19
Съб, Окт
4 New Articles

Външнополитическите приоритети на Хилари Клинтън

Други статии и материали
Typography

Изборът на Хилари Клинтън за държавен секретар на САЩ породи нееднозначна реакция сред американския „истъблишмънт”, където решението на новия президент Барак Обама породи смесица от одобрение и досада.

От една страна, присъствието на прекалено много фигури от администрацията на Бил Клинтън в новия екип провокира недоволството на онези, които искрено вярваха, че промените, обещани от Обама, не означават връщането на власт на емблематичните фигури от „ерата Клинтън”. Това породи особена тревога сред най-лявото крило на американските либерали, които виждат в Обама „качествено нов тип политик”, а не такъв, призоваващ за връщане към епохата на 90-те. На свой ред, редица близки до републиканците анализатори коментираха избора на Хилари Клинтън като поредното доказателство за опортюнизма на новия президент, който без колебание е готов да жертва принципите си за да не си навлече явни или скрити врагове.

Изборът на Хилари Клинтън породи известни съмнения, как ще могат да се сработят двама толкова харизматични и независими политици, които съвсем доскоро ожесточено се противопоставяха един на друг по време на проточилите си първични избори. Доста въпроси поражда и начинът, по който г-жа Клинтън ще реализира външнополитическата линия на Обама. Както е известно, сенаторката от Ню Йорк заемаше доста по-твърда позиция от него по редица ключови въпроси, като например ядрената програма на Иран и отношенията с другите държави от т.нар. „Ос на злото”. Тя никога не е демонстрирала готовност да преговаря без всякакви предварителни условия с подобни „одиозни” режими. Сега обаче, ще и се наложи да се задоволи с ролята на изпълнител.

От друга страна, Обама демонстрира с това назначение, че не се бои от силните съперници (както твърдяха противниците му, когато предпочете да определи за вицепрезидент не Клинтън, а слабия и неособено популярен Джо Байдън). В този смисъл, назначаването на Клинтън може да се разглежда като опит да се демонстрира абсолютно единство в лагера на демократите и готовност да бъдат възприети идеите на вътрешнопартийните съперници на президента. Новата администрация, най-малкото чисто декларативно, се опитва да излезе извън рамките на тяснопартийната политика и да покаже, че цялата партия се е сплотила около нея. В случая, Обама не действа като опортюнист, а като човек, непризнаващ догмите, политик, който не е роб на идеологията, и прагматик, който за всеки момент има правилните идеи, като при това не е важно, кой точно ги лансира – дали републиканците или Хилари Клинтън.

Назначаването на Клинтън обаче породи още два сериозни въпроса: нейният опит и квалификация за да заеме длъжността държавен секретар, както и възможността от конфликт на интереси, във връзка с дейността на фондацията, ръководена от съпруга и Бил Клинтън. Както е известно, Хилари Клинтън никога не е работила в Държавния департамент и не се е занимавала професионално с външна политика. Сред косвените и заслуги в тази сфера са само работата и в Сенатската комисия по въоръжените сили и участието и в Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа (т.нар. „Хелзинска комисия”). Нейните критици отбелязват, че тя е получила ключовия пост на държавен секретар най-вече защото е съпруга на бившия президент и самата тя можеше да бъде номинирана за кандидат на демократите, а не заради някакви лични заслуги във външнополитическата сфера.

Що се отнася до дейността на Фондацията Клинтън, сред многобройните спонсори на тази организация са както редица чуждестранни правителства, така и частни лица със съмнителна репутация. Така, само сумите, получени от правителствата на Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Бруней, Оман, Италия, Норвегия и Ямайка, надминават 46 милиона долара. Сред спонсорите са известни индийски индустриалци, добилата скандална известност с дейността си в Ирак компания Blackwater, както и зетът на бившия украински президент Виктор Пинчук. В тази връзка, възникна справедливият въпрос, как държавният секретар Хилари Клинтън ще може твърдо и безпристрастно да води преговори, например със Саудитска Арабия, след като фондът на съпруга и е получил толкова щедри дарения от Риад?

