Евроинтеграцията на Украйна изисква от Киев сериозни мерки за укрепване на демокрацията в страната

Актуално
Typography

Редица западноевропейски експерти с тревога констатират, че прекалено силният стремеж на някои еврочиновници от Брюксел да не допуснат евентуалната преориентация на Украйна към Русия и възможната и интеграция във формиращите се под егидата на Москва евразийски структури, може да породи заплаха с трудно предсказуеми последици непосредствено за самия Европейски съюз.

Сериозна загриженост, в частност, поражда популярната сред привържениците на украинската евроинтеграция в Брюксел теза, че подписването на Соразумението за асоциация с Киев ще принуди украинското ръководство да започне по-активно да прокарва необходимите реформи, включително в сферата на демократизацията.

Истината обаче е, че дори в условия, когато перспективите за подписването на въпросното споразумение остават несъвсем ясни, вместо да демонстрира прогрес във възприемането на европейските норми и ценности, правителството на Виктор Янукович демонстрира по-скоро обратното. Доказателства за това, в частност, са отнемането на депутатските мандати на народните представители Сергей Власенко и Андей Веревский, както и съдебните решения, обявили за незаконен избора на депутатите Павел Балога и Александър Домбровски. Тоест, ситуацията, в която сами се поставиха чиновниците от ЕС, позволявайки да бъдат манипулирани от Киев, доведе до това, че те, на практика, вече не могат да реагират достатъчно твърдо на политиката, която следват сегашните управляващи в Украйна, опасявайки се, че ако го направят биха стимулирали преориентацията на страната към Москва, и затова са принудени да се задоволяват само с формални забележки, на които Киев не обръща особено внимание.

Както е известно, на 15 май беше преминат поредният етап от подготовката за подписване на Споразумението за асоциация на Украйна. На тази дата Европейската комисия одобри проекта за съответното решение и го препрати към Европейския съвет. Въпреки това обаче, Брюксел предупреди, че Украйна ще трябва да изпълни поставените и условия. Става дума на първо място, за т.нар. "списък на Фюле" (по името на еврокомисаря по разширяването и добросъседството), който съдържа 19 основни изисквания към Киев и беше съставен през декември 2012 въз основа на изводите на Съвета на външните министри на държавите от ЕС. Сред тези изисквания например е необходимостта "да бъдат взети мерки по съдебните дела срещу Юлия Тимошенко, Юрий Луценко и Валерий Ивашченко". На 27 май докладът на Европейската комисия трябва да бъде разгледан на ниво външни министри в Европейския съвет, който следва да вземе решение за изпращането на текста на Споразумението за асоциация за последна правна проверка и подготовката за евентуалното му подписване.

В същото време, изискването на ЕС за реформиране на украинското изборно законодателство, което цели да бъдат премахнати възможностите за използване на административния ресурс на властта по време на избори, не се изпълнява от управляващите в Киев. Актуален остава и проблемът за спазването на човешките права и необходимите промени в украинското законодателство, регламентиращо действията на местната правоохранителна система, така че да бъдат пресечени възможностите за осъществяване на т.нар. "избирателно правосъдие". Както посочи в тази връзка ръководителят на представителството на ЕС в Киев Ян Томбински, проблемът с политическите затворници в страната следва да бъде напълно решен още преди евентуалното приемане на решението за асоциацията на Украйна с ЕС. Според него, освобождаването на Юрий Луценко не е достатъчно за постигането на необходимия прогрес в тази сфера. Позицията на Томбински се подкрепя и от редица независими експерти, според които решението на президента Янукович за освобождаването на бившия украински вътрешен министър представлява чисто формална демонстрация от страна на Киев на готовността си да подобри своите отношения с Брюксел. Те смятат, че не бива да се очакват по-нататъшни сериозни стъпки за демократизацията на Украйна, като например освобождаването на бившия премиер Юлия Тимошенко, за което най-много настояват от ЕС. Същото се отнася и за предприемането на реални законодателни инициативи в тази сфера, включително и заради продължаващата парламентарна криза в страната.

Затова не е чудно, че в приетото на 15 май решение на Европейската комисия се подчертава, че: "подписването на Споразумението за асоциация продължава да зависи от решителните действия и постигането на забележим прогрес от страна украинските власти по целите, обозначени в изводите на Европейския съвет от декември 2012, който ще бъде оценен от държавите-членки на срещата им във Вилнюс, в края на 2013.

Какво се изисква от Украйна

В края на април 2013 бившият председател на Европейския парламент Йежи Бузек уточни, че "за ЕС ще бъде много трудно - мисля дори, че ще бъде невъзможно - да подпише Споразумението за асоциация при положение, че няма никакви видими промени, нито конкретни стъпки от страна на Украйна. Налице са три фундаментални условия, формулирани от политиците и официалните представители на ЕС: по-прозрачна и справедлива съдебна система, осъществяването на редица важни промени в украинското изборно законодателство и прекратяване практиката на "избирателното правосъдие". Трябва да констатираме прогрес във всички тези сфери, затова ще продължим да наблюдаваме развитието на ситуацията в страната. Тъкмо с тази цел беше удължена и мониторинговата мисия на Европейския парламент". Ето защо би било погрешно да се смята, че на 15 май Киев действително е получил карт-бланш от Брюксел.

Обективните трудности, които спъваха реформирането на отделните сфери в продължение на години, ако не и на десетилетия, дълго време служеха за оправдание на украинските власти. Мнозина на Запад обаче са склонни да се отнасят все по-малко снизходително към проточилата се модернизация на страната, да не говорим за такъв постоянен дразнител за Брюкел като делото на бившия премиер Тимошенко, което допълнително усложнява ситуацията с асоциацирането на Украйна.

Ето защо, в средата на май вицепрезидентът на Европейския парламент Яцек Протасевич за пореден път призова украинското ръководство "да не изпусне момента и да се отнесе сериозно към всички изисквания и условия на ЕС, които са необходими за подписването на Споразумението за асоциация, и да реализира на практика публичните си обещания и поетите задължения, като в частност, реши проблемите с т.нар. "избирателно правосъдие"".

 

* Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа

{backbutton}