07
Съб, Дек
5 New Articles

Краят на света се отлага за 2013?

брой1 2013
Typography

Според нашумелия напоследък американски финансов анализатор Чарлз Хю Смит, съвсем скоро върху САЩ ще се стовари поредният ураган, този път обаче финансов. Мнозина смятат, че Америка вече е излязла от кризата. Централните банки успешно я "удавиха" в бълваните от тях потоци ликвидност в хода на безкрайните програми за"количествено смекчаване" (т.е. за изкупуване на бонове). Оказва се обаче, че нещата не са толкова прости. Също както глобалното затопляне превърна урагана „Санди” в чудовището, ударило Ню Йорк, така и монетарните манипулации на централните банки са на път да превърнат световната рецесия в глобален срив.

Чарлз Хю Смит (а и не само той) твърди, че още през следващите години кризата отново ще се стовари върху световната икономика. Наистина, лансираните от него идеи дълго време бяха пренебрегвани от големите медии, днес обаче те стават все по-популярни дори сред водещите икономисти на редица авторитетни институции. Така, икономическите експерти на Международния валутен фонд публикуваха наскоро доклад, който на практика, повтаря тезите на Смит. В него те предлагат банковият сектор да бъде поставен под пълния контрол на държавата, с цел да бъдат преодолени бъдещите кризи и циклични спадове в световната икономика.

Мините, заложени от централните банки под глобалната икономика

В своите анализи, Смит се базира на тезата, че посткризисната монетарна политика на централните банки не е помогнала за лечението на икономиката, а само е маскирала симптомите на болестта. Ето няколко аргумента в тази посока.

Преди четири години централните банки избраха да следват политиката "разширявай се и се трансформирай", която несъмнено обогати най-вече политиците и "финансовия елит". Все пак, на пръв поглед изглеждаше, че светът е съумял да се измъкне от кризата без особени загуби, доколкото навсякъде и за всичко плащаше държавата.

Данните сочат, че за четири години правителството на САЩ е взело назаем още 6 трилиона долара, Федералният резерв пък е напечатал два трилиона долара в банкноти, а други 16 трлн. долара са изразходвани от Резерва за подпомагане на банките и финансовия сектор.

Всичко това помогна за съхраняването на системата, формирала се още преди началото на кризата от 2008. Тоест, онези, които тогава бяха богати, запазиха богатството си, а държавният "кораб" все още се крепи на повърхността.

В същото време "цунамито" от взетите заеми и допълнително напечатаните пари вдъхна известна надежда и на онези, които в момента вече не знаят, как да плащат дълговете си. Защото през този период доходите на обикновените американци паднаха с 8%. Тоест, както посочват и такива геополитически корифеи, като Бжежински, "бедните станаха още по-бедни, а богатите - още по-богати". Реалистите вероятно биха отбелязали в тази връзка, че така е било винаги. Този път обаче, това "утешение" не отговаря на формиращата се ситуация, защото, както твърди Смит, световните пазари са изправени пред невиждана досега буря, която може да разруши и без това нестабилните основи на сегашната глобална финансова система.

В своите публикувани през последните месеци анализи Чарлз Хю Смит обяснява, защо икономическите модели и на трите основни центъра на съвременната глобална икономика не могат да продължат да съществуват и да функционират, както досега. Според него, тъкмо те са застрашени от очертаващия се финансов крах, напук на потоците от долари, печатани от Федералния резерв на САЩ.

Кризата на еврозоната е неизбежна

Смит твърди, че самият европейски политически и социален модел е порочен: държавата обещава на гражданите си социална защита и високи пенсии, но вече не може да изпълни този си ангажимент. Европейските държави се оказват в омагьосан кръг. Налага им се повишават данъците за да изпълнят обещанията си, в резултат от което частният бизнес фалира и държавните приходи отново падат. В същото време делът на възрастните граждани непрекъснато нараства, а работната сила намалява, в резултат от което става все по-трудно да се поддържа държавния "кораб" на повърхността.

