Политиките към религиозните малцинства в европейските доктрини за сигурност

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Процесите на глобализация в световен мащаб се разпростират във всички сфери на обществения живот и задават нов дневен ред на човешките общества, в който най-приоритетно е решаването на проблемите, застрашаващи сигурността, благоденствието и бъдещото развитие на човечеството. Такива са недостигът на енергийни ресурси и необходимостта от търсене на алтернативни източници на енергия, икономическите диспропорции в отделните части на света и необходимостта от справяне с бедността, глада и опасността от болести и пандемии, последиците от глобалното затопляне и климатичните промени, опасността от разпространението на оръжия за масово унищожение, необходимостта от справяне с нелегалната емиграция, трафика на хора, трафика на наркотични вещества, престъпността и много други.

С особена острота днес човешките общества усещат заплахата от терористични атаки, породена от радикализирането на религиозни движения и групировки, както и от самоубийствените действия на отделни фанатизирани индивиди. В този контекст международната общност, повече от всякога, мобилизира своя потенциал от политици, дипломати и хора на науката в борбата за търсене на алтернативи и взаимноприемливи решения в полза на сигурността, опазването на здравето и живота на човешките същества.

Решаващо значение за минимизиране на опасността от терористични действия, провокирани от радикални движения на религиозна основа, имат политиките за интеграция на малцинствените деноминации, тъй като последните все по-отчетливо заявяват присъствието си на демографската карта на Европа и света.

Настоящата разработка си поставя за цел да разгледа в съпоставителен план интеграционните политики на България, Франция и Великобритания към техните религиозни малцинства, като ги съотнесе с отражението на тези политики в доктрините за сигурност на посочените три страни.

Модели на интеграция

В исторически план са известни три модела на интеграция, прилагани главно по отношение на малцинствените групи от миграционен произход. В началото на ХХ век и десетилетия след това се провежда политика на асимилация, интерпретирана като сливане на имигрантите с приемното общество, което те са избрали и пожелали. Метафоричен образ на тази политика е т.нар. meltingpot – гърнето, в което се смесват раси, езици, религии, култури и традиции, за да се формира официалната идентичност, признавана от обществото.

От 70-те години на миналия век асимилацията започва да се отхвърля като политика и навлиза парадигмата на мултикултурализма. Мултикултуралистките политики стимулират развитието на малцинствените общности, включително чрез държавни средства за образование на малцинствени езици, създаване на културни институции на етническите общности, въвеждането на квотно представителство на малцинствата в държавните органи и др.

В настоящия момент, в западноевропейските общества започва преосмисляне и на мултикултурализма като политика за интеграция на малцинствените общности, тъй като във все повече страни се говори за неговия провал – Германия, Франция, Великобритания. По примера на Холандия, започва да се прилага политика на акултурация, известна под наименованието „граждански траектории“ (citizenshiptrajectories): високи изисквания за владеене езика на приемащата страна, познаване основните характеристики на местното общество и култура и признаване неговите ценности.

В допълнение към посочената по-горе хронология в развитието на политиките към малцинствените общности от имигрантски произход трябва да се отбележи, че в основата на тези политики стоят различни подходи, които се възприемат като базови в различните общества. Най-често цитираното разграничение е между модела на земята (juissanguinis) и модела на кръвта (juissolis). Първият е основан на принципа на териториалността: всички граждани на една територия имат еднакви права и отговорности, независимо от етническия си произход, респективно религиозните си вярвания. Вторият подход се базира на произхода: статутът на гражданство и произтичащите от него политически права се получават по рождение. /http://annakrasteva.wordpress.com/2009/12/14/

Прилагайки това основно разграничение към политиките на България, Франция и Великобритания спрямо малцинствените общности, може да се каже, че и в трите страни се приема за базов моделът на земята, т.е. независимо от техния произход представителите на малцинствените групи се възприемат като граждани на съответната страна и имат всички конституционни права и задължения, произтичащи от това.

Но моделите на интеграция на малцинствените общности са много по-комплексни и не могат да бъдат дефинирани само на базата на горепосоченото принципно разграничение. Те са повлияни в много голяма степен от доминиращата политическа култура и ценности на обществата, които формират традиционни подходи на взаимоотношения с малцинствените обединения, респективно общностите по религиозна принадлежност.

