03
Пет, Юли
31 New Articles

Възникването, утвърждаването и развитието на български общности зад граница е продължителен процес. България е сред малкото държави в света, граничещи отвсякъде със свои сънародници. Множеството войни и разпределянето на зоните на влияние между великите сили водят до откъсването от страната ни на големи територии, населени с българи, и предоставянето им на съседни държави.

Българските общности зад граница разполагат с ограничени икономически ресурси. Освен това не са малко случаите на ограничаване политическите права на нашите сънародници в чужбина. Налице са и значителни проблеми, пречещи на пълноценната им културна, езикова, религиозна изява, в някои случаи съчетани с икономическа, политическа и духовна дискриминация. Немалко са и случаите на влияние с цел подмяна на етническата идентичност на това население. В Албания и Македония има официално признати национални малцинства, сред които българското не фигурира. Гърция пък признава само религиозните общности – примерно мюсюлманската.

Съвременното развитие и протичащите процеси на глобализация налагат нови стратегически подходи в държавната политика на страната ни към българските общности и интензифициране на българската външна политика в определени региони. От съществено значение са контактите не само на държавно ниво, а и цялата гама от отношения между България и съседните страни, в които живеят големи български общности. В този смисъл много полезни контакти се осъществяват по линия на побратимяването на градове, висши и средни училища и сътрудничеството между държавни институции.

Политиката на страната ни спрямо българските общности зад граница цели съхраняване на националното самосъзнание на населението, което възприема себе си като принадлежащо към българския етнос, и се реализира в следните области: гражданство, обучение по роден език и подпомагане на българските училища. България се стреми да провежда последователна и целенасочена политика за защита интересите на българите зад граница и да създава тесни и трайни връзки с тях.

Обект на настоящата разработка са българските общности в т. нар. „Втора България” и по-специално тези в Сърбия, Албания, Македония и Румъния, защото те са най-компактни, най-добре организирани и най-добре запазили българското си самосъзнание и етническа принадлежност. В Гърция и Турция традиционните българските общности не са добре организирани, а и политиката на София не е особено активна. Освен това по-малък е интересът на тези наши сънародници към майката-родина, а и езикът е в процес на загубване в двете ни южни съседки.

Състояние на българските общности в Сърбия, Албания, Македония и Румъния

Историческото развитие на българския етнос и цялостният ход на събитията на Балканския полуостров водят до оставането на големи по численост български общности извън съвременните държавни граници на България. Българската диаспора в съседните страни се е формирала при загубата на традиционно населени с българи територии в резултат на несправедливи за страната ни международни договори, както и на икономическа емиграция.

Различните исторически периоди предопределят и условията, в които съществуват и се развиват българските общности. След освобождението на България от турско робство през 1878  и решенията на несправедливия за страната ни Берлински конгрес, който разкъсва териториите, населени с българи, на пет части, като български територии се предават на съседни държави, започва да се говори за поробени българи, които са обект на освободителна политика, целяща присъединяването им към майката-родина. Резултат от тази политика са въстанията от края на ХІХ и началото на ХХ век и участието на страната ни в поредица войни (българо-сръбската, двете балкански и двете световни войни). Опитите от онова време да се върнат тези земи в пределите на Българското царство със средствата на въоръжената сила нямат успех. Факт е, че България претърпява две национални катастрофи и дава много жертви.  Българската етническа, социална и културна общност остава разделена до ден днешен.

Автохтонните общности населяват възприетата през Възраждането като българска етническа територия. Независимо от периодичните масови бежански вълни към родината, голям брой българи остават да живеят извън нейните предели.

Сърбия

В Сърбия българите имат статут на национално малцинство съгласно конституцията на държавата. По време на комунистическите режими в България и СФР Югославия българското население в СФРЮ е подложено на системна икономическа и политическа дискриминация, културна и езикова асимилация. Различията по казуса „Македония” и утвърждаването в СФРЮ на идеята за македонизма, в противовес на българската идентичност, десетилетия наред влияят негативно върху развитието на добросъседските  отношения между двете страни.

