Защо „шистовата революция” в Европа не тревожи Москва

Актуално
Typography

Както е известно, през миналата 2011 Полша декларира намерение не само да се избави от енергийната си зависимост от Русия, но и да се превърне в един от европейските износители на енергоносители, развивайки добива на шистов газ на своя територия, след 2014.

След като Варшава публикува резултатите от геологичните проучвания, предполагащи наличието на гигантски количества природен газ в шистовите слоеве на територията на страната, мнозина в Европа се надявят, че и тук може да се повтори „шистовата революция” в САЩ. Освен това е възможно да има подобни находища на цялата територия на Стария континент. В същото време обаче, руските газови компании демонстрират доста равнодушно отношение към подобни прогнози, чиято реализация заплашва да наруши „статуквото” на най-печелившия за Русия пазар. Впрочем, московските анализатори също са настроени скептично.

„Откровено казано, не споделям този оптимизъм – признава Татяна Маркова, която ръководи Отдела за световните енергийни пазари в Центъра за енергийни изследвания „Сколково” – по правило, той се стимулира от политиците и от някои чиновници, които не са свързани и никога не са работили в газодобивния сектор. По наши оценки, нетрадиционните газови ресурси в Европа не представляват фактор, който може да промени правилата на играта. Това направление в газовия добив вероятно ще продължи да се развива, но едва ли следва да очакваме повторение на бума с добива на шистов газ в САЩ”.

Действително, оптимистите залагат на резултатите от проучванията, потвърждаващи наличието на значителни газови запаси. Така, според Департамента по енергетиката на САЩ, на територията на Полша може би има около 5,3 трлн. кубч м „нетрадиционен газ”, което би било достатъчно за да покрие търсенето на вътрешния пазар за цели 300 години и да нанесе сериозен удар по руските доставчици, които в момента покриват 2/3 от това търсене. Предполага се, че Полша, подобно на Украйна, Норвегия и други, държави, разполагащи с достатъчно подобни ресурси, ще съумеят да повторят опита на САШ, където, според американското Управление по информацията в енергийната сфера, през последните десетина години (което означава почти мигновенно, имайки предвид традиционно бавното развитие на енергийния сектор) добивът на шистов газ е нараснал почти до 5 трлн. куб. фута.

Скептицизмът на експертите

Повечето експерти обаче смятат, че по пътя към „освобождаването” на европейския шистов газ има прекалено много „препъни камъни”. Сред изказваните от тях опасения, немаловажен е страхът от замърсяването на околната среда и геологичната нестабилност, които са потенциални съпътстващи резултати от евентуални мащабни добиви на шистов газ. Както е известно, находищата на природен газ в шистовите слоеве се експлоатират посредством метода на хоризонталното сондиране, при който пясъкът и сондажният разтвор се подават надолу с цел поддържане на пукнатините отворени. Този процес, известен като „хидравлично разбиване”, поражда нови опасения за замърсяване на грунтовите води, възможност за слягане на почвата и дори за земетресения. Наскоро показаният по целия свят и удостоен с наградата „Еми” американски филм „Разделна собственост” демонстрира не само страничния ефект от хидравличното разбиване под формата на сеизмични вълни на територията на САЩ, но и впечатляващия ефект на горящата при запалване вода.

Франция, Германия и България напълно забраниха хидравличното разбиване заради екологичните рискове, свързани с него. В Северна Великобритания бяха открити неголеми находища на шистов газ, но добивът от тях беше спрян заради забраната за хидравлично разбиване на пластовете, като в момента ефективността на този метод се дискутира и в Германия.

Освен това, имайки предвид, че интересът към добива на „нетрадиционен газ” в Европа едва се заражда, списъкът на забраните може тепърва да бъде разширен заради суровите закони за защита на околната среда, високата плътност на населението на континента, наличието на многобройни природни резервати и активната съпротива на местните власти, опасяващи се от негативните последици за туристическия бизнес. И така мислят не само в московската централа на „Газпром”, където открито се твърди, че плановете за мащабен добив на шистов газ в Европа са несъстоятелни, както и, че целият този процес е съпроводен „със значителни рискове за околната среда”.

