Молдова като доказателство за провала на "Източното партньорство"

Актуално
Typography

По време на насрочената за ноември 2013 среща на върха на държавите от инициативата „Източно партньорство” (в която участват Молдова, Украйна, Беларус, Грузия, Армения и Азербайджан) в литовската столица Вилнюс се планира да бъде парафирано и споразумението за асоциация и създаване на зона за свободна търговия между Молдова и ЕС.

Определени среди в Брюксел силно настояват този документ да бъде официално подписан през 2014, преди поредните парламентарни избори в Молдова, очевидно опасявайки се, че след тях на власт в Кишинеу могат да дойдат сили, ориентирани по-скоро към доминирания от Русия Митнически съюз, отколкото към ЕС.

Всъщност, истината е, че за евроинтеграцията на Молдова лобират най-вече група „еврократи”, за които провалът на „Източното партньорство” може да означава и края на собствената им кариера. От чисто политическа гледна точка, парафирането на споразумението между ЕС и Молдова във Вилнюс би позволило на въпросните кръгове в Брюксел да имитират активност по източното направление, а на сега управляващите в Кишинеу да спечелят някоя и друга „точка” пред избирателите си. В същото време, „еврократите” са склонни да си затварят очите за фактическия провал на реформите в сферата на здравеопазването, образованието и провосъдието, мерките за борба с корупцията и организираната престъпност, безцелното пилеене и присвояване на предоставяната от ЕС финансова помощ и сравнително слабата подкрепа с която се ползва сред населението на Молдова идеята за европейската интеграция на страната.

Важен елемент от споразумението между ЕС и Молдова е либерализацията на визовия режим за молдовските граждани. При това обаче се игнорира фактът, че според Мисията на ЕС за оказване на помощ по граничния и митнически контрол на Украйна и Молдова (EUBAM) и Европейската агенция за външните граници (Frontex), страната си остава основната „врата”, през която в Съюза навлизат нелегални имигранти, както и пазар за пласиране на крадени автомобили и източник на контрабандни цигари и други стоки, чиито износ в Европа е забранен. Повечето от тези стоки попадат на пазарите в Румъния, Литва, Полша и България. В същото време, броят на нелегалните имигранти от Молдова, Украйна, Русия, Афганистан, Сомалия, Иран, Грузия и Узбекистан и Индия в държавите на ЕС, проникнали в Съюза през румънско-молдовската граница през 2012, нарасна два пъти, в сравнение с 2011.

В последния доклад на EUBAM се посочва, че сред основните заплахи за сигурността на ЕС на границата на Съюза с Украйна и Молдова си остават контрабандата на цигари и тютюн, алкохол и етилов спирт, наркотици, крадени автомобили, търговията с „бели робини” и нарушаването на митническите правила, в частност по отношение на интелектуалната собственост. Продължават и опитите за контрабанда на оръжие и взривни вещества.

Тук е мястото да припомним, че предстоящото влизане в Шенгенската зона на България и Румъния поражда опасения в редица страни-членки и най-вече във Великобритания, Холандия и Германия, във връзка с евентуалното усилване на конкуренцията на пазара на труда и допълнително натоварване на системите им за социално и здравно осигуряване. Но, обявявайки се против свободния достъп на българи и румънци на трудовия пазар на ЕС, „еврократите”, кой знае защо, се опитват да направят изключение за молдовците. Така, по време на последните консултации между официални представители на Брюксел и Кишинеу бе дискутирана реализацията на „пътната карта” за прехода към безвизов режим. Молдовските власти с лека ръка обещават, че посочените от ЕС недостатъци ще бъдат отстранени в най-скоро време, така че на срещата на върха на „Източното партньорство” във Вилнюс, Брюксел да препоръча на страните-членки на Съюза да разгледат до края на 2014 възможността за отмяна на визите за молдовските граждани. Можем да си представим какъв поток от трудови мигранти от Молдова ще се насочи към Европа, след като само в Русия броят на нелегалните имигранти от тази страна е над 300 хиляди души, а по някои данни достига един милион! Да не забравяме и, че молдовците ще бъдат преки конкуренти на българските и румънски работници на трудовия пазар в Западна Европа.

Вътрешнополитическата нестабилност

Както е известно, през май партиите от разпадналия се Алианс за европейска интеграция в Молдова формираха нова управляваща "Коалиция за проевропейско управление", слагайки край на острата политическа криза в страната и на взаимната си публична конфронтация.

