Азербайджан като геополитически хъб между Азия и Европа

Актуално
Typography

През последните десет години петродоларите превърнаха Азербайджан в ключов геополитически играч в Кавказкия регион, а властите в Баку са ухажвани едновременно от САЩ, Европейския съюз и Русия.

На каспийската република вече се отрежда не само ролята на производител на нефт и газ, но и на стратегическо звено от бъдещи енергийни и транспортни коридори, които да свържат Централна и Източна Азия с Европа. Това бе основното послание на провелият се в началото на септември в Баку научен форум на тема „Южен Кавказ в променящия се свят”. Основен организатор на събитието бе Центърът за стратегически изследвания при президента на Азербайджан – създаден през 2007 модерен мозъчен тръст, който развива изключително активна научна и лобистка дейност с широк географски размах.

Презентации на научния форум направиха няколко високопоставени представители на азербайджанския истаблишмент – заместник-началникът на президентската администарция и ръководител на звеното за международни отношения Новруз Мамадов, министрите на младежта и спорта и на образованието, изпълнителният директор на Държавния нефтен фонд и др. Участваха и световноизвестните специалисти в областта на енергийната геополитика Александрос Петерсен от вашингтонския център „Удроу Уилсън” и Робърт Кътлър от канадския университет Карлтън. Логично бе и присъствието на Глен Хауърд – президент на американската фондация „Джеймстаун”, която e много активна във всички бивши съветски републики и насърчава тяхната еманципация от Москва.

Безспорната звезда обаче бе един от най-прочутите съвременни геополитици Джордж Фридмън – основател и президент на агенция „Стратфор”. Световноизвестният анализатор бе преследван през цялото време за снимки, автографи и интервюта, а домакините неведнъж подчертаваха, че той е голям приятел на Азербайджан. В своето експозе Фридмън обяви, че периодът след Студената война вече е завършил и сега навлизаме в post-post-Cold war world. Той повтори известната си теза, че Европейският съюз фактически се е разпаднал, защото единният френско-германски двигател на организацията вече не съществува. ЕС няма нито вътрешно сцепление между проспериращия Север и колабиращия Юг, нито единна външна политика, заключи Фирдмън и увери азербайджанците, че техният най-добър възможен съюзник са САЩ. (цялото изказване на Фридмън в Баку може да бъде видяно тук:

Програмно изказване, отразяващо актуалните външнополитически позиции на Азербайджан, направи директорът на Центъра за стратегически изследвания Фархад Мамедов. По обясними причини фокус на неговото експозе бе Карабхаският конфликт. „Фактът, че част от територията на Азербайджан е окупирана, е намерил място в много резолюции и документи на международните организации, но те не се изпълняват” – каза Мамедов и заяви, че поради липсата на международна реакция, на властите в Баку не им остава нищо друго освен сами да накажат Армения като я поставят в изолация. Любитен момент бе и въпросът на украинска участничка в конференцията относно увеличаващия се военен бюджет и милитаризацията на Азербайджан. Отговорът, даден от председателя на Държавния комитет за работа с религиозните общности, бе, че това също е инструмент за натиск върху Армения, но милитаризацията е затворена в казармите и не влияе на обществото. Същевременно Фархад Мамадов подчерта, че Азербайджан няма намерение да се присъединява към никакви военни блокове.

Мнозина от докладчиците на научния форум изтъкнаха впечатляващото икономическо развите на Азербайджан през последните 10 години. Моите първи впечатления от Баку също са от 2003 и мога да потвърдя, че градът се е изменил много, а белезите на просперитета стават все по-видими. Днес градския силует е доминиран не от средновековната Моминска кула, а от завършените през миналата година красиви небостъргачи, наречени "Трите пламъка". Вече има и проект за изграждането на голям изкуствен остров в Каспийско море по подобие на Дубай.

Разбира се, икономическият ръст на Азербайджан се дължи на петрола. След завършването на тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (през 2006) по него са експортирани 214 млн. тона нефт. За последното десетилетие азербайджанският държавен бюджет се е увеличил 19 пъти. Голяма част от него са отделя за инфраструктурни проекти и за устройване на бежанците от Карабах и от окупираните от арменците азербайджански райони, но забележителни са и инвестициите в образованието. След 2003 те нарастват седем пъти. Повечето колеги от Центъра за стратегически изследвания и от Дипломатическата академия, където се проведе втория ден от форума, са завършили престижни американски и европейски университети и не се различават по нищо от западните учени. Освен това почти всички са много млади - споменатият по-горе директор на Института за стратегически изследввания е на 32 години, а изпълнителният вицеректор на Дипломатическата академия Фариз Исмаилзаде – на 35.

Подобно на други богати на природни ресурси страни, Азербайджан също мисли за бъдещето и отделя пари в Държавния нефтен фонд. В него към момента има 35 млрд. долара, инвестирани в чужбина. През последните години години Държавната нефтена компания на Азербайджан прави големи инвестиции в Турция и балканските държави, включително започващия строеж на суперлуксозен куророрт на един от островите на черногорското крайбрежие. След 2018 страната ще може да разчита на значително увеличение на добива на природен газ от находището Шах Дениз, но трябва да се има предвид, че добивът на нефт намалява трета поредна година и по всичко изглежда, че неговата връхна точка вече е преминала. Затова азербайджанските анализатори разработват стратегия за превръщането на Баку в ключов транспортен хъб за товари, идващи от Източна и Централна Азия. Подчертано бе и желанието на Азербайджан да привлече част от транспортния поток, генериран от американското изтегляне от Афганистан.

В крайна сметка Азербайджан може да се превърне в добър пример за другите бивши съветски републики по отношение на грамотното използване на петролните приходи и за съхранена политическа стабилност под формата на просветен авторитаризъм на клана Алиеви. Победата на Илхам Алиев на предстоящите през октомври президентски избори е сигурна, но поне засега не се вижда как Азербайджан може да разреши в своя полза най-болния за страната въпрос – Карабахския.

 

* Българско геополитическо дружество