19
Съб, Окт
4 New Articles

Вековният Нагорнокарабахски конфликт

Други статии и материали
Typography

Настоящата статия има за цел да анализира конфликта в Република Нагорни Карабах, въз основа на т.нар. "конфликтна триада". Ще разгледам причините и целите за конфликта, някои основни исторически моменти, както и позициите на въвлечените в него страни. И не на последно място по важност - ще опитам да покажа, кой какъв стимул има за разрешаването на конфликта.

Конфликтите обикновено се развиват в конкретна ситуация, възникнала в резултат от несъвместими цели, довели до противоречия. Основна роля за развитието им играе отношението, нагласите и възприятията на страните. Според Galtung всеки конфликт  може да бъде разглеждан като съвкупност от три основни компонента – отношение (конфликтни нагласи), действия (конфликтното поведение) и противоречия (конфликтната ситуация), формиращи т. нар. „конфликтна триада” (конфликтен триъгълник). Анализирайки идеите на Galtung, Mitchell разглежда и дефинира подробно всеки отделен компонент от конфликтната триада, както следва. Конфликтна ситуация e всяка ситуация, в която две или повече страни (социални общности или поведенчески единици) имат възприятия, че преследваните от тях цели са взаимоизключващи се и несъвместими. Конфликтни нагласи са психологическите състояния и условия, които съпътстват конфликтната ситуация и произтичащото от нея конфликтно поведение. Конфликтното отношение съдържа два различни компонента – афекти и когнитивно възприятиен. Те влияят върху оценките на поведенческите единици за самите тях, за опонентите им и за характера на заобикалящата ги среда. Конфликтно поведение – „действия, предприети от една страна в каквато и да е ситуация на конфликт, насочени към противната страна с цел тя да бъде принудена да изостави или промени своите цели.“

Генезис и развитие на враждебните отношения между Армения и Азербайджан

Отвсякъде заобиколен от планини, районът на Нагорни Карабах е обект на нерешен и до днес спор между Азербайджан - страната, в която се намира, и етническото арменско мнозинство, подкрепяно от намиращата се в съседство Армения. Корените на конфликта датират повече от един век назад до началото на 20 век.

 Фигура 1: Жизнен цикъл на Нагорникарабахския конфликт

Фигура 1: Жизнен цикъл на Нагорникарабахския конфликт

Конфликтът е част от неразрешения арменски въпрос, в който влизат турско-арменският конфликт и международното признаване на арменския геноцид. Но противоположно на всеобщото мнение, тук не става дума само за признаването на геноцида над арменското население и правото на Artsakh  на самоопределение. Основният въпрос е за територии,  историческите и главно демографските фактори довеждат до възникването на конфликта. Това обосновава арменските претенции. Нарастването на броя на арменците за сметка на азерите се вижда ясно.

Ключов фактор за безизходицата в Нагорни Карабах и липсата на ясна представа за разрешаване на конфликта е стратегическото геополитическо местоположение и произхождащите от него геополитически усложнения. Като страни от Кавказкия регион, Армения и Азербайджан са част от територия, която служи като мост между Запада и Изтока, между християнстото от една страна, и ислямския свят, от друга. Това води до големия интерес към тези територии от страна на регионалните сили. В тази обстановка се създава нелоялна конкуренция, често превръщаща се в мъчително съперничество между тях. Като резултат, конфликтът в Нагорни Карабах остава нерешен и до днес.

Исторически, Русия и Армения имат близки взаимоотношения. Още по време на управлението на руските царе през 19 век хиляди арменски семейства са заселвани от Османската империя в Кавказ, за да подобри Русия сигурността си по границата с Турция. Тази политика изразява доверието на Русия в отговор на лоялността на своите другари християни. Армения се превръща в бастион на Русия в Южен Кавказ, нещо, от което Москва не желае да се отказва.

Азербайджан, от друга страна,  макар и светска мюсюлманска държава, като съюзник на Турция никога не е питаела доверие към Русия. Русия се страхува, че разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах ще засили позициите на Азербайджан в региона, което противоречи на нейните интереси.