Постигането на компромис относно състава на правителството в Кишинеу стана възможно благодарение на силния натиск върху лидерите на Либерално-демократическата и Демократическата партии от страна на чиновниците на ЕС на различни равнища, заинтересовани от помиряването между двете формации. Така, макар че до последния момент водачът на либерал-демократите Влад Филат твърдеше, че няма как да бъде формирано правителство начело със съпартиеца му Юрие Лянке, той беше принуден да преразгледа позицията си заради откровения шантаж от страна на шефа на делегацията на Европейската комисия (ЕК) в Молдова Дирк Шубел, който в края на май ултимативно му заяви, че ако до следващия ден правителството не бъде формирано и Филат, и семейството му, което живее в Швейцария, ще си имат "сериозни проблеми".

Впрочем, самият Шубел неведнъж беше критикуван от ЕК, че не изпраща в Брюксел достатъчно пълна и обективна информация за истинската ситуация в Молдова и доколко в тази страна се спазват европейските демократични норми. Така, ръководството на Евросъюза не беше информирано своевременно за дълбочината на противоречията между водачите на разпадналия се Алианс за европейска интеграция. Все пак, след като успя да убеди Брюксел, че политическата криза в Молдова вече е преодоляна, Шубел разчита, че ще може спокойно да предаде щафетата на наследника си на поста Пирка Тапиола и да докладва пред европейските чиновници за успешното приключване на мисията си в най-бедната държава на континента.

Впрочем, за преодоляване съпротивата на Филат помогна и намесата на американскиях посланик в Кишинеу Уйлям Мозер, който осъществи редица срещи с ръководството на Либерално-демократическата партия, ултимативно заявайки, че всяка финансова помощ за страната (включително допълнителното отпускане на 200 млн. долара от МВФ) ще бъде директно обвързана с готовността на партията да постигне компромис с бившите си партньори от Алианса за европейска интеграция и стриктно да следва препоръките на Запада. Според Мозер, в противен случай, Кишинеу следва да забрави за претенциите си да продължи да играе ролята на "модел за поведение" в рамките на интеграционната програма "Източно партньорство" на ЕС.

Редица експерти обаче, подчертават наличието на очевидни "слаби места" в новата управляваща коалиция. На първо място, не бяха отстранени основните причини за политическата криза, свързани с труднопреодолимите лични противоречия между лидерите на разпадналия се Алианс. Конфликтът между Влад Филат и бившият зам. председател на Парламента демократът Владимир Плахотнюк въобще не е приключил и представлява своеобразна "мина със забавено действие" за новата управляваща коалиция. Запазва се и възможността за отправяне на публични обвинения в корупция срещу водещи представители на управляващата Коалиция за проевропейско управление от страна на бързо губещия политическото си влияние председател на Либералната партия Михай Гимпу, чиито протежета не бяха допуснати в новото правителство.

Впрочем, дори Дирк Шубел и Уйлям Мозер признават, че след създаването на новата коалиция опасността от промяна на въшнополитическите приоритети на Молдова не е изчезнала напълно. Прогнозите сочат, че най-големи шансове да победи на предстоящите парламентарни избори през 2014 има опозиционната местна Компартия. Ето защо, независимо от огромните си нерешени финансови-икономически проблеми, ЕС вероятно ще бъде принуден да продължи да оказва все по-голяма материална подкрепа на управляващата коалиция за да не допусне сериозни социални сътресения в страната, които биха могли да ускорят идването на власт на опозицията.

По данни на Световната банка и "Trancparency International", Молдова е най-бедната и корумпирана държава в Европа, като проблемите и рискуват да се превърнат в още едно бреме за всички институции на ЕС, задълбочавайки и без това нелеката социално-политическа и икономическа ситуация в еврозоната. БВП на страната е едва 2000 долара на глава от населението, което е много по-малко дори от съответния показател в най-бедните държави-членки на Съюза. В международната класация за ниво на корупция пък, Молдова заема едва 112 място, а състоянието на демократичните институции и ситуацията в сферата на човешките права очевидно са много далеч от европейските стандарти.

Въпреки това отчаяните лобисти на идеята да бъде даден нов тласък на "Източното партньорство" продължават да настояват за увеличаване на финансовата подкрепа за държавите-членки на инициативата (Молдова, Украйна, Беларус, Грузия, Армения и Азербайджан) от страна на ЕС, за да се демонстрира на местното население ползата от "партньорството" със Запада. На практика, става дума за отпускане на още повече средства, които се вземат от джобовете на европейските (включително и българските) данъкоплатци за да се финансира корумпираният политически режим в Кишинеу, чиито лидери демонстрират пълно неразбиране относно перспективите за развитието на ситуацията в страната и не са в състояние да предоставят гаранции за постояния характер на вътрешно- и външнополитическия и курс. На практика, привържениците на европейската интеграция на Молдова в Брюксел се надяват, че новото правителство в Кишинеу няма да се разпадне поне до срещата на инициативата "Източно партньорство" във Вилнюс, през ноември 2013.

