Гуам – новият стратегически плацдарм на САЩ в Азия

брой3 2007
Typography

Докато вниманието на повечето анализатори, както и на световната общност и медиите, е съсредоточено най-вече към действията на американската армия в Ирак и Афганистан и развитието на ситуацията около Иран, в Тихоокеанския регион, без особен шум, вече стартира мащабно прегрупиране на съсредоточените там американски сили. През следващото десетилетие много подразделения и части от всичките три рода войски на САЩ ще сменят досегашните си бази в Южна Корея и Япония за да се прехвърлят на един малък тихоокеански остров.

Според анализи, публикувани в американската преса, новата военна доктрина на САЩ предвижда остров Гуам, който е част от Марианския архипелаг, да се превърне в обозримо бъдеще не само в „непотопяем самолетоносач”, но и в трамплин за евентуалното използване на мобилни сили за бързо реагиране в кризисните райони на Тихия океан, а също в Източна, Централна и Югоизточна Азия.

Тропическият остров, който има площ само 544 кв км и е дълъг едва 48 км, е отстъпен на САЩ от Испания след войната между двете държави през 1898. През 1941 той е окупиран от японската императорска армия. Американците успяват да си го върнат чак през лятото на 1944 след ожесточени сражения, в които загиват три хиляди морски пехотинци и 18 хиляди японци. В ерата на студената война Гаум беше сред ключовите бази на стратегическата авиация и военноморските сили на САЩ и играеше важна роля в стратегическата поддръжка на американския експедиционен корпус в Индокитай през 60-те и 70-те години на миналия век.

След разпадането на Съветската империя и края на студената война, островът постепенно се превърна в един от много туристически центрове в тази част на Тихия океан. Напоследък обаче, той е обект на изключително внимание от страна на американското военно командване. Според списание „Нюзуик”, Гуам вече е бил посетен от няколко високопоставени комисии на Пентагона, както и от японска военна делегация. Неотдавна там се появи и вицепрезидентът на САЩ Дик Чейни.

Според някои независими военни анализатори, проявата на толкова сериозно внимание към малкия остров едва ли е случайна. Гуам заема ключово място в новата азиатска стратегия на Съединените щати. От известно време насам звената за стратегическо планиране на Пентагона усилено работят по плановете за мащабно прегрупиране на американските въоръжени сили в Тихоокеанската зона, отчитайки ръста на антиамериканските настроения в Южна Корея и Япония, където днес са дислоцирани, съответно, 29 хиляди и над 33 хиляди военнослужещи на САЩ.

От тази гледна точка Гуам безспорно има неоспорими предимства, именно защото принадлежи на САЩ. Тоест, Пентагонът не трябва да съгласува и консултира със съюзниците си използването на дислоцираните тук войски, както му се налага да прави днес в Япония и Южна Корея.

В момента на територията на Гуам има по-малко от три хиляди американски военни. След десетина години обаче, те ще бъдат над двайсет хиляди. Имайки предвид цивилните служители, очаква се, че населението на острова ще нарастне с поне 35 хиляди души. Задачата на американската военна групировка на острова е да бъде готова „за всякакви варианти на действие” – от обезпечаване на чисто хуманитарни операции и на борбата с международния тероризъм, до военното противопоставяне на Китай в случай на изостряне на ситуацията около Тайван.

По някои данни, американските части за специални операции, още от 2001, използват Гуам като база за осъществяването на секретни операции срещу висши функционери на Ал Кайда и ислямистките терористи, действащи в Индонезия и Филипините. В перспектива, вече разположените в Гуам свръхмобилни части на военно-въздушните и военно-морските сили ще могат да реагират при възникване на кризисни ситуации в радиус до 1,5 хил. мили, благодарение на изключително изгодното разположение на острова.

Гуам се намира на около три часа със самолет (или на 2-3 дена с кораб) от Япония, Китай, Корейския полуостров, Индонезия и Филипините. Освен това, в същата зона се намират и ключовите морски транспортни артерии в Тихия океан и, в частност, Малакският пролив, през който всяка година преминава около 50% от световния петролен транзит.

Вашингтон и Токио вече постигнаха принципно споразумение за предислоцирането, до 2014, на осем хиляди американски морски пехотинци от военните бази на САЩ в Япония на остров Гуам. При това японското правителство ще поеме до 60% от разходите по тази операция, която ще струва около 10 млрд долара.

Предвид новата стратегическа роля на Гуам, Пентагонът възнамерява съществено да модернизира и разшири съществуващата на острова военна инфраструктура. Планира се, в частност, допълнително да се модернизира военно-въздушната база „Андерсън”, която вече разполага с две писти с дължина над 3 км и може да приема тежки бомбардировачи Б-52, както и военно-транспортни самолети.

По-нататъшните планове предвиждат в базата „Андерсън” да бъдат настанени за постоянно самолети за зареждане с гориво във въздуха, както и 48 изтребители Ф-22 „Раптър”. Ще бъдат отпуснати 60 млн. долара за програмата за базиране в Гуам на ескадрила от 10 стратегически безпилотни разузнавателни самолета „Глобъл хоук”.

Предвижда се военно-морската база на острова, в залива Апра, да бъде разширена така че там да бъдат базирани атомни самолетоносачи, както и специалната флотилия от т.нар. „крайбрежни бойни кораби” ( LCS ) . Междувременно, към базата вече са зачислени две ударни подводници от клас „Лос Анжелос”, към които скоро ще се присъедини още една. Тук ще бъдат базирани и преобразуваните, така че да могат да носят крилати ракети „Томахоук” и транспортни средства на частите за специални операции, атомни подводници с балистични ракети, тип Трайдънт.

Анализирайки състава и военните възможности на американската групировка, която ще бъде дислоцирана в Гуам, редица военни специалисти смятат, че без съмнение основното и предназначение ще бъде подготовката за противопоставяне на Китай. Защото за борба с терористите подобна концентрация на военна мощ изглежда съвършено неоправдана. Пентагонът засега избягва да коментира този въпрос.

Междувременно, местните власти и повечето жители на острова с нетърпение очакват новия „военен десант” на острова, очаквайки, че той ще се превърне в изключителен стимул за икономиката на Гуам. Според американските медии, цените на недвижимите имоти на острова вече са скочили с 50%. Очаква се и разкриването на много нови работни места във военните бази.

Впрочем, Пентагонът се сблъсква и с определени проблеми при реализирането на плановете си – редица активисти измежду местните аборигени от племето чаморо, които са около 47% от населението на острова, се обявиха против увеличаването на броя на американските военни. Според тях, армията на САЩ, която и днес контролира 1/3 от територията на Гуам, може да сложи ръка и върху останалата, от което със сигурност би пострадал туристическият бизнес. Да не говорим, че в случай на военен конфликт, островът рискува да се превърне в мишена на ответен китайски удар или пък на терористични нападения.

В Пентагона обаче смятат, че в крайна сметка ще успеят да се споразумеят с аборигените. Защото американските военни се готвят да вложат в острови такива суми, които гарантират, че всички загуби от спада на туристическата активност ще бъдат покрити с лихвите.

* Българско геополитическо дружество