Следващата стъпка към възраждането на Русия ще бъде направена в Централна Азия. За Москва, държавите от региона: Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан, играят важна роля като защитен заслон между Русия и ислямския свят и Азия, както и като енергийни и икономически партньори.
Казахстан вече е тясно свързан с Русия и е член на Митническия съюз, заедно с Беларус. Туркменистан се опитва, доколкото може, да запази изолацията си, а Узбекистан активно се противопоставя на опитите за възраждане на руското влияние. На свой ред, Киргизстан и Таджикистан вероятно са склонни да подкрепят Москва, но вътрешната нестабилност и проблемите със сигурността в двете държави представляват определен проблем за руснаците.
Казахстан
Местоположението на Казахстан го обвързва с вътрешната сигурност на Русия, защото страната е разположена по традиционния маршрут от изток и юг и по този начин представлява своеобразна защита от азиатските държави. Освен това Казастан е ключов маршрут за Русия към останалите страни от Централна Азия. Руско-казахстанската граница е дълга пет хиляди мили и почти не се охранява, така че евентуална нестабилност в Казахстан бързо може да се прехвърли и на територията на Русия. Казахстан разполага и с богати запаси от петрол и природен газ и е своеобразен „балансьор” на Узбекистан – сравнително влиятелна централноазиатска държава, която не е много склонна да се подчинява на Москва.
Лостовете на Русия
В политически план, Москва поддържа тесни връзки с казахстанския президент Нурсултан Назарбаев и други представители на политически, военния и деловия елит, включително с премиера Карим Масимов и с евентуалния приемник на Назарбаев Тимур Кулибаев.
В социален план, руснаците са почти 25% от населението на Казахстан, като по-голямата част от тях живеят в северната част на страната. Руският е официален държавен език в Казахстан, а 20-30% от населението са православни.
По отношение на сигурността, Казахстан е член на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), доминиран от Русия. Руснаците разполагат с радарна станция в Балхаш и с космодрум в Байконур. Повечето офицери в казахстанската армия са етнически руснаци, а почти всички военни подразделения използват руска или съветска техника.
В икономически план, Казахстан е член на Митническия съюз и Единното икономическо пространство. По-голямата част от икономическата инфраструктура на Казахстан – жп мрежата, магистралите, тръбопроводите и енергийните обекти – са свързани с Русия. Почти 10% от казахите работят в чужбина, най-вече в Русия.
Успехите, препятствията и амбициите на Русия
Русия укрепи алианса си с Казахстан чрез Митническия съюз, през 2010, и Общото икономическо пространство, през 2012. Макар че междувременно Казахстан разшири отношенията си в енергийната сфера с редица други държави, особено с Китай, по-голямата част от износа на енергоносителите му все още е свързана с Русия и Москва все още влияе върху казахстанската система за разпределяне на енергоносителите.
Руските цели в Казахстан са: продължаване на интеграцията с централноазиатската държава, чрез Единното икономическо пространство и, в крайна сметка, чрез Евразийския съюз, както и да съдейства процесът на предаването на властта в страната да протече благоприятно за Москва.
Позицията и стратегията на Казахстан
Площта на Казахстан се равнява на почти 1/3 от тази на САЩ, но населението на страната е едва 15 млн. души, които са „разпръснати” в различните и части. Това прови вътрешната консолидация трудна задача, която президентът Назарбаев се опитва да реши чрез централизацията на политическата система и службите за сигурност.
Заради дългата си и отворена граница с Русия, Казахстан трудно може да поддържа някакъв баланс във външнополитическите си отношения и е свързан с Москва както политически, така и от гледна точка на сигурността (страната е сред учредителите на ОНД, ОДКС и Митническия съюз). В икономически план обаче, Казахстан съумя да диверсифицира партньорите си, благодарение на огромните запаси от енергоносители и полезни изкопаеми, за което впрочем му помогна и Западът през 90-те и началото на 2000-те, когато Русия все още беше слаба.
