да бъдат съобразени с природната, икономическата, социалната, културната и архитектурно-историческата среда в планината, трябва да са двигател на растежа в планинските райони на България. От геоикономическа гледна точка, обществените услуги в планинските райони не трябва да са на по-ниско ниво от това в останалата част на страната, като за насърчаването им е необходимо да се въведат данъчни преференции и облекчения. Положителна стъпка в това отношение е опитът да се изградят планински аграрни кампуси или ферми, в които да се насърчава екологичното земеделие и животновъдство, съхраняващо почвите, водата и въздуха. Считам за разумен подход у нас да се създаде Изпълнителна агенция „Екологичен контрол и управление на природните ресурси“ със седалище в Смолян, която да предоставя точна експертиза за състоянието на ландшафта и увредените зони, опазване на фауната и флората и техните местообитания и, при необходимост, тяхната рехабилитация. В нашите условия е много важно да се съхрани културната идентичност на планинското население, както и на разнообразието и богатството на неговото културно наследство като това става на място, в планината. Необходимо е по-активно усвояване и на планинския рекреационен потенциал, като строителството в тези райони следва да се осъществява с такт и внимание за да се избегнат множество грешки, познати от досегашната ни практика, както и от практиката на европейските алпийски държави. Трябва да се създаде специфична българска форма на туристическо устройство, акцентираща върху пролетно-есенната и лятно-зимната експлоатация, характерна за нашите условия, и използването на съществуващите селища с постоянно население, които притежават богати рекреационни ресурси и български национален дух, история, традиции и материална култура.
Стимули за насърчаване на планинския туризъм
Предвид географското положение на България е необходимо да се постигне обществен консенсус за използването на разнообразни инструменти и стимули за насърчаване на планинския туризъм. Като слабост на туристическата ни политика в планинските райони можем да посочим нейното (първоначално) фокусиране върху зимния (ски) туризъм. На съвременния етап, в повечето страни, насърчаването на туризма в планинските райони не се ограничава с насърчаване на зимния туризъм и ски-курортите, по-скоро обратното – търси се диверсификация на туристическите продукти и възможности за използването им през летния сезон. Пример за това са програмата за развитие на туризма в Бергамо, Италия, насърчаването на балнео и спа туризма в планинските райони на Франция. Пак във Франция, през 60-те и 70-те години на ХХ век се реализира т.нар. „Снежен план”, който включва инвестиции в специализираната за ски туризъм инфраструктура от страна на държавата и местните власти. Едносезонните самостоятелни туристически комплекси, характерни за някои алпийски страни, като Франция например, които са разположени на по-голяма надморска височина и са пригодни само за зимна експлоатация, са неподходящ модел за нашите условия. В България трябва да се изграждат многосезонни и многофункционални курорти с неголям капацитет, привързани към съществуващите селища и курорти. Трябва да признаем, че след предложенията, през 70-те години на миналия век, за изграждане на такива комплекси в Пирин, Рила, Витоша и Родопите постепенно тези намерения бяха отложени, забравени и заменени с други концепции, основани на локализиране на туристическото строителство във вече съществуващи планински селища и курорти. През втората половина на ХХ век у нас са изработени поредица от териториалноустройствени планове за планинскита райони. За Рила териториалноустройствени планове са разработвани през 1962 от арх. Л. Константинов, през 1968 - от арх. П. Григоров, през 1975 е разработена "Програма за комплексно развитие на отдиха и туризма в Северна Рила" от колектив с ръководител проф. Л. Стойчев, а през 1985 - Ландшафтоустройствен план от проф. Л. Стойчев и колектив. За Пирин е разработена териториалноустройствена схема през 1972 от арх. П. Григоров с колектив, през 1977 инж. Н. Чучева с колектив проектира паркоустройствен проект на Народен парк Пирин, а през 1991 колектив с ръководител инж. Л. Йоцова разработва нов паркоустройствен проект на Народен парк Пирин. За Витоша още през 1954 е разработен Генерален план от проф. Д. Сугарев, през 1977 е създаден териториалноустройствен план от колектив с ръководител арх. К. Бисеров, а през 1987, във връзка с кандидатурата на София за домакин на Зимните олимпийски игри, е разработена устройствена схема от колектив с ръководител арх. Чипев. За Западните Родопи е разработена териториалноустройствена схема през 1978 от колектив с ръководител инж. М. Ковачева. За Средна Стара планина е разработен териториалноустройствен план през 1985 от колектив с ръководители инж. М. Младенова и проф. Л. Динев, както и териториалноустройствени планове на курортно-туристически локализации от колективи с ръководители арх. П. Еврев и арх. Й. Славкова. За това до голяма степен допринася еволюцията в екологичното мислене и развитието на природозащитното законодателство с обявяването на народните паркове, а по-късно на националните и природните паркове. За съжаление, през последните години не са разработвани по-сериозно нови териториалноустройствени планове на планински райони. За сметка на това се изготвиха планове за управление на националните паркове "Централен Балкан", "Рила" и "Пирин" и на природния парк "Витоша". Плановете за управление на националните паркове "Рила", "Пирин" и "Централен Балкан" обхващат обаче само част от планинските райони, а именно защитената природна среда. Цялата територия