12
Чет, Дек
6 New Articles

Газовата геополитика: спорът за "Южен поток" и идеята за Евразийски газов съюз

брой 1 2014
Typography

Както посочва известният френски писател Максим Чатам, "днешната геополитика прилича на гоблен - ако някой някъде дръпне някоя нишка, това ще промени бродерията на целия глобален гоблен". Тези думи отлично характеризират случващото се в момента на енергийните пазари. Както е известно, енергетиката е сред ключовите фактори в световната политика, затова и големите играчи в тази сфера са преки участници в геополитически битки, което в пълна сила се отнася и за Русия.

Миналата 2013 се оказа твърде успешна руските енергийни компании. Да си припомним само сделката между Роснефт и китайската корпорация CNPC, на стойност 270 млрд. долара, за доставката през следващите 25 години на 365 млн. тона петрол за Китай, или пък споразумението между Роснефт и азербайджанската SOCAR, касаещо сътрудничеството между тях през следващите 15-20 години. Към това следва да добавим старта на изграждането на сухопътните участъци на газопровода "Южен поток" в България (31.10.2013) и Сърбия (24.11.2013), при това списъкът на руските проекти съвсем не се изчерпва с тях.

Тази активност нямаше как да не привлече вниманието на руските конкуренти. На фона на случващото се в Украйна, енергийните проблеми стават изключително актуални. Става дума за това, че именно "украинската карта" беше използвана като коз от определени среди в Брюксел за да атакуват основния руски енергиен проект по западното направление - този за газопровода "Южен поток". Отказът на Киев да подпише споразумението за асоциация с ЕС, както и активизирането на дискусията за евентуалното присъединяване на Украйна към Митническия съюз принудиха геополитическите съперници на Русия не просто за пореден път да разиграят сценария на "цветната революция", но и да преминат в открито настъпление в енергийната сфера.

Геополитическите успехи на Москва провокираха поредната активизация на битката около реализацията на проекта "Южен поток", чиито израз стана ултиматумът за преразглеждане на условията за строителството на газопровода, огласен на 4 декември 2013 от директора на отдела за вътрешния енергиен пазар на Европейската комисия Клаус-Дитер Борхард. При това, според данните на британската социологическа агенция World Thinкs, 59% от гражданите на държавите-участнички в проекта подкрепя реализацията му, а 58% смятат, че предимствата му значително надхвърлят недостатъците и, че газопроводът ще позволи диверсифицирането на доставките и повишаването на сигурността им.

Според някои анализатори, искането на Европейската комисия "Газпром" да се съобрази с изискванията на т.нар. "Трети енергиен пакет" на ЕС при изграждането на газопровода "Южен поток", поставя под въпрос рентабилността на този гранзиозен проект за руския газов гигант и неговите европейски партньори (италианската компания Eni S.p.A., френската EDF и немската Wintershall Holding GmbH). Изходът от тази ситуация ще стане ясен в резултат от преговорите между комисаря по енергетиката на ЕС Гюнтер Йотингер (упълномощен да представлява страните-членки, участващи в него, включително и България) и "Газпром" и взаимните отстъпки и компромиси, които ще бъдат постигнати на тях. Възможно е обаче, това да доведе до известно забавяне на влизането на тръбопровода в експлоатация, което би трябвало да се случи през 2015-2016, а това означава, че още няколко години Европа ще продължи да зависи от газовите доставки през територията на Украйна, политическата ситуация в която е крайно нестабилна.

"Третият енергиен пакет" срещу "Южен поток"

Намерението на ЕС да приложи "Третия енергиен пакет" по отношение на проекта "Южен поток" означава, че изграденият от руснаците, с италианско, френско и германско участие газопровод ще стане достъпен за трети компании, които не са взели никакво участие в неговата реализация. Това е възможно, тъй като според изискванията на Енергийната харта, в чиито рамки действат и въпросните "енергийни пакети", ЕС се опитва да наложи разделяне на вертикално интегрираните енергийни компании на производители и доставчици на енергоносители. Очевидно е, че подобна политика е насочена против руските интереси. Определени кръгове в Брюксел, които не са доволни от прекалено голямата (според тях) зависимост на европейския енергиен пазар от "Газпром", се стремят максимално да "раздробят" и отслабят руския гигант, така че да улеснят по-нататъшните пазарлъци за цената на газа и доставката му до крайните потребители.

