03
Чет, Дек
10 New Articles

Предизвикателствата на Новото Средновековие

Други статии и материали
Typography

Дори хората, които не изпитват някакви есхатологични очаквания, възприемат съвременната епоха като „междинна” – т.е. като време на преход от стария към един нов свят – неразбираем, и вероятно опасен, но въпреки това желан, защото именно кризата на днешния свят поражда подобни очаквания. Вероятно, по същия начин са се чувствали навремето хората, живели в епохата непосредствено след краха на Римската империя.

Предишният световен ред, изграждан и съществувал в продължение на столетия, вече бил мъртъв, а новият все още не се е появил и никой от тогавашните европейци не е бил наясно, как точно е трябвало да изглежда светът след този първи „залез на Европа”.

Както е известно, човешката цивилизация съществува от хилядолетия, но едва през последните няколко столетия, в нейните рамки, възникна либералното капиталистическо общество на т.нар. Запад (към който, между другото, днес принадлежим и ние, българите). Формирало се на основата на западната цивилизация, това общество обаче отхвърля традиционните ценности на Запада, и според мнозина развитието му напомня прогресивно нарастващ раков тумор, който демонстрира смайващ динамизъм, поразявайки все нови и нови здрави „органи” на европейската цивилизация.

Декларирайки претенциите си за глобална доминация, либералният проект направи всичко възможно за да постигне своята „пълна и окончателна” победа. Но именно днес, когато, както изглежда, вече нищо не може да се противопостави на неудържимия му натиск, отвъд триумфа на либерализма започва да прозира неговата гибел и поредното тържество на Традицията.

Всъщност, либерализмът, макар че паразитира върху традиционните европейски ценности, не е способен сам да формулира позитивна концепция за устройството на света, морала и организацията на обществото. Ерозирайки европейската християнска цивилизация, либерализмът, в същото време, работи за собствената си гибел, защото либералното капиталистическо общество не може да съществува без цивилизацията, превърнала се в негов носител и разпространител – т.е. европейската цивилизация. Без съмнение, още при първите признаци за задълбочаващ се упадък на съвременния световен ред, неевропейските народи (и цивилизации) бързо биха се отървали от наложения им отвън модел, при това заедно с неговите носители и идеолози.

Днес сякаш се завръщат времената на залеза на Римската империя, носейки със себе си упадъка на съвременната цивилизация и предчувствието за едно Ново Средновековие. И, ако нашата (т.е. европейската, юдео-християнска) цивилизация иска да оцелее, единственият и път към бъдещето е свързан с необходимостта от формулирането на нов и в същото време органичен, а не негативен, модел на устройство на света, чиято социална организация да е в състояние да запази обществото и основните достижения на цивилизацията, като (отговаряйки на предизвикателствата на времето) премине на ново стъпало в развитието си, характерно за което ще бъде връщането към традиционните за европейската цивилизация механизми и средства за самоорганизация.

Предизвикателствата пред съвременния Запад

Основните предизвикателствата на съвременността се очертават все по-ясно. Първото измежду тях е цивилизационното, породено от неспособността на западното общество да се защити от натиска на принадлежащите към други цивилизационни общности – тези от Изтока и Юга, стремящи се да получат достъп да богатствата, натрупани от Стария свят. Някогашната агресивност на Запада, отдавна остана в миналото, въпреки отделни рецидиви, проявяващите с политиката на Съединените щати например. Днес не само липсва всякакъв стремеж към експанзия, но и елементарната воля за съпротива, а заедно с нея и инстинктът за самосъхранение, гаснат прогресивно. Вместо защитата се предпочита „умиротворяването”, а вместо натиска – отстъпките. Първият свят отчаяно се опитва да подкупи Третия, надявайки се, че отстъпките, които прави, поне малко ще отдалечат мащабното разграбване на натрупаните от него богатства. Само че покварените от постоянните „подкупи” и вкусили от прелестите на западната цивилизация, съвременни „варвари”, постоянно ще искат още и още, докато накрая не отнемат от отслабналите потомци на Запада всичко.

Следващото предизвикателство е демографското и то е свързано с неспособността на западното общество да се самовъзпроизвежда, докато в останалите региони на планетата се наблюдава точно обратната тенденция. При това, в тях демографският ръст в значителна степен се стимулира от самия Запад, посредством онези елементи на цивилизацията и прогреса, които навремето бяха внедрени от него в средите на т.нар. колониални народи. Дори и най-притимитивнто здравно обслужване гарантира постоянния демографски взрив в страните от Юго и Изтока, а хуманитарната помощ на Запада позволява дори на т.нар. „пропаднали държави” ( failed states ) да поддържат такава численост на жителите си, каквато никога не биха достигнали в условия на естествено развитие.

Поредното предизвикателство е идеологическото, свързано с факта, че западното общество постепенно губи смисъла на своето съществуване. Ако до началото на епохата на Просвещението (ХVІІ-ХVІІІ век) смисълът на човешкия живот е вярата в Бога, след това просветителската мисия трансформира смисъла на съществуването на западната цивилизация в идеологията на колониалната експанзия и „бремето на белия човек”. В крайна сметка, през ХХ век – с неговия краен секуларизъм, масов атеизъм и тотална доминация на ултралибералните идеи, на западното общество бе отнета и вярата, и дори просветителската (което означава антитрадиционна) идея за цивилизаторската мисия на Запада. Традиционните понятия за вяра, чест, дълг и служба на държавата, бяха подменени от идеята за върховенството на личния просперитет, крайният индивидуализъм и неограниченото потребление. Загубвайки вярата и висшия смисъл на съществуването си, западният човек все повече се превръща в „мислещо животно”, смисълът на чиито живот е в удовлетворяването на неговите все по-големи (и все по-често безсмислени) потребности.

