14
Съб, Дек
4 New Articles

Каспийският коридор срещу TAPI: британско-американският сблъсък в Централна Азия и Южен Кавказ

брой1 2013
Typography

Напоследък британските стратези отделят все по-голямо внимание на Южен Кавказ и Централна Азия, като в рамките на последния регион се акцентира най-вече на Туркменистан (разполагащ с четвъртите по големина запаси от природен газ на планетата). Така, в края на ноември 2012, в Лондон се проведе първата конференция, посветена на проекта за т.нар. "Каспийски коридор" (т.е. за изграждането на Транскаспийска тръбопроводна система, за чиято реализация ЕС взе решение да преговаря с Азербайджан и Туркменистан още през септември 2011) като в центъра на вниманието беше именно случващото се в региона, демонстриращ през последните години едни от най-високите темпове на икономически растеж в света.

Каспийският коридор

Конференцията беше организирана от City UK (организация, прокарваща финансовите и икономически интереси на британския бизнес в чужбина), съвместно с Международната банка на Азербайджан и Asia House (британска неправителствена организация, работеща за укрепване на връзките между Европа и Азия). Като отправна точка, участниците приеха факта, че Каспийският коридор е една от най-бързо развиващите се икономически зони в света. Прогнозите сочат, че през следващите няколко години държавите по трасето на коридора (който включва както държави-износителки на петрол и природен газ, като Азербайджан, Казахстан, Туркменистан и Узбекистан, така и транзитни държави-потребителки, като Грузия, Киргизстан и Таджикистан) ще демонстрират устойчив ръст на своя БВП от порядъка на 5%-7% годишно.

На пръв поглед, съставът на участниците в Лондонската конференция не изглеждаше кой знае колко представителен, но в случая са много по-важни следните два нюанса: активното участие в нея на Азербайджан, както и фактът, че тя се проведе именно в британската столица.

Активността на Баку е разбираема. Турция, която непрекъснато настоява за по-ниски цени на внасяния от нея газ, е политически важен, но икономически неизгоден клиент за Азербайджан. В същото време Баку не разполага с достатъчно собствен ресурс за да излезе самостоятелно на европейския газов пазар, пък и изграждането на отделен тръбопровод само за азербайджанския газ очевидно е нерентабилно. Нещата обаче ще изглеждат съвсем различно, ако туркменският газ все пак пресече Каспийско море по Транскаспийския тръбопровод. Това не само би съживило почти умрелия газов проект на ЕС "Набуко", но и ще позволи по него да се транзитира и азербайджански газ. Освен това статутът на ключова транзитна държава за азиатския природен газ значително би повишил политическата тежест на Азербайджан както в региона, така и в Евразия.

Британската стратегия в Големия Близък Изток

Сега нека видим, какъв е британският интерес в проекта за Каспийския коридор. Както е известно, "Набуко" е преди всичко проблем на държавите от Южна и Централна Европа, но не и на Великобритания, която разполага с достатъчно собствен природен газ. Въпреки това обаче, Лондон, който постоянно се дистанцира от общоевропейските проблеми, внезапно реши да поеме инициативата за разрешаването на енергийните проблеми на ЕС. На пръв поглед, действително е парадоксално, че с това се заеха не изключително заинтересованите от азиатските газови доставки Италия и Франция, нито локомотивът на обединена Европа - Германия, а именно вечно стоящата встрани от проблемите на континента островна монархия. Но след като Великобритания никога не изпитвала прекалени симпатии към каузата на обединена Европа и открай време следва единствено собствените си интереси, каква е истинската причина за неочаквания и интерес към Транскаспийския коридор?

Всъщност, истината е, че в момента британците са изправени пред съвсем реалната опасност окончателно за загубят някогашното си геополитическо влияние в Близкия Изток и Азия, като цяло.