В същото време обаче, в много европейски столици не крият скептицизма си към бъдещето на самото "Източно партньорства" и лобират за преориентация на вниманието на ЕС от тази инициатива към Балканите и Южното Средиземноморие. Държави като Холандия, Испания и Италия определят инициативата като прекалено скъпа и крайно неефективна. В Париж пък смятат, че отпускането на допълнителни средства за проекта „Източно партньорство” ще доведе до дисбаланс в бюджета на ЕС в ущърб на интересите и нуждите на други, не по-малко важни програми, като например тези в рамките на политиката на „южното съседство” на Съюза.

Провалът на инициативата в Молдова

Между 3 и 5 септември 2013 полският град Криница беше домакин на Международния икономически форум, на който, освен другите теми, беше дискутиран и въпросът за „премахване на икономическите и политически пречки пред инвестициите в държавите от Източното партньорство”. В изказването си по този повод, членът на молдовската делегация в ПАСЕ и депутат в националния парламент от опозиционната Компартия Григорий Петренко заяви, че „цялата програма на Източното партньорство на ЕС за Молдова се оказа един голям провал”. Според него, „темата, която обсъждаме, е изключително важна за всички без изключение държави, участващи в инициативата за Източното партньорство на ЕС. За всички тях привличането на инвестиции, включително на чуждестранни и най-вече европейски, несъмнено е ключов фактор за по-нататъшното им постъпателно икономическо развитие и, евентуално, за задълбочаване на интеграцията им с ЕС”.

Молдовският депутат посочи, че критичното отношение към инициативата няма нищо общо с принадлежността му към най-голямата опозиционна партия, а просто отразява факта, че „след всичките тези години, за гражданите на Молдова, Източното партньорство се оказва един голям балон”. „Всички говорят за него, правят някакви изводи за бъдещето на страната ни, твърдят, че става въпрос за политически или дори за „цивилизационен избор”, само че този проект не засегна по никакъв начин населението на Молдова и бе от полза само за малка група управляващи, оказали се единствените бенефициенти на „предимствата” на инициативата” – смята Петренко.

„Можем да говорим за провал, защого през последните четири години идеята за европейската интеграция претърпя пълен провал в очите на обществото – добавя той – ако допреди четири години социологическите анкети показваха, че над 74% от гражданите на Молдова подкрепят усилията за интеграцията на страната в ЕС, днес те се подкрепят от по-малко от половината”.

В тази връзка, Григорий Петренко изброява и основните причини за спада в интереса на молдовците към процеса на евроинтеграция.

Според него, на първо място сред тях е деградацията на институциите на ЕС, провалът на европейската дипломация и погрешните оценки за случващото се в страната. Петренко твърди, че молдовските политически сили и техните лидери, представящи се за проевропейски настроени, след опита за преврат през 2009 и последвалото им идване на власт, са се оказали банални конформисти, ръководещи се от краткосрочни конюнктурни съображения, фалшиви европейци и прикрити крайни националисти, чиято единствена цел е била скъсването с Изтока (т.е. с ОНД и Русия), както и да измъкнат колкото се може повече пари от Запада. „Те не се интересуваха от това страната ни да спечели, да си осигури определени предимство и инвестиции, нито да бъдат създадени благоприятни условия за икономическите субекти, а само от това да получат максимална лична облага от благоприятната геополитическа конюнктура и късогледата дипломация на Катрин Аштън” – посочва молдовският депутат, според който всяка година, не без участието на чиновниците от ЕС, се крадат десетки милиони евро, отпускани за Молдова от средствата на европейските данъкоплатци.

Дипломатическото късогледство на ръководството на ЕС и стереотипите от времето на студената война са били нещо характерно за „молдовската политика” на Съюза след 2009, твърди Петренко, според който, ръководителите и представителите на ЕС в Кишинеу са се превърнали в съучастници в кампанията на управляващите срещу опозицията и другомислещите граждани на страната. Така, с мълчаливото съгласие на покровителите си от Брюксел, т.нар. „проевропейски сили” спряха единственият в страната опозиционен телевизионен канал. Паралелно с това беше стартирана мощна репресивна кампания против политическите противници на управляващите. ЕС, политическото му ръководство и дипломатите, акредитирани в Кишинеу обаче се правеха, че не забелязват това, за пореден път демонстрирайки пред молдовското общество, че на практика се придържат към двойни стандарти, а прословутите „европейски ценности” имат предимно декларативен характер.

