13
Пет, Дек
5 New Articles

Трансформацията на Индия в глобална сила

брой1 2012
Typography

Индия си поставя амбициозната задача да се превърне в една от водещите държави на планетата. Сред фундаменталните постижения на индийското общество са достатъчно високите темпове на социално-икономическо развитие, позволили подобряването на жизненото равнище на значителна част от над едномилиардното население. Интензивният ръст в наукоемките и високотехнологични отрасли залага основите на индийското конкурентно предимство и в редица други сфери. В същото време Индия трябва да се справи с много сериозни проблеми за да съумее да превърне демографския си потенциал в икономически дивидент. В началото на ХХІ век броят на бедните в страната е близо 300 милиона души, а около ¼ от населението продължава да неграмотно.

„Демографската бомба”

Човешките ресурси са сред най-важните фактори за развитието в света. Възходът на световната сцена, в началото на ХХІ век, на такива гиганти, като Китай и Индия, както и на други бързоразвиващи се големи държави с формиращ се пазар, неизбежно води до преоценка на остарелите стереотипи и представи за световното устройства и характера на отношенията между развития и останалия свят.

Редица известни учени акцентират върху няколко историческа мега-тенденции, които, според тях, ще променят фундаментално ситуацията в света през следващите четири десетилетия. Така, демографската тежест на развитите държави ще намалее с 25%, в резултат от което ще се осъществи преразпределяне на икономическата мощ в полза на някогашния „Трети свят”. Трудовите ресурси в развитите държави значително ще остареят, което пък ще доведе до спад на икономическия им растеж и ще наложи увеличаване на притока от имигранти. Нарастването на населението на планетата ще става предимно в по-младите бедни държави, включително мюсюлманските. За първи път в историята на човечеството по-голямата част от населението ще живее в градовете. Отговор на тези предизвикателства трябва да стане трансформацията на глобалните органи на управление (1).

В тази връзка възниква въпросът, доколко формиралите се през ХХ век геостратегия и икономика отговарят на новите условия. Някои автори поставят проблема доста остро. „Стратегическата и икономическа политика на ХХ век са остарели – твърди американският анализатор Джек Голдстоун – затова е време да се променят” (2).

Подобна постановка на проблема за необходимостта от смяна на парадигмата на глобалното развитие доста отдавна се лансира и от редица индийски изследователи. Така, в книгата си „Нашето бъдеще: потребителство или хуманизъм”, Джагдиш Капур посочва, че сегашният модел на развитие се е превърнал в заложник на собствените си излишества и това настоятелно повдига въпроса за необходимостта от промени, изискващи тоталната реорганизация на световния ред (3).

През ХХІ век, ситуацията в света, включително глобалната сигурност, до голяма степен ще зависят от разпределението и състава на населението на планетата: къде то намалява и къде нараства, в кои държави населението остарява и къде е по-младо. В тази връзка, Джак Голдстоун посочва, че в началото на ХІХ век Западна Европа, САЩ и Канада са произвеждали 32% от глобалния БВП. През 1950 този дял нараства до 68% (по паритет на покупателната способност). През следващия половин век обаче, ситуацията се променя драматично. Така, през 2003, делът на Европа, САЩ и Канада пада до 47% и продължава да намалява (4). При запазване на средните годишни темпове на растеж на икономиките на ЕС, САЩ и Канада от 1,7%, а на останалия свят – от 2,5%, от периода 1993-2003 (макар че в момента, заради кризата, разривът силно е нараснал), можем да очакваме, че през 2050 общият БВП на ЕС и Северна Америка ще нарасне два пъти, а на останалия свят – пет пъти, достигайки 80% от ръста на световния БВП. По прогнози на Световната банка, през 2030 числеността на средната класа в някогашните развиващи се държави ще достигне 1,2 млрд. души, т.е. повече от цялото население на Европа, САЩ и Япония, взети заедно. Впрочем, още днес, по индийски оценки, средната класа в страната наброява 300 млн. души. Всичко това означава, че в основен двигател на растежа на световната икономика се превръщат такива бързоразвиващи се държави с формиращ се пазар, като Китай, Индия, Бразилия, а също Индонезия, Мексико и Турция (5). Сред причините за това, че днешните развити държави губят динамика е остаряването на населението им, което става с невиждани досега темпове.

Делът на населението над 60-годишна възраст в ЕС и Северна Америка е между 15% и 22%, а в Япония – 30%. Очаква се, че до 2050 30% от американците, канадците, европейците и китайците, както и 40% от японците ще са на възраст над 60 години. Тоест, през следващото десетилетие в тези държави забележимо ще нараства делът на неработещото население, като в почти същата степен ще намалява делът на работещите. Заради ограниченията върху раждаемостто, налагани от държавата, по този показател към въпросната група страна вече спада и Китай.

Още по-сложна е ситуацията в Русия. Последното преброяване от октомври 2010 показва, че между 2002 и 2010 населението на страната е намаляло с 2,2 млн. души (1,6%) – от 145,2 до 142,9 млн. При това естественият му спад се съпровожда с нарастване броя на мигрантите. С други думи, ако не бяха те (точни данни за миграцията засега липсват), картината щеше да е още по-тъжна (6).

Индия залага на демографския фактор

Що се отнася до Индия, тя се стреми да превърне нарастването на населението си в икономически дивидент. За целта обаче и се налага да реши сложна задача – да повиши образователното и квалификационно равнище на огромната маса млади хора.