на планините, заедно планинските селища, са предмет именно на териториалноустройствените планове, които без съмнение третират не само по-обхватно, но и по-комплексно проблемите на устройството, опазването и развитието на планинските райони. Налага се тезата, че задача на държавното управление е да възстанови практиката на планиране на регионално равнище и да намери подходящ механизъм за възлагане и изработване на териториалноустройствени планове на планинските райони. Тази практика следва да се обвърже с изготвянето и одобряването на закон за планината. Проект за такъв закон има от 1998, но приемането му се забавя. Необходимостта от подобен закон е продиктувана от специфичните проблеми на планинските райони - обезлюдяване и нарушаване на социалната структура, високо равнище на безработицата, икономическа изостаналост, неефективно земеделие и животновъдство, изостаналост в инфраструктурното съоръжаване, проблеми с опазването на природната среда. Един закон за планината би положил основите на национална политика, насочена към възраждането на тези райони. При положение, че държавата няма воля за закон за планината, смятам, че би могъл да се структурира специален раздел в Закона за регионално развитие, озаглавен „ Развитие и управление на планинските територии“. В него следва да се акцентира върху подпомагане на социално-икономическото развитие, и устройството и опазването на планинските територии. По аналогия с някои европейски закони, трябва да се предвидят редица облекчения и стимули за насърчаване на икономическото развитие и превръщането на планинските райони в привлекателно място за производство, туризъм и осигуряване на по-качествени услуги за населението. В законодателството ни следва да залегне устройството и опазването на планинските територии чрез изготвяне на устройствени схеми за планинските масиви, общи устройствени планове на планинските общини и на части от тях, както и общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии в планинските общини. Налага се освен това държавната политика за развитието на планинските територии да се възложи на специализиран държавен орган, чиято задача ще бъде прилагане на нови устройствени схеми и планове, които да определят общата структура на територията, зоните с различен режим на използване, опазване и устройство, развитието на техническата инфраструктура, териториалното развитие на населените места и селищните образувания, пределно допустимите размери на курортите, съобразно нормите за рекреационно натоварване на територията и ресурсите, мерките за опазване на околната среда и планинските ресурси. Освен това, с тези планове трябва се определят границите на публичната и частната собственост, проектните граници на урбанизираните, земеделските, горските, нарушените и защитените територии, зоните за ски спорт и туризъм, специфичните изисквания, правила и нормативи за устройство на територията, опазване и подобряване на околната среда.
Правилното структуриране на територията
От ключово значение при планирането на планинските райони е структурирането на територията така, че да се осигури съгласувано развитие на отделните функции и дейности, както и ефективна природозащита. В нашите планини трябва да бъдат опазени големи природни пространства по „Натура 2000” без активно усвояване и туристическо ползване, като еталон на природното равновесие. Това са териториите с режим на защитена природна среда, които заемат сърцевината на планините. Специалният режим включва всички територии над горната граница на гората, защитените природни територии, водоохранителните зони и гори, охранителните зони около курортите и курортните ресурси. В останалите части на планината следва да се обособят територии на природна и горскостопанска среда, където да се практикуват дейности, свързани с отдиха, и съвместими с тях стопански дейности. Това са гори и земи от горския фонд със стопанско и рекреационно предназначение. Териториите за локализиране на курортна база се ориентират към съществуващи планински селища и формират курортно-туристически локализации. На практика, това може да бъде изградена зона на селищна и курортна среда, наречена „U-зона“ (територия с урбанизирани територии и курорти), която да и включва урбанизирани територии в строителните граници на населени места и селищни образувания, както и тяхната крайселищна територия. При разполагането на териториите за локализиране на селища и курортни селищни образувания в структурата на планината следва да се прилага принципът на редуването им със свободна природна среда като за тях се въведе обозначението„N–зона”. При спазването на този принцип в различните планини, в съответствие с геоморфоложката им структура, се получават различни структурни схеми на туристическо усвояване и разположение, като например: радиална схема (Рила, Верила, Пирин, Витоша и Осогово), напречно-успоредна схема (Предбалкана, Стара планина, Средна гора и Сакар), мрежеста схема (Западни Родопи, Източни Родопи, Бакаджиците и Странджа). В тази посока, в генералния план за България трябва да се изгради и единната транспортна система, осигуряваща достъпност на курортните зони и извънградски територии. Това се налага поради факта, че локализациите от курортни селища, курортни зони и комплекси се развиват по принцип в линейни направления, предимно по речни долини и пътни връзки. В тези най-активно усвоени територии също се прилага принципът за редуването на усвоени селищни територии със свободни и озеленени крайселищни и междуселищни зони. Така се осигурява навлизането на природната среда в селищните образувания и не се допуска формирането на непрекъснато лентово застрояване в долините.