На практика обаче, в случая с "Газпром", ЕС, или по-точно бюрократите от Европейската комисия, които са косвено свързани с определени играчи на европейския енергиен празар и/или преследват свои собствени цели, работят против прословутата идея за постигането на енергийна независимост на Европа. Причината е, че "Южен поток" напълно отговаря на интересите на ЕС да гарантира доставките на природен газ за своите членове и за премахването на евентуалните проблеми, свързани с т.нар. "транзитни държави". Както е известно, "газовите войни" между Москва и Киев през 2005-2009 нагледно демонстрираха, че газовият транзит към Европа може да бъде застрашен. Между другото, тъкмо това бе причината ЕС да одобри изграждането на аналогичния на "Южен поток" газопровод "Северен поток" и неговото разклонение OPAL (Ostsee-Pipeline-Anbindungsleitung) през Източна Германия и Чехия.

Проблемите с "Южен поток" са свързани с опитите на ЕС да активизира проектите за доставка на втечнен природен газ (LNG) от Катар, както и на шистов газ от САЩ. Освен това, ЕС инвестира в реализацията на собствени газови проекти, които според инвеститорите в тях, ще докарат азербайджански газ на европейския пазар, заобикаляйки Русия. Истината обаче е, че тези проекти не влизат в противоречие с "Южен поток", нито пък с идеята за енергийната независимост на Европа, защото просто укрепват диверсификацията на европейския енергиен пазар и принуждават доставчиците да се конкурират и, съответно, да свалят цените.

Ако обаче, ЕС се ориентира към реализацията само на един от тези проекти, отказвайки се "Южен поток" например, това значително ще стесни възможностите на страните от континента на газовия пазар и ще засили зависимостта им от САЩ и нестабилните държави от Близкия Изток или постсъветска Източна Европа.

Ето защо мнозина анализатори предполагат, че в случая т.нар. "еврократи", които са съвсем наясно за значението на "Южен поток" за икономиките на държавите от ЕС, всъщност действат не в интерес на Съюза, а изключително в интерес на инвеститорите в алтернативните газови проекти. Тоест, става дума за откровена корупция.

Но, ако оставим тези твърдения настрана, и анализираме ситуацията от гледната точка на предстоящите пазарлъци между ръководството на ЕС (в лицето на еврокомисаря Йотингер) и Русия за съдбата на такъв силно печеливш проект, като "Южен поток", нещата не изглеждат чак толкова песимистично. Самият Йотингер, който навремето взе активно участие в преговорите за съдбата на украинската газопреносна система и евентуалното посредничество на Брюксел в газовия сблъсък между Киев и Москва, смята, че "Третият енергиен пакет" може да бъде адаптиран и съобразен с вече съществуващите реалности (т.е. с факта, че изграждането на газопровода "Южен поток" вече тече). Това също показва, че по въпроса предстоят сериозни пазарлъци, но той в крайна сметка ще бъде решен положително.

В същото време внезапната активизация на Европейската комисия, демонстрирана от нея веднага след като руснаците разрешиха с държавите от Югоизточна Европа почти всички спорни моменти, свързани с реализацията на проекта, породи крайно негативна реакция в Москва, което е разбираемо. Просто защото това бе поредната демонстрация на откровено враждебното отношение към руския енергиен гигант, което "еврократите" от Брюксел упорито демонстрират през последните години. Достатъчно е да си припомним за обиските в офисите на "Газпром" в много европейски държави, или пък опитите на редица европейски пертньори да преразгледат сключените с него договори за доставка на природен газ, обръщайки се към Международния арбитражен съд в Стокхолм.