Казахстан изнася петрол на запад, през Азербайджан, и на изток, в Китай, макар че по-голямата част от казахстанския петрол и газ все още са свързани с Русия, или чрез директния износ, или чрез разпределителната система в Централна Азия. Това превръща страната в полезен и лоялен партньор на руските планове за интеграция, макар че тя не бива да се смята за „пешка на Москва”. Усилващото китайско икономическо присъствие в Казахстан е проблем за руското влияние там, както впрочем и нарастващата активност на ислямските екстремисти в страната и съперничеството и с Узбекистан.
Казахстан ще продължи да подкрепя усилията на Русия за интеграция, макар че оттеглянето на Назарбаев от политическата сцена ще породи неопределеност и нестабилност (в сферата на политиката и сигурността) в страната. Затова пред Москва стои трудната задача да не допусне всичко това да попречи на нейното възраждане.
Узбекистан
Узбекистан представлява „буфер” между Русия и азиатските и ислямски държави, както и зоните на конфликт, като Афганистан. Това е най-гъстонаселената страна в Централна Азия, а разположението и в самия център на Ферганската долина превръща Узбекистан в естествен регионален лидер и потенциален съперник на Русия. Освен това, страната е производител на енергоносители и важна част от руската регионална енергийна мрежа.
Лостовете на Русия
В политически план, Москва поддържа тесни връзка с военния и регионален елит на Узбекистан. В същото време, отношенията и със стремящия се към по-голяма самостоятелност узбекски президент Ислам Каримов не са особено близки.
В социален план, Русия разполага с ограничено социално влияние в Узбекистан, където по-голямата част от населението са етнически узбеки и мюсюлмани, а само 5% са руснаци.
Що се отнася до сферата на сигурността, Узбекистан е член на ОДКС, но не демонстрира особена активност в рамките на организацията, за разлика от другите централноазиатски държави (например, не участва в Силите за бързо реагиране на ОДКС). Русия не разполага с военни части в Узбекистан, но има такива в Киргизстан и Таджикистан, както и стабилни политически връзки във Ферганския регион.
В икономически план, почти 20% от целия износ на Узбекистан (включително 57%: от природния газ) е предназначен за Русия. Узбекистан зависи от руския внос, като се започне от петролните продукти и се завърши с готовите стоки. Паричните преводи от узбеките, работещи в Русия, също са фактор за узбекската икономика, като през 2010 тези преводи достигнаха 3 млрд. долара.
Успехите, препятствията и амбициите на Русия
Русия укрепи военното си присъствие в Киргизстан и Таджикистан за да предотврати евентуални проблеми със съседите (особено след възобновяване на етническите конфликти през 2010). Освен това, Москва включи Узбекистан в Северната мрежа за доставки на товари за частите на САЩ и НАТО в Афганистан. В същото време, Узбекистан съумя да запаси независимостта си и демонстрира интерес към закупуване на оръжие от западните държави.
Руските цели по отношение на Узбекистан са да не се допусне страната да установи по-тесни контакти със Запада и Москва да може да оказва по-сериозно влияние върху политиката и, като за целта укрепи алиансите си с другите централноазиатски държави, както и да въздейства върху процеса на смяната във властта, така че в крайна сметка той да се окаже в интерес на Русия.
Позицията и стратегията на Узбекистан
Не е чудно, че Узбекистан има собствена визия за бъдещето на Ферганската долина, предвиждаща по-голям контрол над Южен Киргизстан и Северен Таджикистан (където живеят значителен брой узбеки). Узбекистан използва многобройното си население и наличието на енергоносители и други природни ресурси за да остане независим от Русия и други държави. Узбекистан обаче не е достатъчно силен, за да отправи открито предизвикателство към Кремъл. Затова, също както и в случая с Азербайджан, Москва може да контролира тази страна косвено, чрез военното си присъствие в съседните страни.
Узбекистан има и други проблеми, като например проникването на терористи от Афганистан, както и активността на местните терористичне групировки, които напоследък претърпяха сериозни загуби, но не са ликвидирани. Всичко това само усилва централизирания контрол в страната и я кара да се противопоставя на влиянието на външните сили.
