Ще започна тази статия с един частен случай. През 1999, на първа страница на в-к „Же-лезничар” (бр. 18), зададох подобен въпрос: „Обречена ли е музейната дизелова мотриса 14 008.7 ?” Въпросът беше почти риторичен и отговорът клонеше по-скоро към: „Да!”

В началото на януари 2011, в аржентинската столица Буенос Айрес едновременно се оказаха заместникът на американския държавен секретар по въпросите на отношенията с Латинска Америка Артуро Валенсуела и новоназначеният външен министър на Бразилия Антонио Патриота. И макар че това беше случайно съвпадение, то ни кара да се замислим за ситуацията на Латинска Америка в началото на второто десетилетие на ХХІ век.

Обикновено се смята, че лошото състояние на икономиката е сред основните фактори, подхранващи тероризма. Осъществените през последните години изследвания обаче сочат, че тази връзка е доста по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.

123 години след началото на дейността си Българските Държавни Железници (БДЖ) са изправени пред съдбовни предизвикателства. Като отражение и част от българските железници Списанието на БДЖ също преминава през сериозни изпитания.

В момента, радикалното ислямистко движение преживява политическа и идеологическа криза, свързана с редица важни събития: практическият разгром на чеченската групировка на ислямистите и известното изчерпване на чеченския проблем, както и принципно намаленият интерес към това огнище на екстремизма от страна на радикалните ислямистки центрове;

Вече изминаха малко повече от десет години от старта на общата отбранителна политика на Европейския съюз, в рамките на европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). Последната, на свой ред, е част от т.нар. втори стълб на ЕС – общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС), която, според Договора от Маастрихт от 1992, включва всички въпроси, касаещи сигурността на Съюза, включително постепенното формиране на обща отбранително политика, „която в бъдеще може да доведе до изграждане на обща отбрана”.