Контурите на новата американска външна политика

В изказването си пред Сенатската комисия по международни отношения, Клинтън очерта общите контури на новата американска външна политика, както ги вижда в момента самата тя. При това обаче, бившата сенаторка от Ню Йорк често предпочиташе или въобще да не отговаря, или да отклонява в друга посока конкретните въпроси на членовете на комисията относно реализацията на външнополитическия курс на новата администрация. Впрочем, изслушванията преминаха в изключително добронамерена обстановка (да не забравяме, че в момента комисията се ръководи от сенатора Джон Кери) и няколкото неособено приятни въпроси, касаещи дейността на Фондацията Клинтън, не попречиха за утвърждаването на кандидатурата и от комисията.

Преди това да стане факт обаче, бившият кандидат за президент от Демократическата партия Джон Кери публикува статия, в която изложи собствената си визия за бъдещата американска външна политика. Интересното е, че идеите му почти напълно съвпадат с онова, което изложи пред Сената и самата Хилари Клинтън. Така, Кери смята, че след осемгодишната порочна практика на едностранно вземане на решения на международната сцена и еднопартийния парализ във вътрешнополитически план, Америка има реална възможност да промени поведението си в света. За целта обаче, тя следва да се върне към идеята за моралното лидерство и да възстанови доверието на световната общност към себе си чрез базиращото се на активната дипломация търсене на многостранно решение за основните международни проблеми. С други думи, във външната си политика САЩ следва да се преориентират от досегашния унилатерализъм към мултилатерализма. Общата формула на новата външна политика е военните и едностранните решения да бъдат заменени от дипломатически усилия и мултинационално съгласие. Освен това, Кери отбелязва, че особено важен приоритет в момента е съкращаването на американските ядрени арсенали до 1000 ръзгърнати бойни глави. Като посочва, че е необходимо Русия да бъде убедена да стори същото. Освен това той предлага Вашингтон да стартира дискусия с Москва за замяна на Договора за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия (изтичащ през 2009) с нов.

Изборът на Хилари Клинтън за държавен секретар на САЩ породи нееднозначна реакция сред американския „истъблишмънт”, където решението на новия президент Барак Обама породи смесица от одобрение и досада.

От една страна, присъствието на прекалено много фигури от администрацията на Бил Клинтън в новия екип провокира недоволството на онези, които искрено вярваха, че промените, обещани от Обама, не означават връщането на власт на емблематичните фигури от „ерата Клинтън”. Това породи особена тревога сред най-лявото крило на американските либерали, които виждат в Обама „качествено нов тип политик”, а не такъв, призоваващ за връщане към епохата на 90-те. На свой ред, редица близки до републиканците анализатори коментираха избора на Хилари Клинтън като поредното доказателство за опортюнизма на новия президент, който без колебание е готов да жертва принципите си за да не си навлече явни или скрити врагове.

Изборът на Хилари Клинтън породи известни съмнения, как ще могат да се сработят двама толкова харизматични и независими политици, които съвсем доскоро ожесточено се противопоставяха един на друг по време на проточилите си първични избори. Доста въпроси поражда и начинът, по който г-жа Клинтън ще реализира външнополитическата линия на Обама. Както е известно, сенаторката от Ню Йорк заемаше доста по-твърда позиция от него по редица ключови въпроси, като например ядрената програма на Иран и отношенията с другите държави от т.нар. „Ос на злото”. Тя никога не е демонстрирала готовност да преговаря без всякакви предварителни условия с подобни „одиозни” режими. Сега обаче, ще и се наложи да се задоволи с ролята на изпълнител.

От друга страна, Обама демонстрира с това назначение, че не се бои от силните съперници (както твърдяха противниците му, когато предпочете да определи за вицепрезидент не Клинтън, а слабия и неособено популярен Джо Байдън). В този смисъл, назначаването на Клинтън може да се разглежда като опит да се демонстрира абсолютно единство в лагера на демократите и готовност да бъдат възприети идеите на вътрешнопартийните съперници на президента. Новата администрация, най-малкото чисто декларативно, се опитва да излезе извън рамките на тяснопартийната политика и да покаже, че цялата партия се е сплотила около нея. В случая, Обама не действа като опортюнист, а като човек, непризнаващ догмите, политик, който не е роб на идеологията, и прагматик, който за всеки момент има правилните идеи, като при това не е важно, кой точно ги лансира – дали републиканците или Хилари Клинтън.