Терминът „Западни покрайнини“ днес не се приема на официално ниво в Сърбия въпреки че в официални междудържавни документи като Бледската спогодба от 1947 между Йосип Броз Тито и Георги Димитров този термин („Западни български покрайнини“) намира своето място.От 2002 е в сила Законът за защита на правата на малцинствата в Сърбия. Той е плод на опитите за демократизиране на западната ни съседка и горчивия спомен от военните конфликти през 90-те години на ХХ век в постюгославското пространство. Днес Западните покрайнини са един от най-изостаналите райони на Сърбия. Почти липсват инвестиции, безработицата е много висока, населението мизерства. След свалянето на Милошевич от власт и демократизацията на Сърбия се наблюдава известно подобрение на положението на българите в Западните покрайнини, което обаче не засяга съществено икономическата ситуация. Има основания да се счита, че Сърбия провежда целенасочено такава политика, защото това са райони, заселени с етнически българи, а не със сърби и поради липсата на интерес Белград не се стреми да ги модернизира. Това обаче би могло да повлияе крайно негативно върху самата Сърбия, да се стигне до граждански протести и ескалация на напрежението на границата с България. Подобно развитие пък би могло да провокира обтягане на отношенията между двете съседни страни, рефлектирайки и върху евроатлантическите перспективи на Сърбия.

В Сърбия българска общност има и в Банат. Нашите сънародници са се преселили там след неуспеха на Чипровското въстание от 1688. Тогава територията е била погранична в рамките на Австро-Унгария. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В научните среди са познати като „банатски българи“. След Освобождението, някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“. Тези наши сънародници изповядват католическата религия, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население.

Албания

През Среднвековието, територията на днешна Албания в продължение на векове е част от българската държава. Сънародниците ни в адриатическата република са най-западния дял на българското етнокултурно пространство на Балканския полуостров. През ХVІІІ и ХІХ век по-голямата част от българите в региона приемат исляма. Други емигрират в централната и източната част на Македония, в Мизия, Тракия и Добруджа. След Освобождението на България от османско робство сънародниците ни от района губят пряката връзка със свободната част на родината си. В годините между двете световни войни България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945-1990 - българите под властта на Енвер Ходжа са загърбени от София и се превръщат в приоритет на Скопие.

Компактни български анклави в Албания са областите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора (Кукъска Гора), разположени по границата с Македония. Днес наши сънародници живеят из цяла Албания. Значителен брой българи има в градовете: Елбасан (4-12 000), Тирана (3-4 000), Дуръс (2-3 000), Пешкопия (около 1000 души). Българите в областта Кукъска Гора, т.н. горани, са около 7 500 души, и населяват 9 села, най-голямо от които е Шищевец (1 800 души). Освен тези села по поречието на река Дрин, в околността има и множество албанизирани български села. Трудно е да се каже колко точно българи живеят в Албания, защото липсват официални данни. През октомври 2011 е проведено преброяване на населението като в анкетните карти има въпроси за етническата принадлежност и майчиния език, но резултатите все още не са оповестени. Според различни източници, броят на българите в Албания варира от 60 000 до 170 000. Създадени са културни дружества, но само една част от сънародниците ни са обхванати в съществуващите български организации.

Албания не признава официално съществуването на българско малцинство на своята територия. През 1945 е подписано споразумение между СФР Югославия и Албания, с което се признава съществуването на „македонско малцинство” в малопреспанския район. Българите в адриатическата република не различават „македонец” от „българин”, тъй като възприемат названието „македонец” като регионално наименование на част от българите. Нещата обаче не стоят така. Този ход на югославските власти е свързан с изкуственото създаване на македонска нация в рамките на федеративната република. Започва активна политика за македонизация на българското население в Албания, като за целта се отделят значителни финансови средства.

Македония

От пагубно значение за България е зараждането и развитието на идеята за македонизма и утвърждаването и в рамките на СФР Югославия в годините след Втората световна война. Югославските власти създават федералната единица Македония в състава на съюзната република. На запад от българската граница в продължение на десетилетия се провежда активна политика с цел утвърждаване на македонска нация, разграничавайки я и противопоставяйки я на българския етнос. Спокойно можем да кажем, че македонският национализъм е продукт на сръбската национална доктрина. В македонската пропаганда все по-често се използва идеята за античния македонизъм, която от 2006 насам се подкрепя на държавно ниво. Според нея, съществува пряка връзка между днешна Македония и Македонската империя на Александър Велики, а гражданите на югозападната ни съседка са наследници на великия пълководец. Анализаторите посочват, че съвременната македонска общност изживява криза както на своята идентичност, така и на държавността си. Ето защо идеолозите на македонизма се обръщат към несъстоятелната легенда за Велика Македония. Може да се каже, че в момента Македония се намира в процес на самоутвърждаване и затова търси корени в античността.  Неприемливо е обаче това да става чрез противопоставяне на съседите и особено на България. Тези тенденции се проявяват чрез пренаписване на историята и подмяна на идентичността.