Впрочем, още днес наличните кадри позволяват на Индия да постигне сериозни успехи на световните пазари на високи технологии, включително компютърното осигуряване и медицината.

В своята средносрочна стратегия (до 2020) Делхи отчита, че застаряващите Европа, Япония и Америка ще изпитват нужда както от квалифицирани кадри, така и от аутсорсинг на своите производства. Индия се готви да запълни тази ниша. Още повече, че притежава такова предимство, като владеенето на английския от практическите всичките и квалифицирани специалисти (в сравнение с Китай или Русия, например). Авторите на индийската програма за развитие до 2020 отчитат, че за двайсет години (1980-2000) доходът на глава от населението е нараснал два пъти. Имайки предвид сегашното нарастване на населението и средния годишен ръст на БВП с 9%, Индия може, до 2020, да увеличи този показател 4 пъти (7). Предвижда се също увеличаване средната продължителност на живота от 64 години, през 2001, да 69, през 2020, както и на грамотността на населението до 95%.

Демографскияг фактор оказва огромно влияние както върху икономиката и социалното благополучие на индийското общество, така и върху военната мощ на страната.

Отчитайки наличието на квалифицирани кадри и, особено, увеличаването им през следващите години и десетилетия, Делхи си поставя целта да осъществи „революция на знанията”, превръщайки се в „супердържава на знанието”.

Няма нищо чудно в това, че в началото на ХХІ век Индия си поставя амбициозната задача да стане една от водещите световни държави. Страна с население от над един милиард души не може да разсъждава на дребно. През годините на независимост за реализацията на тези идеи бяха създадени достатъчно сериозни предпоставки. Многомилионната средна класа и огромният брой хора, заети с интелектуален труд и получили качествено образование, започнаха да оказват нарастващо влияние върху политическия и икономически курс на страната. Днешна Индия представлява млада и енергична държава и това е предимството и преди много „застаряващи” страни от Запада и Изтока.

На границата на ХХ и ХХІ век, в Индия с особено бързи темпове се развиваха наукоемките отрасли и, особено, информационните технологии, включително програмното осигуряване. Индийските постижения в тази сфера дават импулс за развитието на конкурентни предимства и в други области, като например редица отрасли на машиностроенето и научните изследвания, особено биотехнологиите, медицината, фармацевтиката и селското стопанство. Сферата на услугите заема доминиращо място в структурата на индийския БВП. Изпреварващото и развитие може да се превърне в предпоставка за създаването на икономика, основаваща се най-вече на знанието. В страната нараства използването на висококвалифицирания труд. Ако в края на ХХ век беше налице сериозен поток от напускащи страната специалисти, особено програмисти, които отиваха на Запад, по-късно започна процес на „връщане на мозъците”, на първо място от САЩ, което е свързано и с глобалната финансово-икономическа криза от 2008-2009.

Достатъчно високите темпове на социално-икономическото развитие на Индия, позволяващи подобряване живота на значителна част от населението, са.фундаментални постижения на индийското общество и държава. В същото време, мащабните социални проблеми, до голяма степен, продължават да сдържат постъпателната развитие на страната. В абсолютни цифри, в началото на ХХІ век броят на бедните нахвърляше 300 млн. души, а на неграмотните – ¼ от населението (8). Проблемите за преодоляването на бедността, намаляване на безработицата и общо подобряване условията за живот на населението си остават сред основните задачи на държавата и обществото.

Сред решаващите фактори, влияещи върху формирането на вътрешната и външна политика на Индия и нейния икономически растеж през ХХІ век, е и демократичното развитие на страната. Същесгвува ясен и доказал се механизъм за формиране на коалиционни правителства, в чиито рамки, на първо място, се гарантира достатъчно широко социално и регионално представителство в ръководните органи на изпълнителната и законодателна власти, без оглед на това, коя политическа формация се стреми към победа в изборите. На второ място, гарантира се мирното предаване на властта, като не се допускат политически и социални сътресения. На трето място, правителството на Индия следи за промените в социалната ситуация в страната и своевременно коригира социално-икономическите процеси, включително свързаните с осъществяващите се реформи. Съществена роля в гарантирането на социалната и политическа стабилност играе средната класа.

Външнополитическите приоритети на Делхи

За постигането на основната стратегическа цел – превръщането на Индия в една от водещите световни държави, помага укрепването на нейния икономически и политически потенциал на базата на достатъчно бързото развитие на икономиката и, както и създаването на мощни въоръжени сили, разполагащи с ядрено оръжие и друга съвременна военна техника. Страната упорито се стреми към включването и в Съвета за сигурност на ООН, като негов постоянен член.

Делхи признава за целесъобразно създаването на многополюсен свят и смята, че световното икономическо и военно-политическо развитие ще се определя от няколко основни силови центрове. Според индийските политици, най-важен сред тях продължават да са САЩ, в качеството им на най-могъщата държава, съумяваща да използва влиянието си за запазване на старите и създаването на нови военно-политически алианси. В същото време американските възможности намаляват, включително и заради укрепващите в последните години позиции на другите големи държави. На практика, Западът е изправен пред откритото предизвикателство на азиатските държави, което е свързано с усилването на тяхното икономическо и политическо влияние и нарастването на националното им самосъзнание. В определен смисъл, това предизвикателство е по-силно, макар и по-малко антагонистично, отколкото предизвикателството на комунизма.