На второ място, посочва Петренко, инициативата за Източното партньорство и нейните лобисти са съдействали за небивалия корупционен бум в Молдова и превръщането на принадлежащите към властта в напълно недосегами за правосъдието. „Лидерите на управляващата коалиция стигнаха до извода, че Брюксел е склонен да им прости всичко, само и само да не поглеждат на Изток, като особено задоволство у „еврократите” предизвикваха периодичните нападки на властите срещу Русия, Митническия и Евразийския съюз”.

„Именно тези комфортни условия и безусловната подкрепа на Брюксел стимулираха разцвета на корупцията, достигнала гигантски размери, както и пълната безнаказаност на хората, нарушаващи законите на страната. Съдебната система и прокуратурата деградираха и почти изцяло бяха подчинени на интересите на тесен кръг управляващи в Кишинеу”.

„На този фон – подчертава Петренко – при отсъствието на каквито и да било сериозни показатели и резултати както в икономиката, така и в социалната сфера, политическото ръщководство на ЕС, отговарящо за реализацията на инициативата за Източното партньорство, крайно недалновидно (и опитвайки се да съхрани собствения си имидж) обяви Молдова за „пример за успешна реализация на програмата”, което моментално провокира възмущението на по-голямата част от обществеността. Мнозина осъзнаха, че ако тази небилава корупция, присвояването на европейските фондове, продължаващото обедняване на населението, безнаказаността на управляващите, продажните съдилища и подчинените на един човек Прокуратура и специални служби - ако всичко това олицетворява „европейска интеграция” и успехите на Източното партньорство, очевидно е, че те не отговарят на националните интереси на Молдова”.

В тази връзка молдовският депутат зададе на участниците във форума в Криница няколко въпроса, чиито отговор изглежда очевиден: „Може ли да се твърди, че страната ни е привлекателна за чуждестранните инвеститори в сегашните условия на тотална корупция в държавните структури и подчиняването им на частните интереси на малка група хора? Питайте членовете на Асоциацията на чуждестранните инвеститори в Кишинеу, дали наистана смятат, че Молдова е „пример за успех” по отношение на собствените им инвестиции? Сигурен съм, че отговорът им ще бъде отрицателен”.

„Колкото и да е странно, но днес Приднестровието, в много отношения, изглежда по-привлекателно, отколкото останалата част на Молдова, както за инвеститорите, така и за обикновените граждани от десния бряг на Днестър – смята Петренко – Само през последната година там са се преселили за постоянно над четири хиляди души. Ето ви един съвсем реален показател за привлекателност. В тази връзка бих препоръчал на всички онези, които твърдят, че реинтеграцията на Молдова ще се реализира успешно, когато жизненото равнище и качеството на живот по десния бряг на Днестър станат по-високи отколкото тези по левия, да посетят Приднестровието и да се убедят, че нещата се развиват в точно обратната посока”.

Петренко заяви също че „програмата за Източното партньорство разделя Молдова по река Днестър”, отбелязвайки в заключение следното: „Ако ме питате, какво очакваме от срещата във Вилнюс, ще ви кажа, че не чакаме нищо добро. Парафирането на Споразумението за асоциация с ЕС само ще задълбочи вътрешното разделение в страната. Опитват се да разцепят Молдова, без да питат гражданите и, дали искат тази асоциация, която на практика ще доведе до разпадането на страната, или подкрепят друг сценарий и път на развитие за своята държава. Под натиска на ЕС и при пълната липса на стратегическо мислене у управляващите в Кишинеу, се опитват да ни натрапят нова граница по река Днестър. Тоест, на практика ни предлагат доброволно да се откажем от Приденстровието и да се помирим с отредената ни роля на „буферна територия”. Естествено е, че подобно развитие не ни устройва. Ето защо се обявяваме против това, малка група чиновници със съмнителна легитимност да вземат от името на цялата нация съдбоносни за страната ни решения. Подобни въпроси могат да се решават само с национален референдум. Всички решения, които ще бъдат взети във Вилнюс по отношение на Молдова, са обратими. Сигурен съм, че молдовските граждани и от двата бряга на Днестър са в състояние да не допуснат те да се реализират на практика”.

 

* Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа

{backbutton}