Във френската републиканска традиция индивидът е пряко и директно свързан с държавата и тази връзка не е опосредствана от общностите, с които той се идентифицира. В англосаксонския модел общностите са важен посредник в отношенията с държавата. Те позволяват на различните етнически, религиозни, езикови, културни и други идентичности по-пълноценно да се разгръщат и да бъдат признати в публичното пространство. Оттук произтичат и две различни разбирания за интеграцията. Едното (френският модел) подчертава общото между гражданите и изисква публичната им идентичност да е ориентирана към това, което ги свързва с държавата/нацията, а културните, религиозните и прочие идентичности да се развиват в частните пространства на дома, църквата, общността. Втората концепция (британският модел) изхожда от идеята за признаване: индивидите и групите имат нужда техните специфични идентичности не просто да бъдат толерирани, а да бъдат признавани (politics of recognition) и затова изискват публичните институции да бъдат открити към тях, т.е. администрациите да използват и малцинствени езици, да има училища и университети както на официалния, така и на добре представени на регионално равнище други езици и т.н. /http://annakrasteva.wordpress.com/2009/12/14/

Българският модел на интеграция на малцинствените общности има допирни точки с посочените два модела, но и се различава от тях, главно по три причини:

Българските етнокултурни и етнорелигиозни общности са традиционно свързани с територията на страната, т.е. те не са привнесени отвън чрез имиграция, а са коренно (автохтонно) население.

Българският модел на взаимоотношения с представителите на малцинствените общности е изграждан в продължение на столетия и е доказал своята устойчивост като модел на етническа и религиозна толерантност.Негова основна характеристика е стремежът към хармонизиране на отношенията между общностите, без да се накърнява тяхната етнокултурна и религиозна идентичност, но и без да се допуска фрагментиране на социалния живот в страната.

Етническото и религиозното разнообразие в България има и политическо измерение, проектирано във възможността за създаване на политически партии и движения, които целят защитата на интересите на малцинствата, но не затварят своята дейност за представителите на мнозинството.

Всеки от моделите на политика към малцинствените общности – френски, британски и български – със своите особености, се вписва директно или по-завоалирано в доктрините за национална сигурност на съответните страни.

Както беше посочено, французите следват републикански модел на интеграция на религиозните малцинства, в чиято основа е залегнала идеята, че всеки индивид, роден във Франция, е френски гражданин и в този смисъл приема републиканските ценности равенство, свобода, братство и секуларизъм. Макар че секуларизмът не е включен в изначалната триада на републиканските ценности, във френския политически контекст той се оказва най-важен, имайки за своя основа закона за отделянето на религията (църквата) от държавата от 1905 (Haarscher, 1996:19).

Тарик Рамадан твърди, че неутралитетът на държавата по отношение на религията е вид признаване, което означава, че всички религии трябва да са поставени при еднакви условия, но държавата не спазва този принцип (Ramadan, 1999:17). Републиканският модел не признава културната, респективно религиозната идентичност на групи, а само на индивиди и поставя политическата и гражданската сфери над етничността и културните различия (Lamchichi, 1999:134).

Интересно в случая е, че френските мюсюлмани не възразяват срещу републиканския модел на интеграция. Те искат да се интегрират във френското общество и се чувстват французи, но не са приети като равноправни членове на това общество. Френските мюсюлмани изпитват институционализирана дискриминация в областите наемане на работа, възможности за обучение и политическо представителство. Единственото, от което се нуждаят, е респект към (и приемане на) религиозните им практики. Именно в дискриминационните практики на френското общество по отношение на онези, които обществото приема за други, т.е. различни, е съсредоточена потенциалната заплаха за националната сигурност на страната. Тази е причината както за бунтовете в парижките предградия от 2005, така и за изстъпленията на „домашно отгледания терорист“ Мохамед Мера от 2012. Това, разбира се, не е отчетено в Бялата книга за сигурността на Франция, защото там се визират главно външните заплахи от ислямски фундаментализъм, без да се вземе предвид, че непризнаването на статут на малцинства на имигрантите и дискриминирането им създават благоприятна почва за проникване и разпространение на ислямистки идеи (Défense et Sécurité nationale: le Livre blancOdile Jacob, editeur – La Documentation française, Paris, juin 2008).