Но, ако досега това враждебно отношение имаше предимно пасивен характер, т.е. изчерпваше се с опити руснаците да не бъдат допуснати до вътрешните газоразпределителни мрежи на страните от ЕС, сега то придоби агресивни измерения, включително чрез опитите да бъдат заявени претенции към руските газови находища (макар че засега те не се разглеждат сериозно), да бъде "раздробен" "Газпром" и да бъдат отменени двустранните му договори с малките държави от Съюза (включително България), с въвеждането на своеобразен "филтър" в лицето на Европейската комисия. Изглежда парадоксално, но "еврократите" сякаш са склонни да действат дори във вреда на ЕС, само и само да ударят по интересите на "Газпром".

Всичко това се развива на фона на политическата нестабилност в Киев и активизирането на преговорите за бъдещето на украинската газопреносна система и на свързания с това въпрос за преразглеждането на газовите договори. В резултат възникна поредният повод за конфликт между Брюксел и Москва, макар че последната (поне ако се съди по твърде меката критика към "европейските партньори", съдържаща се в последното послание на президента Путин към Съвета на Федерацията) всячески се опитва да го избегне.

Тоест, натрапваните на Москва "нови правила на играта" принуждават руснаците или да склонят да направят определени отстъпки пред Брюксел, или пък да предприемат пореден опит да преориентират основните си енергийни проекти на Изток. Предвид очевидното нежелание на Путин да се подчини на диктата на "еврократите", изглежда доста вероятно Кремъл да се ориентира към втория вариант.

От друга страна обаче, въпреки големия шум, който се вдигна по този повод, експертите на руското Министерство на енергетиката са сигурни, че споразуменията за изграждането на "Южен поток" няма да бъдат денонсирани. В тази връзка те подчертават, че тъй като повечето от тях са подписани още през 2008, т.е. преди влизането в сила на "Третия енергиен пакет", неговите изисквания не важат за тях. Както посочи в тази връзка и руският енергиен министър Анатолий Янковски: "междуправителствените споразумения, подписани с другите държави и касаещи "Южен поток", в юридически план, стоят над останалите закони в ЕС".

На второ място, според вицепрезидента на "Газпром" Александър Медведев, концернът вече е намерил купувачи за целия предполагаем обем на газопровода (63 млрд. куб. м природен газ годишно), което означава, че няма сила, която да спре изграждането му.

На трето място, "Южен поток" е сред най-изгодните икономически проекти за Южна Европа, което е свързано не само с гаранциите за непрекъснатия характер на доставките, но и с притока на инвестиции, създаването на нови работни места и активизирането на финансово-банковата сфера на държавите, участващи в реализацията на проекта.

На четвърто място, както многократно отбеляза руският външен министър Сергей Лавров, "Третият енергиен пакет противоречи на споразумението между Русия и ЕС", особено в частта му за поощряване и защита на инвестициите. В тази връзка си струва да цитираме и мнението на премиера Дмитрий Медведев, че "Третият енергиен пакет" противоречи на нормите на Световната търговска организация, тъй като прилагането му води до дискриминация на руските компании на европейския пазар. Тоест, ако ЕС реши да съди "Газпром" за това, че не изпълнява изискванията на "Третия енергиен пакет", руската страна може да предприеме симетрични ответни мерки. Както посочи наскоро министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев: "Русия подготвя серия съдебни искове срещу ЕС във връзка с ограниченията, наложени от прословутия "Трети енергиен пакет"... Готови сме да ги нотифицираме и формално да предявим претенциите си по този пакет, както и по всички корекции, които той се опитва да наложи в енергийната сфера".

Основното обаче е, че всъщност не толкова Русия, колкото самата Европа (т.е. ЕС) би трябвало да се тревожи за бъдещето на газопровода "Южен поток". Ако нещата се развият по най-неприятния за Москва сценарий, тя може да загуби вече вложените в изграждането му средства, а имиджът и ще пострада, но това няма да е фатално за руската икономика. Днес, когато все още не разчита на приходите от "Южен поток", "Газпром" може да се похвали с годишна печалба, която надхвърля БВП на Украйна. При това, да не забравяме, че руските енергийни гиганти все по-активно работят с държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион, разширявайки старите и формирайки нови пласментни пазари. Тоест, както с "Южен поток", така и без него, Русия ще продължи да разполага с огромни възможности и перспективи в енергийната сфера.