Днес всички сме свидетели, как прословутият модел на "държавата на всеобщото благоденствие" ликвидира бизнеса, принуждава компаниите да се оттеглят в сенчестата зона на националната икономика и провокира нарастване на безработицата.

В същото време надеждите, възлагани на силната Германия, че може да изведе Европа от кризата, вероятно ще се окажат илюзорни. Подобно на Китай и Япония, Германия е държава-износител, която изцяло зависи от онези, които купуват нейните стоки, а това са най-вече държавите от печално известната група PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания). Тоест, кризата в тези държави (или в повечето от тях) ще доведе и до криза в Германия, още повече че в немската икономика вече са налице признаци на спад.

Един от начините Европа да се измъкне от тази яма е да се раздели еврозоната на държави-износителки (Германия, Холандия, Франция) и държави-вносителки (PIIGS). В резултат ще се появят две паралелни валути, което би могло да помогне за частичното разрешаване на структурните проблеми. Според Смит, ако това не се случи, Европа рискува да попадне в своеобразен капан: спад - програма за оказвана на помощ - нов спад - опрощаване на дълговате - нов спад и така без край.

При това ситуацията се влошава от факта, че населението въобще не е наясно със съществуващите реалности: за богатите северни държави кризата, от която е поразено населението на южните изглежда, повече или по-малко, абстрактна. Ако обаче те бъдат принудени да платят дълговете на Юга, кризата ще се прехвърли и при тях, т.е. ще стане съвсем реална. Затова за северните държави е по-просто да решават абстрактната криза с абстрактни мерки за съкращаване на разходите, без да осъзнават, че това води до рецесия на собствените им икономики.

Всички досегашни програми за подпомагане на закъсалите европейски икономики се основават на един доста странен принцип: нещо срещу нищо. Затова те само задълбочават дълговата криза.

Глобалният модел на растежа, основан на нарастването на държавния дълг и стремителното възходящо развитие на Китай, вече не действа. Не може вечно да се живее на кредит и законите на икономиката вече си казват думата. В този смисъл, няма никакви изгледи драмата на еврозоната да приключи в близко бъдеще, защото в основата и е непознаването или игнорирането на икономическите реалности. Тоест, Европа едва ли ще се измъкне скоро от този порочен кръг.

САЩ: слабият долар не решава проблема, силният го влошава още повече

В момента търговията на световния пазар изглежда по следния начин. От едната страна е американският долар, който продължава да бъде най-сигурния актив, а от другата са всички останали. Ако инфлацията в САЩ нарасне значително, или пък се случи някаква политическа катастрофа, доларът ще поевтинее, котировките на акциите и златото ще скочат, а цените на петрола могат да стигнат до 300 долара за барел. Доларът обаче едва ли може да рухне, защото си остава световната резервна валута. Така например, ако някой инвестира в доларови депозити при 5%-на лихва, дори ако курсът на долара падне с 3%, той все пак ще получи някакъв доход.

Както е известно, Китай притежава американски дългови книжа за един трилион долара. Така че китайците действително биха могли да се притесняват, че доходността на тези книжа пада, но пък цената им расте. В бъдеще, позициите на долара могат да укрепват и в резултат от ръста на петролния добив, тъй като при подобно развитие САЩ ще се превърнат от вносител в износител на енергоносители. Тогава доларът отново ще укрепне и дори ще се наложи въвеждането на някакво ограничение, например връщане към златния стандарт. Освен това, САЩ могат да увеличат и износа си на други суровини.

Друга причина за укрепването на долара е обръщането на капиталовите потоци - през последното десетилетие те вървяха от САЩ към Китай, сега обаче Китай страда от изтичането на капитали, които отново се връщат в САЩ. В същото време не се очертава сериозна конкуренция на долара. Спада доверието в японската йена, защото и в Япония скоро може да се разрази дългова криза.