Историята на конфликта започва още от последните години на руската империя. На два пъти (1905-1907 и 1918-1920) Нагорни Карабах е  арена на кръвопролитни войни между Армения и Азербайджан. След Болшевишката революция, с която Руската империя се трансформира в Съветски съюз, Нагорни Карабах става част от Транскавказката федерация в рамките на СССР, но едва след няколко месеца съществуване федерацията се разпада на държавите Грузия, Армения и Азербайджан. Скоро избухва конфликт между Армения и Азербайджан по отношение на 3 региона, един от които е именно Нагорни Карабах. Спорът е относно това къде точно трябва да преминават границите между тези три области. Докато се очаква крайното решение от Парижката мирна конференция за съдбата на региона, за генерален губернатор на областта е определен  азербайджанският ръководител. Три месеца по-късно, съветска армия навлиза в Кавказ и за 3 години кавказките републики са преобразувани в транскавказки републики към СССР.  

Територията на Нагорни Карабах остава в Азербайджан, което поражда претенции на Армения към тази територия, населена предимно с арменци. През 1918г. – 1920г. последва серия от къси войни между арменци и азери за Нагорни Карабах.

Началото на Арменско-Азербайджанската война

Арменско-Азербайджанската война започва след революцията в Русия. Серия от брутални конфликти през 1918, 1920-1922. Участниците от една страна са Османската империя и Азербайджан и от друга Армения и Нагорни Карабах. В конфликтите вземат участие цивилни в размирните райони на Kazakh-Shamshadin, Zanghezur, Nakhichevan и Karabakh. Тези стълкновения дават голям брой жертви, поради масовото участие на партизани в едно размирно време време, когато се изграждат нации и се формират държави.

Мартенските събития през 1918

Действията се развиват в периода 30 март - 2 април 1918, когато на територията на Баку избухва етническо и религиозно напрежение между арменци и азери. Събитията са улеснени от водената политическа борба - от една страна са болшевиките, подкрепени от Арменската Революционна федерация и, от друга страна, азерската партия Мусават. Азерските партии са обвинени в пантюркизъм от Болшевиките и техните съюзници. Армиите на арменци и мюсюлмани са въвлечени във въоръжен конфликт, завършил с близо 12 000 жертви от страна на азерите. Болшевиките и арменците потушават бунта на мюсюлманите. Азерите определят тези събития като геноцид. Според други източници мартенските събития могат да бъдат интерпретирани и като гражданска война. В резултат на събитията много от мюсюлманите са изселени от Баку или минават в нелегалност.

Битката за Баку

6-седмична окупация, последвана от евакуация на града на 14 септември 1918 и изтегляне към Иран. По-голямата част от арменското население бяга с помощта на британските сили. Османската армия на исляма и нейните съюзници от Азербайджан навлизат в Баку на 15 септември и избиват между 10 000 – 20 000 арменци в знак на отмъщение за Мартенското клане на мюсюлмани по-рано същата година. Столицата на Азербайджан се премества окончателно от Ганджа в Баку.

През август 1919 Карабахският национален съвет сключва временен договор с правителството на Азербайджан. С този акт се признава властта на азербайджанското правителство, докато въпроса за планинската част от Нагорни Карабах бъде уреден на Парижката мирна конференция. Въпреки че подписва споразумението, азерското правителство непрекъснато нарушава условията на договора. Започват да избухват етнически конфликти в региона.

Мартенският погром в Шуша през 1920

Кулминацията настъпва с арменския бунт, потушен от азерската армия в края на март 1920. Арменски полицаи са обвинени от британски журналист в убийството на азери по време на традиционният азерски празник Новруз Байрам. Реакцията на Азербайджан към тази изненадваща атака води до Мартенския погром от 22-26 март 1920, в който арменците са подложени на масово избиване. Близо 20 000 души от арменското население в Шуша е избито, а голяма част са принудени да напуснат.