В Европа обаче, отказът от руския проект може да провокира поредица от енергийни и политически кризи (да си припомним само, кое даде старт на протестите през февруари 2013 у нас, довели до падането на правителството на Борисов). Към това следва да добавим и "украинския фактор". Евентуалното присъединяване на тази държава към Митническия съюз може да доведе до радикално преразглеждане на цялата руска енергийна политика. Тоест, сегашните действия на "еврократите" срещу "Южен поток" могат да се окажат твърде късогледи и необмислени. При това, имайки предвид, че до 2030 търсенето на природен газ в Европа може да нарасне с 25%, като 80% от тях ще се осигуряват чрез внос, едва ли си струва да се влиза в открита конфронтация с "Газпром", вместо да се търси конструктивен диалог с него.

И така, миналата 2013 демонстрира нагледно цялата сложност и обърканост на проблемите на глобалната енергетика и за пореден път доказа наличието на тясна връзка между голямата икономика и голямата политика. Решаването на всички спорни въпроси, свързани с проекта "Южен поток" трябва да стане през настоящата 2014, тъй като до 1 януари 2015, когато ще влезе в сила "Третият енергиен пакет", перспективите пред него трябва да са вече ясни.

AGRI като инструмент в енергийната политика на Брюксел

Един от т.нар. "алтернативни енергийни проекти",подкрепяни от ЕС, в противовес на "Южен поток", е този за интерконектора AGRI (Azerbaijan–Georgia–Romania Interconnector). Той включва газопровод и мощности за производство на втечнен природен газ и представлява важен стратегически проект, чиято реализация би отворила нов коридор за доставки на природен газ от Кавказ на европейските пазари, през Черно море. В него участват Азербайджан (който в момента е единствения доставчик), Грузия (транзитна държава) и Румъния (краен пункт и пласментен пазар). Към проекта на по-късен етап се присъедини и Унгария, като потенциален пазар за пласмент на азербайджанскияприроден газ.

След "замразяването" на проекта "Набуко", породено от решението на консорциума Шах Дениз да заложи на Транадриатическия газопровод (ТАР), като основен коридор за транзита на азербайджански газ за държавите от ЕС, проектът AGRI придоби стратегическо значение за гарантиране енергийната сигурност на държавите от Централна и Югоизточна Европа и европейската политика на диверсификация на маршрутите за доставка на енергоносители.

Всъщност, AGRI преследва същата геополическа цел като "Набуко" - да увеличи вноса на неруски газ и да намали зависимостта от Москва. Интерконекторът е първият проект за транзит на втечнен природен газ (LNG) през Черно море с начален обем 7 млрд. куб. м, който по-късно може да нарасне до 20 млрд.

Южният газов коридор

Южният газов коридор

Легенда:

Набуко

Южен поток

ITGI

TAP

AGRI (с кораби)

Бял поток

 

Според проекта, азербайджанският газ трябва се транспортира по тръбопровод до грузинското черноморско пристанище Супса, където ще бъдат изградени необходимите инсталации за втечняването му. След това той ще се превозва с танкери през Черно море до румънското пристанище Констанца, където отново ще се превръща в обикновен газ, и оттам ще продължава за Унгария и държавите от Югоизточна Европа по мрежа от газопроводи.

Значението на проекта AGRI е да реализира на практика прословутата стратегия за енергийна диверсификация, заинтересовани от което са както страните-производители, така и страните-потребители. Така, Азербайджан разчита да разшири списъка на клиентите си, още повече, че, според прогнозите, през следващите години газовият добив на страната трябва да нарасне двойно в резултат от пълното усвояване на находищата "Азери-Чираг-Гюнешли", "Умид", "Апшерон" и "Шафаг-Асиман".