Наистина, в редица държави от Източна Европа, които са зависими от добива на въглища, природозащитниците се ползват с по-малко влияние, отколкото на Запад. Като това особено се отнася за Полша, където лобирането в полза на добива на шистов газ е най-силно.

Въпросът за зависимостта

Но, колкото и да се иска на Полша да скъса със зависимостта си от руския природен газ, реализацията на проектите за добив на шистов газ ще изисква не само наличие на политическа воля, посочва Валери Нестеров, старши анализатор по проблемите на петролно-газовия сектор на компанията „Тройка-Диалог”. Заради различната структура на европейските шистови породи, от които се добива газът, стойността му може да нарасне, което пък ще влоши конкурентоспособността му спрямо традиционния природен газ и внасяния втечнен газ. В сравнение със САЩ, шистовите залежи в Полша са разположени на много по-голяма дълбочина и се характеризират с по-ниско съдържание на SiO2, по-високо съдържание на глина и по-ниски коефициенти на общото съдържание на органичен въглерод и на термична зрялост, както и с възможното наличие на азот. Съвкупността от всички тези фактори повишава цената на добива, обработката и преработката на газа.

Според Татяна Митрова, ако в САЩ средната рентабилна цена на шистовия газ се равнява на 4-7 долара за милион британски термични единици (МБТЕ), в полския случай тя може да достигне 10-15 долара за МБТЕ, което е доста повече от цената, посочена в дългосрочните договори за доставки на петрол. За това стана дума и когато (през февруари 2012) Exxon Mobil, която е най-голямата (по пазарна стойност) компания в света, прекрати проучвателните сондажи в две находища, мотивирайки решението си с недостатъчните обеми на съдържащия се в тях шистов газ, които не могат да гарантират рентабилността на добива му.

Предварителните резултати от сондажите на компаниите 3Legs Resources Plc и BNK Petroleum Inc, също се оказаха неутешителни. „Само сондажите могат да покажат доколко геологичните условия действително благоприятстват промишления добив на шистов газ. Досега обемът на сондажите на територията на Европа беше доста ограничен, а резултатите от тях разочароват – подчертава Митрова. Въз основа на лабораторните изследвания не могат да се правят особено оптимистични прогнози за находищата на шистов газ на континента. Не без значение е и фактът, че на 1 март секретарят на Полския геологичен институт Мирослав Рутковски съобщи, че страната трябва да очаква понижаване на прекалено високите миналогодишни оценки, като съвсем скоро институтът ще публикува преразгледаните (в посока надолу) резултати.

Експертният дефицит

Освен това, Европа не разполага с достатъчно експерти в сферата на добива на шистов газ, а САЩ продължават да държат монополни позиции по отношение на технологията и „ноу хауто” в тази сфера. Газпроом също е настроен скептично по отношение наличието в Европа на инфраструктура, която да е в състояние да подкрепи евентуален „шистов бум”, подобен на онзи в САЩ. Както подчертава Татяна Митрова, в цяла Европа има само 67 наземни сондажа, докато в САШ те са хиляди. Освен това, подготовката на мащабния добив на шистов газ ще се усложни силно заради високата плътност на населението. Редица допълнителни фактори, като например сравнително лошата бизнес конюнктура в Украйна, могат да попречат на привличането на чуждестранни инвестиции и експертна помощ (ерозирайки по този начин надеждите на Киев) за организиране експлоатацията на „четвъртите по големина запаси от природен газ в Европа, чиито потенциал се оценява на 2 трлн. куб.м” (според зам.шефа на украинската държавна компания „Нафтогаз” Вадим Чупрун).

В заключение, можем да обобщим, че всички тези фактори представляват много сериозни препятствия пред драматичната реконфигурация на европейския газов пазар, превръщайки я във все по-съмнителна. Както подчертава в тази връзка споменатият по-горе газов експерт Валери Нестеров, „Колкото и силно да разчитат на шистовия или пък на втечнения природен газ, за съжаление пред европейците няма реална перспектива за намаляване на зависимостта им от руския газ и от Газпром, поне през следващите петнайсет-двайсет години”.

 

* Авторът е британски енергиен експерт, анализатор на Oil&Gas Eurasia