Назначаването на Клинтън обаче породи още два сериозни въпроса: нейният опит и квалификация за да заеме длъжността държавен секретар, както и възможността от конфликт на интереси, във връзка с дейността на фондацията, ръководена от съпруга и Бил Клинтън. Както е известно, Хилари Клинтън никога не е работила в Държавния департамент и не се е занимавала професионално с външна политика. Сред косвените и заслуги в тази сфера са само работата и в Сенатската комисия по въоръжените сили и участието и в Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа (т.нар. „Хелзинска комисия”). Нейните критици отбелязват, че тя е получила ключовия пост на държавен секретар най-вече защото е съпруга на бившия президент и самата тя можеше да бъде номинирана за кандидат на демократите, а не заради някакви лични заслуги във външнополитическата сфера.

Що се отнася до дейността на Фондацията Клинтън, сред многобройните спонсори на тази организация са както редица чуждестранни правителства, така и частни лица със съмнителна репутация. Така, само сумите, получени от правителствата на Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Бруней, Оман, Италия, Норвегия и Ямайка, надминават 46 милиона долара. Сред спонсорите са известни индийски индустриалци, добилата скандална известност с дейността си в Ирак компания Blackwater, както и зетът на бившия украински президент Виктор Пинчук. В тази връзка, възникна справедливият въпрос, как държавният секретар Хилари Клинтън ще може твърдо и безпристрастно да води преговори, например със Саудитска Арабия, след като фондът на съпруга и е получил толкова щедри дарения от Риад?

Контурите на новата американска външна политика

В изказването си пред Сенатската комисия по международни отношения, Клинтън очерта общите контури на новата американска външна политика, както ги вижда в момента самата тя. При това обаче, бившата сенаторка от Ню Йорк често предпочиташе или въобще да не отговаря, или да отклонява в друга посока конкретните въпроси на членовете на комисията относно реализацията на външнополитическия курс на новата администрация. Впрочем, изслушванията преминаха в изключително добронамерена обстановка (да не забравяме, че в момента комисията се ръководи от сенатора Джон Кери) и няколкото неособено приятни въпроси, касаещи дейността на Фондацията Клинтън, не попречиха за утвърждаването на кандидатурата и от комисията.

Преди това да стане факт обаче, бившият кандидат за президент от Демократическата партия Джон Кери публикува статия, в която изложи собствената си визия за бъдещата американска външна политика. Интересното е, че идеите му почти напълно съвпадат с онова, което изложи пред Сената и самата Хилари Клинтън. Така, Кери смята, че след осемгодишната порочна практика на едностранно вземане на решения на международната сцена и еднопартийния парализ във вътрешнополитически план, Америка има реална възможност да промени поведението си в света. За целта обаче, тя следва да се върне към идеята за моралното лидерство и да възстанови доверието на световната общност към себе си чрез базиращото се на активната дипломация търсене на многостранно решение за основните международни проблеми. С други думи, във външната си политика САЩ следва да се преориентират от досегашния унилатерализъм към мултилатерализма. Общата формула на новата външна политика е военните и едностранните решения да бъдат заменени от дипломатически усилия и мултинационално съгласие. Освен това, Кери отбелязва, че особено важен приоритет в момента е съкращаването на американските ядрени арсенали до 1000 ръзгърнати бойни глави. Като посочва, че е необходимо Русия да бъде убедена да стори същото. Освен това той предлага Вашингтон да стартира дискусия с Москва за замяна на Договора за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия (изтичащ през 2009) с нов.

Страница 2

В изказването си пред Сенатската комисия по международни отношения, Клинтън очерта основните си външнополитически приоритети, които дават известна представа за това, какво ще е поведението на САЩ през първите месеци на новата администрация. Преди да анализирам основните моменти в нейната програма обаче, бих искал да напомня, че все още е рано да се прави ясно разграничение между реториката и реалната външнополитическа идеология. Още по-трудно е да се твърди с увереност, каква точно ще бъде външнополитическата практика на администрацията на Обама. Демократите все още живеят в света на обещанията, които бяха дадени по време на предизборната кампания и, които тепърва трябва да бъдат приспособени към реалността.