В Делхи смятат, че Индия (като един от глобалните силови центрове) представлява огромен потенциален пазар, имайки предвид човешките и ресурси и бързо прогресиращата и икономика. Страната увеличава регионалното и глобалното си влияние. Тя е готова за пробив в икономиката и технологиите и може да се превърне във важен фактор в стратегическия силов баланс в Азия и света през първата половина на ХХІ век.

Обратът в отношенията със САЩ

След разпадането на СССР и двуполюсния модел на международните отношения, в който Индия, като един от лидерите на Движението за неприсъединяване, играеше важна роля, страната преоцени значението на отношенията си със САЩ. Процесът на сближаване между Делхи Вашингтон се проточи цяло десетилетие.

Първите забележими промени в индийско-американските отношения настъпиха при посещението на президента на САЩ Бил Клинтън в Индия, през март 2000. След 2002, политиката на задълбочаване сътрудничеството с Индия се реализираше особено енергично и от републиканската администрация на Джордж Буш-младши.

За индийско-американското сближаване помогна и положителната реакция на Делхи на плановете на САЩ за създаване на система за национална противоракетна отбрана. Сериозна стъпка в тази посока стана промяната на американската позиция по въпроса за ядрения статут на Индия: през 2001 Вашингтон за първи път декларира готовност да я признае за ядрена държава (9).

В контекста на американската глобална политика, Южна Азия започна да се разглежда като важен за САЩ регион, а Индия – като възможен балансьор на китайското влияние в Азия. През юли 2005, индийският премиер Манмохан Синг и американският президент Джордж Буш подписаха във Вашингтон споразумение за сътрудничество в сферата на ядрената енергетика. Така, лансираната навремето от Клинтън теза за „естественото партньорство” между Индия и Америка започна да придобива конкретни очертания.

На  първо място, ставаше дума за укрепване на сътрудничеството между двете страни в енергийната сфера. То е изключително важно за Индия, която е петия най-голям потребител на енергия в света. Така бе поставена основата за партньорството между двете страни и в други сфери.

През декември 2006, Буш подписа закон за сътрудничеството между САЩ и Индия в атомната енергетика. На практика, той сложи край на провежданата в продължение на десетилетия от Вашингтон политика в ядрената сфера, позволявайки на Делхи да получава от САЩ ядрени технологии и ядрено гориво за граждански цели. И то при положение, че Индия не е подписала Договора за неразпространяване на яреното оръжие и осъществи изпитания на такова оръжие през 1974 и 1998. „Това е важно постижение за целия свят – заяви Буш на церемонията при подписването на закона – след 30 години извън системата (за незразпространяване на ядреното оръжие – б.а.) Индия вече реализира своята ядрена енергийна програма в съответствие с международните правила. В резултат от това светът ще стане по-сигурен”. Той подчерта, че „САЩ и Индия са естествени партньори, обединени от дълбоко вкоренените общи ценности. Съперничеството, което някога ни разделяше, вече не съществува… Американската нация започна да смята Индия за свой приятел” (10).

В съответствие с този закон, Индия се задължаваше да разреши инспекция на 14 свои граждански ядрени обекти срещу доставката на ядрени технологии и гориво от САЩ. Осемте военни индийски ядрени обекти не бяха включени в инспекцията на Международната агенция по атомната енергия (МАГАТЕ). Предвиждаше се също, че САЩ и Индия трябва да получат изключение от правилата на Групата на ядрените доставчици, а Делхи ще подпише съответното споразумение по този въпрос с МАГАТЕ.

След подписването на закона, индийският премиер Синг заяви, че той свидетелства за появата на страната му на световната сцена, „в качеството на държава, с която ще се съобразяват”. Той отбеляза също, че индийско-американското споразумение е важна част от усилията на Индия за покриване на бързо растящите и потребности от енергия (11).

В Индия обаче имаше и много сериозно противопоставяне на американския закон както в средите на левицата, така и на десницата. Критиците на закона твърдяха, че той съдържа редица неприемливи условия, не гарантира непрекъснатите доставки на ядрено гориво за гражданските реактори и не дава възможност на Индия сама да възстановява изразходваното гориво. Така, според закона, президентът на САЩ е длъжен да прекрати износа на ядрени материали за Индия, ако тя осъществи изпитание на ядрени оръжия. Освен това, президентът трябва всяка година на докладва на Конгреса, как Индия си сътрудничи с Америка за ограничаване ядрените амбиции на Иран.

Левите партии, с чиято подкрепа през 2004 беше формирано коалиционното правителство, начело с Индийския национален конгрес (ИНК), заявиха, че Общата програма-минимум, въз основа на коята е съставено правителството, не е предвиждала подобен род сътрудничество със САЩ. Според тях, ядреното споразумение с Америка ще и позволи да „шантажира” Индия и ще се окаже пречка за провеждането на независима външна политика от Делхи (12).

Възражения срещу въпросния закон, без обаче да се обявява против стратегическото сътрудничество със САЩ, изрази и ръководството на основната опозиционна сила Бхаратия Джаната (БДП) (13). Водачът на дясната опозиция в парламента Лал Кришна Адвани заяви, че съдбата на индийската стратегическа отбрана е поставена на карта: не бива да се допуска външната политика на страната да стане заложник на стратегическите цели на Вашингтон.

