Изключително разнопосочната прогностика за развитие на епидемията/пандемията с така наречения корона-вирус, има впечатляваща характеристика. Никога досега общественото мнение в модерния свят не е обръщало такова голямо внимание на вирусна инфекция, каквито обикновено идват от изтока. Внимателното проследяване на историята показва, че всички големи епидемии/пандемии стават част от еволюцията на обществения организъм, защото предизвикват къде по-слаби, къде по-силни промени в неговите структури. Промените в ноосферата предизвикват промени и в антропосферата, като тези промени, във фундаменталния смисъл на думата, не са изследвани достатъчно. Днес взаимосвързаният свят преживява тежко психически поредната вирусна инфекция, опасността от която все още не може да бъде истински оценена, макар, че на практика анализите подсказват относително ниска смъртност, имайки предвид отсъствието на ваксина и лекарство.

Това провокира различни размисли, свързани с процеси, които нямат нищо общо с „пандемията“ или ако имат, те в повечето случаи са косвени. Мнозина анализатори прогнозират, че след нея, светът няма да е същия, визирайки я като причина за революционни промени. Доколко това е вярно, ще се разбере поне след година, но вече се забелязват отделни моменти от социалната еволюция, силно повлияни от присъствието на Сovid-19. Тук предлагам три фрагмента от кризата в съвременния социум за сектори, които познавам в значителна степен.

Три фрагмента от кризата в съвременния социум

На първо място, във всички парламенти на модерния свят, включително и в българския, възникват въпроси по отношение на плановете за справяне с „кризата“.  Този елементарен подход към едно изключително сложно биологично и социално явление, както би могла да се нарече настоящата епидемия/пандемия, идва от безпомощния човешки разум, който при настоящото състояние на познанието, не е в състояние да разбере неговата същина. Микробиолози и вирусолози непрекъснато подават сигнали за невъзможността за прогностика в развитието на вируса и неговото „поведение“ в живата материя. Проблемът е в нивото на изследванията, чиято дълбочина би трябвало да изпреварва  подобни биологични и следващите ги социални „инфекции“. При икономически модел, в който пазарът решава движението напред, т. е. развитието на социума, това няма как да стане. Казано иначе, фундаменталните изследвания  в областта на природните науки са силно забавени от липсата на инвестиции. В случая става дума за акцент върху биохимията, оттам микробиологията и после вирусологията. Тези науки са свързани с химията, физикохимията, физиката и т.н. Инвестициите във фундаменталните, разбирай общите, задачи, които стоят в основата на решаването на всеки частен проблем в науката през последните десетилетия, постепенно намаляват. Тези изследвания имат недостатъка да са много рисковани - статистиката показва, че от 100 заложени проекта, успешни са само 15-18. В същото време, тези 15-18 решения не носят печалба тук и сега или поне утре. Резултатите очакват бъдещето, където решеното днес ще се оползотвори много пъти в случаи, подобни на коментирания тук. Ето защо, при процеса на стихване на епидемията, не се забелязват особени промени в познанието, направени в резултат от опита с Covid-19. Примерите в това отношение са безбройни, а един от най-красноречивите е този с  фундаменталните изследвания по физика и химия в края на ХIХ и началото на XX век, когато имперска Германия инвестира огромни средства в тях. В този период повече от четиридесет процента от публикациите по физика в научни списания са на германски учени. В резултат на това, през 1940-1945 технологическа Германия е била на десетилетия пред своите противници – ракетното дело, реактивната авиация, подводния флот. Дори делението на атомното ядро, което  лежи в основата на неговото военно и мирно използване, е работа на германския (физико) химик Ото Хан. Създаването на атомната бомба в САЩ е всъщност резултат от тези постижения. Следвоенните технологии на противниците на Германия се базират именно на развитието главно на германската наука… 