Следователно, Баку ще може да увеличи износа си до 40 млрд. куб. м до 2030. Това е достатъчно за захранването на целия Южен газов коридор (SGC), идеята за чието създаване също е на Брюксел.

Въпреки че AGRI е интегрална част от SGC и има същата цел (заобикалянето на Русия и Иран), на практика той е доста изгоден за Баку, тъй като му позволява да не зависи от енергийния коридор на ЕС и да избегне транзита през турска територия.

На свой ред, Румъния и Унгария пострадаха най-силно (що се отнася до енергийната им сигурност) от провала на проекта "Набуко". Затова те биха могли да станат основните пазари за природния газ, който през турска територия трябва да достигне до австрийския терминал в Баумгартен.

Газопороводът ТАР би могъл изцяло да покрие потребностите на Австрия от енергоносители. На свой ред, България е сред партньорите по проекта "Южен поток", който е основния съперник на "Набуко", а Румъния и Унгария се нуждаят максимално бързо от алтернативни маршрути за доставка на енергоносители. Затова подкрепата на последните две за проекта AGRI е напълно обяснима. Въпросният интерконектор би могъл да им позволи да се избавят от прекалената си зависимост от руския внос, който покрива 97% от потребностите на Румъния и 80% - от тези на Унгария. За Румъния, AGRI е добра алтернатива и, защото хипотетичното развитие на добива ва шистов газ в северната ни съседка изисква много значителни инвестиции, както и съвременни технологии, да не говорим, че не се одобрява от мнозинството румънци.

Украйна също демонстрира желание да участва в проекта, още повече, че той разширява възможностите на геополитическия и проект за изграждането на терминал за втечнен газ в Одеса. Реализацията на този план би променило донякъде отношенията между Киев и Москва, имайки предвид, че в момента 80% от руския износ на енергеносители за ЕС минава през украинска територия.

От една страна, Киев търси възможности за намаляване на зависимостта си от вноса на руски газ, тъ като Москва е единствения и източник на енергоносители. От друга страна, Украйна се опитва да намери други доставчици, той като руско-германският газопровод "Северен поток", както и неговият"близнак" "Южен поток", заобикалят територията на Украйна и целят да намалят стратегическата роля на тази транзитна държава за руския износ.

Участието в проекта AGRI обаче, би позволило на Киев само частично да покрие вътрешното си търсене. Дори ако получи всичките 8 млрд. куб. м газ, използвайки цялата първоначално мощност на AGRI, това би покрило само 14% от нуждите на страната.

Евентуалното привличане на Туркменистан като доставчик би оказало силно влияние върху целия проект, превръщайки интерконектора в един от основните маршрути за снабдяване на европейския пазар с енергоносители и ограничавайки ролята на Турция. Появата на подобен "западен енергиен коридор" би позволило на Туркменистан, на свой ред, да диверсифицира износа си, който в момента се ориентира само към китайския пазар. Туркменистанският газопровод "Изток-Запад", който трябва да свърже източните газови находища на страната с каспийското крайбрежие, е проектиран за транзита на 30-40 млрд. куб. м газ. Ако действително бъде завършен, той може да се окаже коридора, с чиято помощ да нарасне мощността на AGRI, което би увеличило символичното (и не само) значение на целия проект.

На практика обаче, реализацията на AGRI се сблъсква с много сериозни препятствия. На първо място, стойността му е прекалено голяма: само за първата фаза от изграждането му (за транзит на 8 млрд. куб. м газ) са необходими 4,5 млрд. евро. Това вероятно ще охлади желанието на транснационалните и регионални енергийни компании да инвестират в проекта. Освен това "западният коридор" трябва да премине през територията на Грузия, т.е. налице е опасност за прекъсване на доставките, поради нестабилността в страната. В тази връзка ще припомня, че грузинско-руската война през 2008 доведе до временно прекъсване на износа на азербайджански газ и петрол за Турция.

Към това следва да добавим и руското противопоставяне на реализацията на въпросния енергиен коридор, чиято очевидна цел е ерозията на доминиращата позиция на Москва на международните пазари. Накрая, привличането на Туркменистан към проекта AGRI изисква създаването на транскаспийски коридор, което няма как да стане без съгласието на всички държави, имащи излаз на Каспийско море, включително на Иран, Казахстан и самата Русия.