В отговор премиерът Синг подчерта, че никой чужд закон не може да отнеме на Индия суверенното право да следва собствена външна политика, съобразена с националните и интереси. „Стратегическата ни програма няма да подлежи на външна проверка или на каквато и да било намеса” – обеща той (14).

Част от индийската политическа класа се опасяваше, че споразумението със САЩ в ядрената сфера ще противопостави Индия на Китай. Във Вашингтон обаче, отвърлиха тези опасения с аргумента, че Китай е „важен приятел” на САЩ, а сега, „за първи път от 1947, поддържаме отлични отношения и с Индия” (15). При това беше подчертано, че ситуацията с Индия е „уникална”, тъй като Делхи гарантира съхраняването на ядрените си технологии и не допуска разпространяването им в други страни, а споразумението с Индия укрепва връзките на САЩ с най-голямата в света демократична държава. Въпреки това, Пекин реагира негативно на индийско-американското ядрено споразумение, а Пакистан открито го разкритикува.

След като Конгресът на САЩ утвърди закона за сътрудничество с Индия в ядрената сфера, правителството в Делхи също го одобри през 2007, въпреки възраженията на опозицията, посочвайки, че законът отчита интересите на страната (16).

Поредната важна стъпка в развитието на стратегическото сътрудничество между двете страни стана посещението на индийския премиер Манмохан Синг в САЩ, през ноември 2009. Двете страни декларираха, че поставят началото на нова фаза в глобалното си стратегическо партньорство. Индия и САЩ потвърдиха задълженията си да укрепват и реформират глобалната икономическа архитектура в рамките на Г-20, Световната банка и МВФ. Те се ангажираха да работят за „реалното реформиране на ООН, включително на Съвета за сигурност, така че да се разширят възможностите на Световната организация да изпълнява мандата си, като представителен, надежден и ефективен форум” (17).

Индийците бяха удовлетворени от заявеното от американската страна признаване на Индия като ядрена държава както и, че американско-индийското партньорство е „абсолютно необходимо” за запазването на глобалния мир и сигурност и даване отговор на предизвикателствата на ХХІ век. Нещо повече, в съвместното американско-индийско изявление за резултатите от посещението на Манмохан Синг в САЩ се подчертаваше „изключителната необходимост” от възмездие за отговорните за терористичното нападение в Мумбай от 26 ноември 2008, както и за ликвидиране убежищата на терористите в региона. Според индийската страна, последното пряко касаеше Пакистан. На свой ред, Синг подкрепи САЩ в условията на глобалната криза, заявявайки, че „доколкото ми се струва, в момента няма реална алтернатива на долара” (18).

Позицията на Вашингтон, до известна степен, намали скептицизма в индийските политически кръгове, възникнал по време на президенската кампания в САЩ през 2008. Тогава Обама се обяви за отварянето на американско консулство в Джаму и Кашмир, което беше преценено от Делхи като намеса във вътрешните работи на Индия. Освен това, Обама даваше да се разбере, че набиращата скорост индийска икономика застрашава работните места в САЩ (19). Най-голяма тревога сред индийците обаче предизвика посещението на Обама в Китай, само седмица преди индийско-американска среща на високо равнище. Мнозина индийски политици смятаха, че Вашингтон е по-заинтересова от подобряването на отношенията с Пекин, отколкото от провеждането на политика на силов баланс в Азия. При това президентът на САЩ отказа да се срещне с Далай-лама, в навечерието на посещението на индийския премиер във Вашингтон, което беше прието от Делхи като реверанс към Китай. В същото време, американските политици не спираха да повтарят, че, за разлика от Китай, Индия и Америка са обединени от привързаността си към демократичните ценности.

Впрочем, и след посещението на Синг, някои индийски политици отбелязваха, че декларациите на САЩ невинаги са подкрепени с конкретни действия, включително в сферата на търговията, военно-техническото сътрудничество, трансфера на високи технологии и борбата с климатичните промени. Те посочваха, в частност, че в условията на афганистанската война, Вашингтон е принуден, в значителна степен, да разчита на Пакистан. Някои дори обвиняваха САЩ, че са „склонни да използват, а след това да изоставят съюзниците си, следвайки единствено американските интереси” (20).

Посещението на Обама в Индия (6-9 ноември 2010) премина на фона на усложнилата се вътрешнополитическа ситуация в САЩ заради поражението на Демократическата партия на изборите за Конгрес, провели се буквално няколко дни преди това. Под натиска на републиканците, Обама бе принуден да акцентира върху търсенето на нови пазари за американските стоки. В тази връзка, президентът подчерта голямото значение на Азия за бъдещето на американската икономика, тъй като там се намират най-бързо развиващите се икономики на планетата и е налице бързо нарастваща средна класа. Той директно заяви, че сред главните цели на посещението му в Индия е премахването на преградите пред американския износ в страната (21). По време на визитата бяха подписани търговски споразумения на обща сума 14,9 млрд. долара, включително 9,5 млрд. американски износ, който да гарантира 53,7 хиляди работни места в САЩ. Сред тях са: доставката от компанията Боинг на 30 граждански самолета В737-800 и 10 военно-транспортни самолета С-17 Globemaster ІІІ за индийските ВВС, реактивни двигатели, дизелови локомотиви, газови и парни турбини и т.н. (22).

