28
Чет, Окт
25 Нови статии
×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 45

Напоследък, сред най-важните събития, касаещи европейската енергийна сигурност, е включването на проекта за газопровода „Южен поток” сред приоритетите на ЕС, което ще има редица последици.

Докато всички нормални хора демонстрират солидарността и подкрепата си за Русия в борбата и с международния тероризъм, за определени политически среди в някои държави, терористичното нападение в московското летище Домодедово се превърна в повод за поредни нападки срещу Кремъл.

В една своя статия, появила се в края на ноември в “The American Conservative”,  Даниел Ларисън от Чикагския университет посочва, че след като НАТО отдавна е надживяла целта, заради която навремето е била създадена, нейното евентуално по-нататъшно разширяване би следвало да се приема, не като признак на добро здраве или доказателство за успех, а по-скоро за упорит отказ да признае несъответствието си на новите реалности.

Докато в България продължават споровете за необходимостта от изграждането на втора атомна електроцентрала в Белене (съобщенията за появата на стратегически германски инвеститор дават известна надежда, че то все пак ще стартира), пет източноевропейски държави ясно обявиха намерението си да строят нови АЕЦ.

В края на ноември, в Букурещ се проведоха преговори между делегация на руския газов гигант „Газпром” и зам. генералния директор на румънската компания Transgaz S.A. Ливиу Пинтикан, по време на които бе обявено, че е приключило изготвянето на технико-икономическите разчети за преминаването на газопровода „Южен поток” през територията на Румъния (както е известно, на 13 октомври 2010, ОАО „Газпром” и Transgaz S.A. подписаха Меморандум за намерения, касаещ подготовката на въпросните разчети).

Последната среща на върха на НАТО, провела се на 19-20 ноември в Лисабон, имаше знаков характер. Очевидно под натиска на европейските си съюзници, Вашингтон склони да бъде преразгледана основната стратегическа концепция на пакта. Условно казано, САЩ и останалите членки на НАТО бяха принудени да признаят краха на „еднополюсния свят” и да започнат да се съобразяват с този факт.

Според немалко западноевропейски медии, срещата между Саркози, Меркел и Медведев, провела се на 19 октомври в Довил, може да се окаже историческа. При това, тристранните преговори не следва да се тълкуват като антиамерикански акт, а по-скоро като поредното доказателство, че днешна „многополюсна” Европа се нуждае от нови правила, а пък колко далеч е готова да стигне Русия по пътя на сближаването, ще покаже срещата на върха на НАТО, която ще се проведе през ноември в Лисабон.

Още статии ...