В края на юли 2020 САЩ изнесоха някои подробности относно плана за изтегляне на част от американските войски от Германия. Както е известно, 11 900 американски военни ще напуснат територията на Федералната република, в резултат от което там ще останат само около 24 000 техни колеги. Според държавния секретар по отбраната Марк Еспър, 6 400 от изтегляните военни ще бъдат върнати в Съединените щати, а останалите 5 500 ще бъдат прехвърлени в други европейски държави и, в частност, в Белгия и Италия. При това обаче, изтеглените от Германия части след това отново ще бъдат разполагани на ротационна основа "в по-стратегическите зони на Стария континент", каквато според американските стратези е Черноморският регион. Така например, подразделенията на 2-ра бронетанкова бригада на американската армия ще провеждат обучение на съюзниците в България, Унгария, Полша и Румъния.
Както посочва в тази връзка анализаторът на Business Insider Кристофър Уди, "Изтеглянето на американските войски от Германия и предислокацията им по-близо до границите на Русия, както и редовните маневри със съюзниците и патрулирането на кораби на САЩ в Черно море, свидетелстват за намеренията на Вашингтон да засили присъствието си в региона". На свой ред, в средата на август, зам. началникът на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ генерал Джон Хайтън заяви, че основната цел на предислокацията на американските сили в Европа е "необходимостта от сдържането на Русия". Впрочем, имайки предвид, че това "сдържане" следва да се осъществи по едно изключително важно направление за Москва, американските действия със сигурност ще доведат до рязка ескалация на напрежението в Черноморския регион.
Според държавния секретар по отбраната Марк Еспър и командващия силите на САЩ/НАТО в Европа генерал Тод Уолтърс, предислокацията на американските войски в Европа преследва определени стратегически цели: "Ние изтегляме войските си от Централна Европа, т.е. от Германия, където те бяха разположени по време на студената война. Възнамеряваме да ги предислоцираме по-близо до източните граници на НАТО, където са разположени новите ни съюзници, а именно в района на Черно море". По думите на генерал Уолтърс, "в този формат войските ни ше могат да осъществяват ротация в много локации", което съществено ще повиши тяхната бойна готовност. Повечето анализатори обаче смятат, че подобни действия в такъв ключов за руснаците регион неминуемо водят да превръщането му в "ново огнище на напрежение" между Вашингтон и Москва.
В тази връзка те напомнят, че Русия е най-силната държава в Черноморския регион, както и, че тя се отнася крайно болезнено към всички опити за ерозиране на нейните позиции там, доказателство за което бяха грузинско-руската война през 2008, както и присъединяването на Крим през 2014. Според бившия командващ на силите на САЩ/НАТО в Европа генерал Бен Ходжис: "Кремъл използва Черноморския регион за да осъществява операциите си в Сирия и Източното Средиземноморие. Именно през този район руснаците упражняват влияние върху случващото се на Балканите, в Кавказ, както и в Украйна и Молдова".
Между другото, според Ходжис, предислокацията на американските войски в Европа няма да подобри нивото на бойната готовност - нещо повече, във формата, в който се осъществяват, те могат дори да навредят на НАТО. В същото време обаче, той подкрепя изместването на акцента в "източната стратегия" на САЩ/НАТО именно към Черноморския регион: "Винаги съм подкрепял усиленото внимание към Черноморския регион, защото смятам, че той трябва да се ползва с по-висок приоритет". В тази връзка Ходжис определя като "още по-важна задача" усилването на военноморското присъствие на НАТО в региона, защото нито турските, нито румънските, нито българските, нито украинските кораби, могат да се сравняват с руския Черноморски флот.
Както се подчертава и в споменатия по-горе анализ на Business Insider: "През последните години САЩ непрекъснато усилват присъствието си в Черно море". През юни 2020 командващия ВМС на САЩ в Европа адмирал Джеймс Фого заяви, че през миналата 2019 осем американски кораби са патрулирали в течение на общо 120 дни в Черно море, както и, че Вашингтон редовно провежда военни учения в региона, заедно със своите съюзници и партньори. Последните такива учения бяха Sea Breeze 2020, в които този път участваха над 40 кораби и самолети от осем държави (включително България). Както е известно, те официално приключиха на 26 юли, но на 2 август американските ВМС и ВВС отново проведоха в региона сходни маневри.
Впрочем, освен вече стартиралата предислокация на американските военни части в Германия, съвсем реална продължава да изглежда и възможността същото да се случи и с американските части, разположени в момента в Турция и, в частност, в стратегическата военновъздушна база в Инджирлик.
В тази връзка ще напомня, че както съобщава авторитетното американско издание Defence News: "четирима ключови членове на Конгреса, тихомълком са замразили всички големи продажби на американско оръжие за Турция за почти две години напред, с цел на принудят Анкара да се откаже от закупената от нея руска зенитно-ракетна систама С-400" (2). Според анализаторите на изданието, американските конгресмени са били вбесени от проведените от турците, през юли 2020, изпитания на системата С-400 "Триумф", при това срещу американски изтребители от четвърто поколение F-16 Fighting Falcon. Според тях, това е било "целенасочена провокация" срещу САЩ Както посочва в тази връзка и председателят на Комисията по международните отношения на американския Сенат Джим Риш: "Турция е стар стратегически съюзник на Съединените щати, но през последните години отношенията ни рязко се влошиха и продължават да се влошават".