В съвместното си изявление индийският премиер и президентът на САЩ потвърдиха решимостта си да разширят и задълбочат „глобалното стратегическо партньорство” между „двете най-големи в света демократични държави”, което е „необходимо не само за тях, а и за глобалната стабилност и просперитет през ХХІ век”. Обама приветства утвърждаването на Индия като голяма глобална и регионала държава и потвърди заинтересоваността на Америка от нейното укрепване, икономическия просперитет и сигурността и. Той отбеляза, че Индия трябва да получи постоянно членство в бъдещия реформиран Съвет за сигурност на ООН.

Делхи и Вашингтон се споразумяха да задълбочат редовно провежданите стратегически консултации, касаещи развитието на събитията в Източна Азия, и да разширят и активизират консултациите по всички представляващи взаимен интерес регионални и глобални проблеми, включително в Централна и Западна Азия. Специално беше подчертана необходимостта от сътрудничество и координация с цел да се помогне за изграждането на стабилен и демократичен Афганистан. Осъждайки тероризма във всичките му измерения, двете страни потвърдиха необходимостта от ликвидирането на всички терористични мрежи, включително пакистанската Лашкар-и-Тайба и призоваха Пакистан да изправи на съд престъпниците, извършили терористичното нападение в Мумбай, през ноември 2008.

Имайки предвид, осъществилите се през последните години промени в характера на военното сътрудничество между двете страни, Делхи и Вашингтон демонстрираха готовност да укрепват това сътрудничество чрез диалог по въпросите на сигурността, съвместни военни учения и търговия с въоръжение и военни технологии.

Индия потвърди едностранния си доброволен мораториум на ядрените изпитания. САЩ също декларираха, че продължават мораториума върху тези изпитания, както и, че са готови да ратифицират в най-скоро време Договора за пълна забрана на ядрените опити (23). В речта си пред индийския парламент, Обама заяви, че в стремежа си да гарантират сигурността в Южна Азия, САЩ биха приветствали диалога между Индия и Пакистан. В същото време, Америка признава, че разногласията между двете страни могат да бъдат преодолени само от тях самите.

Обама отдели специално внимание на азиатската политика на САЩ, посочвайки, че: „Днес Америка отново играе водеща роля в Азия, укрепвайки старите съюзи, задълбочавайки отношенията с другите държави, както правим с Китай, възобновявайки взаимодействието си с такива регионални организации, като АСЕАН, и присъединявайки се към Източноазиатската среща, в която участва и Индия. Подобно на вашите съседи от Югоизточна Азия, и ние искаме Индия не само да „гледа на Изток”, а да си „взаимодейства с Изтока”. Така тя ще помогне за укрепването на сигурността и гарантиране просперитета на нашите народи” (24).

Между 2002 и 2010 търговията между двете страни е нараснала от 30 млрд. до 66 млрд. долара (25), включително стокооборотът – от 15,9 млрд. до 48,8 млрд. долара (26). При това износът на американски стоки в Индия е нараснал през същия период 4 пъти, достигайки 16,4 млрд. долара, а на услуги – три пъти, достигайки 10,5 млрд. (27). Нарасна обемът на взаимните капиталовложения: така, през 2009, преките индийски инвестиции в САЩ достигнаха 4,4 млрд. долара (28). В същото време, на Индия се пада едва 2% от външнотърговския оборот на САЩ, като по този показател тя отстъпва дори на Холандия (29).

Налице са обаче и определени разногласия между Индия и САЩ по редица стратегически проблеми, включително относно Пакистан и Афганистан. Същото се отнася до въпросите, касаещи промените в климата: Индия например смята международните ангажименти за намаляване на вредните емисии в атмосферата за спирачка на развитието и.

Потенциален източник на напрежение между двете страни си остава контролът върху ядреното въоръжение. Индийците се опасяват, че ако администрацията на Обама ратифицира Договора за пълна забрана на ядрените опити, а Китай я последва, Делхи ще се окаже подложен на много силен натиск, при положение, че мнозина индийски политици и учени са твърдо против подписването на договора.

Освен това индийците смятат, че Вашингтон осъществява прекалено стриктен контрол върху индийския износ на високотехнологично въоръжение, включително с двойно предназначение. Реакция на това стана решението на индийското правителство да купи 126 мултифункционални изтребители за над 10 млрд. долара. Търгът за доставката им беше обявен през 2007, като в него участваха две американски компании – Boeing (с изтребителя F-18) и Lokheed Martin (F-16), руската МиГ (МиГ-35), френската Dasault (Rafale), европейската Eurofighter (Typhoon) и шведската Saab (Gripen). Победителят трябва да достави на Индия 18 самолета, а производството на останалите 108 изтребители да се осъшестви по лиценз на индийска територия. Предвижда се 50% от стойността да договора да се инвестира в индийската икономика, която трябва да получи и съответните технологии.

В края на април 2011, Министерството на отбраната в Делхи обяви, че до финалната фаза са достигнали изтребителите Typhoon и Rafale, т.е. отпадат двете американски, руската и шведската компании. Преди това, американците, за разлика от другите кандидати, отказаха да предоставят технологиите си на индийците. Друг аргумент против компаниите от САЩ беше, че в миналото Вашингтон нееднократно налагаше сурови санкции срещу Индия (след ядрените изпитания през 1974 и 1998). Немалка роля изигра и фактът, че в течение на дълги години САЩ оказваха военна помощ на Пакистан (през 2011 стойността и беше 3 млрд. долара). Що се отнася до неуспеха на руската МиГ, той, до голяма степен, се дължи на провежданата от Делхи политика на диверсификация на оръжейните доставки, а делът на руските самолети в индийските ВВС вече е близо 50%.

