28
Сря, Окт
6 New Articles

Изключително разнопосочната прогностика за развитие на епидемията/пандемията с така наречения корона-вирус, има впечатляваща характеристика. Никога досега общественото мнение в модерния свят не е обръщало такова голямо внимание на вирусна инфекция, каквито обикновено идват от изтока. Внимателното проследяване на историята показва, че всички големи епидемии/пандемии стават част от еволюцията на обществения организъм, защото предизвикват къде по-слаби, къде по-силни промени в неговите структури. Промените в ноосферата предизвикват промени и в антропосферата, като тези промени, във фундаменталния смисъл на думата, не са изследвани достатъчно. Днес взаимосвързаният свят преживява тежко психически поредната вирусна инфекция, опасността от която все още не може да бъде истински оценена, макар, че на практика анализите подсказват относително ниска смъртност, имайки предвид отсъствието на ваксина и лекарство.

Това провокира различни размисли, свързани с процеси, които нямат нищо общо с „пандемията“ или ако имат, те в повечето случаи са косвени. Мнозина анализатори прогнозират, че след нея, светът няма да е същия, визирайки я като причина за революционни промени. Доколко това е вярно, ще се разбере поне след година, но вече се забелязват отделни моменти от социалната еволюция, силно повлияни от присъствието на Сovid-19. Тук предлагам три фрагмента от кризата в съвременния социум за сектори, които познавам в значителна степен.

Три фрагмента от кризата в съвременния социум

На първо място, във всички парламенти на модерния свят, включително и в българския, възникват въпроси по отношение на плановете за справяне с „кризата“.  Този елементарен подход към едно изключително сложно биологично и социално явление, както би могла да се нарече настоящата епидемия/пандемия, идва от безпомощния човешки разум, който при настоящото състояние на познанието, не е в състояние да разбере неговата същина. Микробиолози и вирусолози непрекъснато подават сигнали за невъзможността за прогностика в развитието на вируса и неговото „поведение“ в живата материя. Проблемът е в нивото на изследванията, чиято дълбочина би трябвало да изпреварва  подобни биологични и следващите ги социални „инфекции“. При икономически модел, в който пазарът решава движението напред, т. е. развитието на социума, това няма как да стане. Казано иначе, фундаменталните изследвания  в областта на природните науки са силно забавени от липсата на инвестиции. В случая става дума за акцент върху биохимията, оттам микробиологията и после вирусологията. Тези науки са свързани с химията, физикохимията, физиката и т.н. Инвестициите във фундаменталните, разбирай общите, задачи, които стоят в основата на решаването на всеки частен проблем в науката през последните десетилетия, постепенно намаляват. Тези изследвания имат недостатъка да са много рисковани - статистиката показва, че от 100 заложени проекта, успешни са само 15-18. В същото време, тези 15-18 решения не носят печалба тук и сега или поне утре. Резултатите очакват бъдещето, където решеното днес ще се оползотвори много пъти в случаи, подобни на коментирания тук. Ето защо, при процеса на стихване на епидемията, не се забелязват особени промени в познанието, направени в резултат от опита с Covid-19. Примерите в това отношение са безбройни, а един от най-красноречивите е този с  фундаменталните изследвания по физика и химия в края на ХIХ и началото на XX век, когато имперска Германия инвестира огромни средства в тях. В този период повече от четиридесет процента от публикациите по физика в научни списания са на германски учени. В резултат на това, през 1940-1945 технологическа Германия е била на десетилетия пред своите противници – ракетното дело, реактивната авиация, подводния флот. Дори делението на атомното ядро, което  лежи в основата на неговото военно и мирно използване, е работа на германския (физико) химик Ото Хан. Създаването на атомната бомба в САЩ е всъщност резултат от тези постижения. Следвоенните технологии на противниците на Германия се базират именно на развитието главно на германската наука… 

Споменатият спад на инвестициите във фундаменталните науки е резултат от победата на неолибералната революция и възвисяването на финансовия капитализъм (финансизма). Причината за това е в самата същност на този тип капитализъм, при който пазарният принцип стига до абсурд. Изискването, срока за връщането на всяка инвестиция и максимална печалба от нея да бъде, колкото може по кратък, доведе до ръст на инвестициите в приложните дисциплини на всяка наука, за сметка на фундаменталните изследвания.  Не съм сигурен, дали е истина „притчата“, че „Големият колайдър“ е трябвало да се строи в САЩ, но американските конгресмени сметнали, че това ще са излишно похарчени пари и в резултат от това се появява международен консорциум за строеж в Швейцария… И така нататък. Фундаменталните изследвания бяха атакувани в самия ход на неолибералната революция преди всичко в бившите социалистически страни, а след това и в останалата част на т.н. „златен милиард“, т. е. индустриално развитите държави от кръга, контролиран от САЩ. Направени бяха опити за закриване т. е. ликвидация на съответните академии на науките - все пак успешен беше опитът само в Грузия, докато в България например, този опит се провали в последния момент. Останалите също не успяха, заради съпротивата на съответните социуми, но недофинансирането и сега не е преодоляно. Малцина си спомнят за Лисабонската стратегия, според която в ЕС трябваше да се инвестират милиарди за наука, но тя така и не се случи и никой не е дал обяснения защо? И сега в случая с Сovid-19 създаването на ваксина зависи не толкова от размера на инвестициите, колкото от общото развитие на фундаменталното знание, създаването на лекарства – също. Така излиза, че големите пари във фармацевтиката, която е приложна дисциплина, свързана със споменатите по-горе дялове на фундаменталното познание, няма да донесат бърз успех. Или, ако го донесат, той ще бъде случаен и не особено траен, от което се нуждае човечеството. Ето един от факторите, поради които човешката цивилизация, в сегашния си вид, боксува на едно място и социалната еволюция, като че ли се намира в задънена улица.