Въпреки това, още днес можем да очертаем няколко ключови постановки, върху които ще се гради американската външна политика. На първо място, както обяви Хилари Клинтън,  САЩ ще се опитат да се върнат към принципите на „двупартийната външна политика”. Което означава, че външнополитическата стратегия следва да се формулира с участието на представители и на двете големи партии в страната. Съответно, ще се споделя и отговорността за нея. Клинтън поясни, че международната политика трябва да се основава на „брака между принципите и прагматизма”, а не на чистата идеология, на фактите, а не на емоциите и предубежденията.

По време на осемгодишната доминация на републиканците, привързаността към тази теза имаше определен смисъл за демократите: според тях, мнението на опозицията (т.е. тяхното собствено) относно външната политика на страната, следваше да бъде взето под внимание. Не е ясно обаче, как този принцип ще се реализира днес, когато и изпълнителната власт, и Конгресът се контролират от Демократическата партия. Дали „двупартийната външна политика” означава, че сега демократите са склонни да се вслушват в мнението на републиканците, или че просто не биха искали да поемат цялата отговорност за нея? Или пък означава, че според демократите външната политика на Буш-младши е била прекалено идеологизирана и сега искат да направят стъпка към повече прагматизъм и реализъм, тълкувайки този свой подход към външната политика, като „излизащ извън тесните идеологически рамки”?

На второ място, външната политика трябва да съдейства за укрепване на американското глобално лидерство. При това, както смята Клинтън, САЩ следва да играят ролята на „положителната световна сила”, постоянно доказвайки това на практика, независимо дали в борбата срещу глобалното затопляне или чрез стремежа си да разширят възможностите на хората от другите страни за прогрес и просперитет. За да налага интересите си по целия свят, Америка трябва да стане пример за последователно следване на определени ценности, а лидерството и да се основава най-вече на примера, който дава на останалите. Според Клинтън, историята сочи, че САЩ са действали най-ефективно, когато са поддържали хармония между своите интереси в чужбина и ценностите, защитавани у дома. Тоест, интересите на страната следва да съвпадат с нейните морални задължения. При това Америка, благодарение на своя статут, продължава да носи огромна отговорност към цялото останало човечество, а интересите и имат глобален характер.

На трето място, САЩ ще се борят с глобалните заплахи заедно с другите държави, тъй като и те, и всички останали, силно зависят една от друга. Америка не е в състояние сама да решава глобалните проблеми, но пък и другите страни не могат да ги решат без решаващото участие на Америка. Сигурността, жизнеспособността и лидерството на САЩ в съвременния свят са в пряка зависимост от това, те да признаят като непреодолим факт взаимната си обвързаност с останалите. Затова, ако искат да са ефективни при решаването на глобалните проблеми, американците следва да градят новия световен ред с колкото се може повече съюзници и колкото се може по-малко противници. Хилари Клинтън обяви, че най-добрият начин за налагане на американските интереси и ограничаване на глобалните заплахи е занапред да се вземат такива външнополитически решения, които да се опират на максимално широкия консенсус между останалите участници в международните отношения.

На четвърто място, външната политика на САЩ трябва да се ръководи от това, което самата Клинтън дефинира като „умна сила” (smart power). Има се предвид използването на цялата съвкупност от средства, с които разполага държавата – дипломатически, икономически, военни и политически. Използването на „умна сила” означава, че именно дипломацията, а не заплахите за използването на военна сила или едностранните действия, ще се намира в авангарда на външната политика. В тази връзка, Клинтън изрази привързаността си към твърдата, но в същото време умна дипломация. Въпреки това, по собствените и думи, военната сила понякога е необходима и Америка ще продължи да разчита на нея за да защити своите интереси и гражданите си, при необходимост, но само в краен случай.

Очевидно е, че лансирането на принципа за „умната сила” е опит за разграничаване на външната политика на Обама от тази на Буш-младши. Не бива да забравяме обаче, че Буш не предприе едностранни действия нито по отношение на Афганистан и Ирак, нито по отношение на Иран и Северна Корея. Що се отнася до военната сила, неговата администрация я използва на два пъти – в Афганистан и в Ирак. На свой ред, Обама декларира твърда подкрепа за афганистанската война и дори планира в най-близко време да предприеме по-интензивни бойни действия там. Тоест, „умната сила” вероятно се отнася по-скоро за Ирак. Да не забравяме обаче, че навремето сенатор Хилари Клинтън гласува в подкрепа на американската интервенция в тази страна.

