03
Сря, Юни
24 New Articles

Мястото на споделените ценности в стратегиите за сигурност

брой3 2010
Typography

„Достойнството на държавата зависи в крайна сметка

от достойнството на хората, от които е съставена.“

Джон Стюарт Мил

Разглеждането на темата за мястото и ролята на ценностите в стратегическите документи предполага най-напред да се определи точното значение на понятието ценност. В българския тълковен речник тази дума има смисъла едновременно на стойност, значимост, ценен предмет, материална или духовна придобивка (напр. културни или морални ценности). За целта на това изследване ценностите ще се разглеждат от гледна точка на етиката[1], в качеството й на дял от философията, отнасящ се до въпросите на морала, и по-специално в нейния приложен аспект, който засяга публичните политики.

В този контекст, ценността може да се разглежда като морална придобивка за индивида, обществото и държавата, която следва да се съхранява и насърчава. Това предполага действията за реализиране на дадена политика да се преценяват и съобразяват с този морално-етичен еталон. Освен това, въпросният термин може да се тълкува и като стойност на дадено действие, измерваща степента на значимостта му за общността. Възприемани през тази призма, ценностите служат като етичен стандарт, който стои в основата на мотивирането, формирането, воденето, контрола и последващата оценка на дадено поведение във всеки възможен контекст или ситуация.

В този смисъл, ценностите са в основата на провежданата от държавата, във вътрешен и международен план, политика, която придобива конкретен израз в система от целенасочени действия. При положение, че тази политика се дефинира на стратегическо ниво и се предполага, че като такава се базира на националните стратегически ръководни документи, независимо от тяхното наименование, тя следва да бъде в съответствие с възприетите национални ценности. Нещо повече, трябва да произтича от тях, като всяко действие на държавата следва да е насочено към защитата на това, което се дефинира като значимо и ценно от морална гледна точка.

Възприемани в този аспект, споделените от обществото ценности формират неговата идентичност и дефинират параметрите на предприетите от държавните институции действия. Те задават това, което има стойност и следва да се отстоява и гарантира с всички възможни средства, както самостоятелно, така и в съюз или коалиция с други държави. В това им качество, ценностите задават правилната посока и, следователно, служат като предпоставка за постигане на единство в усилията. От друга страна, ценностите на едно общество предпоставят и това, което не е допустимо да се предприема като поведение, т.е. благодарение на тях може недвусмислено да се каже кое е морално недопустимо и, следователно, забранено.

Предвид тези аргументи, стратегическите документи на редица държави и международни организации съдържат изрично разписани възприетите ценности и/или принципи, въз основа на които се предприемат политически действия в тяхна защита. Нещо повече, ценностите са изброени още в самото начало на въпросните стратегии – в преабмюла или в първата глава, като, в зависимост от възприетата терминология, биват наричани и принципи. За целите на изследването двете обозначения се приемат като синоними, тъй като изразяват едно и също по смисъл съдържание.

Ценностите и първата българска Стратегия за национална сигурност

В настоящия момент България разработва своята първа Стратегия за национална сигурност, която трябва да актуализира вече остарялата и изпълнила предназначението си концептуална база. Като фундаментален документ, основаващ се на националните интереси, Стратегията има за задача да идентифицира настоящите рискове и заплахи и на тази основа да предписва конкретни политики за справяне с тях. По този начин Стратегията очертава лицето на страната ни в международната политика. Указаните действия целят реализирането на националната политика на международната сцена и, като такива, те трябва да черпят легитимността си от националната идентичност, наред с поетите съюзни и други международноправни задължения. А тази идентичност се формира и от споделяните ценности. Именно затова е необходимо в Стратегията за национална сигурност да бъдат ясно посочени основополагащите ценности за българското общество, които да служат като етичен фундамент за осъществяваната от държавните структури политика.

В този аспект трябва да се отчита и, че България е член на ЕС и НАТО и като такава следва да реализира не само своята стратегия, но и стратегическите документи на тези два съюза, които, на свой ред, съдържат недвусмислено дефинирани ценности. Предполага се, че, след като държавата ни се е присъединила към тези две организации, тя неизменно възприема и следва споделените от тях ценности. Погледнато обаче от друга страна, България, в качеството си на страна-членка, следва да участва във формирането на идентичността на двата съюза, за да може да бъде активен и уважаван съюзник и партньор. На, за да се реализира последното, България трябва да разполага с ръководен стратегически документ. А всеки такъв документ следва да съдържа стандарт за измерване стойността на политиките и съответствието им с етичните норми както на обществото, така и на организациите, към които страната ни се е присъединила по своя воля.