Така, в края на октомври 2012 азербайджанският президент Илхам Алиев отправи безпрецедентно остра критика срещу най-голямата британска петролно-газова компания ВР, която е традиционен и основен партньор на Азербайджан, най-голям инвеститор в енергийния отрасъл на тази страна и собственик на най-малко 25% от азербайджанските запаси от енергоносители. Паралелно с това, ръководството на държавната петролна компания на Азербайджан SOCAR официално изрази желанието си негови най-близки партньори в реализацията на транскаспийските проекти да станат американските гиганти Exxon Mobil и Conoco. Това единодушно беше оценено от експертите като "последно предупреждение", че Баку е готов да премине към открити действия против ВР с мълчаливата подкрепа на САЩ.

Ако нещата действително се развият в тази посока, загубата на позициите на ВР в Азербайджан ще означава на практика, че британците ще загубят цялото си влияние в тази страна, за сметка на неимоверното усилване на американското влияние в нея. Тоест, Великобритания, като самостоятелен геополитически играч, ще се окаже изтласкана от Кавказ и Близкия Изток, което Лондон в никакъв случай не би искал да допусне. На този фон, мнозина анализатори посочват, че британците имат само един начин да си върнат благоразположението на Илхам Алиев и той е на всяка цена да докарат азиатския газ, през Каспийско море, в Азербайджан.

Ключовата роля на Туркменистан

В това отношение, пред Лондон няма кой знае колко варианти за действие. На първо място, британците биха могли да се опитат да убедят САЩ да им съдействат Туркменистан да се включи в проекта за Транскаспийския газопровод, без при това да се отказва от изграждането на подкрепяния от Вашингтон газопровод в южна посока TAPI (виж статията на Стоян Хайтов на стр. - б.р.). Този вариант изглежда реалистичен, само че цената, която най-вероятно ще поискат американците, ще бъде Лондон да им отстъпи сегашните си политически и икономически позиции в Азербайджан и Централна Азия. Тоест, тъкмо това, което Великобритания се опитва и иска на всяка цена да избегне. Което означава, че този вариант е неприемлив за нея.

Втората възможност пред британците е да потърсят директен контакт с туркменистанския президент Гурбангули Бердимухамедов за да го убедят да приеме и без одобрението на САЩ западния маршрут за транзит на туркменистанския газ. Тук основният проблем е, че през последната година управляващите в Ашхабад почти окончателно склониха да подкрепят толкова упорито прокарвания от САЩ южен маршрут за износ на газ за Пакистан и Индия по газопровода ТАРІ. Британците обаче имат много по-голям опит от американските си съюзници в Централна Азия, включително в пазаренето с местните политически лидери, което си е истинско изкуство. Затова е доста вероятно, те да се опитат да убедят Ашхабад, че алтернативните на Каспийския коридор проекти за износ на туркменистанския газ са практически нереализуеми. В това отношение Лондон ще бъде улеснен от факта, че през последните няколко години Туркменистан не се занимава с насочения към Русия Прикаспйския тръбопровод, тъй като не може да се спазари с Газпром за цената на транзитирания по него газ. Така остава само един конкурент на Транскаспийския газопровод - южният тръбопровод ТАРІ. Още повече, че последният проект е силно уязвим по отношение сигурността на маршрута му през Афганистан, както и през пакистанските територии, населени с пущуни и белуджи, които симпатизират на талибаните. В тази връзка ще напомня, че САЩ неслучайно започнаха преговори с Движението Талибан. Очевидно е, че афганистанският президент Карзай няма как да запази властта си в Кабул без подкрепата на военния контингент на НАТО. Затова днес Вашингтон усилено му търси наследник сред вождовете на пущунските племена, който да е в състояние със силата и авторитета си да установи някакъв ред в страната и да гарантира сигурността на тръбопровода ТАРІ. Мнозина анализатори смятат, че за целта САЩ дори могат да подкрепят създаването на нова държава Пущунистан, върху част от територията на днешен Афганистан. Лондон пък ще се опита да попречи на подобно развитие, тъй като в никакъв случай не би искал ТАРІ да се превърне в реалност. При това средствата в тази схватка между двамата най-близки съюзници няма да се подбират особено, като ще се заложи на постоянните племенни конфликти и съществуващите терористични огнища. В това отношение британците могат да решат да използват такова опасно оръжие като ислямисткота движение "Хизб-ут-Тахрир", чиято централа, според някои, се намира в Лондон. С негова помощ и опирайки се на ислямските проповедници, в духа на старата имперска максима "разделяй и владей", хаосът в Афганистан може да нарасне, в резултат на което проектът за ТАРІ да бъде отложен за неопределеното далечно бъдеще, а пък туркменистанският лидер Бердимухамедов да обърне поглед към Транскаспийския газопровод. Ако паралелно с това, Лондон обещае на Туркменистан да го подкрепи по въпроса за експлоатацията на каспийския шелф, съвместно с Азербайджан и без съгласието на Иран, Русия и Казахстан, шансовете за изграждането на Транскаспийския газопровод значително ще нараснат.