След Втората световна война географското название Македония се използва за име на новата република, а представителите на българския етнос са обявени за македонци по народност. България се противопоставя на новата езикова норма, наложена от Белград във федералната единица Македония. Българските езиковеди не приемат създадената официална езикова норма в Скопие за отделен език. Тя е изкуствено създадена с цел отдалечаване на македонския диалект от българския официален език. Впрочем, тя е отдалечена и от говоримия език във Вардарска Македония. Активната „работа” по изграждането на македонската идентичност води до сериозно изостряне на отношенията първоначално между България и СФР Югославия, а след демократичните промени и между София и Скопие. По време на комунистическия режим Скопие не се стреми да развива директни контакти със София, а се ограничава до контакти в рамките на българо-югославските междудържавни отношения.

Може да се очаква, че желанието на Македония да се присъедини към ЕС и НАТО, ще доведе до отслабване на антибългарската реторика и изоставянето на конфронтационната политика спрямо всичко българско. Тук трябва да се спомене съществената роля на българските евродепутати и приетата от Европейския парламент проекторезолюция по отношение на Македония във връзка с антибългарската и политика. Македония не би следвало да дискриминира хората, открито заявяващи своята българска идентичност или български произход. Евродепутатите критикуват Скопие, че тормози гражданите си с българско самосъзнание и разпалва омраза към съседите. В този смисъл антибългаризмът на Скопие се превръща в пречка за напредъка на Македония към ЕС. Македония е критикувана и заради липсата на напредък в съвместното честване на общи исторически събития и личности със съседните държави, членуващи в ЕС (България и Гърция), което би допринесло за по-доброта разбиране на историята и за добросъседските отношения. Категорична реакция от страна на българските институции предизвика инцидентът с българския посланик в Скопие на 4 май 2012, докато нашата делегация се опитваше да положи цветя на гроба на Гоце Делчев. Този инцидент се случи на фона на нова вълна на етническо напрежение в Македония, свързана с протестите на македонски граждани от албански произход в Скопие.

През последните години се наблюдава известно охлаждане в двустранните отношения, предизвикано от югозападната ни съседка. Въпреки обтягането на отношенията между двете държави обаче, не секва желанието на македонците да получават българско гражданство. България е привлекателна за тях като член на ЕС. Над 50 000 граждани на Република Македония са получили българско гражданство през последните 20 години (1990-2010), което в техния случай се получава на базата на деклариран български произход.

Румъния

Българите в Румъния са разпръснати из всички историко- географски области на страната. Произходът и историческата им съдба обаче са доста различни.  Сега говорим за: банатски, влашки, добруджански, трансилвански и бесарабски българи. Банатските българи са разделени от днешната граница между Румъния и Сърбия (областта е част от Австро-Унгария до края на Първата световна война). Българите във Влашко традиционно са наричани „сърби“. На практика, всички „сърби“ в южната част на Румъния са етнически българи. Основната част от тях обаче нямат възможност да получават образование или богослужение на майчин език, което засилва процесите на асимилация. За съжаление все по-малко от тези наши сънародници се записват като българи. Българи населяват земите по поречието на река Дунав още от Средновековието. Голяма част от територията на Северна Добруджа е обезбългарена в началото на ХІХ век. Немалко българи преминават река Дунав и отиват в Бесарабия, затова е трудно да се търси разлика в произхода между добруджанските и бесарабските българи. През 1940 се осъществява размяна на население между България и Румъния, наложено с Крайовската спогодба. Днес в областта живее малък брой наши сънародници. Българи обитават Трансилвания още от времето на кан Крум. С течение на времето обаче те са асимилирани, запазвайки името „шкеи”, както и някои български традиции и обичаи.

В Румъния е признато българско малцинство без да се уточнява неговото териториално разположение. Този факт е от съществено значение, защото всяко малцинство в северната ни съседка има право на свое представителство в националния парламент на държавата. Българите също имат свой депутат в Букурещ.

