Както е известно, през октомври 2015 тогавашния министър на отбраната Николай Ненчев подписа споразумение за логистична подкрепа с полския си колега Томаш Шемоняк, в рамките на което полската страна пое ангажимента да ремонтира двигателите на шест български военни самолети МиГ-29 срещу 12 млн. лв.
Договорът стана факт, макар да беше добре известно, че поляците не притежават лиценз и техническа документация за ремонт на самолетите МиГ-29, а използват в своите авиоремонтни предприятия украински планове на въпросните самолети от 1991. Освен това, Русия отказва да доставя резервни части за тях на Полша, така че ремонтът беше осъществен с вече използвани (а не с нови) резервни части, с каквито са разполагали поляците в момента.
Във връзка с тази сделка, както и с опита на министър Ненчев да възложи ремонта на руските изтребители, притежавани от българските ВВС, на полски компании, през февруари 2017 срещу него започна съдебен процес. Според Прокуратурата, от 5 май 2015 до 9 септември 2015, като министър на отбраната, Ненчев не е изпълнил служебните си задължения като е скрил в каса в кабинета си действащ договор за ремонт на руските изтребители с фирмата производител – РСК МиГ и е започнал преговори с Полша. Както се твърди в обвинителния акт, в резултато това е била изложена на риск летателната годност на българските военновъздушни сили и безопасността на пилотите ни.
На процеса, като свидетели бяха призовани сегашният и бившият президенти на страната Румен Радев и Росен Плевнелиев. Пред съда Радев подкрепи действията на Прокуратурата и характеризира действията на Ненчев като "безхаберие и невежество". В тази връзка, той подчерта, че в изпратената от него след посещението му в Полша през 2014 (като командващ на българските ВВС) докладна записка той е посочил, че както Полша, така и Словакия имат капацитет да поддържат нашите самолети, но е настоявал за три основни неща: незабавно подписване на договор с РСК МиГ, за да не остава авиацията на земята; търсене на възможности в средносрочен план за за диверсификация на доставки и услуги с Полша; както и за стратегически план за доставка на нов самолет. Според президента Радев, ориентирайки се към сделка с Полша, министър Ненчев е претърпял "категоричен провел", в резултат от което българската авиация е изпаднала в пълен колапс.
На свой ред, в показанията си пред съда предшественикът му на поста държавен глава Росен Плевнелиев на практика потвърди тезата на обвиняемия бивш министър Ненчев, а именно, че решението за преговори с Полша е било продължение на политиката на НАТО за "диверсификация от Русия", формирана на срещата на държавните глави на страните-членки от НАТО в Уелс през 2014. Тоест, той даде чисто (гео)политическо обяснение на избора да бъде предпочетена Полша пред Русия, като се върна към присъединяването на Крим, последвалия форум на НАТО в Уелс и посланията оттам "да се действа отговорно, заедно и като се търси разграничаване от руското въоръжение". Освен това стана ясно, че решението да се възложи на Полша да ремонтира българските МиГ-ове, е било взето след "проучвателното" посещение на самия Плевнелиев във Варшава, където той, освен всичко друго, е поставил пред домакините се и този въпрос.
Между другото, упоритостта, с която бившият президент обясняваше в съдебната зала действията на Ненчев, заради които последният днес е подсъдим, с предшествалата ги държавната позиция за самолетите, НАТО-вската съвместимост и руската зависимост, провокира репликата на един от прокурорите, че разпитът на Плевнелиев се е превърнал в "политическа трибуна".
По този начин става съвсем ясно, че опитвайки се възложи поръчката за ремонта на Полша, която не разполага с необходимия лиценз да го извърши, бившият военен министър се е ръководил не от необходимостта да бъде осъществен наистина качествен ремонт, или пък да бъдат спестени средства на държавата, а от желанието си да следва стриктно конфронтационният курс, възприет от НАТО (под натиска на САЩ) спрямо Русия. За съжаление обаче, по този начин той действително е изложил на риск сигурността на българските военни пилоти и е допринесъл за сегашната почти тотална деградация на военновъздушните ни сили.
