24
Съб, Авг
4 New Articles

„Най-доброто оръжие срещу врага е друг враг“

Други статии и материали
Typography

Макар тази мисъл на Ницше да стара като света, се оказва, че не е изгубила актуалност. Конфликтът в Сирия продължава вече повече от 7 години.

Специалисти от всякакви сфери дават предложения за излизане от безизходицата, но досега всички усилия се оказват без успех. Именно затова по-радикални и нови за международните отношения подходи трябва да бъдат интегрирани в науката за по-добро разбиране на ситуацията и евентуално скорошно прекратяване на конфликта. Именно такъв опит е взаимстването на модела на Томас-Килман.

 През 1974 г. Кенет Томас и Ралф Килман разработват т.нар. „Инструмент за сценарии на конфликта на Томас-Килман“, който успешно се използва вече повече от 40 години в решаването на конфликти на ниво организация (виж фигура 1). Дали обаче подобен модел може да се използва адекватно в международните отношения и в конкретния случай – с конфликта в Сирия?

 

 

Фигура 1: Инструмент за сценарии на конфликта на Томас-Килман

Участници във войната в Сирия и тяхното поведение

Даеш и ал-Кайда. През 2016 започна силна кюрдска офанзива срещу ИД в Ирак и Сирия. Територията на организацията намаля значително – през януари тази година джихадистите контролират 4 малки района и то само в Сирия. 98% от територията, владяна през 2015 е възвърната.

Това кара ИД да започне да изнася действията си извън Близкия Изток. Около 15 000 бойци от 8 държави обявяват принадлежност към ИД като Либия, Египет и Йемен са най-засегнати.

Другата стратегия на ИД са спящите клетки в Европа и това може да се види от атентатите във Франция и Белгия.

Въпреки намаляващата си роля в Сирия и Близкия Изток, ИД продължава да е оправдание за военни интервенции и страх у много хора, непознаващи конфликта.

Томас Хобс описва състоянието преди подписване на обществен договор като „борба на всеки срещу всички“. Това виждаме и в Сирия – официално имаме сравнително легитимно избраното правителство на ал-Асад, подкрепяно от Русия и Иран. САЩ подпомагат много организации от началото на конфликта, но в момента главната подкрепа е за кюрдите, защото каузата им е малко или повече непокварена, а освен това те изтласкаха бойците на ИД. Както вече беше споменато, Саудитска Арабия също е в тази коалиция, както и Турция. Дотук обаче приключва лесната част.

Джабхат Фатах ал-Шам (бившата Джабхат ан-Нусра) и Ахрар ал-Шам са самостоятелни организации, за които се смята, че подкрепят ал-Кайда. Исторически ИД също е свързана с ал-Кайда, заради принадлежността на предишния си лидер Абу Мусаб ал-Заркауи. Официално ал-Кайда и ИД обаче бяха във война, заради „неислямската“ процедура, по която Абу Бакр ал-Багдади се самообяви за халиф. Турция вече се бие срещу ИД, макар че доскоро я подкрепяше, бори се срещу кюрдите и режима на ал-Асад. Кюрдите от своя страна се борят срещу режима на ал-Асад, срещу ИД и срещу ал-Кайда. Ал-Кайда официално се бори срещу ИД, въпреки че някои организации заявяват, че те се бият „рамо до рамо с братята си от ИД“, но се бори срещу кюрдите, ал-Асад, САЩ и коалицията им. Разбира се дойде моментът, в който Русия изпрати части, които обаче официално нямат символи, които да покажат принадлежност към когото и да е (въпреки че имат руско обучение, руско оръжие и са руснаци по народност) и са нещо като наемни войски.

Отношението на терористичните организации към сирийското правителство е доста отчетливо съперническо (competing), без значение дали говорим за Даеш, ал-Кайда или по-незначителна организация.

Отношението на ИД и ал-Кайда към САЩ официално логично е такова на съперничество (competing). Имайки предвид подпомагането на свалянето на режима на ал-Асад обаче, ясно можем да очертаем картина на сътрудничество (collaborating) със САЩ.

Отношението според модела на повечето участници е такова на съперничество (competing), заради официалните военни действия срещу терористите. 

Спрямо останалите терористични организации можем да видим както съперничество (competing), така и компромиси и сътрудничество (collaborating), които на моменти дори граничат с приспособяване (accommodating). Редките случаи на съперничество (competing) обикновено са с резултат създаване на нова организация. Във всяка група можем да говорим за потулени конфликти отбягване и приспособяване (avoiding / accommodating).

