Според повечето политически наблюдатели, спорът между Скопие и Атина за официалното име на Македония, от чиито изход до голяма степен зависи бъдещето развитие на нашата югозападна съседка, е навлязъл в своя решаващ етап.

В началото на февруари 2018, когато Анкара с пълна сила осъществяваше военната си операция в района на сирийския град Африн, гръцкото Министерство на отбраната беше принудено да констатира, че само за един ден турски военни самолети цели 138 пъти са нарушили въздушното пространство на страната.

Дилма Вана Русев е родена през 1947 в Белу Оризонти, в семейството на български политически емигрант. През 1967 се присъединява към младежката организация на Социалистическата партия и участва в нелегалната съпротива срещу военната диктатура.

Мигрантската криза от втората половина на 2015 и началото на 2016 година е едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъсква Словения в новата си история. Тя засяга пряко страната и въпреки малкия й размер, я превръща в регионален и европейски фактор за разрешаване й  Политиките и поведението на Любляна изискват детайлен анализ с цел по-доброто конструиране на цялостния проблем, с който се сблъсква регионът и Европейският съюз. Изследването на въпроса трябва да обхване хронологията на събитията, ключовите моменти от кризата, реакциите на официалните власти, работата на институциите, външната политика и активността на правителството на ниво Европейски съвет, регионалните инициативи, партийният дебат в страната, личностите и поведението на управляващи и опозиция, последващите действия и решения.

В Словения от самото начало на кризата по-широка популярност (управляващи, опозиция, медии) придобива названието мигранти, а не бежанци. Словенският политически елит ги разглежда като проблем на сигурността и се фокусира върху този аспект на въпроса. В противовес на това правозащитните организации както и някои малки леви и либерални формации се опитват да наложат наименованието „бежанци“, но то не придобива широка обществена подкрепа. Въпреки това въпросът все още е предмет на научни и политически спорове в цяла Европа. Принципно бежанците са хора бягащи от място с непосредствена опасност за своя живот, най-често зона на военен конфликт. Тези, които пристигат на словенска територия идват от серия сигурни страни. Унгарските власти отчитат, че до страната достигат мигранти от 101 държави, което според премиера Виктор Орбан обезсмисля определението бежанци. Не на последно място, потоците увличат и много граждани на Косово, Македония, Албания, които също минават по мигрантските маршрути към Западна Европа. С оглед на изложеното, навсякъде в настоящия текст се приема общото наименование „мигранти“.

При анализа на словенския случай трябва да се прави разлика и между Балкански и Западнобалкански маршрут на мигрантите. Първият  по същество не засяга Словения, а минава по линията – Турция-Гърция-Македония-Сърбия-Унгария-Австрия. Превръщането му в нов маршрут става след отклоняването на „човешките потоци“ в западна посока в следствие на затварянето на унгарската граница. Така трасето става  Сърбия-Хърватия-Словения-Австрия. В този смисъл може да говорим и за отделни етапи на кризата по отношение на геополитическите й измерения. Словения е част само от западнобалканският маршрут.

Исторически дискурс

Мястото на Словения в югославската държава е особено. Тя е най-малката република, като изключим автономните области. Въпреки това тя винаги има много добро представителство на федерално ниво със сериозна политическа тежест, свое изявено лидерство. Независимо от своя размер Любляна никога не е била без мнение, самочувствие и позиция. Не на последно място словенците демонстрират най-добрите икономически и социални показатели в цялата държава. Мнозина анализатори и политици ги определят като виновници за началото на разпада на Югославия. През 80-те години на ХХ век в републиката се надига недоволство от политиката на преразпределение от по-богатите към по-бедните райони на страната. Икономическата и лидерска криза в Югославия след смъртта на Тито,  зараждащият се национализъм и промените обхванали Източна Европа в края на това десетилетие оформят пътя към самостоятелност. На XIV извънреден конгрес на Съюза на комунистите на Югославия (20-22.01.1990), словенската делегация иска промяна в устройството на държавата по посока на нейното конфедериране.  Предложението е отхвърлено, но до същински дебат така и не се стига, защото словенската делегация напуска форума преди края му. В проведен в края на 1990 година референдум 88 % от словенците се обявяват за независимост. През лятото на следващата година страната става и де юре независима (25 юни 1991). Последвалата десетдневна война между Югославската народна армия и новосформираните словенски военни части под ръководството на Янез Янша не успява да покаже толкова военните умения на словенците, колкото умелото им използване на ПР стратегии и пропагандни техники.  Линия, която продължава в тяхната политика и в следващите десетилетия. Словения се измъква от Югославия и предстоящите войни с минимални поражения. Подобно на поведението й във федерацията, малката страна действа последователно и прагматично в преследването на своите цели и защита на собствените си интереси.

В края на същата година е приета конституцията на новата държава, която определя архитектурата на властта в нея (23.12.1991). Основните политически институции са президент с представителни функции, 90 местен парламент и правителство избирано от парламента. Водещ орган в сектор „Сигурност“ е Съветът за национална сигурност, който е създаден със закон през 1996 година. Начело на него стои премиерът на страната, а в заседанията участват министрите на външните работи, вътрешните работи и отбраната, както и директорът на цивилната Словенската разузнавателна агенция (SOVA). На заседанията се канят и други министри и експерти в зависимост от разглеждания проблем. Съветът взима решения в сферата на националната сигурност, разглежда заплахи срещу страната, обсъжда събрана аналитична и разузнавателна информация. Военно разузнавателна агенция има в рамките на Министерство на отбраната (OVS). Към Министерството на външните работи e създаден отдел за стратегически изследвания и анализи, който също изготвя експертни мнения и доклади в областта на сигурността. Освен изброените, водеща роля при мигрантската криза от 2015 година разбира се има и Министерството на вътрешните работи и всички негови полицейски подразделения. 

Словенските особености

В своята история словенците попадат в държави от региона на Централна и Югоизточна Европа. Тази двойственост относно геополитическото им място съществува и до днес, въпреки че първата хипотеза, за принадлежността им към централна част на континента, има  доминираща популярност в словенското общество. По показателите територия (20 273 кв.км) и население (малко над 2 млн. души) Словения може да се определи като малка страна. След обявяването на независимостта на страната тя се оказва заобиколена от по-големи като територия и население съседни държави – Хърватия, Унгария, Австрия и Италия. Интерес за настоящия анализ представлява основно източната и североизточна част на страната, която е дял от Панонската равнина. Тя е леснодостъпна, теренът е слабо пресечен, предимно равнинен, със сравнително лесно преодолими реки. Тези географски особености улесняват придвижването на големи групи хора и затрудняват контролирането им, което се наблюдава при мигрантската криза.