Именно поради тази причина ценностите, които се явяват мерило на правилността на политиките, непременно трябва да намерят полагащото им се място в Стратегията за национална сигурност. Това е мотивирано най-вече от необходимостта да се формират и отстояват най-адекватните на националните интереси позиции, а не просто защото и стратегическите документи на ЕС, НАТО и други съюзници, с утвърдени през вековете демократични системи на управление, съдържат в себе си ясни морални ориентири.

Това е особено важно в днешните условия, имайки предвид, че България е член на ЕС и НАТО, разположена е в геостратегически регион, в който действат разнопосочни и конкуриращи се интереси на външни фактори и, едновременно с това, на обществото ни все още предстои да преодолява редица негативни последици[2] от трудния преход към демокрация и пазарна икономика. Още повече, че страната е разположена в близост до държави, чиито стратегии са основани на различни от споделените евроатлантически ценности. А някои от тези държави имат намерението и разполагат с потенциала да оказват въздействие върху процесите в страната ни, преследвайки собствените си интерес.

Освен това, анализът на стратегическата среда показва, че еднополюсната структура на системата на международните отношения, заместила биполярния модел след края на студената война, бива трансформирана в посока към многополярност, под целенасоченото въздействие на големи и/или придобиващи все по-голямо относително влияние държави, заинтересовани да ограничат тежестта на западните демокрации в световния баланс на силите. Тези сили споделят ценности, за които не е задължително да съвпадат или да получат същото тълкуване като тези на евроатлантическата общност. Още повече, че, наред с новите асиметрични рискове и заплахи, продължават да действат и традиционно познатите, особено в региона на Черно море, което бе нагледно потвърдено и от руско-грузинската война, през август 2008.

Към това следва да се прибави и фактът, че в условията на глобална конкуренция за влияние се търсят нови полета за натиск, като военната сила бива допълвана и от други инструменти, които, на пръв поглед, може и да не предизвикват особена загриженост. Методите може и да се менят, но целта на големите и силни държави се запазва, а именно – разширяване на собствената сфера на влияние за сметка на останалите. Сред начините за постигане на този резултат е да се предизвика пробив в солидарността на дадена общност или съюз. Това може да се реализира с различни методи, като един от тях е доказано ефективен, а именно: предизвикване на компромиси с основополагащите ценности, което неизменно ерозира основите на всеки съюз.

Предвид горепосоченото и най-вече за да бъде избегнат рискът от възникване на подобна уязвимост, днес е особено важно Стратегията за национална сигурност да позиционира ясно и недвусмислено държавата ни в ценностно отношение, което, на свой ред, се явява челното звено във веригата на целеполагането на базата на националните интереси в сферата на сигурността и отбраната. Защото ценностите дефинират моралния закон, който не само поставя ограничения, но същевременно осигурява и необходимата свобода за действие. Още повече, че в епохата на глобализацията и най-вече на преход към многополюсна структура на международния ред държавата не може да се ползва с истинска свобода в състояние на отворено общество, без да е обвързана с ценностите, стоящи в основата на морала.

Поради тази причина не е достатъчно първата Стратегия за национална сигурност на България само да заяви, че държавата ни се стреми да осигури на обществото сигурност и просперитет, без изрично да назове ценностите, които я ръководят. Защото липсата на ясна идентификация, при определени условия, би могла да доведе до опити за изкривяване на водените политики в такава посока, че, в един момент, дори да възникне съмнение за твърдостта на стратегическата ориентация. Ето защо в Стратегията трябва да бъде отчетливо заявено, че политиката на България, като съюзник в НАТО и член на ЕС, участващ в Общата политика за сигурност и отбрана на Съюза, се базира на споделените европейски и евроатлантически демократични ценности.

Ценностите служат като компас за посоката и са стандарт за това кое е добро и правилно. Така те служат и като разграничителна линия, която не може да се прекрачва. Само наличието на този механизъм за измерване може да предпази политиката ни от риска от възприемането на опортюнистичен и безпринципен курс, често прикриван под маската на прагматизма на realpolitik. Защото историята неведнъж е показвала (като особено изразителен е примерът от Мюнхен[3] 1938), че “Всеки път, когато Европа е жертвала основополагащи ценности в името на реалната политика, неизбежно са настъпвали драматични и трагични последствия.”[4] Това важи не само за големите западни държави, но и за тези, които допреди две десетилетия бяха поставени на Изток от Желязната завеса.

Ценности vs. Realpolitik?

