Победата на Доналд Тръмп на миналогодишните президентски избори и първите шест месеца от управлението му накараха мнозина анализатори да променят отношението си към утвърдените схващания относно процесите в международната системи и нейните ключови играчи.

Това е странен момент за администрацията на Тръмп и нейните фенове от лагера на „Великата Америка“. Нямам предвид дори скандала с Джефри Епстийн, който накара поне някои членове на този странен политически култ да поставят под въпрос робската си преданост към един дълбоко несъвършен и порочен лидер. Говоря за неотдавнашната промяна във външната политика на Тръмп, която е в очевиден разрез със собствените му обещания.

В ерата на глобализацията скритите водни ресурси се превърнаха в своеобразна неофициална и неотчитана валута на международната търговия. Парадоксът на днешното време е, че страните, изпитващи сериозен недостиг на вода, неволно изнасят и последните си запаси от нея чрез селскостопанската продукция и високотехнологичните стоки, произвеждани на тяхна територия.

Eдновременно в няколко страни от Близкия Изток са регистрирани исторически температурни максимуми и, паралелно с това, минимални количества валежи в продължение на няколко десетилетия.

Изглежда, че дългогодишната сага с независимостта на Нова Каледония е на път да приключи. Или поне поредната глава на тази дълга история. На 12 юли Франция и нейната отвъдморска територия подписаха „историческо споразумение“.

Геополитическите реалности забавят избухването на българската национална революция

В началото на деветнадесетото столетие всички балкански народи на юг от Дунав имат една и съща политическа съдба. Те живеят в държавата на османския султан и споменът за техните средновековни царства като че ли е помръкнал завинаги. По-внимателното вглеждане в