Според редица авторитетни западни медии, напоследък усилено се дискутира разполагането на системи на американската противоракетна отбрана на териториите на Полша и Румъния. Що отнася да България, този въпрос, който е свързан с подписаното споразумение между нашето и американското правителства за сътрудничество в областта на отбраната, остава открит.

На 9 октомври т.г. специалният пратеник на ООН за статута на Косово Марти Ахтисаари изрази сериозните си съмнения, че все още е възможно да се постигне решение за бъдещия статут на Косово по пътя на преговорите (1) .

Напоследък Полша, Украйна и балтийските държави активизират антируската реторика, с чиято помощ се опитват да си създадат на Запад имиджа на „страни с трагична историческа съдба”, превръщайки го във фактор на своята външна политика, с чиято помощ да си гарантират по-добри позиции в ЕС и НАТО, за сметка на интересите на останалите членки от Източна Европа, сред които е и България.

Сред най-очевидните резултати от присъствието на чужди военни бази в България ще бъдат вредите, които то ще нанесе върху екологията на страната.

След като се убеди, че перспективата за присъединяване към ЕС става все по-илюзорна, украинското ръководство, което е изправено пред задълбочаващи се икономически и вътрешнополитически проблеми, се опитва да ускори приемането на страната в НАТО, като своеобразна компенсация за досегашните си неуспехи.

(Някои основни моменти от доклада на Международната кризисна група, ръководена от Крис Патън, от 17 август 2006)

Въпреки необходимостта максимално бързо да бъде активизиран процесът на решаване на проблема с т.нар. Приднестровска република, в тази посока не се забелязва особен прогрес. Разширяването на формата на преговорите също не доведе до реални резултати, нещо повече, отношенията между Кишинеу и Тираспол допълнително се усложниха, като взаимното доверие между тях стигна най-ниската си точка за последните десетина години.

Напоследък, все повече международни анализатори отбелязват, че сегашната политика на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) придобива все по-едностранчив характер и сякаш цели трансформацията на Южна и Източна Европа по американски сценарий, което обаче, в крайна сметка, би могло да доведе до драматичен спад на нейния авторитет и дори до разпадането на организацията.