Доларът укрепва позициите си и заради състоянието на американската икономика. Американските компании притежават широка мрежа от активи в чужбина. А с долари може да се купи всичко, което си поискаш – от петрол до тениски, и тъкмо това определя ценността на една валута днес.

Според Смит, в краткосрочен период доларът значително ще укрепне като това е свързано с проблемите на еврозоната и глобалната рецесия. Външният дефицит на САЩ до голяма степен е свързан с функцията на долара като световна резервна валута - на страната се налага да увеличава собствения си дефицит за да осигури на света необходимата му ликвидност. Тоест, налице са редица фундаментални фактори за нарастване курса на долара. Щом глобалната търговия демонстрира спад, а доларите престанат да бъдат необходими, балансът на САЩ ще започне да се възстановява.

Заради силния долар обаче, доходите на американските корпорации на чуждестранните пазари ще започнат да намаляват. В същото време лошата отчетност и нарастващата склонност към рискови операции ще доведат до крах на американските пазари.

Китай също е изправен пред криза

Китай демонстрира на света, какво представлява истинското икономическо чудо: за петдесет години тази държава се превърна в индустриален гигант. Според Смит обаче, потенциалът му за развитие вече е изчерпан. Заради икономическия спад в САЩ и Европа, китайската експортна машина буксува, инвестициите падат, а вътрешните дисбаланси и финансовите балони растат.

Всъщност, днес между САЩ и Китай има много общи неща. Така например, и двете икономики представляват причудлива смес между социализъм и капитализъм. Американското правителство социализира някои сфери, например ипотеките, а китайското – обратното, прехвърли някои сфери на пазарни релси. Освен това, и в Китай, и в САЩ, интересите на елитите все повече се разминават с тези на «низините». Най-богатите получават почти всички ползи от икономическия растеж, докато бедните стават все по-бедни.

Идеята, че китайската икономика ще се отдели от тези на Европа и САЩ се оказа илюзия. Тя се базираше на несъстоятелното предположение, че Китай може да бъде спасен от вътрешното търсене, т.е. че китайските семейства, които досега не харчеха почти нищо и чиято роля в икономиката беше ограничена, изведнъж ще започнат да харчат повече и ще я изтеглят от кризата. Това обаче е невъзможно, защото китайците просто не могат да харчат повече, те трябва да пестят: властите не им гарантират социална защита, пенсии и осигуровки, а пък банките им предлагат отрицателвни лихви. Така че, за да си гарантират старините, на китайците се налага да спекулират на пазара на недвижими имоти.

Китайската икономика изцяло зависи от притока на инвестиции, а банките, активно инвестиращи в развитието, го правеха със заеми. Затова сега рисковете от фалита им нарастват в геометрична прогресия.

Според Смит, китайската икономика представлява своеобразен корумпиран капитализъм, от който печели само националният елит. Същото впрочем се отнася и за САЩ. Централното правителство в Пекин не контролира местните власти. Върху последните тежи двойното бреме да гарантират икономическия растеж на всяка цена и, в същото време, да запазят социалната стабилност. На практика, елитите експлоатират Китай, но не са особено склонни да останат да живеят в страната и постепенно я напускат.

Освен това Китай е на ръба на екологична катастрофа заради прекалено амбициозните му инфраструктурни проекти и невероятното ниво на замърсяване на околната среда в най-развитите индустриални райони в източната част на страната.

Заключение

Чарлз Хю Смит твърди, че именно тези три фактора са поставили глобалната икономика на ръба на пълния крах. При това той прогнозира, че крахът ще настъпи съвсем скоро – процесът ще стартира през настоящата 2013, достигайки апогея си през 2016.

Тоест, макар че краят на света не се случи през миналата 2012 (както твърдяха мнозина, опирайки се на предсказанията на древните маи), през 2013 планетата може да се окаже е на ръба на нова още по-ужасна криза, поне според прогнозите на експерти като Чарлз Хю Смит или колегите му от МВФ.

* Българско геополитическо дружество


{backbutton}