Британският модел на интеграция на религиозните малцинства обединява интеграционни и мултикултуралистки аспекти. Тъй като мултикултуралистките аспекти преобладават през последните две десетилетия, британският модел може да бъде квалифициран като „мултикултурализъм от специфичен тип“ (Goes, 2007).

Британският подход към интеграция на малцинствата е „органичен“, т.е. той е подвластен на промяна в гледните точки под влияние на трансформациите в обществото. Както твърди Парек, “когато политическият климат е спокоен, доминират либералните тенденции, но когато той е напрегнат, всички политически партии гравитират около политиката на асимилиране на малцинствата“ (Parekh, 1991: 191).

Според Малик, под влияние на мултикултуралистките тенденции в британското общество се стига до предефиниране на понятията „расизъм“ и „дискриминация“. В новата концепция те се свързват не само с отказа от равни права, а и с отказа от правото да бъдеш различен. Това означава, че отделните индивиди би трябвало да имат право да претендират за собствена културна идентичност, собствени ценности и начин на живот. Непризнаването на подобни права е еквивалентно на дискриминация и расизъм. Изместването на фокуса в интерпретацията на понятията рефлектира върху идентифицирането на нови форми на расизъм, т.нар. „културен расизъм“ (Malik, 2005: 37).

Под влияние на либералните тенденции, във Великобританиясе извършват много промени в законодателството за защита правата на религиозните малцинства. Така например, през 1976 Парламентът приема закон, с който дава право на сикхите, каращи  мотоциклет, да носят чалмите си, а не предпазни каски. От мултикултуралистките тенденции са повлияни и други сфери на обществения живот. Например, училищата са призовавани да насърчават етническото разнообразие чрез провеждане на етнически фестивали, признаване на малцинствени преференции в храненето, облеклото и спорта и др. (Parekh, 1991: 191).

Макар че мултикултуралисткия подход във Великобритания бележи успех в утвърждаването на културното разнообразие, той не може да предотврати маргинализацията на етнорелигиозните общности и безработицата сред тях, като най-фрапиращо е положението на мюсюлманското малцинство. В средите на тази общност безработицата е около 14 %, а квалификацията е на много ниско ниво (Platt, 2005: 36).

След терористичните атаки в Лондон правителството се опитва да наложи идеята за Britishness (британско самосъзнание) сред представителите на малцинствата и да провежда по-успешно борбата срещу дискриминацията. Независимо от това, стратегията на лейбъристите не е последователна. Паралелно с интеграционните политики, тя прави отстъпки пред мюсюлманската общност, например чрез разкриването на повече религиозни училища, което не допринася особено за насърчаването на хармонията и интеграцията (CommunityCohesion: A Report of theIndependentReviewTeamChairedbyTedCantle, pp: 10-15.http://dera.ioe.ac.uk/14146/1/ communitycohesionreport.pdf/; вж. също Hari, 2005 TheIndependent, 5.8.05./www.independent.co.uk).

Макар че допуска маргинализация на малцинствените деноминации по отношение достъпа до някои социални придобивки, в сравнение с френския модел, британският модел на интеграция на религиозните малцинства е изключително либерален. В своята толерантност британското общество проявява склонност дори да омаловажава евентуалните заплахи за сигурността, произтичащи от активизиране на терористични групировки. В съответствие с обществените настроения, в Стратегията за национална сигурност на Великобритания тероризмът не се визира като стратегическа заплаха за обществото (The National SecurityStrategy of theUnitedKingdom. Securityinanindependentworld. Cabinetoffice, March 2008).