В рамките на курортно-туристическата локализация курортните селища, курортните зони и комплекси формират курортно-селищно образувание от агломерационен тип. Последното следва да бъде предмет на общо устройствено планиране в специален общ устройствен план. През последните години са изработени редица общи и подробни устройствени планове на курортно-туристически локализации, зони за ски, курортни комплекси и селища, като Пампорово, Момчил юнак, Голям Перелик, Пашалиица, Банско, Чепеларе, Сютка, Паничище, Разлог, Предела, Самоков/Боровец/ Бели Искър, Семково, Узана, Ком, Беклемето, Трявна, Елена и др., като в някои от тези разработки е приложен именно подходът на интегрирано развитие на туризма, обвързано със съществуващи селища в планината, не само като изходни пунктове, но и като място за локализиране на туристическо строителство и функционирането им в единна система с планинските курортни комплекси. В унисон с възможностите за пространствено развитие и перспективата в България да навлезе нова емигрантска вълна от 25-40 хиляди чужденци и влиянието им на пазара на труда, би било добре чрез развитието на нови туристически центрове да привлечем част от тези хора, с цел смекчаване натоварването на най-урбанизираните територии. За съжаление, липсва ясна политика относно модернизирането на курорти като Сютка, село Баните (Смолянско), Белите брези (Ардинско), Бяла Черква (Пловдивско), Лъки (село.Манастир), Паничище и Сапарева баня, Берковица, Беклемето, Юндола и Вършец, където има възможност за изграждане на нови планински комплекси. Засега обаче се забелязва само претоварването на вече съществуващите комплекси (Пампорово, Боровец и Банско), за сметка на упадъка на Семково, Предела, Атолука, Картала, Узана и др. Частичен напредък бележи туристическо строителство в и край съществуващи селища като Бели Искър, Говедарци, Априлци, Предела, село.Врата (Пловдивско), вилно селище „Констанция“ , Цигов чарк, Свети Константин ( Пещера) и др. Планирането на самите планински курорти следва да започва още с изготвянето на териториално-устройствените планове на районно и локално равнище, с които се определят общата структура на планираната територия и местата за локализиране на материалната база за отдих и туризъм - към съществуващи курортни селища с постоянно население и в самостоятелни курортни комплекси. Местоположението на курортите се определя въз основа на комплексен рекреационен анализ на територията и оценка на курортно-туристическите потребности. С устройствения план на курортно-туристическата локализация се прецизира и доуточнява конкретното местоположение на отделния курорт. Големината на курорта пък зависи от редица фактори и условия от природен, технически, функционален, икономически, естетически и психологически характер. Сред тях особено важен фактор е капацитетът или поемната способност на основния курортен ресурс (за зимните курорти това е поемната способност на ски пистите). Пренебрегването на този фактор и изграждането на по-голям брой туристически обекти и леглова база от този, който позволява капацитетът им, води до претоварване на ски пистите и въжените линии и (също както и претоварените пясъчни плажове на брега на морето) означава нарушен комфорт за посетителите и заплаха за равновесието на природната среда. Симптоми за такова претоварване на рекреационния капацитет на ски пистите и въжените линии се наблюдават вече в Банско и Пампорово, а в близко бъдеще може да се очакват и в други планински курорти. В досегашното планиране може да се приеме констатацията, че планинските курортни комплекси имат присъща разчленената форма с отделни ядра, най-вече поради сложните теренни форми (Пампорово, Семково, яз. "Батак", Предела и др.). По-рядко се среща компактната форма (Боровец, Беклемето и др.). В тази посока, подходът към туризма трябва да бъде диверсифициран от предназначението на съответния туристически профил и развитието и съчетаването на поне три и повече вида туризъм. Затова е необходима промяна по отношение на терените и сградите за подслон и обитаване, защото те представляват "основната тъкан" на курорта, която заема и най-голямата част от общата му територия.Новата туристическа архитектура