Както е известно, през декември 2019 турският президент Ердоган, потвърди отправената преди това от външния министър Мевлют Чавушоглу заплаха, че американците могат да бъдат накарани да напуснат военновъздушната база Инджирлик, ако Вашингтон реши да наложи санкции срещу Анкара за закупуването на руските зенитно-ракетни комплекси С-400.
Оттогава насам, двустраннате отношения между САЩ и Турция още повече се влошиха, особено след като Вашингтон подкрепи алианса между Гърция, Кипър и Израел в спора му с Анкара за находищата на енергоносители в Източното Средиземноморие и разкритикува турските действия в Либия.
От друга страна, Анкара блокира приемането на новия план на НАТО за отбрана в Източна Европа, който касае най-вече прибалтийските постсъветски държави и Полша. Причината е, че Турция обвързва подкрепата си за плана с признаването на кюрдската Партия на демократичното единство както и на Кюрдската работническа партия за терористични организации.
Засега НАТО отказва да го направи, защото кюрдите са традиционен инструмент за влиянието на "колективния Запад" в Близкия Изток, като с тяхна помощ той прокарва политиката си в Ирак, Сирия и Иран или пък ги използва за да упражнява натиск върху Анкара. Турските национални интереси обаче изключват появата в Близкия Изток на каквато и да е форма на кюрдска държава, която хипотетично би могла да се превърне в елемент от политиката на основните конкуренти на Турция в региона - Иран, Саудитска Арабия и Израел.
Блокирането на плана на НАТО за Източна Европа ерозира системата за сигурност на алианса, защото той е ключовото звено от стратегията на Запада за противопоставяне на Русия. Както е известно, планът предвижда разполагане на части за бързо реагиране, които да окажат военна подкрепа на източноевропейските членове на алианса (Полша, Литва, Латвия и Естония) в случай на политическа криза, както и конкретни срокове, в които предните сили на НАТО следва да достигнат руската граница. Впрочем, в момента Турция се конфронтира остро едновременно с двама ключови членове на пакта - Гърция и Франция и съвсем неслучайно френският президент Макрон заяви наскоро, че именно заради действията на Турция и САЩ "НАТО продължава да пребивава в мозъчна смърт".
Последиците за България
Що се отнася до България, предвид всичко казано по-горе и на фона на продължаващата пандемия от коронавирус и провокираните от нея икономически трудности, не изглежда логично с приоритет да се ползват не помощите за възстановяване на икономиката и социалните помощи, а отпускането на средства за ново въоръжение и изграждане на нови бази и логистичен център на НАТО.
След като бъдещият Координационен военноморски център на НАТО във Варна, който очевидно ще бъде създаден, въпреки надеждите на българския премиер, че "Черно море следва да стане демилитаризирана зона за туризъм и яхти", той може да се окаже дестинация за американските военни, които вероятно ще бъдат изтеглените от базите в Турция заради влошените отношения между Анкара и САЩ, НАТО и ЕС, а страната ни ще трябва да инвестира сериозни средства в необходимата инфраструктура, в рамките на приноса си за пакта.
В тази връзка ще припомня, че след срещата на върха на НАТО през юни 2016 Естония трябваше да инвестира 40 млн. долара в рамките на пет години за изграждане на необходимата инфраструктура за разполагане на бойни групи на алианса на нейна територия. На свой ред, през последните седем години Германия е изразходвала за разположените на нейна територия 34500 американски военни 760 млн. евро (както следва от отговора на немския финансов министър на въпрос на депутата Бригите Фрайхолд).
Като цел за разполагане на силите на НАТО, т.е. на САЩ, на наша територия се посочва необходимостта от възпиране на Русия. Спореди мнозина западни, включително американски, анализатори обаче, Русия вече е загубила статута си на основен противник на САЩ, за сметка на Китай. Само че китайците няма как да бъдат възпирани от територията на България. Което поражда въпроса, каква е целта на разполагането на американските части у нас и дали все пак тяхната мишена не е Русия, което пък автоматично превръща страната ни в мишена на руснаците. Впрочем, едва ли би следвало да очакваме нещо друго, след като България очевидно е на път да се превърне в интегрална част от новия "Източен фронт" на НАТО/САЩ срещу Руската Федерация.
Бележки:
- https://www.businessinsider.com/us-nato-russian-militaries-increasingly-active-in-black-sea-2020-8
- https://www.defensenews.com/breaking-news/2020/08/12/congress-has-secretly-blocked-us-arms-sales-to-turkey-for-nearly-two-years/
* Център за мониторинг и превенция на конфликтите
