Обикновено се смята, че лошото състояние на икономиката е сред основните фактори, подхранващи тероризма. Осъществените през последните години изследвания обаче сочат, че тази връзка е доста по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.

Свидетели сме на революция, която може да промени стратегическото мислене. А горчиво-сладката истина е, че тази революция няма почти нищо общо с т.нар. „нов световен ред”, установен след края на студената война и успешно реализираната операция „Пустинна буря” (1991).

Дори хората, които не изпитват някакви есхатологични очаквания, възприемат съвременната епоха като „междинна” – т.е. като време на преход от стария към един нов свят – неразбираем, и вероятно опасен, но въпреки това желан, защото именно кризата на днешния свят поражда подобни очаквания. Вероятно, по същия начин са се чувствали навремето хората, живели в епохата непосредствено след краха на Римската империя.

Вече изминаха малко повече от десет години от старта на общата отбранителна политика на Европейския съюз, в рамките на европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). Последната, на свой ред, е част от т.нар. втори стълб на ЕС – общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС), която, според Договора от Маастрихт от 1992, включва всички въпроси, касаещи сигурността на Съюза, включително постепенното формиране на обща отбранително политика, „която в бъдеще може да доведе до изграждане на обща отбрана”.

В началото на ХХІ век гражданите на Великобритания живеят по-богато, по-добре и по-дълго, отколкото когато и да било в историята на страната. През периода 1971-1997 средният доход на глава от населението се е удвоил. През 2005, броят на британските семейства, притежаващи по два или повече недвижими имота, надмина 500 хиляди.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

По принцип зараждането на военно-промишления комплекс (ВПК) в САЩ се счита, че води началото си от периода на Втората световна война. Но в прощалната си реч през 1961 г. президентът Дуайт Айзенхауер предупреждава за израстването на такъв със студената война, имайки предвид нарастването на връзките на професионалните военни с оръжейната индустрия, с което се увеличава тяхното влияние върху «всички градове, парламенти и федерални служби в страната».