Основен проблем за съхраняването на етнокултурната самобитност на българите в Румъния е, че са разпръснати из цялата страна. Някои наши сънародници са католици и пишат на латиница, но не са загубили българската си идентичност. Днес членството на Румъния и на България в ЕС разкрива нови възможности за сътрудничество и задълбочаване на отношенията между нашите сънародници на север от Дунав и майката-родина.

Политиката на България спрямо външните българи

Провеждането на последователна и целенасочена политика спрямо българските общности зад граница е от изключително важно значение, за да се съхрани българската диаспора не само в разгледаните в настоящага статия държави, но и в света, като цяло. Отговорността за провеждането на такава политика е от компетенциите на няколко държавни институции. Сред тях важно място заемат Министерският съвет, Министерството на външните работи, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), областните администрации и т.н. Дейностите, свързани с българите в чужбина, са многостранни и излизат извън компетенциите на строго определените функции на отговорните институции. Това е пример за транссекторна политика, затова добрата съгласуваност между институциите е задължителна.

Нерадостното историческо и политическо наследство тежи като огромно бреме и оказва съществено влияние върху външнополитическото поведение на страната ни. Конкретно изражение на геополитическото положение на една държава са границите и съседите й, външната политика, двустранните отношения, участието във военно-политически и икономически блокове и пр. Състоянието и степента на решеност на българския национален въпрос, като съставен елемент на големия балкански проблем, е сред главните индикатори при оценката за геополитическото положение на България след Освобождението от турско робство. Ето защо българският политически елит би следвало да предвижда всички възможни сценарии за геополитически трансформации на полуострова. В този смисъл, от външната политика на България се очаква да бъде съобразена не само с общоевропейските тенденции на интеграция, но и с перспективното развитие на двустранните отношения, особено с държавите с компактни български общности в региона. При решаването на българския национален въпрос в отношенията ни със Сърбия, Албания, Македония и Румъния трябва да се поставят акценти, отразяващи не само историческото наследство, но и съвременните етнически реалности.

По отношение на балканските държави и по-специално на разгледаните тук страни, където има различни по големина български общности, България следва плътно траекторията на мирно и добросъседско сътрудничество. Наред с това страната ни полага големи усилия за укрепване и съхраняване националното самосъзнание на българските етнически малцинства и приобщаването им към съвременната културна обстановка на Балканския полуостров. Проблемите на българските общности зад граница са специфични и се обуславят от различни фактори, като местно законодателство, стандарт на живот в страната, степен на организираност на българите и други.

През годините на демократичен преход страната ни провежда активна политика спрямо българските общности зад граница, в това число и спрямо т.нар. "Втора България". Тази политика се реализира както от държавни институции, така и от неправителствени организации, работещи с нашите сънародници в чужбина. Немалка е и ролята на културно-просветните дружества на българите зад граница.

Български културни формации в Сърбия са: Звонски културен център „Дерекул“- с.Звонци (от 2004), Културно-информационен център на българското малцинство „Босилеград“ - Босилеград (от 1999), Културно-информационен център на българското малцинство „Цариброд“ - Цариброд (от 1998), Народна библиотека „Детко Петров“ - Цариброд, Народна библиотека „Христо Ботев“ - Босилеград.

Български организации в Албания са: Културно просветно дружество "Иван Вазов" - Тирана (от 1999), Kултурно дружество "Просперитет Голо бърдо" - Тирана (от 2000), Клуб за приятелство и сътрудничество "24 май" - Тирана (от 2008).

В Румъния действат няколко български организации: Българска културна асоциация в Румъния, Съюз на българите в Банат в Румъния, Българско павликянско дружество в Румъния, Общност „Братство“ на българите в Румъния, Сдружение на българите в Румъния „Св. св. Кирил и Методий“. Страната ни подкрепя българските организации в съседните държави при осъществяването на тяхната  дейност.