Българският модел по уникален начин съвместява чертите на горните два модела. От една страна, той се основава на конституционното разбиране за нация, при което националната общност се разглежда като състояща се от всички граждани на държавата, включително и представителите на малцинствените етнокултурни и религиозни общности. В този аспект българският модел се родее с френския. От друга страна, Конституцията на България признава съществуването на религиозни, езикови и етнически различия и, респективно, признава общностите на носителите на такива различия. Именно в този аспект българският модел има допирни точки с британския модел. Това, от което страда българският модел е, че е допусната териториална капсулираност на малцинствените общности и най-вече на мюсюлманската общност, което създава предпоставки за маргинализация и нисък жизнен стандарт. Именно тази специфика е отчетена от създателите на българската Стратегия за национална сигурност и те визират като потенциална заплаха за сигурността изолацията и маргинализацията на малцинствените групи, което пък, от своя страна, би създало условия за проникване на радикални движения (Стратегия за национална сигурност на България. ДВ., бр. 19, 08.03.2011).

Сравнение между трите модела

Спецификите на българския, френския и британския модели на интеграция на религиозните общности, както и отчитането на тяхната роля в доктрините за сигурност на България, Франция и Великобритания, са представени в сравнителен план в таблицата по-долу:

Критерий за сравнение	България	Франция	Великобритания
Наличие на религиозни малцинства	Изповядващите ислям формират най-голямата малцинствена религия, наброяваща около 580 хиляди последователи (по данни от последното преброяване)	Изповядващите ислям формират най-голямата малцинствена религия, наброяваща над 5 млн. последователи. Това е най-голямата ислямска общност в Западна Европа.	Изповядващите ислям формират най-голямата малцинствена религия, наброяваща над 1,5 млн. последователи (отчетен ръст над 2 % по данни от последното преброяване)
Произход на религиозните малцинства	Индогенна общност, коренно, традиционно, автохтонно население	Екзогенна общност, общност с външен, миграционен произход (мюсюлмани от магребски, африкански и турски произход)	Екзогенна общност, общност с външен, миграционен произход (мюсюлмани от южноазиатски, югоизточноазиатски и арабски произход)
Правна рамка относно статута на религиозните малцинства	В Конституцията на България не се визира понятието „малцинство“. В нея са налице текстове за отделянето на държавата от църковните институции. Свободата на религията е официално прокламирана, като на държавата се вменява задължението да поддържа търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания. В Конституцията се регламентира, че не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на религията.	Франция не борави с понятието „право на малцинството”, а официалното признаване на малцинствени групи се смята за несъвместимо с френската конституция и принципите на републиката. Според френската конституция, нацията се дефинира като съставена от хора с равни права. Франция гарантира равенство на всички граждани пред закона без оглед на произход, раса или религия, т.е. на малцинствата не се признават колективни права, но държавата публично манифестира подкрепа за разнообразието. В страната е осъществено отделяне на църквата от държавата със закон от 1905.	Правната защита на религиозните малцинства е във функциите на съдебната власт. Религиозните вероизповедания се разглеждат като доброволни сдружения, чиято дейност се регламентира от частното право. Защитата на религиозните вероизповедания с урежда от редица актове на британския парламент, най-важният от които е Актът за правата на човека от 1998. Той защитава правата на индивидите, а не религиите. Във Великобритания държавата не защитава църковния монопол.
Ратифициране на международните актове, визиращи правата на малцинствата	България е ратифицирала всички важни международни актове по въпросите на малцинствата.	Франция не е ратифицирала Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа, както и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.	Великобритания е ратифицирала всички важни международни актове по въпросите на малцинствата.
Характеристика на религиозната ситуация	Религиозен плурализъм	Секуларизмът се възприема като водещ републикански принцип, наред с широко прокламираните свобода, братство и равенство.	Мек религиозен плурализъм със секуларни тенденции
Основен принцип, който се следва, при определяне гражданството на лицата от малцинствен произход	Принципът на земята (на територията), която обитават представителите на малцинствените групи.	Принципът на земята	Принципът на земята