В нашите курорти преобладават хотелите и почивните домове. Индивидуалните вили се срещат като елементи на някои планински курорти (Юндола, Семково, яз. "Батак", Панагюрски колонии и др.). Вече се появяват и ще получат по-сериозно разпространение и някои характерни за европейските курорти форми като: индивидуални апартаменти в хотелски сгради, семейни хотели, пансиони, къщи в села, фамилни ваканционни селища, хотелни селища и др. Тревожен е фактът, че формата апартаментен хотел в някои случаи се изражда в жилищна апартаментна сграда без обществено обслужващи обекти. Това е продиктувано от стремежа за по-бърза печалба на предприемачите, но води до влошаване качествата на курортната среда, която започва да прилича на жилищен комплекс. Прекалената концентрация на подслони в големи многоетажни сгради е неприемлива като начин на застрояване и нарушава природното равновесие в планината. Подходяща е по-умерената концентрация, чрез която застрояването може да кристализира в структура, съзвучна с околната природна среда. Препоръчваните показатели за гъстота в нето-терените за подслон са 170-220 л/ха, или 120-150 м2/легло. Подходящо е плътността на застрояване да е под 20%, а интензивността на застрояване - под 1.00. По-голямата гъстота и интензивност биха влошили условията в курортната среда и биха я доближили до характеристиките на урбанизираната среда. При осъществената вече приватизация в курортните комплекси предстои да се обособят нови парцели (УПИ) за отделните хотелски и почивни сгради, които не бива да заемат повече от 50-60% от общата територия на комплексите. Така ще се защити необходимостта от по-просторно публично пространство за широко обществено ползване в курортните комплекси. Такова пространство са не само улиците, алеите и инфраструктурните мрежи и съоръжения, а, преди всичко, обществените озеленени площи (курортните паркове) и терените, съоръженията и сградите за спорт и рекреация - ски пистите, ски пътеките, ски полетата. Тенденцията за свиване и намаляване на публичното пространство в курортите е пагубна и трябва с всички сили и средства на планирането да се противостои на тази тенденция и да се защити пространството за широко обществено ползване.
Днешната архитектура в планинските ни курорти, въпреки някои сполучливи примери, като цяло е все още в процес на търсене и не е достатъчно съобразена със специфичните изисквания на терена. В планинските ни курорти можем да срещнем и куполи, и балюстради, и неподходящи за планинските условия материали, и кичова имитация на архитектурни образци от миналото. Все пак, дори и малкото сериозни и сполучливи реализации дават надежда, че българската архитектура ще преодолее тези си слабости и ще възприеме по-сериозен подход към формирането на архитектурната среда и архитектурния образ в планината и планинските ни курорти.
Литература:
- Енциклопедия „България“. София, 1978-1996.
- Еврев, Петко Александър Джеров, Константин ГеговКадастър. Имотен регистър. Устройство на територията
- Еврев Петко Методология за определяне на територии със специфични териториални характеристики . НЦТЖП. 2012
- Петров, Вл., Устройство на територията, изд.”Сиби”, С., 2004 г.
- Патарчанов, П. Пространствена диференциация на планинските райони.
- Троева, В.Основни принципи на планиране на националното пространство. НЦЖП 2012
- Горы, Большая советская энциклопедия
- Panos. High Stakes. // 2002. Посетен на 2013-02-17.
- International Year of Freshwater 2003. // Посетен на 2013-12-07.
- The Mountain Institute. // Посетен на 2012-12-07.
- Tree. // Microsoft Encarta Reference Library 2003. Microsoft Corporation, 1993-2002. 60210-442-1635445-74407.
- Biotic Communities of the Colorado Plateau: C. Hart Merriam and the Life Zones Concept.
- Copus, A.K., Price, M.F. A Preliminary Characterisation of the Mountain Area of Europe. Euromontana, Brussels. 2002.
- Mountain Environments. // United Nations Environment Programme World Conservation Monitoring Centre.
- Taylor, Richard Cachor. A Birder's Guide to Southeastern Arizona. American Birding Association, 2005. ISBN 1-878788-22-1. с. 2–4.
- Tweit, Susan J.. The Great Southwest Nature Factbook. Alaska Northwest Books, 1992. ISBN 0-88240-434-2. с. 138–141.
- The Atmosphere: An Introduction to Meteorology. Prentice Hall, 1998. ISBN 0-13-742974-6. с. 15–17, 30–35, 38–40.
- Temperature. // Microsoft Encarta Reference Library 2003. Microsoft Corporation, 1993-2002. 60210-442-1635445-74407.
- Atmosphere. // Microsoft Encarta Reference Library 2003. Microsoft Corporation, 1993-2002. 60210-442-1635445-74407.
- Steven M. Stanley. Mountain building. // Earth system history. 2nd. Macmillan, 2004. ISBN 0716739070. с. 207.
- Chapter 6: Mountain building. // Science matters: earth and beyond; module 4. Pearson South Africa, 2002. ISBN 0798660597. с. 75.
- Andrew Goudie. Encyclopedia of geomorphology; Volume 2. Routledge, 2004. ISBN 0415327385. с. 701.
- Victor Schmidt, William Harbert. Planet Earth and the New Geoscience. 4th. Kendall Hunt, 2003. ISBN 0787293555. с. 46–47.
* Преподавател в УНСС, член на Българското геополитическо дружество
{backbutton}