Предвид необходимостта от морален императив в политиката, изниква въпросът за често пъти неизбежната необходимост от гъвкавост и прагматизъм, която би могла да накара някои наблюдатели погрешно да търсят противопоставяне между ценностите и политическия реализъм. На пръв поглед, това може да изглежда трудно преодолимо противоречие, но синтезът е възможен, стига субектите да знаят добре кои са и къде минава границата на допустимото. В този ред на мисли, възможно е все пак да се провежда и основана на прагматизма политика, без обаче да се прави компромис с фундаменталните ценности. Защото, само ако държавата е наясно с идентичността си, може да си позволи свободата да бъде гъвкава, доколкото е възможно, като едновременно с това остане солидарен и уважаван съюзник и партньор. Тогава realpolitik започва да служи на страната, без да се поставят под въпрос основните начала и, най-вече, без да се накърнява най-важния капитал – доверието.

Ценностите в стратегиите на евроатлантическото семейство

След като дотук изтъкнахме фундаменталното значение на ценностите в стратегиите за сигурност, следва да направим кратко сравнително представяне на възприетите в ЕС, НАТО и редица съюзници от Алианса подходи по този въпрос. Що се отнася до НАТО и ЕС, споделените от членовете им ценности присъстват в техните договори и стратегически документи. Така те представят образа на двете организации пред останалата част от света и формират водените от тях политики.

Анализът на текста на Договора за Европейския съюз[5], където ценностите се споменават цели 13 пъти, показва, че самият Съюз се основава на тях. Член 2 гласи следното: „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в едно общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.”

Ценностите са определящи за идентичността на Съюза, неговите институции[6], функциониране и външни отношения[7]. На тях се основава Общата външна политика и политика за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана. Разширяването на Съюза (чл. 49) зависи от това, дали страната, изявила желание да се присъедини към ЕС, зачита и се ангажира да насърчава ценностите, посочени в чл. 2. Още повече, в случай, че посочените в чл. 2 ценности биват нарушавани или се констатира наличието на очевиден риск това да стане, договорът предвижда механизъм за налагане на санкции на съответната държава-член, включително отнемане правото и на глас в Съвета (чл. 7).

Що се отнася до Европейската стратегия за сигурност[8], дефинираните в нея стратегически цели служат за защитата на сигурността и за утвърждаване на ценностите на Съюза. За отношенията с Русия, документът заявява, че „зачитането на общите ценности ще подсили напредъка към стратегическо партньорство” с тази държава. Още повече, че стремежът на ЕС е да се развиват стратегическите партньорства със страни, споделящи общите цели и ценности и готови да действат в тяхна защита.

От нормативната и концептуалната база на ЕС е видно, че споделените ценности са в основата на изграждането, развитието, задълбочаването и разширяването на европейския проект, донесъл безпрецедентен мир и просперитет на народите, участващи в създаването на Обединена Европа.

Същото може да се констатира и за най-мощният в света военнополитически съюз – НАТО. Съгласно подписания на 4 април 1949 Северноатлантически договор, по който България е страна, от 29 март 2004, страните по него са „решени да защитават свободата на своите народи, тяхното общо наследство и цивилизация, основаващи се на принципите на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона.” Освен това, чл. 10 гласи, че „Страните по Договора могат, при единодушно съгласие, да поканят да се присъедини към Договора всяка друга европейска държава, която е в състояние да съдейства за осъществяването на принципите на настоящия Договор и да допринася за сигурността в Северноатлантическата зона”. Стратегическата концепция на Съюза потвърждава, че Алиансът се ръководи от „общите ценности на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона”[9].

След като бяха засегнати общите за ЕС и НАТО ценности, този въпрос следва да се разгледа и по отношение на националните стратегически документи на държавите, които ги съставят.

Стратегията за национална сигурност на САЩ[10], като най-силния и влиятелен съюзник в НАТО, е основана на споделените демократични ценности. Документът реферира 16 пъти към тях, като намерението е те да стоят в основата на провежданата политика в международен план. В текста изрично е подчертано, че най-близките съюзници и приятели на САЩ са държавите, с които те споделят общи ценности и принципи. Според документа, САЩ следва да защитават свободата и справедливостта, защото тези принципи са „правилни и верни за всички народи навсякъде по света”. Потвърждава се приоритетното място на свободата, демокрацията, защитата на правата на човека и човешкото достойнство във водената от правителството политика и за отстояването на американските интереси.

В тази смисъл, Стратегията на САЩ отговаря на традицията в тяхната вътрешна и външна политика още от провъзгласяването на Декларацията за независимостта, на 4 юли 1776, според която „всички хора са създадени равни” и разполагат с неотменими права, като „живот, свобода и стремеж към щастие”.

В светлината на традицията на основополагащите принципи, датиращи от епохата на Просвещението, и в духа на приетата през 1789 Декларация за правата на човека и гражданина, интегрирана в конституцията на Петата република, Бялата книга[11] за отбраната и въоръжените сили на Франция определя като една от основните цели[12] на стратегията за национална сигурност да защитава ценностите, свързващи всички граждани с държавата, а именно: „принципите на демокрацията, особено индивидуалните и колективните свободи, зачитането на човешкото достойнство, солидарността и справедливостта.”