Впрочем, Вашингтон също има претенции към Индия. САЩ са недоволни от ограниченията за инвестициите в представляващите за тях значителен интерес сектори на индийската икономика, като например застрахователния бизнес или търговията на дребно (30).

С други думи, въпреки бурното развитие на индийско-американските отношения през последното десетилетие, между двете страни продължава да има немалко проблеми. Индийците постоянно подчертават, че са независими участници в глобалния политически процес, за което свидетелства и участието им в Г-20, БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), Асоциацията за регионално сътрудничество на държавите от Южна Азия (СААРК), Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС, като наблюдател) и други международни организации.

Във Вашингтон пък смятат, че Делхи не е съвсем наясно с външнополитическите си приоритети, включително отношенията със САЩ. Според първия заместник на американския държавен секретар Уйлям Бърнс, нещата опират до това, че прогресът в американско-индийските отношения, не може да се развива по инерция. Реализацията на пълномащабно партньорство ще изисква в бъдеще вземането на определени много важни решения от двете страни, тъй като то е много повече от общност на ценности и интереси. Става дума за развитието на взаимнодопълваща се политика и формулирането на обща стратегическа линия в глобален мащаб (31). И, както изглежда, нито Делхи, нито Вашингтон са наясно, как може да бъде постигната тази цел.

Според редица индийски политици и експерти, страната им все още не си е изяснила, доколко интересите и съвпадат с външната политика на САЩ, включително и по отношение на Китай. Това не е никак лека задача, защото според тях Съединените щати вече са губеща влияние супердържава, докато Китай несъмнено е държава във възход, макар и да е „труден съсед”. Затова е най-вероятно Делхи да продължи (поне в средносрочна перспектива) да развива отношенията си както със САЩ, така и с Китай (32).

Прагматичният подход по оста Делхи - Пекин

Индийско-китайските отношение претърпяха фундаментална трансформация след поражението на Индия във военния конфлиикт с Китай, през 1962. Наистина, от края на 80-те години двете страни предприеха определени усилия за нормализацията им, но между тях продължават да съществуват немалко проблеми.

Основните сред тях са граничният проблем и военното сътрудничество между Китай и Пакистан. Затова в Делхи са принудени да преценяват сигурността си, отчитайки както военната мощ и ядрения арсенал на Китай, така и пакистанския военен потенциал, както и терористичната заплаха, издваща от неговата територия.

Индия, също както и Китай, се стреми към статут на велика държава. Пак подобно на Китай, тя се доближава до него постепенно, т.е. без излишно бързане. Делхи разглежда китайското направление като едно от приоритетните, от гледна точка на индийската сигурност, макар че, според самите индийци, Китай смята страната им за второстепенно направление в своята външна политика. Основното внимание на Пекин е насочено към държавите от Североизточна и Югоизточна Азия.

Нещо повече, усилването на Китай се разглежда от немалко индийци като преграда срещу нарастването на индийското влияние в Азия. Въпреки това, Делхи е принуден да развива отношенията с Пекин, тъй като Индия не може да игнорира самия факт, че това вече е втората най-могъща държава в света, да не говорим, че е неин непосредствен съсед. Тъкмо това определя и двойнствения характер на китайската политика на Делхи. От една страна, Китай се разглежда като най-голямата потенциална заплаха за индийската сигурност. От друга, прагматизмът и отчитането на реалностите изискват отношенията с Пекин да се поддържат на достатъчно високо равнище (33).

Индия много внимателно следи нарастващата мощ на Китай, разширяването на влиянието му в зоната на Индийския океан (включително в Пакистан и Мянма) и действията на Пекин в Южна Азия. В същото време, тя активно развива търговско-икономическото си сътрудничество с китайците. Показателно е, че в края на 2010 в Индия (непосредствено след Обама) се появи китайският премиер Ван Цзябао, като по време на посещението му бяха подписани редица търговско-икономически споразумения.

Като цяло, отношенията между Индия и Китай могат да се характеризират като доста сложни и противоречиви. Подозрителността между двете страни остава, но това не пречи за развитието на двустранните и многостранни отношения в онези сфери, където позициите им са близки, включително по такива ключови въпроси, като формирането на многополюсен свят, или укрепването ролята на ООН в международните отношения.

Доста положителна промяна е налице и в двустранната търговия, чиито обем достигна, през 2010, 61,76 млрд. долара (ръст с 42,4%, в сравнение с 2009), което поставя Индия на 10-то място сред търговските партньори на Китай.

