21
Сря, Авг
4 New Articles

Военно - промишлен комплекс и икономическо регулиране в САЩ

Други статии и материали
Typography

По принцип зараждането на военно-промишления комплекс (ВПК) в САЩ се счита, че води началото си от периода на Втората световна война. Но в прощалната си реч през 1961 г. президентът Дуайт Айзенхауер предупреждава за израстването на такъв със студената война, имайки предвид нарастването на връзките на професионалните военни с оръжейната индустрия, с което се увеличава тяхното влияние върху «всички градове, парламенти и федерални служби в страната».

Ако обаче националната сигурност на САЩ е единствената причина за милитаризирането на американското общество, тогава краят на студената война би трябвало да доведе до трайно разоръжаване. Но след промените от 1989 г. малко се чувства това. Действително президентът Бил Клинтън след встъпването си в длъжност през 1993 г. намалява бюджета за отбрана и пренасочва през следващите години милиарди за намаляване на дълговете. В американската оръжейна промишленост се извършва серия от сливания на компании вследствие на съкращаване на поръчките. След това ВПК се възражда като птицата “феникс” от пепелта. През 1999 г. американският Конгрес за пръв път приема повишаване на разходите за въоръжаване. Оръжейният концерн “Дженерал Дайнамикс” обявява, че администрацията на Клинтън със съкращаването на разходите за въоръжаване е деморализирала и застрашила националната сигурност на страната.

През 1997 г. към основателите на «проекта за новия американски век» се отнасят Доналд Ръмсфелд и Ричард Чейни, произлизащи от един особен кръг на неоконсервативната републиканска партия. В предизборната си кампания през 2000 г. Джордж Буш издига лозунга за нова вълна на въоръжаване. Над 100 млн. дол. се изливат в предизборната кампания на Буш от оръжейната промишленост - повече от който и да е предишен кандидат в историята на американските президентски избори. През 2003 г. САЩ само надхвърлят вече 43% от разходите за въоръжаване в света и днес се движат около 50-те процента. Новият бюджет на Пентагона предвижда за 2004 г. разходи в размер на 268,2 млрд.дол. Най-силно при това нарастват, както при Рейгън, разходите за снабдяване с оръжие и военни изследвания. От встъпването в длъжност на администрацията на Буш всяка година средно с 10% повече се разходват за разаботването на нови оръжейни системи, като за бюджетната 2004 г. те са над 136 млрд.дол.

Петте оръжейни гиганта на САЩ заангажират общо над 540 хил. д сътрудници. Само с производството на оръжие те са реализирали през 2002 г. 80 млрд. дол. оборот. През първата половина на 2003 г. оборотът на този олигопол нараства с 22,6% спрямо същия перод на предишната година (вж таблица 1).

 

Табл. 1. Оборот на водещите американски оръжейни концерни през 2002/03 г.

 

 

Компания (дял на оръжейните сделки

през 2000 г.) Годишен оборот през 2002 г. в млрд. дол. (промяна спрямо предходната година) Оборот през първото полугодие на 2003 г. в млрд. дол. (промяна спрямо предходната година)

БОИНГ (в оборота на концерна 42%)

Оборот на оръжейните сделки

54,1 (-7,1%)

 

25,0 (+9,4%)

25,0 (-9,5%)

 

12,8 (+9,5%)

ЛОКХИЙД-МАРТИН (90%) 26,6 (+10,8%) 14,8 (+20,5%)

НОРТРОП-ГРУМАН (85%) 17,2 (+32,3%) 12,5 (+53,1%)

РЕЙТИОН (62%) 16,8 (+4,6%) 8,6 (+7,8%)

ДЖЕНЕРАЛ ДАЙНАМИКС

(75%) 13,8 (+14,7%) 7,4 (+11,3%)

 

Войната в Ирак служи не само за свалянето на режима на Садам Хюсеин и за нов геополитически ред в Близкия изток, но де факто и за нарастване на сделките на американската оръжейна промишленост. Американските въоръжени сили сега попълват своите запаси от изстреляни ракети и муниции с поръчки за милиарди.

Концерните подсигуряват своите интереси чрез една скъпа лобистка система във Вашингтон. Те разпределят своите предприятия по цялата страна и с това могат да залагат на подкрепата на голям брой представители в Конгреса, които не само “мислят” за работните места в своите избирателни окръзи, но и за дарения за изборните кампании в своите щати. Заедно с огромната бюрокрация в сферата на отбраната, оръжейната промишленост успешно води борба от края на студената война насам срещу дивидентите от мира. Рядко се появява пред обществеността, залага на поверителни разговори, на влиянието на бивши офицери и на дарения за предизборни кампании.