Имайки предвид сепаратисткия характер на действията на кюрдите и искането за създаването на халифат от страна на терористичните организации (цел да обитават и управляват едни и същи територии), няма как да не говорим за съперничество (competing).

Военната намеса на САЩ и коалицията срещу ИД. Както в Ирак и Афганистан преди години, така и в Сирия сега, оправданията за въздушните удари от страна на САЩ, които започнаха на 24.09.2014 г. са едни и същи – внасяне на демокрация в държавата, предположения за наличие на оръжия за масово поразяване и най-силният аргумент – наличието на тероризъм.

Военните интервенции на САЩ в най-новата история често се оказват неуспешни. От 2001 г. насам Сирия е третата държава в Близкия Изток,  която е засегната. Окупациите са неуспешни, има стотици хиляди жертви. Подобни факти навеждат на мисълта, че Щатите искат просто нестабилност в района, за да могат да прокарват своите интереси и тези на съюзниците си.

Участниците в коалицията срещу „Ислямска държава“ са много противоречиви. Саудитска Арабия е сред основните поддръжници на съюза. Желанието за лидерство в района кара саудитците да се намесват в конфликти в района като тези в Сирия и Йемен чрез военни средства.

Катар беше част от коалицията преди разделителните линии със Саудитска Арабия да станат факт. В края на септември 2014 британското издание „Телеграф“ публикува статия, в която показва доказателства за предоставяне на помощ на ИД именно от Катар. В последствие това беше още едно оправдание за късане на дипломатическите отношения между двете арабски държави. Помощта на Катар беше главно финансова.

Израел пък подпомага с медицинско обслужване Джабхат Фатах ал-Шам (бившата Джабхат ан-Нусра) , една от основните бунтовнически групировки в района и част от т.нар. „умерени бунтовници“ Също така на 20.09.2014 г. Израел свали МИГ на сирийската армия, бомбардиращ позиции на групировката. Вековният конфликт между евреи и араби полага основите на съвременната политика на Израел. В края на миналата година ген. л-т Гади Ейзенкот заяви, че Израел е готов да си сътрудничи с с арабски държави в разузнаването с цел противопоставяне на Иран.

Въпреки членството в НАТО (или може би заради него), Турция свободно оставяше членове на ИД да преминават границата ѝ в търсене на укритие и им оказва медицинска помощ. Още от началото на конфликта Ердоган припозна в ал-Асад свой много голям враг. Всичко това се промени през 2016, когато турски части навлязоха в Северна Сирия в опит да отблъснат бойците на ИД и кюрдите.

От началото на конфликта виждаме известно пренареждане на позициите. Катар отпадна от коалицията на САЩ, а Саудитска Арабия засили позициите си, като дори започна да води сама война в Йемен. Все по-силно започна да се проявява и максимата „врагът на моя враг е мой приятел“, като се очаква затопляне на отношенията между Израел и Саудитска Арабия и атака срещу Иран, който се оказа единствената стабилна държава, която не е партньор на САЩ.

Щатите определено си съперничат (competing) с режима на ал-Асад, макар и непряко (чрез терористични организации, които спонсорират). Освен случая на компромис с химическото оръжие обаче, (особено след встъпването на власт на Тръмп) се наблюдава известна политика на изолационизъм, което пък говори за отбягване (avoiding) на конфликта изобщо и в частност на режима на ал-Асад.

Официалната позиция на всяка една държава по отношение на всички терористични организации е изключително осъдителна, следователно има съперничество (competing). Въпреки това обаче, както вече беше описано по-горе, САЩ и съюзниците им неедна терористична организация – сътрудничество (collaborating).

По отношение на кюрдите от страна на САЩ виждаме сътрудничество (collaborating), заради добрият ПР. Имайки предвид подпомагането на терористични организации, които са в пряк конфликт с кюрдите, може да става въпрос и за съперничество (competing).

Борбата на кюрдите. Кюрдите са втората етническа група в Сирия – около 10% (официалната сирийска статистика включва в тази категория и язидите). Бидейки най-голямата етническа група по света, която няма своя държава, логично кюрдите поставят голям акцент върху борбата си за суверенитет. Докато в Ирак има автономия, дадена на Иракски Кюрдистан, то в Сирия положението е доста различно. Компактно население от етнически кюрди има в четири области в Сирийската държава (главно на север), но трябва да се отбележи, че най-големият процент, който заемат в някоя от тези области по последно преброяване е 44%, С други думи трудно може да се говори за независимост и суверенитет когато кюрдите не са дори половината от населението.