След  преминаването на двете страни под съветско управление, с решение на Кавбюрото на ЦК на РКП от 1921 се решава Нагорни Карабах да бъде предаден на Арменската ССР. Окончателното решение обаче идва ден по-късно, когато анклавът е включен в състава на Азербайджанската ССР като Нагорникарабахска автономна област, с център Ханкенди (по-късно преименуван на Степанакерт.) Към този момент 94% от състава на населението са арменци. По същото време подкрепата на Турция за Азербайджан се усилва, тъй като за нея е неприемливо мюсюлмански територии да бъдат откъснати от етнически близкия Азербайджан. СССР няма как да не реагира на засилващото се турското влияние в региона и Москва се решава да раздели и даде азерски територии под контрола на Армения, а Карабах оставя в рамките на Азербайджан. Така Турция е изправена под постоянната заплаха от етнически конфликти на североизток, което допълнително ги поставя под напрежение. От този момент нататък СССР налага властта си с желязна хватка и всички регионални конфликти са замразени до разпадането на СССР. Смята се, че това решение е приложение на принципа "разделяй и владей" от страна на Русия. Според други изследователи на конфликта по-скоро става въпрос за израз на добра воля от страна на съветското правителство в името на това да се поддържат "добри взаимоотношения" с Турция и Кемал Ататюрк. Поначало автономната област има обща граница с Армения, която обаче в края на 30-те години изчезва. През следващите десетилетия на съветско управление арменците поддържат силна воля за присъединяване на Нагорни Карабах към Армения, но по-сериозни действия се предприемат едва в края на 80-те години.

 

Картографиране на Нагорнокарабахския конфликт

Таблица 1: Оценка на участниците

Страни

Проблеми

Интереси

Страхове

Средства

Възможности

Армения и Нагорни Карабах

Геополитически;

дискриминация от страна на Русия.

присъединяване на Нагори Карабах към Армения.

Интернациона -лизация на конфликта.

Протести; митинги; петиции; комитети.

превзетите азерски територии да са “разменна монета”.

Азербайджан и Турция

Етнически.

запазване на териториалната цялост.

страната да бъде разделена на две след успешните военни действия на нагорникарабахските сили.

начало на гражданска война;

икономическа натиск.

оттеглянето на арменските войски от окупираните територии на Азербайджан и връщането на бежанците.

 

Позиция на участниците в Нагорникарабахския конфликт и косвено ангажираните с него държави

Азербайджан

Решени да запазят териториалната си цялост, Азербайджан отказват да признаят Нагорни Карабах за самостоятелна държава или да го считат за равнопоставена страна в конфликта. Вместо това, те настояват да преговаря само с Армения. Бившият азерски президент Хайдър Алиев / Heydar Aliyev/ заявява, че ако Армения иска Азербайджан да преговаря с Нагорни Карабах, трябва първо да "изтегли войските си от окупираната територия" и след това да спре да субсидира Нагорникарабахската република от арменския държавен бюджет.

Република Армения

Армения от своя страна настоява, че Нагорни Карабах трябва да има място на масата за преговори, като независима страна в конфликта. В отговор на твърдението, че Армения трябва да изтегли войските си от окупираната азерска територия, твърди, че нямат сили на aзербайджанската земя, тъй като окупационните сили са от Република Нагорни Карабах.

Армения подкрепя позицията на РНК и отказва да подпише мирно споразумение, освен ако Азербайджан не позволи свободно преминаване на гражданите на РНК към Армения и не гарантирана, че населението им ще бъде защитено от бъдеща азербайджанска агресия.

Република Нагорни Карабах.Република Нагорни Карабах настоява, за своята независимост, тъй като декларира независимостта си от Азербайджан през септември 1991г. в съответствие със съществуващото съветско законодателство, въпреки, че това е така не е признато като такова от която и да е друга държава.

В началото на 90 - те години резолюцията на конфликта в Карабах е свързан с оттеглянето на армията на РНК от азербайджанските територии в замяна на независимия им статут. Днес статутът все още е приоритет, но безопасността на арменското население в Нагорни Карабах се превръща в основна грижа.