Споменатият спад на инвестициите във фундаменталните науки е резултат от победата на неолибералната революция и възвисяването на финансовия капитализъм (финансизма). Причината за това е в самата същност на този тип капитализъм, при който пазарният принцип стига до абсурд. Изискването, срока за връщането на всяка инвестиция и максимална печалба от нея да бъде, колкото може по кратък, доведе до ръст на инвестициите в приложните дисциплини на всяка наука, за сметка на фундаменталните изследвания.  Не съм сигурен, дали е истина „притчата“, че „Големият колайдър“ е трябвало да се строи в САЩ, но американските конгресмени сметнали, че това ще са излишно похарчени пари и в резултат от това се появява международен консорциум за строеж в Швейцария… И така нататък. Фундаменталните изследвания бяха атакувани в самия ход на неолибералната революция преди всичко в бившите социалистически страни, а след това и в останалата част на т.н. „златен милиард“, т. е. индустриално развитите държави от кръга, контролиран от САЩ. Направени бяха опити за закриване т. е. ликвидация на съответните академии на науките - все пак успешен беше опитът само в Грузия, докато в България например, този опит се провали в последния момент. Останалите също не успяха, заради съпротивата на съответните социуми, но недофинансирането и сега не е преодоляно. Малцина си спомнят за Лисабонската стратегия, според която в ЕС трябваше да се инвестират милиарди за наука, но тя така и не се случи и никой не е дал обяснения защо? И сега в случая с Сovid-19 създаването на ваксина зависи не толкова от размера на инвестициите, колкото от общото развитие на фундаменталното знание, създаването на лекарства – също. Така излиза, че големите пари във фармацевтиката, която е приложна дисциплина, свързана със споменатите по-горе дялове на фундаменталното познание, няма да донесат бърз успех. Или, ако го донесат, той ще бъде случаен и не особено траен, от което се нуждае човечеството. Ето един от факторите, поради които човешката цивилизация, в сегашния си вид, боксува на едно място и социалната еволюция, като че ли се намира в задънена улица.     

На второ място, още в началото на епидемията бяха направени много и различни прогнози за развитието на икономиката в тези обстоятелства, т.е. докъде ще стигне евентуалният срив. Сега се оказва, че той е измерим с кризата 2008-2009 или по-скоро е по-слаб от нея. В това отношение се наблюдава едно характерно явление – ускори се процесът на отваряне на ножицата между бедни и богати. Средствата за информация посочиха даже имена. Милиардери натрупаха нови парични маси от страданието на бедните. В тази връзка се очакваше социално напрежение, като следствие от обедняването. Това обаче не се случи, защото „парата“ беше изпусната от друго напрежение, трупано десетилетия наред, което неолибералната върхушка не забелязва или се прави че не забелязва. Става дума за „излишните“ в модерните общества, които в различните, държави изглеждат различно, но всъщност се подчиняват на едни и същи „правила“. За пример може да се вземе Франция, където в основата на „обществото на излишните“ са потомците на мигрантите от Магреба – Тунис, Алжир и Мароко. Това са младежи от второ или дори трето поколение, които съвременното технологично развитие на консумативния свят осигурява с жилища, облекло и храна. Те нямат образование и квалификация, но и не желаят да го имат. Тяхната философия е проста и отговаря на културният им модел – защо да уча, след като може и да не уча, защо да работя, след като мога да живея и без да работя? Обитавайки обаче общество на квалифицирани и работещи, тези хора започват да претендират да получават това, което получават въпросните квалифицирани и работещи. От тези претенции в постоянното битие на безделието, се трупа напрежение, от което идват регулярните протести, бунтове, палене на коли, най-вече грабежи на магазини и т. н… Веднага можем да минем към протестите в Америка, чиито заряд е далече в робството, а през годините е нараствал, като периодично с подобни протести и бунтове е „изпускана парата“. През медиите мина съобщението, че задушеният от полицай афроамериканец е търгувал с дрога, а конкретният повод за ареста е опитът му да пробута фалшива 20-доларова банкнота на касата на магазин… Тези престъпления не са убийствa, но така или иначе са нарушения на обществения ред и се преследват от закона. Основната маса на протестиращите е формирана от „отхвърлените“ слоеве на обществото – хора без образование и професия, които при всяка криза първи остават без работа. Там са и дребните търговци на дрога, а също джебчии, крадци по магазини и домове, безделници, хейтъри от всякакъв калибър. За съществуването на подобен социум обикновено винят  системата, но коя?

Дъщерята на убития казва „Баща ми промени света…“. 

Този израз има символичен смисъл.

