30
Съб, Май
24 New Articles
×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 45

В една своя статия, появила се в края на ноември в “The American Conservative”,  Даниел Ларисън от Чикагския университет посочва, че след като НАТО отдавна е надживяла целта, заради която навремето е била създадена, нейното евентуално по-нататъшно разширяване би следвало да се приема, не като признак на добро здраве или доказателство за успех, а по-скоро за упорит отказ да признае несъответствието си на новите реалности.

Последната среща на върха на НАТО, провела се на 19-20 ноември в Лисабон, имаше знаков характер. Очевидно под натиска на европейските си съюзници, Вашингтон склони да бъде преразгледана основната стратегическа концепция на пакта. Условно казано, САЩ и останалите членки на НАТО бяха принудени да признаят краха на „еднополюсния свят” и да започнат да се съобразяват с този факт.

Според немалко западноевропейски медии, срещата между Саркози, Меркел и Медведев, провела се на 19 октомври в Довил, може да се окаже историческа. При това, тристранните преговори не следва да се тълкуват като антиамерикански акт, а по-скоро като поредното доказателство, че днешна „многополюсна” Европа се нуждае от нови правила, а пък колко далеч е готова да стигне Русия по пътя на сближаването, ще покаже срещата на върха на НАТО, която ще се проведе през ноември в Лисабон.

Както е известно, на 19 декември 2010, в Беларус ще се проведат поредните избори за президент на страната, която редица водещи медии от Стария континент определят като „последната диктатура в Европа”.

Докато в България продължават споровете за необходимостта от изграждането на втора атомна електроцентрала в Белене (съобщенията за появата на стратегически германски инвеститор дават известна надежда, че то все пак ще стартира), пет източноевропейски държави ясно обявиха намерението си да строят нови АЕЦ.

В една, публикувана наскоро в New York Times, статия, генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен твърди, че малцина в Европа осъзнават опасността от ракетни удари срещу континента. В същото време, той напомня, че на срещата си в Лисабон, през ноември, държавните и правителствени ръководители на страните-членки на пакта ще трябва да решат, дали си струва Алиансът да изгради Система за противоракетна отбрана (ПРО) за Европа.

През последната година, в много американски и европейски медии се появиха сензационни заглавия от типа на „Газовата революция”, „Краят на путиномиката” или „Шистовият газ е на път да ликвидира руския Газпром”.

Още статии ...