Партията на демократичния съюз (PYD) в Сирия от 2011 г. се опитва да създаде държавно формирование, наречено Роджава, като северната граница е тази с Турция и обхваща районите около Африн, Кобане и Язира (като в началото областите бяха отделени една от друга, а в последствие се сляха).

Последва и преименуването на Роджава на Демократичната федерация на Северна Сирия през 2015 и обвиненията, че сирийските кюрди  неспазват човешките права заради прогонването на определени групи от хора беше и моментът, в който Ердоган навлезе в Сирия. Турските части воюват както с кюрдите, така и с ИД, която дотогава беше подкрепяна, като разделиха Африн от Кобане и започнаха да го „прочистват“ от „терористи“. В началото на тази година бе започната операция „Маслинова клонка“, като официално е обявено, че са неутрализирани около 4 000 терористи (предали се, убити, арестувани).

Ако САЩ продължеше да доставя оръжия на кюрдите обаче, на практика щеше да подпомага борбата срещу друга членка на НАТО, заради което и помощта за YPG беше спряна.

Отново се вижда, че няма група, чиято кауза да е напълно чиста, заради нарушенията на човешките права. Въпреки това демократичният ред и резултатите срещу радикалната ИД и режима на ал-Асад, както усилията на някои медии, определено създадоха сравнително положителна представа за кюрдите в Европа и САЩ. Борбата за суверенитет обаче продължава. Въпреки че автономия подобна на Иракски Кюрдистан не е приета, отделянето на поне малка част от Сирия и превръщането ѝ в Кюрдистан изглежда неизбежно, въпреки намесата на Турция.

Отношението на кюрдите към режима на ал-Асад е такова на съперничество (competing), заради факта, че кюрдите имат претенции към част от територията на Сирия. Има и известна доза на сътрудничество (collaborating), заради общия враг – Даеш.

Можем да говорим за отношение на сътрудничество (collaboration) между САЩ и кюрдите, поради легитимността на целите им, но има и отношение на съперничество (competing) поради борбите между ИД и кюрдите.

Русия и съюзниците ѝ от друга страна искат да запазят териториалната цялост на Сирия, поради което съперничеството (competing) е неизбежно. Има обаче и известна доза на отбягване (avoiding), защото на практика няма реални военни действия между кюрдските части и редовната сирийска армия.

Правителството на ал-Асад. Башар ал-Асад, управлява от 18 години и е един от само двамата лидери, незасегнати от Арабската пролет. Макар и познат като управляващ с твърда ръка, той е единственият легитимен и легален участник в конфликта.

При всички положения при режима на ал-Асад има известно консолидиране на сирийския народ. Сирия е давана за пример за верска и етническа толерантност – алеуити управляват, макар че са по-малко от 10% от населението, но шиити, сунити, кюрди, язиди и християни са с равни права и спазването им е факт. От друга страна политически опоненти са преследвани, арестувани и избивани с и без причина години наред.

При отношенията със САЩ в единични случаи се наблюдават компромиси например (химическото разоръжаване). Доста по-често обаче съперничество (competing), което обаче рядко се случва официално.

При случая с Русия по-скоро се вижда сътрудничество (collaborating) и приспособяване (accommodating), имайки предвид, че без Русия правителството на ал-Асад нямаше да се крепи на нищо в момента.

Спрямо терористичните организации има съперничество (competing). До известна степен може да става въпрос и за приспособяване (accommodating), заради купувания от  Даеш петрол.

По отношение на кюрдите, най-вече YPG отново има съперничество (competing). От друга страна отново имаме приспособяване (accommodating), защото най-сериозен отпор на Даеш беше даден именно от кюрдите.

Русия. През 2015 Русия официално се включи в конфликта в Сирия, въпреки че години напред преди това подкрепяше режима на ал-Асад. Мащабната акция включваше най-вече изтребирели и ракети вода-земя. Тази намеса имаше огромен ефект, Алепо през 2016 и Палмира през 2017 бяха върнати обратно под контрола на ал-Асад.

В края на миналата година от руската армия заявиха, че 48 000 войници са получили боен опит от конфликта в Сирия, което говори за сериозно присъствие. В същото време Сирийската мрежа за човешки права обяви данните си, че цивилните жертви от руските бомбардировки са около 5 000, при убити 8 000 бойци на ИД и ал-Кайда.

Макар и с официално оттегляне от района, Русия остава фактор както с армията си, така и с пара-военните си организации. Сътрудничеството с режима на ал-Асад и Иран неминуемо ще продължи в опит да застане на пътя на съюзниците на САЩ в района по възможно най-непрекия начин.

