24
Съб, Авг
4 New Articles

Политическата граница е пределът, при който се свършва държавната територия, а с това и взаимоотношенията между последната и свързаното с нея политически организирано човешко общество. В понятието “граница” лежи именно предположението, че една държава не може да разполага самостойно и безпрепятствено с цялата земна повърхнина, а до нея има и други подобни, също предявяващи права към определени части или пък пространства, изключващи възможността за човешки живот, като морета, пустини или заледени пространства.

Допреди петнайсетина години, жителите на вече започналият да се разпада източноевропейски комунистически блок с надежда гледаха към Запада. Беше им ясно, че социализмът безвъзвратно остава в миналото, капитулирайки окончателно пред “добрия стар капитализъм”.

Едва ли някой от японските и международни инвеститори е предполагал, в края на декември 1989, че десетилетието на „фондовото чудо” в Япония преживява последните си дни.

Беглият обзор на литературата от последните години, касаеща международните отношения, показва, че „асиметричните” отношения се очертават, като все по-значим елемент на анализа: „асиметрични заплахи”, „асиметрична война”, „асиметричен конфликт” (1).

От 90-те години на миналия век насам, думата “глобализация” е неотделима част от понятийния апарат на учени, политици и медии. При това в центъра на дискусиите се оказват най-вече икономическите, политически и хуманитарни аспекти на този феномен.

 „Земята е майка на законодателството, правото е земно и се формира по отношение на земята”

Карл Шмит

Междунардното право е тясно свързано с геополитическите доктрини.

Изборът на Хилари Клинтън за държавен секретар на САЩ породи нееднозначна реакция сред американския „истъблишмънт”, където решението на новия президент Барак Обама породи смесица от одобрение и досада.

Още статии ...