Основен модел за интеграция на малцинствата	Модел на етническата и религиозна толерантност (Български етнически модел). От една страна, той се основава на конституционното разбиране за нация, при което националната общност се разглежда като състояща се от всички граждани на държавата, включително и представителите на малцинствените етнокултурни и религиозни общности. От друга страна, Конституцията на България признава съществуването на религиозни, езикови и етнически различия и респективно признаваобщностите на носителите на такива различия.	Републикански модел, характеризиращ се с асимилационни тенденции и декларативен мултикултурализъм. Републиканският модел не признава културната, респективно религиозната, идентичност на групи, а само на индивиди и поставя политическата и гражданската сфери над етничността и културните различия.	Модел на интеграция и мултикултурализъм, характеризиращ се с множество законодателни актове, които защитават правата на религиозните малцинства и техните свободи.
Проблеми на интеграцията на малцинствата	Отделни случаи на дискриминация, провокирани от действия на националистически партии. Териториална капсулираност, маргинализация, бедност и безработица сред представителите на мюсюлманското малцинство.	Наличие на сериозни дискриминационни практики по отношение на упражняването на религиозни ритуали и носенето на религиозни символи. Гетоизиране на малцинствените общности и поставянето им в неравностойно положение по отношение наемането на работа и достъпа до образование.	Случаите на дискриминация са породени не толкова от неприемането на религиозни практики, а от техния сблъсък със светските традиции на обществото. Маргинализация на религиозните общности и неравнопоставеност по отношение наемането на работа и достъпа до образование.
Политическо представителство на малцинствата	Достъп до участие в политическия живот	Липса на политическо представителство.	Достъп до участие в политическия живот.
Религиозните малцинства в доктрините за национална сигурност	Като най-значими индикатори на променената среда за сигурност, в Стратегията за национална сигурност на България са посочени: евентуалното изместване на центъра на икономически растеж от Запад на Изток, засилващото се въздействие на недържавни структури, в т.ч. икономически и религиозни, миграцията, проблемите на бедността и развитието и др. Тук създателите на Стратегията визират потенциалната опасност от използване влиянието на религиозни организации за консолидиране на големи маси хора около съкровени за тях идеи и принципи, което може да дебалансира средата за сигурност и да я изправи пред реални рискове. Българската стратегия се фокусира върху необходимостта от усилия за преодоляване на икономическите диспропорции между регионите и елиминиране на маргинализацията на уязвимите групи в обществото, за да не се превърнат в благоприятна почва за радикални влияния и екстремистки тенденции.	В Концепцията за национална сигурност на Франция (Бяла книга) съвсем еднозначно радикалният ислям е квалифициран като заплаха за сигурността на страната. Именно поради това правителството счита за обосновани своите действия срещу всички представители на ислямското малцинство, независимо от факта, че в огромната си част това са мирни граждани, които желаят да се интегрират в обществото. Френската доктрина се фокусира върху противодействие срещу екстремизма с цел защита на гражданската сигурност. Свидетелство за това е законопроектът в това отношение, създаден непосредствено след терористичните действия на „домашно отгледания“ терорист от Тулуза през март 2012.	В частта за заплахата от тероризъм в Стратегията за национална сигурност на Великобритания директно се визира опасността от ислямски екстремизъм. Направено е обобщението, че Великобритания се сблъсква със сериозна и устойчива заплаха от насилствени екстремисти, действащи в името на исляма. Въпреки че, според създателите на Стратегията, те срещат много малка подкрепа сред общностите във Великобритания и техните заявления за религиозно признаване се разглеждат като фалшиви, заплахата е по-голяма по мащаб, в сравнение с терористичните заплахи от миналото. Британската стратегия се фокусира върху превенция на екстремизма, която включва: работа върху проучване идеологията на екстремистите; работа за разбиване на тези, които промоцират екстремизъм, и за подкрепа на общности и институции (напр. джамии, колежи, университети и затвори) в развиването на стратегии за противопоставяне на екстремизма; подкрепа за мирния процес в Близкия Изток.

Някои изводи

Както се вижда от направеното сравнение, моделите за интеграция на религиозните малцинства в България, Франция и Великобритания са много различни, но от тях произтича един и същи проблем на политиката спрямо тези малцинства, а именно тяхната по-слаба или по-силна степен на маргинализация в обществото. Така социалната уязвимост на общностите, формирани по религиозен признак, може да се превърне в потенциална заплаха за националната сигурност за страната, както е отбелязано много далновидно от създателите на българската стратегия за национална сигурност. Тази реалистична оценка на вътрешната среда за сигурност не е намерила подобаващо място нито в британската, а още по-малко във френската доктрина за сигурност, които се ангажират или с превенция, или с противодействие на външни и вътрешни заплахи от тероризъм и екстремизъм.