Петте големи оръжейни концерни на САЩ са предприятия в сферата на електрониката, чиито продукти все повече намират приложение в гражданската сфера. Дали радар за метеорологията, лазер за CD или DVD-плейър или в медицината, за свързващи хай-тек материали за въглеродни влакна – всички тези продукти са разработени първо за военните. Силициевата долина възниква в голямата си част като обслужваща военната промишленост. Калифорнийската долина дължи своето легендарно издигане в бастион на американската компютърна промишленост на производителя на оръжие Локхийд-Мартин. В оръжейната индустрия през 80-те години той със своите 25 хил. д е най-големият работодател и снабдява по договор утвърдени предприятия като «Интел» и «Хюлет-Пакард», както и множество стартиращи фирми. Близо 4 млрд. дол. пари на Пентагона потичат през 1993 г. към близо 900 фирми в Силициевата долина и Сан Франциско. Олигополът снабдява множество субдоставчици чрез субконтракти и с това в отделни щати, като напр. Калифорния той е станал инструмент на структурната политика. При един американски боен самолет делът на субдоставчиците в стойността на продукта е нараснал за периода 1990-2000 г. от 50 на 70%. Субсидиите за оръжейната промишленост следователно служат и на целия високотехнологичен сектор на САЩ, те са субсидии в борбата със световната конкуренция.

Известният гигант на самолетостроенето “Боинг” стои днес в центъра на дъжд от касите на Пентагона. Боинг трябва да балансира загубите, които компанията понася в гражданското самолетостроене от 11 септември 2001 г. насам. През 2003 г. делът на сделките с въоръжение в оборота на компанията е нараснал на над 55%. В Южна Калифорния предприятията на Боинг са най-големият работодател в региона. Затова допринася и Министерството на отбраната, което възлага от май до август 2003 г. три нови поръчки за няколко милиарда долара на световната компания от Чикаго.

От разкрития на отделни депутати в Конгреса и от конкурента «Локхийд-Мартин» станаха известни в края на 2003 г. много подробности относно лобизма на концерна «Боинг» във Вашингтон. През май 2003 г. американската армия е възложила на «Боинг» да преустрои 100 джъмбоджета от типа 767 в танкерни самолети, които трябва да бъдат наети на лизинг от ВВС за 6 години и накрая да бъдат купени. Размерът на поръчката възлиза на 26 млрд. дол. За лобирането в Белия дом «Боинг» спечелва на своя страна още през декември 2001 г. говорителя на републиканците в камарата на представителите Дж. Денис Хастърт. Последният представлява в Конгреса родния щат на «Боинг» Илиной. При разговор с влиятелния конгресмен, президентът Буш дава през 2002 г. зелена светлина за сделката. В замяна Хастърт дава подкрепата си за втория рунд за намаляване на данъците в Камарата на представителите. «Боинг» и неговите служители са предоставили между другото за президентската предизборна кампания през 2000 г. дарения в размер на 2 млн. дол. в лагера на Буш.

По изчисления на Американската сметна палата цената за лизинга на 100-те танкерни самолета е надвишена с 26 млрд.дол. Пълното модернизиране на съществуващия танкерен флот на ВВС би струвало по-евтино с 8 млрд. дол. Информацията идва в един критичен момент, защото проектът трябва да се прокара и през още четири отговорни комисии на Конгреса. Там се надига сериозна съпротива предвид на злоупотребата с цената. «Боинг» редуцира общата цена на 21 млрд. дол., при което в нея калкулира в договора и печалба до 15%. Доналд Ръмсфелд успява с това да прокара проекта през три от четирите комисии. През август все пак независимата Бюджетна комисия оповестява, че комплектното закупуване на нови 100 танкерни самолета би струвало пак под свалената цена от лизинговия договор. Няколко републиканци в Сената начело с противника на Буш Джон Маккейн, се опитват да възстанат срещу това. На 4 септември 2003 г. Комисията за армията в Сената отхвърля одобряването и натоварва вместо това Пентагона с нов анализ на разходите. ВВС трябва да вземе на лизинг само 25 самолета и по-късно да закупи останалите 75 самолета. Така проектът е застрашен да се забави с година. Междувременно се кандидатира европейският «Еърбас» с ново по-конкурентно предложение.

Сенаторът Маккейн използва този случай за да създаде трудности на своя «интимен» противник Буш с компроментиращи подробности от вътрешни документи на «Боинг». Вследствие на това заместник-ръководителят на отдел “Въоръжения за ВВС” Дарлийн Брайан издава поверителни сведения на компанията за конкурентните предложения на «Еърбас». Предложението на европейския конкурент са първоначално далече под цената на «Боинг». Американският концерн преформулира под натиска на Пентагона предложението си и с това успява да получи поръчката на американските ВВС. През януари 2003 г. Дарлийн Брайан се премества от службите на Пентагона в топмениджмента на световната компания. Маккейн също публикува кореспонденция за интензивни контакти между мениджмента на «Боинг» и тогавашния секретар на ВВС Джеймс Роуч. Довереният на министъра и бивш мениджър по въоръжаването обещава на ръководството на компанията в Чикаго, че Доналд Ръмсфелд ще се включи лично в процедурата по разрешаването на сделката. С това трябва да се увеличат шансовете за благословия от страна на Белия дом и Конгреса.