Следващото предизвикателство е ресурсното, свързано с факта, че възможностите на планетата са крайно ограничени, дори и в производството на хранителни продукти. Природните ресурси очевидно на са безкрайни и изчерпването им се измерва с биологични (т.е. реално забележими в рамките на едно-две поколения), а не с геологични единици за време. Но вместо рационализирането на разхода на невъзстановимите ресурси, съвременното общество стимулира все по-безумното пилеене на природните богатства в хода на безкрайната потребителска надпревара, натрапена на човечеството именно от либералната западна цивилизация. В резултат от това, все по актуален става въпросът за търсенето на алтернативни енергийни източници и суровинни ресурси. И, особено – за алтернативни пътища на научното развитие. На фона на техническия прогрес през последните десетилетия е очевидно, че съвременната наука се намира в задънена улица, а развитието сякаш е спряло. За доминиращата в съвременния свят корпоративната наука, финансирана от транснационалните корпорации е изгодно не развитието, а само усъвършенстването на съществуващите технологии, в които вече са вложени огромни средства. За тях е по-просто да купят и да замразят всяко изобретение, което може да превърне в ненужен цял отрасъл. Така науката постепенно се превръща в спирачка на прогреса, вместо в негов двигател.

Поредното предизвикателство е социалното. Общественото устройства, наложено от Запада след края на Средновековието, постепенно се превърна във фактор за кризата на съвременния свят. Хуманизмът, възникнал в средновековното западно общество, се оказа смъртоносен за него. Именно идеите на хуманизма, енергично наложени в масовото съзнание в продължение на няколко столетия, отблъснаха индивида от традицията на йерархията и строго установения ред, трансформирайки се в основа на идеята за равенството. Така човекът бе приравнен с Бога, а човешкото несъвършенство очерта координатнана система, в която днес се „измерва” всяка ценност - както материална, така и духовна. Свързаната с идеята за равенството идея за демократичното управление, на практика, се изроди в прикритие за управлението на олигархични групи, които, използвайки оптимално съвременните технологии за манипулиране на общественото мнение, съумяват да овладеят и удържат властта. След провъзгласяването и възприемането на принципа за „равенството”, обществото, което в миналото бе разделено (по един, съвсем естествен начин) на съсловия, не се трансформира в общество на равни помежду си индивиди, а в общество на излъганите и манипулирани хора.

Последното предизвикателство е свързано с липсата на цел. Защото съвременната западна цивилизация (т.е. нашата собствена цивилизация) действително не разполага с ясно формулирана цел. В същото време е очевидно, че планетата е вече тясна за човека, който се нуждае от поредната експанзия. Земята стремително изчерпва запасите си от полезни изкопаеми, замърсява се, става все по-неудобно място за живот. Единственият начин да се реши този проблем, е „колонизирането” на Вселената. Когато, през ХV век, европейската цивилизация се сблъсква с проблема за ограничените ресурси на Стария континент, той бива успешно решен посредством колонизационния проект, който не просто ражда цяла епоха на герои-откриватели, но и спасява европейската цивилизация от кризата, предлагайки и нова колонизационна идея, чиито импулс се усеща през следващите 500 години. Проблемът днес е, че съвременният свят препятства развитието на космическите индустрии и изследването на космоса, той сякаш не се нуждае от усвояването на други светове. Изглежда либералната цивилизация, която вече е навлязла в стадий на упадък, не може да формулира нова, достатъчно мащабна задача пред цивилизованото човечество. Макар да е ясно, че само експанзията в космоса може да възроди героичния тип на човека от миналото – откривател и покорител на новите, непознати дотогава пространства - едновременно войн, учен, държавник и учител.

Необходимото връщане към Традицията

Само незабавният и адекватен отговор на предизвикателствана на съвременната епоха може да гарантира бъдещето на западната (юдео-християнската) цивилизация. Само с възраждането на традиционните принципи на властта, идеологията, културата и общественото устройство, може да бъде възстановена органичната форма на съществуване на принадлежащите към нея индивиди. В това е бъдещето на Запада и неговото по-нататъшно съществуване. Все по-ясно се очертават контурите на обществото на бъдещето – Новото Средновековие. Принципите на това ново, и едновременно старо, общество са йерархията, вярата, честта и чувството за дълг. В неговите рамки държавата вероятно ще претърпи сериозна трансформация, превръщайки се в някаква форма на йерархия на васалитетите на различните неофеодални общности, свързани помежду си от родствени или корпоративни връзки. Икономиката ще престане да бъде единствения смисъл на съществуване на потребителската цивилизация, превръщайки се в система за функционалното гарантиране на човешките потребности. Производството ще бъде „отделено” от индивида, като елемент застрашаващ свободата на личността. Самата индустрия пък ще бъде „атомизирана”, т.е. трансформирана в модерна форма на натурално стопанство, когато всеки човек ще може да произвежда, на практика, всякаква продукция. В същото време с такива дейности като управлението, отбраната, науката и изкуството вероятно ще се занимават предимно представителите на новата аристокрация, която тепърва предстои да се формира.

Съмнително е обаче, доколко съвременното западно общество е в състояние само да избере именно този път на развитие. Пък дори и в това да е последният му шанс за оцеляване.

* Национален консервативен форум