Културата и манталитетът на словенците са една от причините за бързия преход от централизирана към пазарна икономика, високите икономически резултати и добрите социални показатели. Словенското общество е едно от най-подредените в Европа от гледна точка на организация на живота, социален и устройствен ред, субординация, екология. Словенската склонност към реда и чистотата са пословични. Тя е директно противопоставена от мигрантските потоци, които поради своя характер оставят след себе си безредие, отпадъци, мръсотия (опустошени ниви, изпочупени влакове и хотели, купчини разпиляна смет). Този често срещан медиен сюжет от кризата влиза в директна конфронтация със словенския културен модел на социална организация. Тук може да се отбележи, че като част от Хабсбургската империя и част от една алпийска традиция, словенците имат много близки модели на поведение, разбирания и реторика с австрийци, унгарци, швейцарци. Може да се говори за културна общност със сходни характеристики по отношение на реакциите спрямо миграционната криза и съпътстващите или предхождащи я проблеми (нелегален трафик, интеграция на малцинства, ислям). Словения влиза в една консервативна политическа парадигма, която се отличава със силен регионализъм, пазене на традициите, силен патриотизъм, обособени и живи местни общности. Вероятно поради вековните опити за асимилация от съседите, и сравнително кратката им история на самостоятелен държавен субект, словенците са много последователни и категорични по отношение на отстояване на своята идентичност и опазването на своята култура и език. В този смисъл всяка мащабна промяна на обществото, която неименуемо идва с големи групи мигранти от други култури, религии и езици, се приема за рискова и застрашаваща.

Не на последно място Словения мисли за себе си малка държава, което я прави много реактивна по отношение на всякакви външни заплахи. Словенският национализъм има своя история и особености. Още преди и по време на разпада на Югославия, включително и при борбата им за независимост, словенците го проявят по специфичен начин. Според проф. Деян Йович той има ключова роля за дезинтеграцията на държавата, въпреки че е подценяван и игнориран. Словенците вплитат националния си въпрос във всеки елемент на своята политика – гражданско общество, демократичен процес, либерални идеи. Американски посланик Уорън Цимерман (1988-1992) определя словенския национализъм като „Гарбо“ - основното, което искат е „да бъдат оставени на мира“.  Моделът продължава и по време на мигрантската криза през 2015-2016 година като вече доминира в повечето страни от източната и централна част на Европа (Вишеградската група, Хърватия, Австрия). Този национализъм с изолационистки характеристики е една от най-ярките разделителни линии в Европейския съюз по време на целия изследван период.

Словенският опит с нелегалната миграция

Проблемът с трафика на хора и нелегалната имиграция не нов за словенското общество. Още докато е в състава на Югославия Словения е транзитна страна за мигрантския трафик от югоизточна Европа към Италия и Австрия.  Италианско-словенската граница в равнинния район около Гориция и Триест е подложена на постоянен натиск за нелегално преминаване и прехвърляне на стоки, защото се смята за граница със занижен контрол. През 90-те години на ХХ век и началото на ХХI този район се използва за прехвърляне на хора в Италия основно от страните от Югоизточна Европа - Румъния, Босна, Македония, Молдова и България, но и от Азия – Иран, Турция Пакистан, Бангладеш, Филипините, Китай. Старите югославски канали се поддържат основно от словенци, албанци и китайци.

Словенското правителство излиза с позиция, че нелегалната миграция в страната излиза от контрол и подкопава националната сигурност на държавата. Според изявлението, по „Балканския маршрут“, който минава през Словения, преминават стотица мигранти дневно, като за 1999 година те са повече от 35 000 души, което е 91 % увеличение спрямо предходната. Мигрантите са дефинирани като основна заплаха за сигурността, собствеността, здравето и околната среда в страната. Данните показват, че нелегалната миграция води до увеличение на директната престъпност (обири, кражби на коли, грабежи, сексуални посегателства, нападения срещу полицаи) и вторична престъпност (организиране престъпност свързана с трафик за заробване на хора, проституция, човешки органи). От 1995 до 1999 година броят на нелегалните мигранти нараства с 543 %.  Като страна кандидат-член на ЕС страната започва да става не само транзитна, но и крайна цел за нелегална миграция, което според властите ще има негативен ефект върху заетостта, социалната сигурност и трудности свързани с интеграцията на чужденците в културната среда на Словения. Правителството умело използва ситуацията и поставя въпроса за приемането на страната в Шенгенското пространство на европейско ниво. Целта е да се изтегли външната линия на зоната по границата с Хърватия, което би гарантирало намаляване на натиска върху Италия.  Така Любляна си гарантира подкрепата на италианската държава, която има голяма тежест на ниво Европейски съюз.

 Темата за нелегалния трафик от Словения е сред водещите политически въпроси в Италия и се поставя от Рим на ниво Европейски парламент. В края на 2000 година е договорено, а през 2001 година е подписано полицейско споразумение между италианското и словенско правителство за общи гранични патрули с команден център в град Гориция, които да покриват 260 километровата обща граница. Широка публичност придобива скандал с двама депутати от италианска партия “Национален алианс“, които, за да докажат, че границата не се охранява се опитват да влязат в Италия от словенска територия, но са задържани от смесените патрули.

Политическа динамика

Още от времето, когато е в състава на Югославия словенския политически елит мисли в перспектива. Една от причините е, че институциите, политическият и интелектуалният им елит почти винаги разработва стратегии, чертаят се планове, дефинират се цели, изработват се политики, които после се прилагат в практиката.

В самото начало на своята независимост Словения успява консенсусно да дефинира основните си политически цели, а именно присъединяване към Европейския съюз и НАТО. Преходът в страната се извършва бързо. За по-малко от две години новосъздадената държава е приета в ООН, Международния валутен фонд, Световната банка, Съвета на Европа и други международни организации. От 2004 е пълноправен член на ЕС и НАТО, а от 2007 година на Еврозоната и Шенгенското споразумение.  През първата половина на 2008 година тя председателства Съвета на Европейския съюз. Страната „уплътнява“ напълно членството си в Европейския съюз като в максимална степен използва възможностите му. Това илюстрира една особеност на словенската политика – нейната успешна и целенасочено развивана международна страна. Словения е изключително действена във външнополитически план, участва в множество регионални инициативи и организации. И тук трябва да се подчертае, че въпреки „размера“ си тя не е просто член, а активен участник със собствени предложения, идеи, политики в организациите, с които работи. Както и по времето на Югославия, словенците имат мнение, самочувствие и позиция. Една от причините за това следва да се търси във факта, че политическият елит на страната говори по минимум два чужди езика.  От друга страна политическата им традиция в една сложна откъм баланси мултикултурна държава като Югославия им дава допълнителни преимущества в сходния като модел на функциониране Европейски съюз. На трето място геополитическото им място и историята им са предпоставка за политически периметър на действие, експертиза и контакти из цяла Централна Европа и дълбоко на юг до границите на Гърция. Всичко изброено има голямо значение по време на мигрантската криза и намирането на начини за нейното решение от словенските политици.