Дребен престъпник променя света, кое по-точно променя и как го променя?

Основното реално искане на протестиращите се движи от намаляване финансирането на полицията до нейното разпускане. Някой казва ли, как тогава ще се охранява обществения ред и, дали гражданите, които спазват законите и създават брутния продукт на американската икономика, са съгласни с това. Защото подобно положение се намира само в теорията на анархията, където е предвидена саморегулация на обществото, разбирай, може би и на правоохранителните органи.  Което обаче, остава и ще остане само теория. Тук проблемът е, как неолибералната хипотеза ще се справи т.е. ще комбинира правата на човека, респективно политическата коректност, с подреденото общество, което продуцира възможности за рационално развитие. В края на краищата, възниква въпросът, ако всички излязат на улицата и поискат управляем хаос, кой ще ги храни?

Да се саморазправим с историята!

На трето място, атаките на протестиращите върху историческите паметници, които така или иначе отразяват целия спектър на случилото се преди, са част от започналото разрушаване на индустриалното общество. Да вземем за пример статуите на Христофор Колумб, някои от които в САЩ бяха компрометирани и властите проявиха готовност да ги премахнат. Дали с това обаче ще изтрият от историята откриването на Америка? Или войната и за независимост? Или нейната гражданска война?   

Изтриването на историята, по-скоро нейното пренаписване с главна цел да се оспори правото на по-силния да владее по-слабия, има своето бъдеще в глобализацията с неолиберална характеристика. На консумативния човек не му е нужна история, която може да го научи на много неща, да разбере трудната същина на битието. Но наистина ли, ако осъдим Христофор Колумб, ще върнем живота на милионите индианци, избити от белите преселници – англичани, германци, ирландци? Същите онези преселници, които са поставили основата на днешното американско културно пространство, обитавано и от потомците на същите тези индианци. Друг неудобен въпрос е появата на роби- африканци в условията на развиващия се капитализъм. Всички документи показват, че те не са били ловени из африканските простори от бели роботърговци, а в повечето случаи са продавани от собствените си племенни вождове в хода на една срамна търговия. Колонизацията на цели континенти от англичани, холандци, белгийци, французи, испанци може да бъде осъждана, но не и заплатена. Впрочем, сегашното мигрантско нашествие е, като че ли, отговор на тази колонизация, т.е. един вид възмездие....    

Коментариите на „политически коректните“ за събитията са изключително повърхностни и не докосват същината на проблема. Поставя се под въпрос един изключителен феномен в историята на човечеството, респективно на социалната еволюция. В общи черти той се състои в неравномерното развитие на познанието, при което определени открития се социализират и концентрират в определена зона от обитаваната суша на земното кълбо. Всъщност, те извеждат едни популации напред в социалната еволюция, докато други изостават безнадеждно. От съвременна гледна точка самият исторически процес, в който „белият човек“ завладява света, подлежи на критика и отрицания. Оценките за историческия път на човечеството обаче, са само оценки и е съвършено невъзможно потомците на унижените и оскърбените да предявяват сметки за плащане. Каквато тенденция се вижда с развитието на протестите и преди всичко с разрушаване на паметници, които са само маркери на изминатия път. Ако трябва да се формулира точно, недоволството произхожда от състоянието на мултикултурната среда на американското, а и на западното модерно общество, като цяло. Протестират не само потомците на африканските роби, заедно с тях протестират и мексиканците, чиито сродници и сега напират към границата на САЩ, протестират още и бели младежи. Всички те са членове на най-долния слой от консумативното общество, създадено в индустриалния капитализъм и разширено във финансовия капитализъм, казано иначе времето на финансизма.

Тук, с едно отклонение, искам да напомня, че за интеграцията на афроамериканците към обществото на европеидните американци, претопени в англосаксонски котел, от управлението на президента Кенеди насам са хвърлени трилиони долари. В резултат биват интегрирани около 20% от тях, останалите населяват гетата, през които си спомням, че шофьорът на таксито ми в Сиатъл отказа да мине, а беше негър. Въпросната „интеграция“ има политическа, а не културна характеристика. Защото става дума за оценка не просто на групи хора, а за две култури, формирани в различна природна и историческа среда и след това неестествено съпоставени на ново място. Няма как да са еднакви белите и цветнокожите американци, няма как да се изисква от тях едно и също битие. Единственото, което може да се изисква е равенство пред закона, което в хода на протестите вече се оспорва.