Илюстрация за това, докъде могат да доведат подобни необмислени решения е избухналия в началото на февруари 2018 скандал между Хърватска и Украйна, във връзка с уж модернизираните от украинците хърватски изтребители MиГ-21. Според хърватското издание Jutarnji list, който цитира източници от Министерството на отбраната в Загреб, самолетите, за които хърватите са платили на Киев около 22 милиона долара, са се оказала абсолютни негодни за експлоатация. В тази връзка хърватската власти настояват или да получат четири напълно изправни изтребители от Украйна, или пък да им бъдат върнати обратно платените средства. Наблюдателите припомнят, че през 2014 украинската държавна компания Укрспецэкспорт ремонтира седем хърватски МиГ-21. Освен това, тя продаде на Загреб още пет такива самолети, които, според експертите, до 1998 са принадлежали на българските ВВС, а Укрспецэкспорт ги и купила уж за резервни части, след което е пренабила номерата им, боядисала ги и и ги и предала на Хърватска като "изцяло модернизирани".
Според хърватско-украинския договор за ремонта на самолетите и покупката на изтребителите "втора употреба", те е трябвало да могат да се използват поне до 2023, но само след две години хърватските ВВС са ги обявили за напълно негодни за полети, тъй като са възникнали сериозни проблеми с навигационното им оборудване и изтичането на масло. Между другото, двигателят на един от самолетите е спрял, докато той е бил във въздуха и само умелите действия на хърватския пилот са позволили избягването на катастрофа.
По време на посещението си в Загреб през януари 2018 украинският министър на отбраната Степан Полторак също призна, че "договорът не е бил изпълнен докрай" и обеща щателно разследване на некачествения ремонт на изтребителите MиГ-21. На свой ред, в стремежа да не повтарят вече подобни грешки, властите в Хърватска вече са решили да пренебрегнат санкциите на ЕС и да сключат договор за ремонт на хеликоптери Ми-171Ш с руски холдинг.
Тук е мястото да напомня, че за разлика от полските ремонтни заводи, украинската Укрспецэкспорт разполага необходимия руски лиценз, но въпреки това не е съумяла да изпълни качествено поръчката на хърватското военно министерство. Остава само да се надяваме, че макар и без лиценз, поляците са се справили по-добре, макар че вероятността за това не е особено голяма, а това означава, че рискът за българските самолети и пилоти остава.
Междувременно, през декември 2017 Министерството на отбраната стартира обществена поръчка за ремонт на 15-те български изтребители МиГ-29 на обща стойност 81 млн. лв. Този път, единствената поканена да участва в процедурата беше руската компания РСК МиГ, което предвид всичко казано по-горе изглежда логично.
Срещу тази сума руската фирма ще трябва да ремонтира 12 едноместни бойни самолета и 3 двуместни, които са учебно-бойни. Реално това са всички изтребители МиГ-29, с които България разполага. Руската компания трябва да осигури годишен нальот от 1450 часа - 1000 за едноместните изтребители и 450 при учебните, при фиксирана цена на летателен час. В летателна годност във всеки момент трябва да са изправни 2/3 от наличните изтребители. Изпълнението на договора би решило част от проблема на изтребителната ни авиация поне за четири години (каквато ще е продължителността на рамковото споразумение). Показателно е обаче, че реализацията на процедурата беше забавена в резултат от жалбата на украинската външнотърговска фирма Укринмаш (търгуваща и с въоръжение) за "нарушаване на правилата за честна конкуренция" изпратена до КЗК. Тоест, видно е, че напъните за пълно преустановяване на всички сделки на (източно)европейските държави с Русия (без значение, дали става дума за газ, за ядрени електроцентрали или за въоръжения), чиито най-голям вдъхновител е Вашингтон, продължават с пълна сила, въпреки че поставят под въпрос както енергийната, така и военната сигурност на въпросните страни.
* Център за мониторинг и превенция на конфликтите