Една от тези външни сили – Китай – насочва вниманието си към Централна Азия, с оглед да удовлетвори своята нарастваща нужда от енергоносители и диверсификация на маршрутите за доставката им. Пекин засили влиянието си, особено в Узбекистан, Туркменистан и Казахстан, инвестирайки в проекти за доставка на енергоносители. Русия и централноазиатските държави са обезпокоени от възможността китайското икономическо проникване да придобие още по-големи размери и да „прелее” в други сфери, като сигурността например.
Също както в Казахстан, още от обявяването на независимостта, в Узбекистан управлява един и същи човек, а неяснотата относно наследника на Каримов, поставя под съмнение цялото бъдеще на страната. Русия продължава да използва ограничените си лостове за оказване на натиск върху Узбекистан, който засега устоява на този натиск, докато Каримов все още уточнява плановете за приемника си. Което означава, че Узбекистан ще остане най-непредсказуемата държава в плановете за възраждане ролята на Русия в Централна Азия.
Туркменистан
Местоположението на Туркменистан превръща тази страна във важен фактор за сигурността на Русия. Страната отделя Руската Федерация от Иран и нестабилността в Афганистан и Пакистан. Туркменистан разполага с богати природни ресурси, включително природен газ и петрол, и Москва иска транзитът им да минава през руска територия. Освен това, Туркменистан е разположен „по фланга” на Узбекистан и е част от маршрута на наркотрафика от Афганистан към Русия.
Лостовете на Русия
В политически план, Русия поддържа връзки с туркменистанския президент Гурбангули Бердимухамедов, както и с военния и делови елит на държавата. Руснаците поддържат връзки и с населението в южната част на страната.
В социален план, руснаците са малка част от населението на Туркменистан, доминираща част от него са туркмените, почти всички от които са мюсюлмани.
В сферата на сигурността е важно да напомним, че Туркменистан не е член на ОДКС, но разчита на Русия като гарант за сигурността си пред Иран, Запада и Узбекистан. Москва оказва военна подкрепа на Туркменистан, доставяйки му въоръжение и подпомагайки обучението на въоръжените му сили.
В икономически план, Туркменистан има най-малко трудови мигранти, работещи в чужбина, измежду всички централноазиатски държави, така че преводите от емигрантите в Русия не са чак толкова важни за него. Туркменистан традиционно изнася по-голямата част от енергоносителите си в Русия, макар че напоследък тази тенденция се промени – така, през 2010 страната е изнесла 10 млрд. куб. м природен газ в Русия, 15-17 млрд. куб. м – в Китай и 8 млрд. куб. м .- в Иран. Русия би искала да блокира всички каспийски проекти (като този за Транскаспийския газопровод например), тъй като не отговарят на интересите и.
Успехите, препятствията и амбициите на Русия
Москва претърпя известен неуспех в Туркменистан, когато опитът и да „изолира” туркменистанските енергоносители, принуди страната да увеличи износа си за Китай и Иран. В случая, особено значение има централноазиатския тръбопровод, даващ шанс на китайците не само да се възползва от диверсификацията на туркменския износ, но и да укрепят лостовете си за влияние срещу Русия. По-важното обаче е, че Русия съумя да попречи на Туркменистан да се ангажира в съвместни енергийни проекти със Запада, което противоречи на интересите на Москва.
Русия ще продължи да пречи на Туркменистан да укрепва връзките със Запада и ще се стреми да контролира енергийните му връзки с Китай и Иран. Москва не би искала Туркменистан да попадне под влиянието на другите големи играчи в региона и желае да го види в Евразийския съюз.