Стратегията за национална сигурност на Великобритания[13] подчертава, че подходът към гарантирането на националната сигурност на страната е базиран на ценности, включващи „правата на човека, върховенството на закона, легитимно и отчетно управление, справедливост, свобода, толерантност и възможности за всеки.” Текстът изрично гласи следното: „Тези ценности определят кои сме ние и какво правим. Те формират основата на нашата сигурност, както и на нашето благосъстояние и просперитет. Ние ще ги защитаваме и спазваме у дома и последователно ще ги насърчаваме в нашата външна политика.” Изтъква се също увереността, че тези основни ценности са потенциална основа за постигане на широко съгласие не само в страната, но и навсякъде по света. Освен това, най-добрият начин да се разширяват не само благосъстоянието и просперитета, но и сигурността, е да се „изгражда прогресивна коалиция от правителства и народи в подкрепа на тези ценности.”

Стратегията за сигурност на Канада[14] артикулира основните национални интереси в сферата на сигурността и задава рамката за справяне с предизвикателствата по начин, по който напълно биват отразени и отстоявани ключовите за страната ценности на „демокрацията, правата на човека, зачитането на върховенството на закона и плурализмът”. Стратегията откроява като основополагащи ценности за обществото също „отвореността[15], многообразието и зачитането на гражданските свободи”. Амбицията е ангажиментите към сигурността да не влизат в конфликт с тях. Защитата на Канада и на нейните граждани в страната и по света е определена като върховен приоритет, изискващ правителството да защитава гражданите, ценностите и основните институции на страната.

Стратегията за национална сигурност на Холандия[16] определя зачитането на основните ценности като национален интерес, като те са определящи за степента на общественото сцепление. Нарушаването им е определено като равностойно на нарушаване същността на холандското общество. Като основополагащи ценности са дефинирани равнопоставеността и забраната за дискриминация, свободата на религията, вярата, изразяването, сдружаването, събиранията и демонстрациите, зачитането на личния живот и интегритета на личността. Военната доктрина[17], от своя страна, определя като основна цел на всяка нация да гарантира жизненоважните си интереси, като същевременно поддържа своите собствени стандарти и ценности.

До момента бе разгледано мястото на ценностите (принципите) в стратегическите документи на държави, в които демокрацията е стабилна и с богати исторически традиции. Ред е да се обърне внимание и на тези държави, включително и на България, които преди две десетилетия започнаха трудния път на завръщане към обединяваща се Европа след съветската окупация и/или наложената доминация на Москва след края на Втората световна война.

В Стратегията за национална сигурност на Унгария[18] ценностите са широко застъпени. Още с въведението си документът заявява, че задачите и средствата за отстояване на националната политика за сигурност биват идентифицирани, като се вземат предвид ценностите, интересите и предизвикателствата на средата за сигурност. В първа глава „Ценности и интереси” изрично са изброени фундаменталните ценности, определени като „традиционни, взаимосвързани и взаимнозависими”, а именно: „мир, сигурност, стабилност, суверенитет, демокрация, върховенство на закона, свободна инициатива и зачитане на човешките права и основните свободи”. Значителна част от глобалните предизвикателства са насочени било срещу една или едновременно и срещу трите ценности: „свобода, сигурност и справедливост”, като това поставя отчетливи заплахи пред „отворените общества”.

Като национален интерес в сферата на сигурността, Унгария възприема широкото разпространение на демократичните ценности, включително извън евроатлантическата зона. Още повече, че унгарската външна политика, вследствие участието на страната в Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС, е основана на общите ценности. Изрично се казва, че в интерес на Унгария е „деликатният баланс между ценности и интереси, синтезът между свобода и сигурност, да бъдат постигнати по начин, зачитащ стандартите на основните свободи и върховенството на закона”. Не на последно място, според Глава 5, секторните стратегии, които следва да се изработят в съответствие със Стратегията за национална сигурност, са базирани на ценностите.

Стратегията за сигурност на Словакия[19] посочва, че държавата се придържа към ценностите на „свободата, мира, демокрацията, върховенството на закона, справедливостта, плурализма, солидарността, човешките права и основните свободи.” Интересите в сферата на сигурността са базирани на гореспоменатите ценности. Разглеждайки терористичната заплаха, текстът на Стратегията гласи, че тероризмът подкопава „основните демократични ценности на обществото, като отвореността, индивидуалната свобода, стойността на човешкия живот и толерантността.”