Социумът на "излишните хора"

Всъщност протестиращите формират един бъдещ „социум на излишните хора“, тези без които обществото може, и за това негласно отхвърля. Те са един вид резултат  от развитието на технологиите, в хода на което, част от човешката дейност е вече механизирана дотам, че се появява излишък от хора в съвременните условия на обществената еволюция. Технологичното общество им осигурява жилище, облекло и храна, без да изисква от тях трудова дейност. Те обаче искат повече, толкова, колкото имат онези, които ходят на работа и имат едни или други доходи.  В хода на протестите, прераснали в бунтове започнаха грабежи…

Горната схема разбира се е много опростена, но е безспорен факт. Друг е въпросът, че тук са смесени различни фактори, които комбинират един комплекс от причини, по-скоро алгоритъм, трудно решим в настоящите условия. Тази трудност предизвиква апокалиптичните анализи, които не са далече от истината. Наистина ли новата идеология на датаизма е бъдещето на човечеството? Тя твърди, че светът се състои единствено от алгоритми, чието овладяване решава всички проблеми, но кой може да докаже, че е така. Някога хуманизмът твърдеше, че човекът е мярката за всичко, но се оказа, че е само биологична единица, подобно на всички останали обитатели на планетата. Отговор на този въпрос за сега не се задава, т. н. „масова култура“ на консумативното общество все повече заслепява същите тези маси и прави невъзможна революцията на унижените и оскърбените, която предричат различни политически врачки. После, всеки относително добър познавач на „историческите пътища“ знае, че няма революция донесла щастие на човешките маси, последвали нейните творци. Хубавото в случая е, че финансизмът, който е може би новият фашизъм, не може да бъде унищожен с атаки отвън, той ще бъде разрушен отвътре, подобно на комунизма. Друг е въпросът, какво идва след него.  

В забележителната история на нашия железопътен транспорт инженерите Христо и Георги Калицови имат жалонно присъствие. И за двамата Железниците, освен професионално поприще, са били и еманация на духа.

Да говорим за инженерите Калицови и да не кажем нищо за родното им Драганово, Велико Търновско, би било непростимо. Драганово е едно от големите български села, разположено в Дунавската хълмиста равнина, там където тя граничи с Предбалкана.

В началото на май българската общественост и политическите среди с основание реагираха остро на изказванията на редица македонски  политици (Зоран Заев, Илия Димовски и други), касаещи общата история на двете страни, споразумението за приятелство между България и Северна Македония, тезата на Скопие за „асимилацията на македонците” у нас и т.н. Според мнозина в България, причината за това изостряне на поведението на Скопие спрямо българските съседи е поредният взрив на македонисткия национализъм, който редовно се отприщва в навечерието на избори в Северна Македония.

На 27 май 2020 Европейската комисия представи в Парламента на ЕС план за икономическо стимулиране в размер на 750 млрд. евро заедно с променено предложение за бюджета на Съюза за 2021-2027. Целта на мерките е да бъде намален шокът от здравната криза и да се проправи път към устойчиво бъдеще.

Макар че борбата с пандемията от коронавирус съвсем не е приключила, все по-ясно се очертават възможните промени, които ще засегнат света в съвсем близко бъдеще. Редица анализатори, в частност, посочват, че в резултат от епидемията инфраструктурата на държавите в някои региони е силно отслабена и хората не получават подкрепата, от която се нуждаят.

Ако имаме късмет, в рамките на следващите шест месеца светът ще премине през най-сериозния етап на пандемията от коронавирус. На икономиката, правителствата и социалните институции обаче ще са необходими години (и то в най-добрия случай) за да се възстановят. Впрочем, вместо да говорим за „възстановяване”, което означава връщане към предишния ред на нещата, би било по-разумно да се опитаме да проектираме новото направление на развитие на човешката цивилизация. Защото следвашите три-пет години ще ни напомнят, че Covid-19 е бил просто светкавица, предвещаваща истинската буря. Основните белези на очертаващия се посткоронавирусен световен ред са следните.