Като независима държава Словения винаги е била управляване от коалиционни правителства. Това предполага изграждане на коалиционна култура и търсене на допирни точки между различни политически визии с цел намиране на общи цели и решения. И това се оказва положителен фактор при събитията от края на 2015 година.
На проведените през 2014 година парламентарни избори победител става новосформираната политическа формация „Партия на Миро Церар“ (Stranka Mira Cerarja) с 36 мандата. Приета е за член  на Алианса либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и през март 2015 година е преименувана на „Партия на модерния център“(Stranka modernega centra). Втора се класира „Словенската демократическа партия“ (Slovenska demokratska stranka) начело с Янез Янша, която взима 21 депутатски места. Въпреки че е член на Европейската народна партия, профилът й е национално-консервативен с ясно изразена подкрепа от страна на Католическата църква в страната. Трета остава „Демократичната партия на пенсионерите в Словения“ (Demokratična stranka upokojencev Slovenije, DeSuS) с 10 мандата. От 2004 година насам формацията неизменно участва в управлението, независимо от идеологическия профил на водещата партия. И тя е член на АЛДЕ. Неин лидер е Карл Ерявец. Четвърто място остава за „Социалдемократическата партия“ с 6 мандата (Socialni demokrati). Със същия брой места остава и новоучредената „Обединена левица“ (Združena levica), сбор от социалистически, екологични, антикапиталистически организации. От „Нова Словения- Християндемократи“ взимат 5 места (членове на ЕНП), „Съюз на социално-либералните демократи“ на бившия премиер Аленка Братушек с 4 места и по едно за унгарското и италианско малцинство.  След преговори е сформирано коалиционно правителство от партията на Миро Церар, пенсионерите и социалдемократите с мнозинство от 52 мандата. За министър-председател е избран Миро Церар.

Централни фигури по отношение на мигрантската криза са премиерът Церар, външният министър Карл Ерявец , министърът на вътрешните работи Весна Гьоркьош Жнидар, заместникът й Боштян Шефиц, лидерът на опозицията Янез Янша и президентът Борут Пахор.

Личността на Церар (1963) е водеща в събитията от изследвания период.  През 1990 година оглавява екипа от юристи, който изработва конституцията на страната. Развива се като виден конституционалист и университетски преподавател с дисертация на тема: „(И)рационалността на модерното право“. През 90-те години на ХХ век работи като съветник в парламента Той винаги е стоял близо до политическото. Влизането му в оперативната политика през 2014 година може да се определи като „летящ старт“. За броени месеци основава партия, печели изборите и става премиер на страната. По време на кампанията се позиционира в политическия център.

Карл Виктор Ерявец (1960) е роден в Белгия в семейство на словенски имигранти. Родителите му се завръщат в страната през 1972 година, а по-късно Ерявец завършва право в Любляна. Човек с богат административен опит, който от началото на промените заема различни управленски постове. Председател на партията на пенсионерите от 2005 година. Министър е на отбраната (2004-2008), на околната среда и пространственото планиране (2008-2010), на външните работи (2012 - ). В качеството си на лидер на съсловна партия е доказал, че може да работи във всякакви политически конфигурации.

Министър на вътрешните работи в кабинета е Весна Гьоркьош Жнидар (1977). Член е на партията на премиера. Завършила е право в Марибор и Лондон. Името й нашумява около ареста на косовския политик Рамуш Харидинай през 2015 година на летището в словенската столица. По време на кризата особено активна и оперативна роля играе държавният секретар на МВР (еквивалент на заместник министър) Боштян Шефиц (1962). От 1988 година работи в системата на вътрешните работи, завършил е национална сигурност в Любляна (1994), дългогодишен служител на Словенската разузнавателна агенция.  На базата на възрастово сравнение, професионален опит, експертиза и публично присъствие (Шефиц обяснява, успокоява, направлява чрез серия публични изяви) може да се направи изводът, че той е едно от ключовите имена за анализа на ситуацията и последващите политики на правителството за справяне с мигрантските потоци.

Лидерът на основната опозиционна сила Янез Янша (1958) е един от политическите ветерани в словенската политика. Едва 31 годишен става министър на отбраната (1990-1994), ръководи военните действия по време на десетдневната война и създава армията на страната. На два пъти е осъждан и лежи в затвора (1988 и 2014) и на два пъти е премиер на страната (2004-2008; 2012-2013). Той е корективът и основен критик на правителството по време на кризата, включително заради национално-консервативните му позиции и познаване в дълбочина на проблемите на сектор „Национална сигурност“.  Натискът, оказан от него и неговата партия, е част от решенията на страната за справяне със ситуацията.

Президентската институцията в Словения има представителни функции, но запазва силно символно влияние и е важна от гледна точка имиджа на страната в международен план. Президентът Борут Пахор (1963) е избран през 2012 година с петгодишен мандат. Политическата му кариера започва още в структурите на младежката организация на югославските комунисти. Завършва политология в Университета на Любляна. След демократичните промени е лидер на Социалдемократическата партия. Пахор познава в детайлно политическата система на страната, защото е единственият политик, който е заемал трите най-важни поста в държавата – президент (2012 - ), министър-председател (2008-2012), председател на парламента (2000-2004). За европейската му експертиза помага и мандатът му като евродепутат (2004-2008). По време на кризата той е ангажиран активно с участие на различни международни форуми и двустранни срещи, на които обявява словенската позиция за бързо намиране на общоевропейско решение на проблема.

Генерационният анализ показва, че повечето лидери на политически партии и ключови лица по време на кризата са на близка възраст. Поколението им е минало през разпада на Югославия, войната (макар и краткотрайна), борбата за независимост и изграждането на независимата словенска държава. Всички основни политически фигури участват активно в тези процеси. Кариерите на някои от тях започват още от втората половина на 80-те години на ХХ век. От гледна точка на генерационната политология може да се направи изводът, че имаме устойчивост на словенския политически елит, който се отличава с професионализация и приемственост. Всичко изброено води до натрупвания на цялостен политически опит, който помага на държавата в кризисни ситуации като разглежданата в настоящата статия. Словения посреща мигрантската криза с подготвен политически елит, стабилна политическа система и добра международна репутация.

II. Словения и мигрантската криза

В навечерието на кризата

Темата за нелегалната миграция започва да присъства в дневния ред на Европейските съвети от втората половина на 2013 година. Отвореният след падането на режима в Либия средиземноморски маршрут ангажира косвено Словения, тъй като тя е член на ЕС, граничи с най-засегната страна – Италия и е Средиземноморска държава чрез излаза си на Адриатическо море. Откриването на втория маршрут през лятото на 2015 година през Балканите приближава мигрантския въпрос до дневния ред на страната. Де факто Словения попада в средата на два миграционни процеса, които протичат около нея по западна и източна вертикала в посока север. Нито един от тях не я засяга пряко. Една по една обаче засегнати се оказват всичките й съседи – Италия, Унгария, Австрия, Хърватия. Докато Средиземноморският маршрут има известна отдалеченост, Балканският бързо приближава границите на страната. От края на юни потокът от хора през Балканите започва да нараства драматично. Причините са огромният брой тръгващи от Турция, невъзможността на държавите по трасето да се справят с проблема и не на последно място политиката на „отворени врати“ на германското правителство начело с канцлера Ангела Меркел. 