На пето място, САЩ ще използват ООН и другите международни институции всеки път, когато сметнат това за подходящо и възможно. В тази връзка, Клинтън заяви, че когато работят добре международните институции само укрепват влиянието на Америка. А когато работят зле, те трябва да се реформират с усилията на американските съмишленици така, че отново да отразяват пронципите, мотивирали създаването им.

Тоест, американската изключителност и, като следствие, стремежът към морално лидерство в света, ще си останат идеологически основи на външната политика на САЩ и в този смисъл новата администрация няма да се различава особено от предишната. Ще бъде променен само инструментариумът за реализацията на тази „изключителност”. Можем да очакваме, че силовата политика ще отстъпи на заден план, а мястото и ще бъде заето от дипломацията и опората на дългосрочните съюзи.

В същото време, Хилари Клинтън дава да се разбере, че демократите интерпретират сегашната международна ситуация от гледна точка на същественото ограничаване възможностите на САЩ да действат сами на световната сцена. Америка ще се стреми да си върне статута на лидер, даващ на останалите морален пример, но няма да действа сама. Това е основното внушение в изказванията на новия държавен секретар.

Страница 3

Основните заплахи пред Америка

В изказванията си, Клинтън очертава и основните предизвикателства пред днешна Америка. На първо място, президентът Обама следва да приключи по един добър за САЩ начин войната в Ирак и да използва по-широка и ефективна стратегия в Афганистан, позволяваща възстановяване на сигурността и разкриване на възможности за икономическо развитие на тази страна.

Както е известно, при последното си посещение в Ирак, вицепрезидентът Джо Байдън увери иракските лидери, че новата администрация е наясно със задълженията си към Багдад и ще изтегли войските си по начин, който няма да постави под въпрос постигнатото в сферата на сигурността. Тоест, американците плавно и постепенно ще предават отговорността за страната на суверенните иракски представители и ще съдействат за по-нататъшната стабилизация на региона, като активно ангажират в този процес и други държави.

Тероризмът продължава да е много сериозна заплаха и САЩ, по думите на Хилари Клинтън, ще се стремят да формулират всеобхватна стратегия, която ефективно да използва инструментариума на разузнавателните служби, дипломацията и военните методи за разгрома за Ал Кайда, Движението Талибан и терористите в Афганистан и Пакистан. Пак в тази връзка, новата администрация ще се опитва да сдържа разпространението на ядрените, биологичните, химическите и кибер-оръжията. Що се отнася до позицията и по близкоизточния конфликт, тя очевидно смята, че Израел има пълното право да гарантира собствената си сигурност. В същото време, следва да се вземат под внимание и законните политически и икономически надежди на палестинския народ. Клинтън заяви, че администрацията на Обама ще се отнася с необходимото съчувствие към желанието на Израел да се защити от ракетните нападения на Хамас. Според нея, Хамас следва да се откаже от насилието и да признае еврейската държава. В същото време, не бива да се забравят трагичните хуманитарни измерения на конфликта в региона. Хилари Клинтън смята, че решение на проблема ще бъде постигането на дългосрочно мирно споразумение, което да гарантира реална сигурност на Израел, както и нормални и позитивни отношения между него и съседите му, а на палестинците – независимост, икономически прогрес и сигурност в собствената им държава.

Позицията на новата администрация по отношение на Иран малко се отличава от тази на предишната, като изключим желанието на демократите за пряк диалог с Техеран. Според тях, Иран трябва да прекрати програмата си за създаване на ядрено оръжие и подкрепата за тероризма. Наличието на ядрено оръжие в Иран е абсолютно недопустимо, затова появата му следва да бъде предотвратена с всички възможни средства (дипломация, санкции или формиране на нови антиирански коалиции). В тази връзка, Клинтън изрично подчерта, че не изключва нито една възможност за оказване на натиск върху Иран, включително и военната. При това обаче, според нея, САЩ ще използват нов, различен от досегашния подход в отношенията си с Техеран, без да уточни какъв точно. Ясно е само, че американците ще се опитат да осигурят по-голяма международна подкрепа за санкциите и действията, които биха могли да повлияят върху поведението на режима на аятоласите.