Позицията и стратегията на Туркменистан
Голяма част от територията на Туркменистан представлява пустиня, а основната част от населението му е концентрирана в двата речни оазиса в северната и южната част на страната – река Амударя, и канала Каракум. Неголямото население облекчава процеса на вътрешна консолидация, превръщайки тази страна в най-консолидираната държава, контролирана от силно централизирана система. Въпреки това, концентрацията на населението около границите на две по-големи държави – Узбекистан и Иран – води до това, че Туркменистан възприема позиция на изолация и противопоставяне, а пък централизираният политически контрол ограничава сътрудничеството на страната със Запада. Русия се разглежда като гарант за сигурността на Туркменистан по отношение на тези държави, но в същото време се смята и за потенциална заплаха. Тъкмо поради това Туркменистан предпочита да следва политика на неутралитет и отказ от участие в различни алианси.
Друг основен двигател на туркменистанската външна политика са огромните запаси от енергоносители и най-вече природен газ. Доскоро те бяха почти напълно интегрирани в руската енергийна система. Но съкращаването на руския внос на туркменски газ принуди страната да търси други пазари, в частност Китай и Иран. Туркменистан предпочита да използва енергоносителите си за запазване на баланса между Русия и Иран, с цел да съхрани неутралитета (т.е. изолацията) си и да максимизира приходите от газовия износ.
В този смисъл, диверсификацията на износа на туркменски газ ще се превърне в ключов проблем за Москва, макар че Русия ще запази позициите си в Туркменистан, предвид проблемите със сигурността и изолационистката му политика. Туркменистан обаче ще е сред последните държави от региона, които ще се включат в усилията на Русия за интеграцията му под своята егида.
Киргизстан
Киргизстан осигурява на Русия защита от юг от Китай и Афганистан. Той е част от маршрута на наркотрафика от Афганистан към Русия. Разположението му в по-високата част на Ферганската долина, позволява да се държи под контрол Узбекистан.
Лостовете на Русия
В политически план, Русия е свързана с политическия, военния и бизнес елита на Киргизстан. Сегашният президент на страната Алмазбек Атамбаев е стратегически партньор на Москва.
В социален план, следва да посочим, че до 9% от населението на страната са етнически руснаци, т.е. представляват сериозно малцинство. Руският е сред официалните езици в държавата.
По отношение на сигурността, ще напомня, че Киргизстан е член на ОДКС. Русия разполага с военна база в Кант и други военни обекти в Карабалта, Бишкек и Каракол. През юли 2009, Киргизстан разреши на Русия да изгради още една база в Ош, близо до границата с Узбекистан.
Що се касае до икономическия аспект, Киргизстан официално поиска да стане член на Митническия съюз. Руснаците плащат на Киргизстан наем за военновъздушната база в Кант и покриват нуждите на страната от горивно-смазочни материали. Освен това Москва оказва финансова помощ на Киргизстан чрез заеми и грантове. Мнозина киргизски мигранти се трудят в Русия, а изпращаните на семействата им средства нахвърлиха 15% от националния БВП, през 2009.
Успехите, препяствията и амбициите на Русия
Русия помогна за успеха на априлската революция от 2010, в резултат от която беше свален президентът Курманбек Бакиев и на власт дойдоха прокремълски настроени политици. Москва увеличи и военното си присъствие в страната, като и отпусна сериозна финансова помощ, за да си гарантира лоялността на новите власти.
През 2012 и след това, целите на Русия ще включват укрепване на военното и присъствие в страната, особено в нейната южна част. Освен това, Москва разчита на присъединяването на Киргизстан към Митническия съюз и бъдещото му участие в Евразийския съюз.
Позицията и стратегията на Киргизстан
Киргизстан е планинска страна, което силно пречи на вътрешната и консолидация, независимо кой управлява. Планините разделят отделните региони, формирайки разделение между Севера и Юга. Редица други фактори, като наличието на значително узбекско малцинство в южната част на страната и усилващата се сепаратистка активност, също ерозират вътрешната консолидация на киргизската държава.