В югоизточния словенски град Постойна има изграден център за настаняване на мигранти с капацитет от 2000 души и допълнително приемане на 3000 в палатки. Законодателството за трафик на хора е сравнително рестриктивно с глоби от 2000 до 4500 евро и до 5 години затвор. През юли-август малки групи започват да идват и до словенската граница, но страната не е под натиск. Приет от кабинета през юли тристепенен план за действие включва сценарий при наплив на мигранти, изграждане на места за настаняване, логистика и полицейски мерки за реакция. Унгария обявява, че при липса на европейско решение ще затвори границата си със Сърбия. Същевременно напрежението между Германия и Вишеградската група по въпроса за справяне с кризата нараства. Словенците са наясно, че евентуалното затваряне на унгарската граница би пренасочило потока от хора, които вече са по цялото протежение на маршрута,  към Хърватия, а оттам и Словения. След заседание на правителството (28.08) е обявено, че страната е готова с плана за действие при по-голям наплив от хора.   Властите следят и анализират ситуацията с мигрантските тенденции, срещат се с представителите на хуманитарните организации и са готови да участват в квотното преразпределение на мигранти, което се опитва да наложи Европейската комисия.  Премиерът Церар се обява срещу „строежа на стени“ в Европа.

Важно е да се отбележи, че от самото начало управляващите включват в стратегията си работа с правозащитни и хуманитарни организации като ги правят информирани участници в своята политика. На заседанието на кабинета е учредена координационна група начело в министъра на външните работи Ерявец, включваща министрите на вътрешните работи, труда, отбраната, образованието и здравеопазването,  която да работи за посрещане и решаване на кризата. Да се включат в работа й са поканени 25 неправителствени организации (Институтът за мир, Червеният кръст, Амнести интернешънал и други). Така се прави опит за максимално затваряне на един фронт, който има потенциал за оказване на международен натиск и делегитимация на дадени мерки и усилия. Нещо по което словенската политика в този момент се разминава чувствително с тази на Вишеградската група.

Началото на кризата

Повратната точка за включването на Словения в мигрантската криза е решението на унгарското правителство за затварянето на унгарско-сръбската граница след като е завършило строежа на ограда по нея (16.09.2015). За няколко дни потокът се пренасочва към Хърватия като първоначално властите го пропускат към хърватско-унгарската граница, която две седмици по-късно също е затворена посредством строеж на ограда. Първите по-големи групи вече започват да достигат словенската територия. Страната става част от общоевропейската мигрантска криза и новооткриващия се  Западнобалкански маршрут на мигрантите. Вече има натиск, но неговите нива все още не са кризисни и процесът се управлява от властите. Според данните на словенското Министерство на вътрешните работи до 19.09 2015 година в страната са влезли 1500 мигранти. От самото начало Словения не е крайна дестинация, а транзитна точка по пътя на мигрантите от Турция към Западна Европа (основно Германия и Швеция).  Правят се опити да решаване на проблема заедно с хърватските власти (17.09), когато се срещат вътрешните министри на двете страни. Реално няма последствия от разговорите. Правителството взима решение за възстановяване на контрола по границата с Унгария след като са заловени групи транспортирани оттам към Словения, но които са върнати по силата на договор за реадмисия между Любляна и Будапеща. За първи път от присъединяването си към Шенгенското споразумение Словения предприема подобни мерки. За стъпката е уведомена Европейската комисия.

Следва да се отбележи, че словенското правителство тръгва към кризата със заявен общоевропейски подход с акцент върху приема и толерантното отношение към мигрантите. Тази позиция търпи ревизия след като големите групи влизат в страната. Няколко са причините за тази промяна. На първо място през септември става ясно, че всяка страна по трасето ще се опитва да прехвърли проблема на следващата, докато се стигне до основната крайна дестинация – Германия. На второ, изработването на обща позиция на ЕС се бави дотолкова, че застрашава сигурността на малката държава. Допълнителни причини са тромавата брюкселска администрация, натискът от страна на опозицията, общественото мнение в страната и поведението на мигрантите на словенска територия.

Натискът се концентрира върху два пропускателни пункта на границата с Хърватия близо до столицата Загреб – селата Обрежйе и Ригонце в община Брежице. Там са изградени пунктове за регистрация, но мигрантите стават все повече и бързат да се придвижват на север, основно в две посоки – Любляна и Марибор, откъдето да продължат към австрийската граница.  Броят на пристигащите започва лавинообразно да расте като на 22.09 вече са 3598 човека. Полицията все още успява да ги регистрира. Мнозинството са млади мъже от Сирия, Афганистан и Ирак, около 1/3 са с неясен произход, а повечето искат да стигнат до Германия. Словения се сблъска с проблем, който имат останалите страни по трасето – комуникацията и идентификацията на пристигащите. Страната няма достатъчно преводачи и няма средства да докаже точна възраст, идентичност или държава на произход. Много от пристигащите или нямат или представят фалшиви документи за самоличност. Още в Македония 60 % от мигрантите са докладвани като „неизвестна националност“. Отделно не достигат полицейски служители, които да работят с денонощния наплив от хора. Властите постепенно започват да губят контрол над ситуацията. Кризата вече изцяло доминира дневния ред на словенското общество и заема цялото внимание на институциите. Словенското правителство прави усилия да обърне международно внимание към себе си и мигрантския проблем.

В този момент Унгария решава без уведомление да издигне ограда и по границата си със Словения. Започналите действия от страна на унгарските власти предизвикват негативната и много остра реакция на Любляна. Седмица след началото на операцията строителството е спряно. Последвалата среща между вътрешните министри на двете страни показва приближаването на позициите им за сътрудничество в мениджмънта на мигрантската криза. От този момент сътрудничеството между унгарските и словенски власти в контекста на случващото се може да се определи като близко. Тук започва и постепенната смяна на словенската политика за справяне с мигрантския проблем.

Ескалацията на кризата

Октомври е пикът на кризата, като в края на месеца в Словения влизат около 25 000 души дневно. Правителството се оказва неподготвено за толкова голям наплив. Очакванията за общо европейско решение не се оправдават. Оказва се, че всяка страна сама се справя със ситуацията. Мигрантите пристигат от съседна Хърватия с влакове, автобуси и пеша. Натискът върху кабинетът на Церар се усилва по три линии – опозиция, обществено мнение, правозащитни организации. Лидерът на най-голямата опозиционна сила – СДС, Янез Янша започва да настоява за намиране на бързо решение и издигане на ограда на хърватската граница по примера на Унгария. И общественото мнение все повече се настройва негативно спрямо пристигащите. За чисто и подредено общество, в което мръсотията и безредието са дразнители, поведението на мигрантите е шоково. Медиите се изпълват с кадри на мръсотия, купчини боклуци, потрошени центрове за настаняване и влакове, безредие, безразборно палене на огньове с пластмаса, гуми и парцали, стъпкани ниви. Отношението към реда е важно за нагласите на словенците и техния светоглед. Те преживяват културен шок. Словения влиза в световния информационен обмен. Кадрите показват марша на повече от 70 000 души през югоизточната част на страната. Този ден може да се определи като кулминацията на мигрантската криза за малката държава.

