През последните години политическите отношения между Русия и България претърпяха сложно развитие. След 2009 българската страна последователно се отказа от няколко големи съвместни инициативи - петролопроводът Бургас-Александруполис, АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток".

Излизането на САЩ от т.нар. "иранска сделка", т.е. от Съвместния всеобхватен план за действия (СВПД), породи сериозна тревога в международния корпоративен сектор. Опасенията на бизнеса са свързани с перспективата САЩ да се върнат към политиката на санкции срещу Иран.

Трудно е да повярваме, но ако се съди по ключовите и икономически и социални показатели, в момента Украйна се намира на едно и също равнище с държавите от Африка. Декларациите на управляващите относно реформите в страната си остават празни думи или водят само до имитация на активност.

Според публикувания през ноември 2017 доклад на изключително влиятелния Атлантически съвет, озаглавен "Напред Балкани: новата стратегия на САЩ за региона" (1), „американската дипломация следва да положи допълнителни усилия за да подготви Атина и Скопие за бъдещ алианс (както помежду им, така и със САЩ). Освен това Съединените щати трябва да обединят усилията си с ЕС за да подкрепят и ускорят преговорите между Белград и Прищина и да съдействат за по-бързото им успешно приключване”.

Истинската битка за Сирия, която много рядко може да се види в телевизионните репортажи, се води вече дълги години между Израел и коалицията, включваща правителството в Дамаск, Иран и ливанските милиции Хизбула.

В течение на повече от десет години руските стратези безуспешно се опитваха да превърнат Северния морски път, който свързва Азия и Европа през северното крайбрежие на Русия, в жизнеспособен търговски маршрут за доставки. Днес обаче, финансовата мощ на Китай най-сетне може да реализира на практика тази стара мечта.