Идеята за Евразийски енергиен съюз

Впрочем, в Европа и особено сред експертната общност има не само противници, но и голям брой привърженици на по-тясното сътрудничество между Брюксел и Москва в енергийната сфера. Така, на провелия се през декември 2013 в Страсбург Енергиен форум ЕС-Русия, участниците в него лансираха идеята за създаването на Евразийски енергиен съюз, който да обедини европейските държави и Руската Федерация в единно енергийно пространство. Тя беше озвучена от италианския евродепутат Фабрицио Бертот (Европейска народна партия) и, според организаторите на форума, много точно отразява "позитивната настройка на руските и европейски участници в тази среща за установяването на конструктивен и прагматичен диалог по актуалните въпроси на енергийното сътрудничество".

На форума беше приета съвместна декларация на междупарламентарната работна група ЕС-Русия по енергетиката, в която се акцентира върху необходимостта да се активизира работата за създаване на общ правен режим между Русия и Евросъюза по отношение на трансграничните енергийни проекти (какъвто е и "Южен поток"), както и за разработката на механизми за подкрепа на проектите, реализирани с участието на руски и европейски инвеститори.

Освен това, в заключителната резолюция се подчертава важността на развитието на сътрудничеството в сферата на ядрената енергетика. В нея се напомня, че традиционната енергетика, "в противовес на модната идея за тотален преход към алтернативни източници на енергия", си остава "основата на енергийната сигурност на ЕС и Русия", като изрично се отбелязват високите екологични характеристики на природния газ.

Политиците и експертите, участвали във форума, подчераха, че прилагането на изискванията на "Третия енергиен пакет" на ЕС, които усложняват дейността на "Газпром" на европейския пазар, пораждат сериозни трудности не само за компаниите-доставчици, но и за потребителите и са пречка пред успешната реализация на важни трансгранични проекти.

В документа се изразяват и опасения относно добива на шистов газ, който в някои държави се разглежда като възможност за замяна на доставките на газ от Русия. В тази връзка се напомня, че разработката на шистови находища в зони с висока плътност на населението е свързана със сериозни рискове, затова е необходима задълбочена независима екологична и медицинска експертиза за последиците от реализацията на подобни проекти, както и широко обществено обсъждане по темата и отчитане позицията на обществеността и властите и в съседните държави.

Участниците в дискусиите твърдо подкрепиха проекта "Южен поток", като споменатият по-горе италиански евродепутат Бертот изтъкна голямото значение на газопровода за енергийната сигурност на континента, а колегата му проф. Владимир Панайотов (евродепутат от ДПС) напочни, че Европа силно се нуждае от руския газ и, че "без Русия Европа няма бъдеще".

Коментирайки резултатите от форума, шефът на руската делегация Иван Грачов (председател на енергийната комисия в Държавната дума) подчерта голямото значение на постигнатата обща позиция относно непродуктивния характер на претенциите на Европейската комисия, свързани с "Третия енергиен пакет" и постановките на Енергийната харта, и акцентира върху важността на възприетия от участниците реалистичен подход към оценката на шистовата, слънчева, вятърна и другите алтернативни видове енергетика, които, според него, никога няма да могат да заменят традиционните енергоносители.

На свой ред, модераторът на форума - унгарският евродепутат Бела Ковач, посочи, че "стъпка по стъпка се придвижваме към постигането на общата цел - намирането на общи точки в позициите на ЕС и Русия в енергийната сфера".

Участниците във форума обсъдиха и перспективите за участието на европейски компании в модернизацията на горивно-енергийния комплекс на Русия и усвояването на находищата в Сибир, Арктика и Далечния Изток. Беше разискван и въпросът за потенциала на партньорството между Русия и ЕС в енергийната сфера, включително за евентуалната реализация на съвместни проекти в други части на света.

 

* Център за прогнози и анализи в енергийната сфера

{backbutton}