Според Стратегията за национална сигурност на Полша[20], движението „Солидарност”, което се е позовавало на християнските ценности, формирали европейската цивилизация и идеята за суверенитет на нациите и независимостта на държавите, е променило лицето на Европа. Националните интереси на страната са изведени от фундаменталните и непреходни ценности. Свободата, сигурността и зачитането на човешките права са конституционно национални дефинирани интереси, наред със защитата на независимостта, териториалната цялост, запазването на националното наследство и опазване на околната среда в условията на устойчиво развитие. По отношение на вътрешната политика, държавата трябва да създава условия гражданите да зачитат законите и демократичните ценности, а във външен план да работи за запазването на общите ценности и развитието на механизмите за сътрудничество в рамките на ЕС, в евроатлантическата зона и в глобален план.

Стратегията за сигурност на Чехия[21] съдържа четири раздела,
очертаващи основните ценности, интереси, позиции и амбиции на страната в
стремежа й да гарантира сигурността си. Що се отнася до оценката на стратегическата среда, документът заявява, че „взема предвид заплахите, пораждани от преднамерени действия, които могат да навредят на интересите и ценностите на Чешката република.” Макар че не са обособени на едно място, в една категория, в документа са застъпени свободата, демокрацията, върховенството на закона, фундаменталните човешки права и свободи и принципите на пазарната икономика. „Защитата на демокрацията, върховенството на закона и фундаменталните човешки права и свободи на населението” е дефинирана като жизненоважен интерес, а основното задължение на правителството е да го защитава с „всички възможни подходи и всички налични средства”. „Подкрепата за разпростирането на свободата, демокрацията и принципите на върховенството на закона”, на свой ред, е определена като стратегически интерес.

Позоваване на демократичните ценности, като основа на провежданата външна политика, намираме и в Стратегията за национална сигурност на Румъния[22]. Националните интереси се определят като основани на ценностите, приети и следвани от румънското общество. Съгласно Стратегията, изборът на Румъния да следва европейска и евроатлантическа интеграция е мотивиран от желанието и да бъде „защитник на ценностите на мира и демокрацията”. Последната е определена като „важен ресурс във вътрешната среда за сигурност[23]. ”Като национални интереси са определени гарантирането на фундаменталните и демократичните свободи, както и отстояването на националната идентичност и следването й като демократична ценност чрез използването и развиването на националното културно наследство и съзидателните способности на румънския народ.

Като цели на стратегията за сигурност за зададени гарантирането на конституционния ред, изграждането на върховенството на закона и демократичните функции на румънското общество посредством защитата на демократичните свободи на гражданите, конституционните права и задължения, равенството във възможностите,…обществената солидарност и др. На ценностно равнище, документът се позовава и на толерантността, диалога, зачитането на правата на човека, етническото многообразие, защитата на малцинствата.

Отслабването на духовните ценности, които са в основата на националната идентичност, се смята за уязвяващ обществото фактор. Като едни от главните външни рискови фактори за националната сигурност са определени действията, подбуждащи към екстремизъм, нетолерантност, сепаратизъм и ксенофобия, които биха могли да засегнат както страната, така и напредъка на демократичните ценности.

Що се отнася до някои бивши съветски републики, които понастоящем са членки на НАТО и ЕС, националната политика за сигурност на Естония[24] е основана на принципа, че сигурността е неделима, на необходимостта от международно сътрудничество в сферата на сигурността и, не на последно място, на общата защита на демократичните ценности. Във връзка с оценката на средата за сигурност и най-вече на опасността от външна принуда, последната може да се преодолее чрез интеграцията в ЕС и НАТО, успешното икономическо, политическо и обществено развитие и консолидацията на обществото на базата на демократичните ценности и успешното гарантиране на реда и законността. По отношение на външната политика, в интерес на Естония е разпространението на демократичните ценности и защитата на човешките права и свободи.

Националната стратегия за сигурност на Литва[25] изрично указва, че страната ще бъде съюзник, в политическо, икономическо и военно отношение, с държави, придържащи се към същите политически, социални, културни и морални ценности. Като ценности са дефинирани стабилното функциониране на демокрацията, гражданското общество, и свободната пазарна икономика, а членството в международни организации (НАТО и ЕС тук имат специално място), признаващи и насърчаващи тези ценности, е важен елемент в стратегията на страната. В заключителните разпоредби специално се посочва, че дългосрочните стратегии ще продължават да бъдат следвани в съответствие с политическите, икономическите, обществените, военните и културните интереси, въз основа на споделените от демократичния свят ценности.