През 2000 Народното събрание прие Закон за българите, живеещи извън България. Някои части от него обаче са неприложими, поради противоречия вътре в самия текст на нормативния акт. Освен това законът е в сила, но няма приет правилник. Досега все още не е разработена концепция за цялостна  държавна политика по отношение на българската диаспора, която да преследва ясни цели и да се опира на актуални приоритети.  В момента се разработва нов закон за българите в чужбина.  В някои подзаконови актове, отнасящи се за чужденците, има специални разпоредби по отношение на българите в чужбина. Най-популярни сред общностите ни са програмите на Министерството на образованието, науката и младежта за пълен и частичен срок на обучение и възможностите за придобиване на българско гражданство, уредени в закона за българското гражданство. Според законодателството ни, лице, което е от български произход, кандидатства за българско гражданство по натурализация по облекчена процедура (чл. 15, ал.1,т.1 от Закона за българското гражданство). За такива лица не се изисква да владеят български език, защото ключово в случая е самосъзнанието. Няма и изискване за уседналост на територията на България. Сравнително голям е броят на кандидатите за българско гражданство от съседните страни, но най-голям е този от Македония. Икономическото развитие на България, политическата стабилност в страната и присъединяването й към голямото европейско семейство са главните фактори, влияещи за нарастване броя на лицата, които искат да уредят статута си у нас.

През 2006 и 2008 в България са приети две национални стратегии по демографско развитие, миграция и интеграция. В тях е залегнал инструментът за българското гражданство и придобиването на такова от лица с български произход. В тези документи са включени текстове за привличане на такива наши сънародници в страната ни, което би повлияло позитивно върху решаването на демографския проблем. Някои анализатори смятат обаче, че е възможно да възникне известно напрежение между тях и българите в България заради недостатъчния брой работни места в страната ни. Според Националната стратегия на Република България по миграция и интеграция (2008-2015) тенденцията за увеличаване броя на лицата от български произход, кандидатстващи за и получаващи българско гражданство, не води обаче до трайни процеси, свързани с масовото им заселване в България.

Друг важен документ, разработван под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова, е Националната стратегия за българската политика по отношение на българите в чужбина. На този етап е разработена рамката - определени са стратегическите и оперативните цели, към кого е насочена стратегията, отговорните институции за нейното осъществяване и пр. Държавната агенция за българите в чужбина - органът, отговорен за координация на отделните ведомства по отношение на политиката спрямо българите зад граница, взема важно участие в разработването на стратегията.  Очаква се документът да е готов до края на 2012.

Министерството на образованието, младежта и науката е ключов орган за провеждане и координиране на политиката за обучение на наши сънародници зад граница(ПМС № 103/ 31.05.1993. За осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина).  Съгласно чл. 3, ал. 1 от ПМС № 228/20.05.1997, Министерството на образованието и науката ежегодно осигурява до 150 места, субсидирани от държавата, за приемане на македонски граждани за студенти за пълен курс на обучение в българските държавни висши училища. Важна роля за съхраняване на българския език и култура имат неделните училища. Дейността им е регламентирана в ПМС 334/08.12.2011. В чужбина, български език може да се изучава и така в центровете към посолствата. С цел стимулиране преподаването и изучаването на български език и литература, история и география на България от децата на българите зад граница МОМН е разработило програма ''Роден език и култура зад граница''. ДАБЧ също работи активно с децата от български произход зад граница, включително като организира различни конкурси с награден фонд. ДАБЧ и БАН разработиха съвместно карта с българските поселения зад граница като важен акцент е поставен на общностите в балканските държави.

Българските културни институти в чужбина също играят важна роля за съхраняването на българщината сред нашите сънародници зад граница. Те се създават въз основа на двустранни междуправителствени договори и се ръководят методически и финансово от Министерството на културата. В разглежданите тук държави такъв институт има само в Македония. Има решение за окриването на културен институт и в Албания. Сериозен проблем пред тези институти е, че се откриват в столиците на държавите, а там невинаги живее българска общност. В Сърбия например, повечето българи са компактно разположени в райони, които са далеч от Белград.

Някои препоръки

България  би следвало да осъществява последователна, целенасочена и добре структурирана политика към българските общности зад граница.  В тази връзка, от ключово значение е страната ни да дефинира ясно националния си и държавен интерес.  Националната стратегия за политиката по отношение на нашите сънародници в чужбина, която се разработва в момента, трябва да съответства както на българските интереси,  така и на възможностите ни. От изключително значение е активното включване на МВнР в нейното разработване, тъй като министерството притежава необходимата експертиза и чрез своите задгранични представителства поддържа преки връзки с българските общности. България трябва да изработи ясна визия за ситуацията, проблемите, предизвикателствата и възможностите за действие. В тази връзка трябва да има точно и ясно разпределение на дейностите между отговорните институции, както и програми, включващи формите и времевата рамка на тяхното осъществяване. В практически план са възможни два подхода:

- Стратегията да бъде разработена и приета във възможно най-кратки срокове, а основните моменти от нея да намерят нормативно решение в бъдещия Закон за българите в чужбина, на чиято база да се разработят и подзаконови нормативни документи по специфичните области (образование, българско гражданство, български сдружения и формации и др.)