Разбира се, както беше казано и по-горе, религиозните малцинства в трите страни за различни по произход и това обосновава различната държавна политика към тях – от толерантност и очакване за реципрочна лоялност в България, през либерализъм по отношение на религиозните права и свободи във Великобритания до непризнаване и дискриминационни практики във Франция.

Трудно е да се мисли за идеален модел на интеграция, който да демонстрира респект към различието, без да поставя под въпрос либералните ценности на западните общества. Направеният преглед на проблема все пак дава основание да се предложи модел, който да притежава следните характеристики:

Елиминиране на неравнопоставеността и маргинализацията на малцинствените обединения в обществото и провеждане на целенасочена социално-икономическа политика за нивелиране на диспропорциите.

Елиминиране на дискриминационните практики и на политиките «разделяй и владей».

Разпростиране на либералната толерантност до вътрешните работи на нелибералните групи, за да се гарантира, че те ще останат в рамката на либералните закони (Barry, 2001:8).

Признаване на етнорелигиозните общности от тези, с които вече са се идентифицирали като членове на една по-голяма общност, каквато е нацията (Miller, 2002: 47).

Дефиниране на критерии за степен на приемане на различията в обществото. Като такъв може да послужи принципът на Майл за вредата, който може да отведе общественото мнение в посока, например на кого наврежда носенето на хиджаб в училище (Goes, 2007).

Използване на лостовете и механизмите на гражданското общество за медиация и обществен договор между мнозинството и малцинствата и елиминиране на политиките на натиск.

Допълнени с такива практически действия, либералните или либерално-демократичните подходи на политика към религиозните малцинства, присъщи на западноевропейските общества, ще разрешат в някаква степен моралната дилема за провала на мултикултурализма и едновременно с това ще допринесат за обогатяването на доктрините за национална сигурност чрез фокусирането им върху действия за социално-икономическа равнопоставеност на религиозните малцинства.

Литература:

1. Стратегия за национална сигурност на РБългария. ДВ., бр. 19, 08.03.2011

2. Barry, B. CultureandEquality. Cambridge: PolityPress, 2001

3. CommunityCohesion: A Report of theIndependentReviewTeamChairedbyTedCantle, pp: 10-15.http://dera.ioe.ac.uk/14146/1/ communitycohesionreport.pdf/

4. Défense et Sécurité nationale: le Livre blancOdile Jacob, editeur – La Documentation française, Paris, juin 2008

5. Goes, E. IntegratingReligiousMinoritiesinEurope: Lessonsfromthe UK andFrance. PSA AnnualConference. University of Bath 11-13th of April 2007

6. Haarscher, G. La Laicité, Paris, PUF, 1996

7. Hari, J. Multiculturalismisnotthebestway to welcomepeople to ourcountry. TheIndependent, 5.8.05, www.independent.co.uk 2005

8. Lamchichi, A. Islam and Musulmans de France: Pluralisme, Laïcité et Citoyenneté. Paris, L’Harmattan, 1999

9. Malik, K. TheTroubleWithMulticulturalism, www.spiked-online.com

10. Miller, D. EqualopportunitiesandCulturalCommitments.In PaulKelly (ed.) MulticulturalismReconsidered, Cambridge, PolityPress 2002

11. Parekh, B. BritishCitizenshipandCulturalDifference. In GeoffAndrews, Citizenship, London: LawrenceandWishart, 1991

12. Platt, L. MigrationandSocialMobility: The Life Chance’s of Britain’sMinorityEthnic. Bristol, ThePolicyPress, 2005

13. Ramadan, T. MuslimsinFrance: TheWayTowardsCoexistence. London, TheIslamicFoundation, 1999

14. The National SecurityStrategy of theUnitedKingdom. Securityinanindependentworld. Cabinetoffice, March 2008 

15. http://annakrasteva.wordpress.com/2009/12/14

 

* Докторант в Русенски Университет „Ангел Кънчев”

{backbutton}