Дотук разгледахме ценностите в стратегическите документи на ЕС, НАТО и редица страни-членки. В общи линии, те са характерни за целия западен демократичен свят и, като такива, са споделени. Три от тях най-често се споменават в разгледаните по-горе документи: демокрация, права на човека и върховенство на закона. Без нито един от тези три принципа демокрацията няма да бъде такава, каквато я познаваме по примера на САЩ, Великобритания, Франция и други държави с богати демократични традиции. Те са обединяващи и задават морално-етичния облик, който ясно отличава държавите от европейското и евроатлантическото семейство от други държави и международни организации. Тяхното утвърждаване в новоприсъединилите се страни-членки на ЕС и НАТО, както и в страните-кандидатки, е неизменно условие за принадлежността към една обща цивилизация. Цивилизация, към която духовно принадлежи и България, но от която принудително е била откъсната в продължение на близо половин век заради решенията на Ялтенската конференция през 1945, когато е особено остър сблъсъкът на ценностния императив с политическия реализъм.

Все пак картината на настоящето изследване би била непълна, ако не се анализират накратко и стратегиите на държави извън ЕС и НАТО, включително и тези, които имат конкуриращи се с тях стратегически интереси. Още повече, че ценностите присъстват отчетливо във въпросните стратегии, като също формират лицето на държавата пред света и изразяват провежданата политика. В тази връзка ще разгледам бегло стратегията на Русия като голяма държава, чиито стратегически интереси се разминават с тези на НАТО и ЕС, и тази на Армения, която е разположена в стратегически важен регион и възможностите й за провеждане на независима национална политика за сигурност в немалка степен са повлияни от целенасоченото въздействие на руската политика, което пък, на свой ред, се улеснява от специфичната ситуация, в която се намира страната.

Ценностите в стратегиите на държави извън НАТО и ЕС

Стратегията за национална сигурност на Руската Федерация[26] отчита укрепването на общественото съгласие на основата на общите ценности – „свобода и независимост на руската държава, хуманизъм, мира между националностите и единството на културата на многонационалния народ на Руската Федерация, уважение на семейните традиции и патриотизъм.” В частта, която разглежда мястото на Русия в съвременния свят обаче, се подчертава, че „ценностите и моделите на развитие са станали предмет на глобалната конкуренция”.

Така направените формулировки са разбираеми от гледна точка на традицията на руската глобална политика още от царско време. Въпросът е, доколко тези ценности наистина се споделят от всички народи в многонационалната Руска Федерация или предимно от руската нация. Освен това, като терминология, някои от тях съвпадат с тези на евроатлантическата общност, но остава открит въпросът за реалната им интерпретация. Друг не по-малко съществен момент, е че за Кремъл ценностите се разглеждат като предмет в контекста на глобалната конкуренция.

Относно Стратегията за национална сигурност на Армения, която е бивша съветска република и (за разлика от балтийските държави) по обективни причини не върви по пътя на евроатлантическата интеграция, ценностите са изведени още в самото й начало. Фундаменталните ценности на националната сигурност са независимостта на страната, като суверенна, демократична, социална и правова държава, защитеност на държавата и народа (териториална цялост, неприкосновеност на границите, физическо съществуване на населението), мир и международно сътрудничество, съхранение на арменската идентичност в страната и в чужбина, благосъстояние за населението. На тази основа Стратегията предписва конкретни действия, за реализирането им.

Ценностите в сегашната концептуална база на Република България

България, като член на ЕС и НАТО и като страна по учредителните договори на двата съюза, е обвързана със заложените в тях ценности. В това си качество тя провежда вътрешна и външна политика, основана на фундаменталните споделени европейски и евроатлантически ценности. Най-важното обаче е не толкова формалното им приемане, като част от националното законодателство, а тяхното практическо прилагане и отстояване, както в страната, така и на международната сцена. Нещо повече, България трябва да насърчава, заедно със съюзниците и партньорите си, разпространението на споделените ценности както в регионален, така и в глобален план. Предвид казаното, логично изниква въпросът как те са отразени в законодателството и националната стратегическа и концептуална база.

Конституцията[27] на Република България от 1991 съдържа следния недвусмислен и тържествен текст: „Ние, народните представители…, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава...” Така формулиран, текстът предоставя добра правна и концептуална основа за прецизно формулиране на ценности в разработваната Стратегия за национална сигурност.

В съответствие с Конституцията, законите и международноправните задължения на страната е разработена и действащата Концепция за национална сигурност[28] от 1998, която вече успешно изпълни основните си цели – България да се присъедини към НАТО и ЕС. Тя обаче не обособява изрично и на едно място ценностите, обединяващи българското общество, въпреки че на места прави референция към „съхраняването на националните духовни и културни ценности и традиции”. Въпреки това, от съдържанието и могат да се изведат редица ценности, смятани за достижение за общността на демокрациите, към която България започна своето завръщане след падането на Берлинската стена. Параграф №23 на документа гласи:

„…Интересите на българските граждани са в реалното гарантиране на конституционните права и свободи, личната безопасност, повишаването на качеството и равнището на живота, на социално и здравно осигуряване.