Освен това, Клинтън обяви, че следва да се действа много бързо за предотвратяване разширяването на севернокорейския ядрен арсенал, както и за пълното затваряне на „пазара за незаконна търговия с ядрени материали”. Новата администрация ще продължи да разглежда Договора за нерапространение на ядрените оръжия (ДНЯО) като крайъгълен камък на режима на неразпространение, като всячески ще подкрепя и укрепва този режим. В тази връзка, държавният секретар увери, че ще работи съвместно със Сената за ратифицирането на Договора за всеобхватна забрана на ядрените изпитания и възобновяване на преговорите за Договора за забрана производството на материали, които могат да се използват при създаването на ядрено оръжие (Fissile Material Cutoff Treaty|.

САЩ и другите големи сили

Според Хилари Клинтън, администрацията на Обама ще сътрудничи с Русия, най-вече за съкращаване на запасите от ядрено оръжие, както и в сферата на контрола върху стратегическите въоръжения. Тя твърди, че САЩ ще търсят по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството с Москва по широк кръг въпроси от стратегическо значение, но при това ще държат на американските ценности и ще се съобразяват с международните норми. В същото време, поведението на Русия по време на последния и газов сблъсък с Украйна, както и руските опити за създаването на „газова ОПЕК”, се възприемат като заплаха за американската сигурност, на който, според Клинтън, САЩ следва да противодействат, съвместно с партньорите си от НАТО.

Хилари Клинтън демонстрира и привързаността си към позитивното сътрудничество с Китай, подчертавайки обаче, че американските усилия в тази посока не бива да са едностранни. Според нея, много от това, което ще предприеме Америка в бъдеще, ще зависи от избора на Китай, по отношение на неговата вътрешна и външна политика. Като цяло, Вашингтон е склонен да работи съвместно с Москва и Пекин за решаване на проблемите с тероризма, неразпространението на оръжия за масово поразяване, икономическите проблеми, промените в климата и реформирането на финансовите пазари. Клинтън подчертава, че развитите държави от дълго време само говорят за ангажирането на развиващите се в глобалното икономическо управление, но вече е ударил часът да се мине от думи към действие. Срещата на т.нар. „Г-20”, в края на миналата 2008, беше първата стъпка в тази посока и новата американска администрация вижда в нея инструмент за преодоляването на сегашната криза и постигането на глобална икономическа стабилност.

За разлика от администрацията на Буш, тази на Обама разглежда климатичните промени като реална заплаха за националната сигурност на САЩ. Тя дори смята, че глобалното затопляне може да постави под въпрос самото съществуване на страната и, в перспектива, да провокира кървави войни за храна, вода и годни за обработване земи. Затова светът е длъжен да реагира координирано на климатичните промени, като Америка се опита да си извоюва лидерските позиции в този процес. Демократите са убедени, че САЩ вече не могат да стоят настрани от глобалните усилия за противодействие на промените в климата. В тази връзка, Клинтън заяви, че е необходимо да бъдат съкратени емисиите на парникови газове в самите САЩ, като паралелно с това се ограничи зависимостта на страната от вносния петрол и природен газ. Това ще позволи не само да се води ефективна борба с климатичните промени, но и да се подобри състоянието на икономиката, както и сигурността на страната.

Като цяло, можем да очакваме че при държавния секретар Хилари Клинтън САЩ ще се опитат да укрепят съюзите, издържали проверката на времето и, най-вече НАТО и тези с американските партньори в Азия. Клинтън вече обяви, че задълбочаването на сътрудничеството с Европа (ЕС) ще бъде сред приоритетите на външнополитическата и стратегия, защото европейците „са съюзниците, които заслужават най-голямо доверие”. Алиансът с Япония ще си остане ключово звено на американската политика в Азия, защото се базира на споделени ценности и общи интереси. С решаващо икономическо и военно значение ще продължат да се ползват и американските партньорства с Южна Корея, Австралия и останалите членки на АСЕАН. Неслучайно, първото посещение в чужбина на новия държавен секретар беше именно в Източна Азия (Япония, Китай и Южна Корея). Накрая, да не забравяме, че напоследък особен смисъл придобиха отношенията между САЩ и Индия, които Клинтън смята да развива и укрепва и занапред.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.5/2019