Индия – Русия: възможности за разширяване на сътрудничеството

Много сериозно място в индийската външна политика заемат отношенията с Русия, макар че, според редица индийски политици и експерти, тя е силно отслабена след разпадането на СССР. Въпреки това, те смятат, че Руската Федерация притежава огромен икономически потенциал, позволяващ и да се възроди като велика сила. Интересът на Индия към Русия се определя и от това, че никога отношенията между двете държави не са били обременени с конфликти или неразрешими противоречия. Политиката на Русия, в качеството и на един от центровете на сила и влияние в света, наред със САЩ, Китай, ЕС и Япония, не противоречи на глобалните стремежи на Индия, а допълва и развива концепцията за многополюсния свят, която и тя споделя. Двете страни отдават голямо значение на запазването на системата на ООН като център на многостранна политика. Те смятат, че сигурността и стабилността в Централна Азия отговарят на приоритетните им интереси. Индия и Русия декларират, че глобалният тероризъм, във всичките му форми и проявления е сред най-сериозните заплахи за световния мир и сигурност.

В същото време обаче, обемите на индийско-руския стокооборот са скромни: през 2010 този показател се равняваше на 9,2 млрд. долара, срещу 7,5 млрд., през 2009, като руският износ се равняваше на 7 млрд. долара (5,9 млрд., през 2009), а вносът – на 2,2 млрд. долара (1,5 млрд., през 2009) (34).

Военно-техническата сфера на руско-индийското сътрудничество си остава важен елемент в двустранните отношения. И в нея обаче, както и във всички други сфери, Русия се сблъсква с нарастващата конкуренция на други държави. Истината е, че Москва до известна степен загуби влиянието си в Индия и това я принуждава да играе „догонваща” роля в конкурентната битка за тази страна. Не всичко обаче е загубено. В отношенията между Русия и Индия има важни сфери на сътрудничество, които могат да дадат тласък на по-мащабната търговско-икономическа и военно-техническа кооперация между двете държави. Това беше потвърдено и по време на посещението на руския президент Медведев в Индия през декември 2010. Тогава двете страни подписаха цели 30 документа, сред които най-важно беше споразумението в сферата на ядрената енергетика, в чиито рамки Русия пое ангажимента да изгради в Индия не по-малко от 18 блока на различни АЕЦ. На свой ред, „Рособоронекспорт” и индийската корпорация Hindustan Aeronautics Limited (HAL) подписаха договор за съвместен проект на перспективен многофункционален изтребител от пето поколение. Стойността на съвместната програма за разработката и производството му може да достигне 8-10 млрд. долара, като финансирането на проекта ще се осъществи на паритетни начала. Така, корпорацията HAL ще поеме създаването на бордовия компютър, навигационната система и повечето дисплеи в пилотската кабина и ще разработи двуместен вариант на изтребителя, а останалото ще бъде поето от руската компания „Сухой”. Предполага се, че самолетът ще бъде доставен на индийските военновъздушни сили до 2017. Министерството на отбраната в Делхи ще купи 250 изтребители, по-голямата част от които (до 200) ще са от двуместния вариант. Освен това Русия и Индия планират да продават този тип самолети и на трети страни, като ориентировъчната цена на един от тях е 85-100 млн. долара. При създаването на руско-индийския изтребител от пето поколение ще се използва опитът от успешната реализация на проекта на противокорабните ракети BrahMos (35).

Тоест, отношенията между двете държави преминават от традиционния формат „продавач-купувач” към взаимодействие при съвместната разработка, производство и маркетинг на високотехнологична продукция.

След преговорите в Делхи, руският президент Медведев заяви, че в последно време руско-индийските отношение са достигнали качествено ново равнище, трансформирайки се в привилегировано стратегическо партньорство. Според него, през 2015 стокооборотът между двете страни трябва да достигне 20 млрд. долара. В него засега преобладават енергоносителите, но постепенно нараства делът на перспективните високотехнологични проекти, включително използването на навигационната система ГЛОНАСС, сътрудничеството в космоса и фармакологията. Медведев потвърди руската подкрепа за кандидатурата на Индия за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, в случай, че бъде взето решение за разширяването му.

По време на преговорите, двете страни обсъдиха укрепването на системата за сигурност в Азия, в региона на Индийския и на Тихия океан, както и сътрудничеството между държавите от БРИК. Беше анализирана ситуацията в Афганистан и обменени мнения относно мерките за противодействие на тероризма и наркотрафика, като общият извод е, че стабилизацията на Афганистан е възможна само след унищожаването на опорните точки, формиращи инфраструктурата на тероризма и екстремизма както в тази страна, така и в Пакистан.

Индия проявява сериозен интерес към постигането на споразумение за икономическо сътрудничество с Митническия съюз между Русия, Казахстан и Беларус, като Москва и Делхи се договориха да анализират перспективите за  подписването на подобно споразумение, след съответните консултации с всички заинтересовани страни.

В съвместната декларация за резултатите от руско-индийската среща на най-високо равнище, беше изтъкнато динамичното развитие на сътрудничеството между двете страни във военно-техническата сфера, енергетиката, космическите и телекомуникационни технологии. Беше подписано и споразумение за улесняване пътуванията в двете държави на отделни групи граждани, както и за сътрудничество в сферата на предотвратяването и преодоляването на извънредни ситуации (36).

Заключение

Стремейки се да се позиционира като световна сила, Индия полага усилия за значително подобряване на отношенията със САЩ и нормализацията на тези с Китай. В същото време Делхи се съобразява с това, че конфликтните отношения между Индия и Пакистан едва ли ще се променят драстично в обозримо бъдеще.