Различни организации започват да протестират с искания за хуманно отношение към мигрантите и приемането им (Амнести интернешънал, крайно леви и анархистични сдружения като „Анти-расистки фронт без граници“). Действията им обаче не срещат обществена или политическа подкрепа. Постепенно започналите в началото на кризата с диалог и координация отношения между управляващите и неправителствените организации започват да се променят. От близко сътрудничество към охладняване и дори разминаване по различни политиките спрямо мигрантите. Техни доклади и изследвания обвиняват словенските власти и медии, че поставят акцент само върху заплахите свързани с мигрантите, а не върху хуманитарния аспект на случващото се.

Мигрантският проблем в Словения се приравнява към въпроса за националната сигурност. Политическият език се милитаризира (атакуват ни, борба, отбрана, заплаха, защита на територия, суверенитет). Медиите сменят дискурса от „бежанци“ към мигранти за обозначаване на пристигащите. Промените в реториката са последвани и от промени в политиките. Словенското правителство сменя стратегията си. Либералният и социалдемократически кабинет започва да води национал-консервативна политика, която е близка до тази на Вишеградската група.  На 18 октомври властите слагат лимит на пристигащите от Хърватия на 2500 души дневно. Искането на Загреб е да се приемат до 5000 души. Стига се до струпване на много хора на границата. Държавният секретар Шефиц обявява, че Словения не може да приеме повече мигранти  поради наложен лимит за влизане в Австрия от 1500 души. В защита на решението се обявява и президентът Борут Пахор, който заявява, че страната му ще пропусне единствено толкова пътуващи, колкото могат да бъдат приети от Австрия. Лимитът е премахнат три дни по-късно поради външния натиск върху страната. Въпреки това отношенията между Любляна и Загреб се влошават все повече. Обвиненията на словенското правителство са, че хърватските власти не са кооперативни и нарочно насочват без информация хора на различни места към границата. В един от случаите 1500 човека са изпратени с влак, а 500 с автобуси без да бъдат предупредени словенските гранични власти. Стига се до временно затваряне на гранични пунктове (Ригонце). Железопътният трафик между Хърватия и Словения е спрян на  16 октомври поради невъзможността на словенските власти да обработват и контролират пристигащите. Възстановен е на 30 октомври след като словенското министерство на вътрешните работи организира система за регистрирането на мигрантите във влаковете.

В парламента са приети законодателни промени, които дават ограничени полицейски правомощия на армията (спиране, направляване и задържане на хора) с цел включване й в решаването на мигрантската криза. Парламентарният дебат продължава цял нощ (20 срещу 21 октомври). Аргументите за взимането на решението са нарастването на потока и физическото изтощение на полицаите, които работят повече от месец без почивка в изключително тежки и опасни за здравето условия. Гласуването обединява управляващи и опозиция като предложенията на кабинета събират 66 гласа подкрепа. Само 5 са против, които идват от депутатите на Обединена левица. Реално с решението се узаконява вече започнал процес, защото армията оказва логистична помощ на полицейските сили от самото начало. Опозицията осигурява „алиби“ на правителството за вземането на това решение, въпреки че според нейните представители мерките са недостатъчни. В проблем за влизането в сила на решението се превръща инициативата „Срещу милитаризацията на Словения“  на люблянското радио „Студент“, което иска свикване на референдум по въпроса. Опитите на левите и пацифистки групи за събиране на 30 000 подписа обаче не успяват. От управляващи и опозиция определят действанията им като „непатриотични“ и „безотговорни“.

Същевременно совалките на премиера и външният министър не спират както в региона, така и в Брюксел. Церар поставя темата дори пред генералният секретар на ООН – Бан Ки Мун. Търси се помощ по всички възможни регионални канали – най-вече европейските институции, съседни страни, включително и на ниво НАТО.  Навсякъде се изтъква, че Словения е малка страна и не може да понесе подобна тежест върху себе си. Особено важно е, че управляващите разгърнато лансират тезата, че реално пазят Европа и самото Шенгенското пространство чрез защитата на външните му граници. Премиерът вкарва темата в по-широк, включително исторически контекст, с което предупреждава Запада за възможните последствия. През последните два месеца министър-председателят постепенно е променил реториката си и вече е много по-директен и по-малко политически коректен. Той става известен с дръзките си предупреждения, смели критики и цветен изказ. От балансиран центристки лидер с либерални нагласи Церар се  превръща в лидер с ярки позиции, който не се притеснява да ги изрича на Европейски съвети или пред световни медии. Това не е малко постижение за премиер на държава с размерите на Словения.  Той завява, че ако не се намери общо решение на проблема, включително споразумение с Турция, ЕС може да се разпадне. Акцент в изявленията му е искането за затягане на граничния контрол в Гърция. На заседание на Европейския съвет  премиерът  настоява за борба с причините за потока в страните на произход и транзит извън Евросъюза. ЕС осигурява на словенската държава помощ по механизма за Европейска защита и хуманитарни операции. Взето е решение да се изпратят 400 полицаи от страни от Съюза за усилване капацитета на словенско-хърватската граница. Паралелно с всичко изброено, в Словения нарастват страховете, че Австрия и Германия може да затворят своите граници и страната да се превърне в мигрантски хъб. Подобни опасения има по всички страни от маршрута, тъй като се очаква да се получи ефектът на доминото и някоя от държавите да се окаже обградена и блокирана от стотици хиляди мигранти.

Оградата по границата

През целия октомври словенското правителство пробва различни варианти, за да измъкне страната от ситуацията. В края на месеца е свикано заседание на Съвета за национална сигурност. На него за първи път, поне офицално, се обсъжда изграждането на ограда по границата с Хърватия. В изявление след срещата Церар отново потвърждава своята позиция, че е срещу „издигането на стени в Европа“, но ако няма скорошно решение страната му ще е принудена да прибегне към тази мярка и да последва унгарския пример. Основен аргумент е, че страната няма „зимен капацитет“ за справяне със ситуацията. На срещата е обсъден и вариант за свикване на резервистите в подкрепа на редовната армия и полицията. Събитията се ускоряват от решението на австрийските власти да издигнат временни заграждения (т.нар. регулаторни огради) на части от австрийско-словенската граница.

В началото на ноември се провежда среща между Миро Церар и унгарският му колега Виктор Орбан. Официалният повод са честванията на 40 годишнината на организацията на унгарското малцинство в Словения. Основната тема на разговорите е мигрантската криза. Няколко дни по-късно излиза информация, че словенското правителство е закупило от Унгария 120 километра бодлива тел за строеж на ограда. Много е вероятно това е било договорено от двамата премиери. Става ясно, че преговорите със собственици на земи по границата за издигане на съоръжението вече текат. Церар обявява публично, че Словения започва строеж на ограда в отговор на мигрантската криза. Важно е да се отбележи, че го нарича „техническо препятствие“ и избягва думата „ограда“. Той повтаря аргументите си за размера на страната, опасността да се превърне в мигрантски хъб, задаващата се зима, защитата на шенгенското пространство, фалшивите документи на бежанците и липсата на общоевропейско решение. Словенското правителство настоява, че граничното съоръжение е временна мярка, докато се реши трайно проблема.  В този момент вътрешният министър  Весна Гьоркьош Жнидар прави едно ключово изказване, в което се съдържа още един аргумент, премълчаван от повечето европейски правителства заради политическа коректност: „Словения няма капацитет да действа като „гореща точка“ за бежанците и няма демографски нужди, за да води политика на отворени врати…“. Освен от почти всички политически сили, решението е подкрепено дори и от омбудсмана на страната.