- Да се огледа и усъвършенства съществуващата нормативна база (ПМС 103, 228, 334, Закон за българското гражданство), като във взаимодействие с общностите ни се фокусираме върху максималното оползотворяване на предоставените от тях възможности.

 

Според мен, би било най-подходящо да се работи едновременно и в двете направления - по анализа и усъвършенстването на настоящата нормативна база и по Стратегията, като в процеса на работата е много вероятно да възникнат проблеми, които да се решават с промени в нормативната база, но в същото време да породят идеи, които да залегнат в бъдещите Стратегия и Закон за българите в чужбина.

Заключение

Новите реалности, в които се формират държавните политики и особено тази по отношение на нашите сънародници зад граница, обуславят необходимостта от възприемането на цялостен и последователен подход от страна на България. София би следвало да провежда активна политика спрямо българските общности зад граница и особено в т. нар. "Втора България", за да не загуби позициите си сред нашите сънародници, приели трудната съдба да съхранят своята идентичност като българи в една доста често враждебно настроена и в немалко случаи целенасочена асимилационна политика на съседните държави. Страната ни е заинтересована от провеждането на ясна политика по отношение на българите зад граница, за да може да защити своя национален интерес. България се надява, че европейската перспектива на Западните Балкани ще допринесе за подобряване положението на сънародниците ни в тези страни и ще даде нов тласък на междудържавните отношения.

Литература:

  1. 1. www.wikipedia.org
  2. 2. www.mfa.bg
  3. 3. Закон за българите, живеещи извън Република България
  4. 4. Закон за българското гражданство
  5. 5. Постановления на Министерски съвет-103, 228 и 334
  6. 6. Карастоянов, С. География и геополитика.Балканите-политикогеографски анализи,втора книга, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2002
  7. 7. Карастоянов, С. Политическа география, геополитика,геостратегия, УИ, С.,1997
  8. 8. Експертни доклади за приключване на основния курс по дипломация, 2005, 2006

* Стажант аташе в Министерството на външните работи


{backbutton}

Съдържание брой 6, 2012г Списание ГеополитикаБългария

Е. Георгиев, Политиката на София към българските общности в Западните Балкани и Румъния

А. Иванов, Демографският хаос в периода на българския “преход” 1990-2001

Й. Начев, България и енергийните параметри на сигурността в Югоизточна Европа

Светът

С. Харизанов, Геополитическите измерения на концепцията за “Европа на регионите”

И. Налбантов, НАТО след срещата в Чикаго: прагматичният подход към способностите на алианса

T. Грациани, Д. Скалеа, Новата стратегия на Италия в променящия се свят

С. Каменаров, Променящата се геополитика на Кайро

Ж. Иванова , Водната геополитика в Големия Близък Изток

Фокус: Триъгълникът Вашингтон-Пекин-Москва

Л. Шънмин, Светът е на прага на сериозни сътресения

М. Леонидов, Краят на Кимерика

М. Маринов, Руско-китайската евразийска ос

В. Цзъси, Западният вектор: китайският вариант за възстановяне на глобалния геостратегически баланс

А. Чопрад, Русия, като препятствие по пътя към “глобалната Америка”

Геостратегия

Х. Ритц, Защо Западът се нуждае от Русия: променената геополитическа визия на Бжежински

Е. Сатановска, Истинските цели на новата стратегия на Бжежински

Геоикономика

В. Кондратиев, Голямото завръщане на държавния капитализъм

История & геополитика

Н. Попов, Геополитически и геокултурни измерения на ирландския национален въпрос

Основи на геополитиката

Р. Питърс, Постоянният конфликт

А. Борисов, Кои печели и кой губи от “постоянния конфликт”

Идеи

М. Слебода, Диалогът на цивилизациите като модел на многополюсния световен ред

Книги

М. Стоянова, Полската външна политика през ХХІ век

Интервю

Збигнев Бжежински за провалите и шансовете на Америка

Поръчай онлайн бр.3 2020