Интересите на гражданското общество са в утвърждаването на демокрацията, гражданския контрол върху институциите и свободата на сдружаване, в правата на религиозните, етническите и малцинствените групи, в съхраняването на националните духовни и културни ценности и традиции.

Интересите на държавата изискват защита на Конституцията, суверенитета и териториалната цялост на страната, постигане на политическа и финансова стабилност на икономическото и социалното развитие, строго спазване на правовия ред, равнопоставеност и взаимноизгодно международно сътрудничество.”

На свой ред, политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната[29] прави следната констатация: „За периода след 1989, от тоталитарно общество, Република България се изгради в демократично общество с устойчиво развитие, последователна политика и признати общочовешки ценности.” Документът гласи също, че „Водена от разбирането за неделимата същност на сигурността в съвременния свят, Република България прие предизвикателството да споделя отговорността за защита на човешкия живот и права, на върховенството на закона, на международния мир и сигурност, на свободните икономически отношения.” Освен това, „зачитането на демократичните ценности и на международния правов ред, съчетано с активна външна политика, ще допринася и в бъдеще Република България да бъде приемана като надежден съюзник и партньор при споделянето на отговорностите за международната сигурност и колективната отбрана.”

Какви ценности следва да залегнат в Стратегията за национална сигурност

Анализът на сега действащата правна и концептуална база дава основание да се твърди, че в нея се съдържат фундаментите, които отличават България като страна, принадлежаща в ценностно отношение към европейската и евроатлантическата общност. Още повече, че това са споделени ценности, които ръководят политиката на страната като член на НАТО и ЕС. Въпросът е обаче, че тази материя би могла да се уреди по един по-стегнат, интегриран и консистентен начин, които да произвежда максимален ефект, от гледна точка както на представянето пред останалата част от света, така и на най-ефективното провеждане на националната политика във вътрешен и международен контекст.

Чрез изработването на Стратегията за национална сигурност България разполага с възможността да обедини на едно място основополагащите и споделени ценности, които ръководят гражданите, обществото и държавата, утвърждават идентичността и задават облика на България като нормална европейска държава в глобалната политика.

Предвид казаното, може да се направи опит за обобщаване на ценностите, които биха могли да залегнат в Стратегията за национална сигурност. Като такива, те стоят в основата на националните интереси, които, от своя страна, са решаващи в процеса на целеполагането. Последното пък мотивира провежданите политики, които, на свой ред, изискват необходимите за реализирането им финансови, материални и човешки ресурси. Това е причината, налагаща ценностите да бъдат изброени още в самото начало на документа, който логически и структурно трябва да се изгради предвид техния фундаментален характер.

От друга страна, ценностите, които ще бъдат споменати в Стратегията, следва да са максимално изчистени, като формулировка, и да бъдат недвусмислени, от гледна точка на евентуалното им тълкуване. Като такива, те трябва да служат като механизъм за измерване на правилността на всяко политическо действие във вътрешен или външен аспект и да поставят твърди ограничения, които да предотвратят всякаква възможност за компромиси със стратегическата ориентация за сметка на конюнктурни интереси.

При формулирането на ценностите в Стратегията за национална сигурност, преди всичко, на челно място следва да изпъкне триото, което е определящо за стратегиите на НАТО, ЕС и водещите съюзници и партньори, а именно: демокрацията, правата на човека и върховенството на закона. Тяхното наличие създава необходимите условия за съществуването и развитието и на други основополагащи ценности, като мир, сигурност, свобода на личността, равенство във възможностите, справедливост, толерантност, търпимост и солидарност. Всички те ще направят възможно съществуването на една истинска и основана на ценностите пазарна икономика.

Така изброеният списък с основополагащи ценности няма претенции да бъде изчерпателен, но при съставянето му следва да се отчитат два момента: принадлежността на България към общността на европейските демокрации и евроатлантическото семейство, както и богатите традиции на българското историческо, културно и духовно наследство, спомогнали за съхраняване на националната идентичност през вековете на трудни изпитания и исторически обрати.

Вместо заключение

Разгледана в контекста на настоящото изследване, стратегията, като инструмент, играе двояка роля: тя едновременно отразява ценностите и принципите, които ръководят едно общество или общност от държави, но същевременно прилагането й води до тяхното утвърждаване. В този смисъл, всяко предписано, съгласно стратегическите документи, политическо действие е както функция на споделените ценности, така и фактор за тяхното укрепване и разпространение. Ето защо от решаващо значение е не само те да бъдат добре формулирани и изрично разписани, но най-важното е как и доколко биват прилагани както вътре в страната, така и в международната политика.