Индия отчита промените в силовата конфигурация в света, която придобива все по-полицентричен характер. При това центърът на глобалното влияние се измества към Азия, където се намират повечето големи световни икономики, както и повечето ядрени държави. Индийската външна политика реагира на всички промени в регионалната и глобална икономическа и политическа ситуация. Значително влияние върху нея оказват и цените на енергоносителите, информационната революция, технологичните иновации, както и миграцията на индийците в чужбина и общото усилване на миграционните потоци в света.

Делхи нееднократно потвърждава, че отношенията с Москва са изпитани от времето и традиционно се характеризират с доверие и взаимно разбирателство, основавайки се на близостта на интересите и взаимната изгода.

В бързопроменящият се свят и в условията на остра политическа и икономическа конкуренция тези отношения обаче не бива да се смятат за даденост. Необходима е постоянна, упорита и творческа работа за развитие на руско-индийските връзки. Формиралата се в миналото основа за взаимодействие в различни сфери може да бъде ерозирана под въздействието на редица вътрешни и външни фактори и тъкмо на това ставаме свидетели напоследък. Затова се налага възприемането на нови подходи към руско-индийското сътрудничество, отчитащи реалностите в началото на ХХІ век и променящата се ситуация в света.

 

Бележки:

1. Goldstone Jack A. The New Population Bomb. The Four Megatrends That Will Change the World // Foreign Affairs. January/February, 2010, p. 32.

2. Ibidem, p. 43.

3. Капур Дж. Ч. Наше будущее. Потребительство или гуманизм. ИВ РАН, 2008, с. 183.

4. Godstone Jack A. Op. cit., p. 31- 33.

5.Ibid., p. 34.

6. Российская газета. 03.03.2011; 28.03.2011.

7. India Vision 2020. The Report of the Committee of India Vision 2020. New Delhi: Planning Commission, Government of India, 2004, p. 50-53.

8. The Hindu. 01.04.2011.

9. The New York Times. 27.08.2001.

10. http://www.washingtonpost.com/2006/12/18.

11. http://www.nytimes.com/2006/12/18.

12. The Hindustan Times. 01.09.2007.

13. Sifynews. 01.09.2007.

14. The Hindu. 05.01.2007.

15. The Deccan Chronicle. 19.12.2006.

16. The Hindustan Times. 25.07.2007.

17. Сайт на Белия дом. Joint Statement between Prime Minister Dr. Singh and President Obama. 24.11.2009 – www.whitehouse.gov/the-press-office/joint-statement-between-prime-minister-dr-singh-and-president-obama

18. Ibidem.

19. Curtis Lisa. Peking Ducked – www.outlookindia.com/07/12/2009.

20. Sharma Pranay. Rose and the Briar? – www.outlook.india.com/07.12.2009.

21. Сайт на Белия дом. The White House. Remarks by the President

to U.S. – India Business Council and Entrepreneurship Summit. 08.11.2010 – http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2010/11/08/remarks-president-us-india-business-council-and-entrepreneurship-summit

22. The White House. FACT SHEET: The National Export Initiative: U.S. – India Transactions. 06.11.2010 – http://www.whitehouse.gov/the-press-оffice/2010/11/06/fact-sheet-national-export-initiative-us-india-transactions

23. The White House. Joint Statement by President Obama and Prime Minister Singh of India. 08.11.2010 – http://www.white-house.gov/the-press-office/2010/11/08/joint-statement-president-obama-and-prime-minister-singh-india

24. The White House. Remarks by the President to the Joint Session of the Indian Parliament in New Delhi, India. 08.11.2010 – http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2010/11/08/remarks-president-joint-session-indian-parliament-new-delhi-india

25. Feigenbaum Evan A. India's Rise, America's Interest. The Fate of U.S. – Indian Partnership // Foreign Affairs. March/April, 2010, p. 87-90; The New York Times. 06.11.2010.

26. US Census Bureau. 2010: U.S. Trade in Goods with India - http://www.census.gov/foreign-trade/balance/c5330.html

27. The White House. Background on United States – India Economic Relationship. 06.11.2010 – http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2010/11/06/background-united-states-india-economic-relationship

28. The White House. U.S. – India Economic and Trade Relationship: Indian Investment in the U.S. 06.11.2010 – http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2010/11/06/us-india-economic-and-trade-relationship-indian-investment-us

29. http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2010/11/08/remarks-president-us-india-business-council-and-entrepreneurship-summit

30. Feigenbaum Evan A. Op. cit.

31. Mainstream. 11-17.07.2010.

32. Ibidem.

33. Sikri Rajiv. Challenge and Strategy: Rethinking India's Foreign Policy. New Delhi: SAGE, 2009 // Foreign Affairs. Jan./ Feb. 2010, p. 155.

34. Сайт на руското Министерство на икономиката. Заместник министър А.А.Слепньов участва в деловата среща с индийската делегация. Файл. Търговско-икономическо сътрудничество между Руската Федерация и Република Индия – http://www.economy.gov.ru/minec/press/news/doc20110131_+005

35. Medvedev's Visit to India // The Hindu. 19.12.2010 – http://www.newsru.com/world/21dec2010/medvedev_india.html

36. Сайт на президента на РФ. Официално посещение в Индия. 21.12.2010 – http://kremlin.ru/news/9865; Пресконференция за разултатите от руско-индийските преговори. 21.12.2010 – http://kremlin.ru/news/9866

 

* Авторът е водещ научен сътрудник в Института по изтокознание към Руската академия на науките в Москва