Русия безусловно и напълно подкрепя режима на ал-Асад (collaborating). Ясно може да се види отношение на съперничество (competing) спрямо терористичните организации, поради военни действия между Русия спонсорираните непряко терористични организации. Официално обаче има отношение на сътрудничество (collaborating) заради осъждането на тероризма в Сирия и опитите за организиране на преговори.

Заключение

В международните отношения, подобно на религията или политиката, винаги могат да се представят много гледни точки, изопачени факти и т.н. Позицията на САЩ по отношението на терористичните организации например може да се представи като компромис или приспособяване (accommodating), заради подкрепата на Русия и съюзниците ѝ за режима на ал-Асад.

Особен случай може да е Турция и отношението ѝ към останалите участници. Поради непостоянната политика спрямо ИД, конфликта с Русия за сваления самолет, нападенията към кюрдите, промяната в тона към ал-Асад, можем да намерим всички споменати отношения. В този ред на мисли моделът би следвало да се прилага в международните отношения за настоящето, за избягване на подобни отклонения в анализа.

            Въпреки такива различия в разбиранията и гледните точки обаче виждаме, че инструментът на Томас-Килман е абсолютно използваем не само при конфликти в организация, но и в международните отношения. Разбира се трябва да бъдат взети предвид официалните позиции и неофициалните действия на всяка страна в конфликта, за да бъде анализът реален. В противен случай рядко ще видим различно отношение от съперничество или сътрудничество.

            Не на последно място трябва да приемем поне неореалистка реторика (ако не либералистка или неолибералистка), за да приемем ролята на други субекти освен държавите в международните отношения и пренасянето на такъв модел.

 

Използвана литература:

Ahren, Raphael – “Israel acknowledges it is helping Syrian rebel fighters”, Times of Israel, 2015

Blair, David – “How Qatar is funding the rise of Islamist extremists”, The Telegraph, 2014

Carter, Chelsea – “Video shows ISIS beheading U.S. journalist James Foley”, CNN, 2014

Costello, Norma – “Isis in Iraq: The female fighters that strike fear into jihadis - because they'll rob them of paradise”, The Independent, 2016

Dearden, Lizzie – “Almost 10,000 Yazidis ‘killed or kidnapped in Isis genocide but true scale of horror may never be known’”, The Independent – 2017

Doran, Michael – “The Good and Bad of Ahrar al-Sham”, Foreign affairs, 2014

Hinnebusch, Raymond (2012). "Syria: From 'Authoritarian Upgrading' to Revolution?". International Affairs. 88 (1): 95–113. doi:10.1111/j.1468-2346.2012.01059.x.

Hubbard, Ben – “ISIS Tightens Its Grip With Seizure of Air Base in Syria”, 2014

International Crisis Group (13 July 2011). "Popular Protest in North Africa and the Middle East (VII): The Syrian Regimes Slow-Motion Suicide" (PDF). Middle East/North Africa Report N°109. Archived from the original (PDF) on 25 July 2011. Retrieved 22 July 2011.

Landis, Joshua (2012). "The Syrian Uprising of 2011: Why the Asad Regime Is Likely to Survive to 2013". Middle East Policy. 19 (1): 72–84. doi:10.1111/j.1475-4967.2012.00524.x.

Lawson, Fred Haley, ed. (1 February 2010). Demystifying Syria. Saqi. ISBN 978-0-86356-654-7.

Malek, Alia (2017). The Home That Was Our Country: A Memoir of Syria. PublicAffairs. ISBN 9781568585321.

Rashdan, Abdelrahman. Syrians Crushed in a Complex International Game. OnIslam.net. 21 March 2012. Retrieved 28 May 2012.

Solomon, Erika – “Isis Inc: how oil fuels the jihadi terrorists”, Financial times, 2015

Solomon, Erika; Kwong, Robin; Bernard, Steven – "Inside Isis Inc: The journey of a barrel of oil",  Financial Times, 2015

Tran, Mark – “How has Isis grown so powerful and who will stop it? – Q&A”, The Guardian, 2014

Van Dam, Nikolaos (15 July 2011). The Struggle for Power in Syria: Politics and Society under Asad and the Ba'ath Party. I. B. Tauris. ISBN 1-84885-760-8.

van Dam, Nikolaos (2017). Destroying a Nation: The Civil War in Syria. I.B. Tauris. ISBN 9781786722485.

 

* Студент по „Международни отношения: Управление на конфликти“ в УНСС

 

 

Поръчай онлайн бр.4/2017