Вътрешната нестабилност в Киргизстан усложнява външната политика на страната и я прави още по-зависима от Русия, като гарант за сигурността и по отношение на Таджикистан и Узбекистан. Предишните лидери на Киргизстан – Бакиев и Аскар Акаев, преди него, се опитваха да поддържат баланс между външните сили и, в частност, между Русия и САЩ, и донякъде поради това загубиха властта. Киргизстан задълбочи икономическите си връзки с Китай, но Русия продължава да играе най-важната роля, тъй като именно тя снабдява страната с гориво и я подкрепя финансово. Киргизстан е сред най-лоялните към Москва централноазиатска държава. Затова той най-вероятно ще подкрепи руските усилия за интеграцията на региона, както впрочем и на постсъветското пространство, макар че хроничната вътрешна нестабилност прави страната несигурен партньор на Русия.
Таджикистан
За Русия, Таджикистан играе ролята на южен„буфер” в Памирските планини по отношение на Китай и южноазиатските държави. Заради географското положение и границата му с Афганистан, през Таджикистан минава основният маршрут на наркотрафика от Афганистан към Русия.
Лостовете на Русия
В политически план, Русия поддържа тесни връзки с политическия и военен елит на страната и, въпреки случайните дипломатически сблъсъци, подкрепя таджикския президент Емомали Рахмонов.
В социален план, следва да посочим, че етническите руснаци бяха значително малцинство в Таджикистан, но по-голямата част от рускоезичното население напусна страната след обявяването на независимостта и сега там живеят най-вече мюсюлмани и етнически перси.
Важно по отношение на сигурността е, че Таджикистан е член на ОДКС. Русия разполага с няколко военни бази в страната и съдейства на местните власти в осъществяваните от тях антитерористични операции и прочиствания.
В икономически план, трябва да отбележим, че паричните преводи от трудовите мигранти в Русия формират до 35% от националния БВП. Освен това Москва оказва ежегодна продоволствена и финансова помощ на Таджикистан и играе ролята на посредник между него и съседите му по въпросите за електроснабдяването в региона.
Успехите, пречките и амбициите на Русия
През последните няколко години Русия засили военното си присъствие в Таджикистан. Наистина, засега тя не успява да възобнови използването на военновъздушната база Айни и съвместното патрулиране по таджикско-афганистанската граница, но възнамерява да постигне и едното, и другото.Освен това, руснаците искат да подготвят присъединяването на Таджикистан към Митническия, а в крайна сметка и към Евразийския съюз, след присъединяването на Киргизстан.
Позицията и стратегията на Таджикистан.
Подобно на Киргизстан, Таджикистан почти изцяло е покрит с планини, затова вътрешната му консолидация е сложна задача. Веднага след като като стана независима, страната бе обхваната от гражданска война, прекратена едва през 1994, с идването на власт на Рахмонов. Източната част на Таджикистан и, в частност, районът на долината Ращ, си остава опорна база на бунтовниците, а в много други райони правителството разполага само с ограничен контрол. Терористите, сепаратистите и близостта до Афганистан, допълнително ерозират процеса на вътрешна консолидация.
Пак подобно на Киргизстан, Таджикистан зависи от Русия, която е гарант за сигурността му по отношение на Узбекистан и другите външни заплахи. На територията на страната има няколко руски военни бази. Китай демонстрира нарастващо икономическо присъствие, а Иран поддържа тесни културни и социални връзки с нея. Всички тези връзки обаче, бледнеят на фона на руското влияние. Таджикистан се стреми да компенсира руското военно присъствие с доставки на гориво на по-ниски цени, както и с участието на Русия в местните хидроенергийни проекти. В същото време, ръководството на страната не е склонно да предостави на руснаците базата „Айни”, или да върне руските граничари по границата с Афганистан.
Възраждането на руското влияние в Таджикистан ще бъде бавно и трудно, заради наличието на такива заплахи като ръста на екстремизма и наркотрафика от Афганистан, както и заради нежеланието на Рахмонов да предостави на Москва пълен достъп до страната си. Въпреки това руското влияние в Таджикистан ще продължи неотклонно да нараства.
* Авторът е сред най-известните съвременни американски геополитици, президент на Агенцията за стратегически анализи и прогнози „Стратфор”