В този смисъл, не може да не се отчита и една друга страна на въпроса, а именно, че не липсва солидно основание да се претендира за прилагане на споделените ценности във външен план, ако те не съществуват или са недостатъчно утвърдени във вътрешната политика. Тук трябва да се отчита, че предвид трудностите на прехода към демокрация и наследството от социализма, моралните устои на българина са подложени на деструктивно въздействие. Ето защо понастоящем е важно обществото ни да има ясна и решителна представа за своята идентичност, за да може да бъде полезно най-вече на себе си. Това, от своя страна, ще направи възможно България да се развива като солидарен, ефективен и високоуважаван член на ЕС и НАТО.

Предвид всичко казано по-горе, днес е крайно наложително България своевременно да изработи и приеме първата си Стратегия за национална сигурност, която да постави здрави ценностни основи, способни да ръководят политиката ни за сигурност и отбрана в условията на новите предизвикателства в глобализиращия се и, едновременно с това, все по-трудно предсказуем свят.

 

Бележки:

1. Етиката (от гръцки етос – обичай), позната също и като морална философия, е дял от философията, отнасящ се до въпросите на морала; тя третира концепции като добро и зло, правилно и погрешно.

2. Относно т.нар. преобръщане на ценностите, т.е. възприемането на морално погрешното като адекватно поведение за оцеляване и постигане на личен просперитет, вж. Найденов, Михаил. “Актуални предизвикателства пред сигурността на Република България в съвременната стратегическа среда”, сборник с доклади от конкурса “Научна поддръжка на трансформацията на сектора за сигурност – 2008 г.”, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, София 2009.

3. Мюнхенското споразумение, подписано на 30.09.1938 от правителствените ръководители на Великобритания, Франция, Италия и Германия, предава на Третия Райх чехословашката Судетска област. Това е израз на следваната тогава от Лондон и Париж политика на умилостивяване (appeasement) спрямо Хитлер, която обаче води до противоположния резултат – нацистка Германия продължава да претендира за още територии, което предизвиква избухването на Втората световна война.

4. Kalniete, Sandra. “Value judgment”. The Prague Post, 17 March 2010

5. Вж. консолидираните текстове на Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, както и на техните протоколи и приложения с измененията, направени с Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 в Лисабон.

6. Член 13, 1. Съюзът разполага с институционална рамка, която има за цел да насърчава неговите ценности…”

7. Член 3, 1. Съюзът има за цел да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи;…5. В отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани.

8. Европейска стратегия за сигурност, Сигурна Европа в един по-добър свят, 12 декември 2003.

9. The Alliance’s Strategic Concept approved by the Heads of State and Government participating in the meeting of the North Atlantic Council in Washington D.C. 24 Apr. 1999

10. The National Security Strategy of the United States of America, 16 March 2006.

11. Le Livre blanc sur la défense et la sécurité nationale, République française, 17.06.2008

12. Наред със защитата на населението и територията и приноса към европейската и международната сигурност

13. The National Security Strategy of the United Kingdom. Security in an interdependent world, March 2008.

14. Securing an Open Society: Canada’s National Security Policy, April 2004

15. Понятието openness е пояснено като откритост на канадския начин на живот към идеи, иновации и хора от всички краища на света (с цел интегрирането им в обществото); в текста изрично се отхвърлят нетолерантността, екстремизма и насилието.

16. National Security Strategy of the Netherlands, 2007

17. Netherlands Defence Doctrine, September 2005

18. The National Security Strategy of the Republic of Hungary, 15 April 2004

19. Security Strategy of the Slovak Republic, 2005

20. National Security Strategy of the Republic of Poland, 2007

21. Security Strategy of the Czech Republic, 2004

22. National Security of the Republic of Romania, 2005

23. domestic security environment

24. Estonian Security Policy, 8 May 2006

25. National Security Strategy of Lithuania, 2002

26. Стратегия национальной безопасности Российской Федерации до 2020 года, 12 мая 2009.

27. Конституция на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991, в сила от 13.07.1991, изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г. изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005, бр. 27 от 31.03.2006, бр.78 от 26.09.2006 - Решение № 7 на Конституционния съд от 2006, бр. 12 от 6.02.2007)

28. Концепция за националната сигурност на Република България, приета с Решение на 38-о НС от 16.04.1998, обн., ДВ, бр. 46 от 22.04.1998.

29. Стратегическия преглед на отбраната. Политическа рамка. Документът е приет с Решение на Народното събрание от 25.03.2004.

 

* Българско геополитическо дружество

 


Поръчай онлайн бр.3 2020