За изграждането са уведомени европейските партньори, като Церар се обажда лично на хърватския премиер Зоран Миланович, за да го информира за стъпката. Външният министър за броени  часове посещава Рим и Виена, където обсъжда ситуацията. За словенската ограда се изказва германският канцлер Ангела Меркел. Според нея, ако проблемът може да бъде решен на външната граница между Гърция и Турция, няма нужда от подобни мерки. Негативни реакции има от правозащитни организации. Словенското правителство става обект на критики най-вече затова, че реагира много остро на решението на Будапеща за строеж на ограда по общата граница, а само месец по-късно прави същото на хърватската и то със закупуването на мрежа от бодлива тел от Унгария. Строежът започва на 11 ноември 2015 година, когато военни камиони започват разтоварването на мрежа близо до село Велики Обрез.

След среща на вътрешните министри на Словения, Хърватия, Сърбия и Македония (18 ноември) е обявено решението им да допускат на своя територия само мигранти от Сирия, Афганистан и Ирак. То влиза в сила незабавно. Показателно е, че именно най-малката страна Словения обявява публично за новия пропускателен режим и като верижна реакция е последвана от останалите. Решението предизвиква недоволството на правозащитните организации и гръцките власти, но източници от словенското правителство твърдят, че то е било съгласувано с Берлин и Виена. Няма официално потвърждение дали такива сигнали са получени или дадени, но няма и изразен критицизъм от страна на германските и австрийски власти, което е косвено доказателство, че са одобрили мярката. Факт е, че словенското правителство играе един вид медиатор и координатор между повечето страни от ЕС и бивша Югославия по трасето.  Усилията на Любляна чрез селекцията на мигрантите и граничните заграждения да се постави потока в регулиран режим се реализират. Независимо дали са използвани, или те използват останалите, за осъществяване на собствените си цели, словенските управляващи се оказват ключовият фактор в този момент от кризата.  Трябва да се отбележи конкретно добрата координация и сътрудничество между словенските и македонски власти. Словения изпраща свои полицаи на гръцко-македонската граница и получава изпреварваща информация за процесите в началото на маршрута. Веднага след решението за селекцията македонското правителство започва строителството на своя гранична ограда. 

Проведено в края на ноември социологическо изследване показва, че 79 % от словенските граждани подкрепят изграждането на съоръжението. Същият брой приемат мигрантите като заплаха, докато само 21 % от анкетираните са на обратното мнение. Изследването отчита, че най-високите нива на одобрение са сред поддръжниците на двете основни политически партии (начело с Церар и Янша). Данните показват много високо ниво на обществен консенсус по въпроса. Сходни нива и нагласи се наблюдават в България и Унгария.

Временният характер на монтираните преградни съоръжения обаче преминава в постоянен. По-малко от година след издигането на оградата от бодлива тел, на определени участъци тя започва да се подменя с метални панели. Аргументите са, че може да се очаква нов прилив на мигранти и там, където районите са туристически не трябва да има неприятни гледки. Самият факт, че се монтират твърди елементи показва устойчивостта на намеренията на словенското правителство оградата да се запази и укрепи.

Словенско-хърватските отношения

От началото на 90-те години двустранните отношения между Словения и Хърватия се отличават със серия отворени въпроси и напрежение. Такова има още от войните за разпада на Югославия, възникнали различни гранични спорове, на първо място териториалните води в Пиренския залив, около използването на електричеството от ядрената централа „Кръшко“, вложенията в Люблянската банка, за използването на наименованието Теран за червено вино, непризнаването на хърватско малцинство в Словения. Между двете страни постоянно се водят дела в международни съдилища и арбитражи по спорни въпроси. Стигна се до налагане на вето от страна на Любляна при приемането на Хърватия в Европейския съюз през 2013 година. Мигрантската криза наслагва нови проблемни точки в отношенията им, най-вече около изграждането на словенското гранично съоръжение на участъци от общата граница. Хърватските власти приемат оградата като отделяне на страната от Европейския съюз, още повече, че такава вече има по унгарско-хърватската граница. И най-вече като заплаха целия поток от хора да се струпа в Хърватия, което би дестабилизирало държавата. Граничните проблеми между двете страни в някои от участъците на строителството също нагнетяват напрежение. Сама по себе си оградата става обект на нов граничен спор.

В серия от протестни ноти хърватското Министерство на външните работи иска поставените колове да се преместят от нейната територия, където демаркацията е обект на арбитраж – реките Сутла и Бреганчице. В една от нотите връчени на словенското посолство в Загреб се настоява, че бодливата тел застрашава живота на хората, изградена е  на хърватска територия, нарушава „Споразумението за пограничното движение и сътрудничество“ и трябва незабавно да бъде премахната.  Загреб използва и екологични аргументи срещу строежа – нарушаване на миграцията на диви животни (особено елени). За хърватските власти това изграждането противоречи на европейското законодателство за опазване на естествените хабитати и околната среда. Ново недоволство в двустранните отношения предизвиква обявеното от Миро Церар намерение да се започне изграждане на преградни съоръжения и в областта Истрия, за да се спре евентуално насочван от Хърватия поток към Италия. Хърватският премиер Миланович обявява в Брюксел, че това не е истина и Миро (обръща се към него на малко име) явно си търси оправдание за пред словенската общественост. Показателно за важността на въпроса за Загреб е, че във Външнополитическата стратегия на Хърватия за 2017 година се отбелязва, че оградата е поставена на места, които са част от хърватската територия. Протест с участници от двете държави настоява за премахване на оградата. Малобройните участници играят символично волейбол през мрежата и четат декларация до словенското правителство с искане за премахване на “спорното от морална и екологична гледна точка съоръжение“. Инициативата им не предизвиква обществени реакции.

По време на краткия мандат на премиера технократ Тихомир Орешкович (януари-октомври 2016) отношенията бележат леко подобрение (размяна на информация, подкрепа за „Инициативата Церар“). Хърватският министър-председател прави първото си външнополитическо посещение за среща със своя колега в Любляна. Въпреки това се запазва константното напрежение в двустранния диалог.  Хърватската общественост (чрез политици, публични лица, медийни публикации) продължава да изразява неодобрението си спрямо оградата. Темата за словенския национализъм присъства постоянно в хърватските медии. Той се определя като „трудно уловим, капилярен“,  но обхванал широки обществени слоеве.   Това се проявява особено ярко при мигрантската криза и възникналите гранични проблеми през изследвания период.

Овладяването на кризата

Данните на европейската гранична служба „Фронтекс“ за последното тримесечие на годината показват, че през Словения са засечени да преминават повече от 465 хиляди мигранти. За мащабите на държавата това е огромно число хора и безспорно предизвикателство. Закономерно, словенското правителство извежда като свой централен приоритет справянето с мигрантския проблем. По думите на премиера Церар мигрантската криза ще е водещата сила за международната политика на страната му през 2016 година. 