Сянката върху имиджа на «Боинг» е голяма, тъй като «Локхийд-Мартин» обявява през юли 2003 г. кражбата на вътрешен фирмен материал от страна на конкурентите. Затова Пентагонът се вижда принуден да приложи наказателни мерки спрямо «Боинг» в размер на 1 млрд. дол. (Трябва да се припомни също, че през 1998 г. «Боинг» печели с помощта на крадени материали държавна поръчка за над 21 сателитни носители, докато Локхийд-Мартин получава такава само за 7 стартови установки за ракети. Като санкция Пентагонът оттегля през юли 2003 г. поръчката на 7 стартови установки за Боинг», така двата конкурента сега могат да извършват 14 извеждания на спътници). Все пак производителят на самолети получава от Пентагона още два проекта за милиарди. През май 2003 г. американската армия дава на компанията своя проект «Future Combat System”, който е за период от над 10 години и се оценява предварително на близо 15 млрд. дол. Съдържанието на проекта е изграждане на всеобхватна дигитална мрежа на американската армия. Общата стойност на договора според съобщения в пресата може да нарасне през следващите години на над 100 млрд. дол., ако се въведат бойни самолети без екипаж. В края на август с.г. «Боинг» е натоварен с разработването на нова самолетна бомба, от която ВВС на САЩ ще закупи 24 хил. броя на обща стойност от 2,5 млрд. дол. Поръчките за милиарди от Пентагона трябва да позволят на «Боинг» да удържи съревнованието в глобалната конкуренция на европейския «Еърбас» в сферата на гражданското самолетостроене.

Американската външна политика и политика за сигурност преследва освен геостратегически, но и значителни икономически цели, т.е. регулиране на икономическото развитие на страната. Администрацията на Буш застъпва при това интересите на едрия бизнес. Според традиционната идеология на републиканците, държавата трябва да се оттегли от пазара и да намали данъчното бреме върху частните доходи, за да се засили динамиката на икономиката. Но за икономическите отрасли, които се намират в силна международна конкуренция, администрацията на Буш прилага масивно “дефицитно разходване”: подкрепят се преди всичко оръжейната промишленост и селското стопанство. Военното производство при това формира базата на цялата самолетна и космическа индустрия в САЩ, като ангажира до 800 хил. високоплатени сътрудници. Около 1/3 от неговите продукти се закупуват от Пентагона, с което се засягат сделки на много компании с гражданската авиация (вж също цифрите за Боинг в таблицата).

Комбинацията от намаляването на данъците и милиардите субсидии има значително икономическо въздействие. Политиката на администрацията на Буш води всяка година до гигантско задлъжняване на федералния бюджет, което през 2004 г. се очаква да нарасне на над 540 млрд. дол. Икономистът Джон Кенет Голбрайт вижда тук обществено-политическа стратегия в действие. Националната сигурност според нея служи като обществена легитимация за масивното задлъжняване на държавата, което трябва да възпрепятства в бъдеще трайното развитие на социалната държава. Вместо спешно да се съставят необходимите социални програми за долните слоеве от населението, федералната политика стимулира нарастването на благосъстоянието на гражданите чрез намаляване на данъците и субсидиите. Печелещи са милиони американци от горната 1/3 в пирамидата на доходите: предприемачи, мениджери, високо платени специалисти от индустрията и офицери от армията. Въздействията на разпределянето в американското общество отдавна са лесно различими: през 1979 г. на върха на доходите в САЩ (1% от заетото население) са хората с нето доход, който е половината от нето доходите на долните 40%; през 2000 г. този 1% на върха получава вече нето толкова, колкото долните 40% взети заедно (*средният годишен нетен доход на върховите печелещи през 1979 г. е бил 290 хил. дол, през 2000 г. - 863 хил. дол.; средният годишен нетен доход на долните 40%: 1979 г. е 12 600 дол., 2000 г. - 13 700 (по изчисления на Congressional Budget Office).

Печелещите познават тези въздействия на разпределението на американската политика. Предизборният тим на Джордж Буш очаква нов рекорд в даренията в историята на САЩ през настоящата предизборна кампания в края на 2004 г.: очаква се 170 млн. дол да напълнят касите на кампанията за Буш, т.е. още повече отколкото през 2000 г. Губещите от политиката на разпределение все пак са болшинството от избирателите. Така Буш рискува с едностранното разпределение отдолу нагоре своето повторно избиране. Надеждата на правителството е във съживяването на икономическия растеж, което би дошло добре за цялото население и за пазара на работната сила. Повече от година преди началото на новата предизборна кампания президентът Буш обещава на американците «работни места и растеж» (реч пред служителите на компанията «Тимкън Ко.» в Охайо на 24.04.2003 г.). Тази концепция се ражда обаче още при Роналд Рейгън...

Поръчай онлайн бр.4/2017