Руската Федерация

Русия официално е готова да приеме всяко решение на конфликта в Нагорни Карабах, стига да е справедливо, както за Армения, така и за Азербайджан. Това изглежда по-вероятно да се случи в управлението на Путин, отколкото по времето на Елцин,когато Русия открито предоставяха на Армения значителен брой оръжия.    С администрацията на Путин Русия успя да подобри дипломатическата дейност по отношение на конфликта в Карабах и потвърди, че е готова за в качеството си на съпредседател на Минската група на ОССЕ да насърчи диалог за решаването на конфликта между Армения и Азербайджан.

Турция

Турция формално обявява неутралитета си в конфликта, но всъщност заема страната на Азербайджан и в началото на 90-те години затваря границите си с Армения. Също така подкрепя териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае РНК или да я счита за "равноправна" страна в конфликта.

Турция твърдо заявява, че ще отвори своите границите и ще възстанови  търговията с Армения, едва след като Армения прекрати окупацията на Азербайджан и конфликтът се разреши. Подобно на военни отношения между Русия и Армения, Турция и Азербайджан подписаха много военни споразумения, с които Турция предостави на Азербайджан военна помощ.

Съединените американски щати

Америка е заинтересована от конфликта в Нагорни Карабах, поради участието си в няколко области от региона. Активно участва в проекти за добив и транспорт на нефт, като най-известен е проекта е газопроводът Баку – Джейхан.

След 11 септември 2001 САЩ активно участва в различни програми по линия на борба с тероризма и защита на границите. Поради този факт пряко се интересува от развитието на конфликта в РНК. Тези програми насърчават САЩ за по-голямо участие в дейностите на НАТО - "Партньорство за мир". Все още не е известно какво дългосрочно военно присъствие, ще има САЩ в региона на Азербайджан.

Армения има много силен икономически стимул за намиране на решение на конфликта. Това става ясно след изявлението на арменския премиер, че Армения не е в състояние да се развива икономическо, докато не бъде постигнато окончателно уреждане на конфликта в Карабах, докато Арменският президент твърди, че установяването на икономическо сътрудничество би улеснило политическо уреждане на конфликта. От своя страна анкета показа, че 72% от арменците смятат, че Армения трябва да "замрази" конфликта в Карабах и да се съсредоточи върху развитието нейната национална икономика.

От друга страна, за Азербайджан, икономическият стимул за разрешаването на конфликта играе много по-незначителна роля. Те притежават голям дял от каспийския петрол, а също така и участват в петролния транспорт. За разлика от Армения и Грузия, Азербайджан има икономическа стабилност. Въпреки икономическото си предимство, евентуална война би застрашила чуждестранните инвестиции.

Подновеният ангажимент и все по-гъвкавата и балансирана руска позиция спрямо Азербайджан вдъхва надежда за уреждане на конфликта или поне за сериозни преговори в тази посока. Сегашната геополитическа ситуация е подходяща, тъй като /откакто/ 56 страни от региона искат да работят на страната на САЩ. Това важи особено за Русия. Тя е готова да си сътрудничи със САЩ в борбата срещу тероризма.

Добрите взаимоотношения между Русия и западните правителства, може да осигурят нова основа за насърчаване на сътрудничеството в региона на Южен Кавказ. В същото време САЩ трябва да отдели голяма част от вниманието си за Близкия изток.

Дали борбата срещу тероризма ще обедини кавказките държави и регионалните сили или по-скоро ще отклони внимание от този регион, все още не е ясно.

 

Използвани източници:

 

Bulgaria.mfa.am – Посолство на Армения в България;

http://wreview.eu;

http://arminfo.info/political-issue10.htm

https://vtechworks.lib.vt.edu/bitstream/handle/10919/32800/ChandaFinal.pdf?sequence=1&isAllowed=y

* Студент по „Международни отношения: Управление на конфликти“ в УНСС

 

 

Поръчай онлайн бр.5/2019