Руската експанзия в Арктика тревожи съседите на Москва

Актуално
Typography

Когато при Петър Велики дошъл да се представи посланикът на Дания, царят поискал от него да покаже на картата, къде се намира страната му. За да избегне неприятното сравнение между малката скандинавска държава и огромната евроазиатска империя, посланикът вместо това посочил Гренландия, заявявяйки: „позволете първо да покажа на Ваше Величество една от нашите колонии”. Казват, че оттогава Петър започнал да се отнася с по-голямо уважение към Дания.

Днес Северният полюс отново се превръща в обект на съперничество между държавите, разположени в близост до Арктика, като в основата му са възможните последици от глобалното затопляне. Сред страните, претендиращи да владеят океанското дъно в района на полюса, са Русия и Дания, също както и Норвегия, Канада и САЩ. Руснаците обаче първи заявиха претенциите си към все още покритите с лед северни територии и, без да им мигне окото, възродиха военната тактика от ерата на студената война, принуждавайки останалите държави, през чиято територия минава Северния полярен кръг, да вдигнат войските си по тревога.

За да подкрепи претенциите си, Москва започна редовно да изпраща свои военни самолети към Северния полюс, възраждайки политиката си от времето на студената война. Въпросните самолети летят в близост до въздушните граници на САЩ. Както е известно, руската страна спря да осъществява подобни полети през 1992, поради липса на средства, но през последните месеци възстанови ескадрилата от остарели бомбардировачи „Ту”, за да отстои „правото си на собствено въздушно пространство”. Заради това, на норвежците на няколко пъти се наложи да вдигнат самолетите си по тревога, за да отразят евентуално навлизане на руснаците във въздушното пространство на страната – сценарий, който изглежда изцяло заимстван от някой шпионски филм от 60-те години на миналия век.

Според американските експерти, под ледовете на Северния ледовит океан се намират 25% от световните запаси на петрол и други полезни изкопаеми. И, ако климатът стане достатъчно топъл, тези находища ще станат достъпни за разработка. Всъщност, това съвсем няма да е първия път в историята, когато Арктика се освобождава от ледената си покривка. Така, при изследването на гренландските ледници, беше установено, че в миналото островът е бил покрит с гори и е разполагал с ботата флора и фауна.

Ако промените в климата на планетата доведат до затоплянето, за което предупреждават еколозите, този процес все пак ще има и положителна страна: с течение на времет, може би след 50 години, Северният полюс ще стане достъпен. Ще стане възможен и достъпът до Северозападния проход, през Беринговия пролив, отделящ Русия от Аляска. Всичко това ще означава драматичен спад в разходите на корабовладелците от целия свят.

Завземането на Северния полюс от Русия, осъществено в характерния за нея имперски дух, изненада съседите и. Всъщност, те отдавна трябваше да се организират за да окажат небходимия съвместен отпор на руснаците. Сред причините за проблема е законодателството на ООН, което впрочем, едва ли е чак толкова чудно. Става дума, по-конкретно, за Конвенцията по морско право ( UNCLOS ). Според това споразумение, което САЩ подписаха, но още не са ратифицирали, всяка държава може да предяви претенции за собственост върху територии, намиращи се отвъд нейните териториални води (в радиус 200 мили от брега), ако успеят да докажат, че принадлежащият им континентален шелф се съединява, под повърхността на морето, със спорните територии. На всяка страна се дават десет години, от момента на ратифициране на конвенцията, за да обяви претенциите си, като всички държави от региона, включително и САЩ, се готвят да претендират за Северния полюс.

Руската страна ообаче не си губи времето и веднага след ратификацията на UNCLOS , още през 2001, подаде заявка за контрола върху обширни полярни територии, включително и на самия Северен полюс. Руснаците дори поставиха на дъното на Северния ледовит океан специален титанов флаг, за да „затвърдят” претенциите си. Засего обаче, ООН е склонна по-скоро да ги отхвърли. Междувременно, САЩ и Канада също изпратиха свои експедиции към полюса, а Дания дори прати там цял ледоразбивач.

Агресивното поведение на Москва напълно отговаря на ревашисткия курс, провеждан от президента Владимир Путин. Путин не крие стремежа си отново да превърне Русия в могъща държава, използвайки като основен иструмент за реализацията на тези амбиции доходите от търтовията с енергоносители.

В тази връзка, редица държави призовават САЩ да ратифицират UNCLOS , за да укрепят позицията си по отношение на Русия, но изглежда доста съмнително, че Москва ще склони да съблюдава стриктно задълженията си по различните международни договори, както в рамките на ООН, така и извън тях. Междувременно, става все по-очевидно, че държавите, които имат свои интереси в Арктика, следва да се обединят за попречат на руските власти да овладеят тези територии.

Ако пък се окаже, че онези, които ни плашат с климатичните промени и глобалното затопляне, бъркат и Северният полюс си остане място, подходящо само за лов на бели мечки, то поне за пореден път ще сме отстояли един важен принцип, който очевидно ще играе важна роля и в бъдещите ни отношения с руската „мечка”.

* Анализатор на „Сънди таймс”