В началото на 2016 година словенските власти до голяма степен са овладели механизмите за контрол и регулация на потока. Полицията, подкрепена от армията и гранични патрули от страни от Шенгенското пространство (основно германци, австрийци, унгарци, словаци), посреща, храни, регистрира и транспортира пристигащите. Само през януари 2016 година словенците успяват да приемат и регистрират около 45 000 мигранта. От началото на кризата едва около 100 от тях са поискали убежище в Словения. Изграденият „коридор“ за преминаването на мигрантите между хърватската и австрийска граница функционира на пълни обороти. Транзитът се ускорява максимално, което е желанието и на самите мигранти. В това движение те са почти напълно изолирани от местното население. Там, където е необходимо е включена дори конна полиция. Срещу правителството има известни критики от ООН (Комитета по човешките права) за отношението към мигрантите, но те са по-скоро бланкетни – издигането на ограда, включването на армията, строгите правила за даване на убежище, крайни изказвания на политически фигури.  Още от края на януари словенските власти селектират влизането на своя територия само на такива, които възнамеряват да искат убежище в Австрия и Германия. Решението идва след сходно от страна на Австрия. Любляна информира страните по трасето за мярката. Ефектът на доминото се задейства и една по една те обявяват същите мерки. В края на следващия месец Словения и Хърватия лимитират и броя на влизащите - до 500 дневно.

Отношенията между Церар и Орбан в този момент могат да се определят като близки. Правят се съвместни срещи, обсъжда се строителство на огради (включително в Македония и България), говори се защита на Шенгенското пространство.  Интересно е, че малцинствата (съответно словенското в Унгария и унгарското в Словения) са „мост“ между двете страни, а не източник на напрежение и проблеми. Любляна и Будапеща използват това за демонстриране на толерантност, разбирателство, диалог именно в най-тежките месеци от кризата. Същевременно Любляна не подкрепя една от най-твърдите позиции на Унгария и на цялата Вишеградска група – срещу квотното разпределение на бежанци в рамките на Европейския съюз. Тя последователно подкрепя това решение на Европейския съвет и Европейската комисия и приема на своя територия бежанци от Италия и Гърция. Словения е и първата страна, която участва в прилагането на споразумението между ЕС и Турция за размяна на бежанци.

Инициативата на Церар

След като объркването и известната хаотичност от началото на кризата са преодолени правителството се фокусира върху намиране на трайно политическо решение на проблемите. То става известно като „Инициатива на премиера Церер за управление на наплива на мигранти“. За важността, която й отдават управляващите, говори и фактът, че на уебстраницата на правителството има обособен специален банер с раздел по темата на словенски и английски език.

Инициативата е изложена в писмо на словенския министър-председател до лидерите на ЕС и страните по Балканския път на мигрантите. Ключовото в него е предложението за спиране на наплива на мигранти на границата между Гърция и Македония. Според Церар така ще се постигнат две жизненоважни неща. Първо, запазване на Шенгенското пространство отворено за свободно движение. Второ, отпадане на нуждата за затягане на граничния контрол в чувствителен регион като Западните Балкани, което би могло да доведе до конфликти между западнобалканските и централноевропейски страни. Идеята на инициативата е, че при затваряне на македонско-гръцката граница, ще се изпрати послание до хората в началната точка (Турция), че нелегалната миграция е безсмислена. Пасаж е отделен и на нуждата от оказване на директна помощ на македонското правителство с полицейски сили, оборудване и други мерки за гранична охрана.  Контент анализ на документа показва драматима, който се съдържа в документа. Още в първото изречение се използват силни думи като „невъобразими“. В текста се акцентира върху оперативност, прагматичност, действия. Подчертано е, че Словения е най-малката държава по маршрута от Гърция до Германия.

Външният министър Ерявец обявява, че Германия е обещала пълна финансова подкрепа за предложените мерки. Положително е отношението на Холандското председателство на Съвета на ЕС. Публично одобрение има от страна на председателя на Европейската комисия – Жан Клод Юнкер, Австрия, цялата Вишеградска група. Новият хърватски премиер Тихомир Орешкович подкрепя инициативата. Същото правят и властите в Сърбия и Македония. Гърция излиза с негативна реакция срещу предложението, защото се чувства изолирана. Гръцкият министър на миграцията Йоанис Музалас заявява, че страната му не е консултирана за словенския план.

По инициативата на Церар е свикана нарочна среща от председателя на Европейския съвет Доналд Туск (17.02.2016). В нея взимат участие страните от ЕС като са поканени и представители на Белград и Скопие. Словенският премиер настоява, че към настоящия момент неговото предложение е единственото реалистично. Седмица по-късно във Виена се събират страните по трасето от Македония до Австрия. Решението, което взимат е за затваряне на границите им и спиране на потока на гръцко-македонската граница. Гърция дори не е поканена на срещата, което предизвиква дипломатически скандал, а гръцкият посланик е изтеглен от австрийската столица. Церар и министрите му неколкократно заявяват, че планът не цели да изолира Гърция. При напрежението между Виена и Атина той се опитва да играе балансираща роля. В края на април правителството му откликва на призива за помощ на гръцките власи и изпраща 13 камиона със стоки от първа необходимост за бежанските лагери в Гърция.  Любляна действа по всички правила на успешната дипломация. Специално за настоящата статия министър-председателят Миро Церар коментира: “Словения, както и други страни по Балканския мигрантски маршрут, се сблъскаха с огромен наплив от мигранти и бежанци. Независимо от ограничените ни възможности, успяхме да окажем помощ за всички, осигурихме сигурност за мигрантите както и за хората, които живеят в Словения. Повече от половин милион души преминаха през Словения за няколко месеца без нито един инцидент. Вярвам, че винаги трябва да помагаме на хората в опасност и нужда. Обаче, ситуацията беше неустойчива и започна да подкопава европейските фундаменти, най-вече свободното движение на хора, включително вътре в Шенгенското пространство. Трябваше да направим нещо и след като положихме много усилия успяхме да затворим Балканския маршрут“.

 Западнобалканският маршрут реално е затворен от Словения и Австрия с мълчаливото одобрение на Германия и категоричната подкрепа на Вишеградската група. Словенският премиер Миро Церар се явява обединител и медиатор между ЕС и страните от бивша Югославия. Не е с линията  „Меркел“, но не е и с „Орбан“.  Той действа като въжеиграч между три различни групи, за да прокара собствения си интерес и да приближи позициите им, което в крайна сметка се реализира.

Реално словенският премиер първи дава институционална гласност на вече консенсусно решение за затварянето на Западнобалканския маршрут. Той говори и прави това, което германското канцлерство не смее, защото би било отстъпление от първоначалната позиция на Меркел за „отворени граници и свободен прием“. Страните от Вишеградската група не искат да участват в квотното разпределение на мигрантите, позициите им вече са етикетирани като крайни, отношенията с Еврокомисията са напрегнати, поради което не могат да прокарат общоевропейска политика. Словения е единствената страна членка на Шенгенското пространство от бивша Югославия, има добра експертиза, исторически връзки и отношения със страните от Западните Балкани. Всичко това предопределя специалното им място в решаването на кризата, свързана със Западнобалканския маршрут на мигрантите.