Естествено, САЩ ще се противопоставят с всички възможни средства на подобно развитие. Но, ако Лондон действително е готов на открит сблъсък с Вашингтон, този вариант, макар и да изглежда доста сложен, е напълно реален и е по силите на британците.

Впрочем, има и още един вариант, макар и не особено реалистичен, и той е свързан с иранския газ. В крайна сметка, за Баку не е от решаващо значение дали през територията на страната ще се транзитира за Европа туркменистански или ирански газ. Само че днес постигането на споразумение с Техеран изглежда по-постижимо за Вашингтон, а не за Лондон. Иранците едва ли са забравили кой точно лансира през 2011 твърдението (което така и не беше потвърдено от МАГАТЕ), че ядрената програма на Иран окончателно е била преориентирана към военни цели. А също, коя държава най-последователно организираше и осъществяваше ембаргото срещу иранските стоки в Европа, кой се намеси пряко в либийския конфликт и продължава да залага на ислямистите-салафити във войната срещу режима на Асад. От друга страна, на този свят всичко е възможно, още повече, че Техеран има много да си връща и на САЩ. Едва ли обаче, би си избрал тъкмо Лондон за целта. Ето защо този трети вариант действително не изглежда никак реалистичен.

Какво би могло да се случи оттук нататък

САЩ (въпреки декларациите им) очевидно не са заинтересовани от укрепване на енергийната независимост на ЕС и ще продължат да поощряват южното направление в транзита на туркменистанския газ, като паралелно ще се опитват максимално да ограничат износа на ирански газ. Затова Вашингтон всячески ще препятства британската активност в Туркменистан и в Централна Азия, като цяло, свързана с изграждането на Транскаспийския газопровод, освен ако водещата роля в него не играят американски компании.

На свой ред, Великобритания ще се опита да съхрани позициите си в Азербайджан, а не да ги споделя със САЩ. За целта обаче, тя се нуждае от Транскаспийския газопровод. Който може да стане реалност или ако бъде постигнато някакво споразумение с Вашингтон, или ако изграждането на ТАРІ се окаже невъзможно. Както вече споменах, вторият вариант е по-изгоден за Лондон.

Явното или прикрито британско противодействие на изграждането на ТАРІ рано или късно ще доведе до директен сблъсък между интересите на Лондон и Вашингтон в Туркменистан, Афганистан и Пакистан. Мнозина анализатори дори смятат този сблъсък за неизбежен, посочвайки, че Централна Азия и, в частност, зоната на Туркменистан-Афганистан, са твърде важни за стратегическите интереси на Великобритания и САЩ, а целите, които те преследват там, са противоположни и взаимноизключващи се.

В същото време, евентуален британско-американски сблъсък в Туркменистан би дал възможност на Русия да укрепи влиянието си в Централна Азия, както и време за да подготви постсъветските държави-членки на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) да се противопоставят ефективно на надигащия се регионален ислямистки радикализъм. Впрочем, от този сблъсък би могъл да се възползва и Иран за да укрепи позициите си в региона - например като предложи помощта си на афганистанското правителство срещу талибаните, Ал Кайда и проявите на племенния или регионалния сепаратизъм.

Тоест, възможното противопоставяне по въпроса за износа на туркменистанския газ между Лондон и Вашингтон, би могло да се окаже безценен подарък, както за Москва, така и за Техеран, а може би и за Астана.

 

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера


{backbutton}