След затварянето на маршрута

От пролетта на 2016 година нивото на заплаха за сигурността остава ниско, тъй като мигрантският натиск практически е сведен до минимум. Въпреки това темата не слиза от дневния ред на управляващите. През цялата година се работи по различни аспекти от нея – укрепване на оградата (187 километра по границата с Хърватия), даване на изявления по медиите, борба с нелегалния трафик (близо 1000 влезли нелегално за 2016). Финансовите изчисления на кабинета показват, че кризата струва на бюджета 50 милиона евро, 9.4 млн. от които са дошли от фондовете на ЕС.

Същевременно не спира и международната кампания за поддържане на вниманието към проблема. Премиерът Церар продължава да дава изявления с предупреждения за ескалация на напрежението, тежки последствия, дори нова война в Европа, ако се допусне отваряне на Балканския маршрут и нова мигрантска вълна. Показателно е, че Словения не участва на свиканата по инициатива на президента Барак Обама среща за бежанците (с 50 държави) след заседанието на ООН по темата. По думите на словенският държавен глава Борут Пахор, страната му не иска да приема някои от обсъжданите условия за прием на мигранти и е склонна да помага единствено за регулация на нелегалната миграция. На срещата на 11-те страни по трасето във Виена словенският министър-председател продължава настояванията си за спиране на мигрантите по външните граници и оказване на помощ на засегнатите държави (България, Македония, Италия). Тонът му отново е категоричен: „Повече няма да допуснем нелегална миграция“. Запазва се и линията му на говорене за разделяне на Шенгенски от нешенгенски страни, която поддържа от самото начало на кризата.  Официални лица нееднократно изтъкват, че опасността не е отминала, маршрутът не е напълно затворен и проблемът може отново да ескалира заради големия брой мигранти в Гърция и Сърбия (Церар, Шефиц, Бизяк). 

На заседанията на Националния съвет по сигурността въпросът за миграцията се публично се обвързва с този за тероризма. Създадена е междуинституционална работна група за контра-тероризъм. В началото на 2017 година започва обсъждане на законодателни промени за по-строги мерки за даване на бежански статут и спрямо тези, които влизат нелегално в страната. С цел централизация на дейностите, свързани с миграцията е създадена „Служба по миграция и интеграция“ подчинена на министъра на Вътрешните работи. В правомощията й влиза управлението на миграционните центрове и програмите за интеграция на мигрантите в Словения.

III. Заключение

Поведението на Словения както при разпада на Югославия, така и при мигрантската криза оборва твърдението, че почти нищо не зависи от малките държави в международната и регионална политика. Проактивната политика на Любляна се разгръща на европейско ниво. Реално тя започва да предлага и налага инициативи, които се споделят и от останалите засегнати страни. Най-малката страна по-трасето използва слабостта си като сила. Ту повтаря, че е най-малката, ту че брани Европа и Шенгенското пространство, ту предупреждава за конфликт на Балканите и разпад на ЕС, ту апелира към единство, ту е Централноевропейска, ту Южноевропейска страна. Всичко това се разполага на една прагматична плоскост за търсене и намиране на работещи решения.

 За специалната политика на Словения по време на кризата свидетелстват думите на премиера Церар за статията: „Знам, че Европа не бива да става крепост, обаче, трябва да имаме предвид нашият интеграционен капацитет, осигуряването на външните си граници и да подходим към миграцията по системен начин. Само ако направим това, ще защитим нашите общи ценности и достижения и същевременно ще предложим подходяща закрила на тези, които имат истинска нужда. В този смисъл, винаги съм бил твърд поддръжник на общия подход на ЕС, основан на съществуващите договори и регулации. Вярвам, че трябва да насочим нашите усилия към страните по произход и транзит, за да помогнем на хората да останат по домовете си и да живеят мирно и достойно. Не трябва да забравяме важността на солидарността сред държавите членки и реалната помощ за всички страни по мигрантските трасета, включително за тези, които не са членове на ЕС.“ В думите му много добре личи специфичният подход на търсене на пресечна точка между всички страни и намирането на баланс между различните им интереси (вътре в ЕС, по трасето). Същевременно има изразена категорична позиция за начините за излизане от кризата (изнасяне за проблема при местата на възникване му) и обозначенията (мигранти, а не бежанци). 

Словенските политически институции разгръщат мащабна международна кампания с много добро познаване и прилагане на инструментите на дипломацията. Ясно се вижда добрата координация и синхрон във външната политика между президент и правителство.  Словенците започват да защитават границата си по унгарския модел, но и приемат общоевропейската политика на квотно разпределение на бежанци. И двете позиции са изчистени и ясно артикулирани, с което постигат баланс между европейска солидарност и собствени интереси. Това предопределя уникалното място на страната в политиката на ЕС по време на мигрантска кризата. Специално трябва да се отбележи, че словенците демонстрират ярко изразено геополитическо мислене. Международната политика може категорично да се определи като една от силните страни на Словения.

Подходът на словенския политически елит има свойството да се обединява при външна заплаха или за реализация на значима национална цел. Когато са засегнати интересите им не се колебаят да действат. Този подход може да се определи като максимално гъвкав и прагматичен. Ориентиран е към целите и резултатите в най-добрите традиции на real politics. По време на кризата словенците показват, че учат в движение, адаптират се бързо към ситуациите, успяват да се мобилизират и разгръщат широк периметър на действие. Създават институционална архитектура за справяне с проблемите, уреждат законодателно политиките си, балансират със съседите и различните групи в Европейския съюз. Важно е да се отбележи, че има съвпадение между оценките и очакванията за справяне с проблема между политическия елит и словенското общество, което дава допълнителна легитимност за прокарването на дадени политики.

Специално място трябва да бъде отделено на министър-председателят Миро Церар. Силното лидерство, което той демонстрира е една от причините за успешното справяне с мигрантския проблем в Словения. Уменията му да формулира визия, да говори категорично и директно, да действа последователно и прагматично, да мобилизира институциите за работа, да оперира на международно ниво са част от намирането на решение не само за неговата страна, но и за всички държави по Западнобалканския маршрут на мигрантите.

* Институт за стратегии и анализи

Ако някой се пита, защо на САЩ им е хрумнало, че руските тролове в Интернет са се опитали да повлияят върху хода на президентските избори през 2016, отговорът ми е, че хората обикновено съдят за другите по себе си. И по-долу ще се опитам да доказа, защо смятам така.

Според мнозина (включително и американски) анализатори, взетите през миналата 2017 решения за налагане на нови санкции срещу Русия, а след това и неочакваното отстраняване на страната от участие в Зимните олимпийски игри в Пьончанг, които се провеждат в момента, са очевидни признаци, че САЩ и техните най-близки съюзници са изключително недоволни от стремежа на Москва да провежда независима външна политика и да отстоява националните си интереси, поставяйки по този начин под въпрос "победата" на Запада в студената война.