21
Съб, Май
11 Нови статии

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

В едно скорошно интервю за германския Die Welt говорителят на турския президент Ибрахим Калън призна, че "в момента отношенията между Турция и Германия не са на желаното от нас равнище". Действително, през последните години в Берлин и Анкара се натрупаха голям брой взаимни претенции. Макар че дълго време (1998-2005) именно Германия беше основния „защитник” на турските интереси в ЕС, не бива да забравяме, че тази позиция на Берлин беше пряко свързана с управляващата през онзи период коалиция между социалдемократи и „зелени”. През последвалото продължително управление на християндемократите обаче, отношенията между двете страни бяха подложени на много сериозни изпитания, а влиянието на турското лоби в ЕС беше силно ерозирано.

Ако навремето правителството на Герхард Шрьодер подкрепяше, по един или друг начин, Анкара по въпроса за членството на Турция в ЕС, Ангела Меркел неведнъж успешно използва антитурските настроения на германците за да привлече повече избиратели, превръщайки се в активен привърженик на идеята за разширеното „привилегировано” партньорство на Анкара със Съюза, вместо пълноправното и членство в него. Това обстоятелство до голяма степен обяснява и охлаждането в отношението на Турция както към самата Меркел, така и към Германия, като цяло.

Тази пукнатина в отношенията между Берлин и Анкара се задълбочи, след като Турция окончателно разбра, че едва ли някога ще стане член на ЕС, както и, че проточилият се престой в предверието на Съюза, от 1987 насам, е обусловен до голяма степен именно от съпротивата на Германия.

Недоволството на Германия, в която живеят почти четири милиона турци пък, се дължи най-вече на нежеланието на мнозинството от мигрантите да се интегрират в немското общество. В Берлин са убедени, че турският президент Ердоган и неговото обкръжение също имат голяма вина за това, тъй като многократно са призовавали германските турци да съхранят на всяка цена своя език, религия и традиции.

Истината обаче е, че част от вината за тази ситуация е и на самите германски управляващи, които навремето допуснаха сериозна грешка, позволявайки на турските мигранти да се заселват компактно в определени райони. В резултат от това, мнозина от тях живеят в своеобразен паралелен свят, общувайки само със сънародниците си и дори не се опитват да научат добре немски. Заради езиковата бариера немалко турски тинейджъри напускат училище и впоследствие не могат да си намерят добра работа. От друга страна е налице тенденция децата и внуците на турските мигранти, които все пак са получили качествено образование в Германия, да се връщат след това в Турция, където получават по-високи заплати и имат успешна кариера.

Турската диаспора в Германия, както впрочем и в цяла Европа, създава проблеми не само на Берлин. Да не забравяме например, че почти половината от имамите в тези страни са турци. Турция активно изгражда джамии в различни държави, като Холандия и Белгия например. Проповедите в тях са само на турски. Освен това, в европейските държави тече интензивно строителство на турски училища и медресета. Турските миистри открито водят политически кампании в Европа, държейки речи пред представителите на диаспората. Самият Ердоган също постоянно апелира към тях. В момента турското население в Западна Европа е по-многобройно от населението на такива страни като Унгария, Швеция и Португалия. А влиянието на Ердоган сред тях е неоспоримо.

Турският президент неведнъж е настоявал Берлин „да демонстрира по-голяма солидарност с живеещите на територията на страната турци”, обвинявайки германските власти, че правят много малко за интеграцията на етническите малцинства. Берлин, в частност, се обявява против двойното гражданство, на което Анкара много държи. Ердоган е недоволен и от частичното запазване на визовия режим между двете страни – така, германците могат безпрепятствено да пътуват в Турция, като за целта им е достатъчна лична карта, докато турците се нуждаят от виза за да пътуват в Германия. Между другото, това обстоятелство беше използвано от германските джихадисти за да достигнат, през територията на Турция, до Сирия и Ирак, което няма как да не тревожи правителството в Берлин.

Сериозен дразнител в рамките на двустранните отношения стана и критиката от германска страна срещу Турция във връзка с нарушаването на човешките права при потушаването на военния метеж през 2016, както и след приемането от Бундестага на резолюцията за признаване на арменския геноцид от 1915.

Излагайки на риск партньорските отношения с Германия, турският президент Реджеп Ердоган вече многократно си позволи да прави двусмислени изказвания по адрес на управляващите в Берлин, макар че по този начин на практика реже клона под самата Турция, чиито най-голям търговски партньор е именно Германия. На нея се падат около 10% от турския износ, което в абсолютна стойност се равнява на 14 млрд. евро (вторият най-голям вносител на турски стоки е Великобритания, следвана с голям разрив от Ирак). Беглият преглед на стоките, които Турция внася, също показва голямата и зависимост от Германия: различни видове техника, електротехническа и химическа продукция – значителна част от които се произвеждат от тясноспециализирани немски компании.

Що се отнася до Германия, тя, на свой ред, купува от Турция най-вече текстилни изделия, които са с най-голям дял в нейния експорт. Берлин обаче може много лесно да замени Турция като доставчик. И, ако за Турция Германия е най-важния търговски партньор, в аналогичния списък на Германия Турция е едва на 13-то място. Освен това, важна особеност на турско-германските икономически отношения е големият брой работещи в Турция дъщерни предприятия на немски компании, които са над 6 хиляди, т.е. повече отколкото в която и да било друга държава.

И тъй като обемът на турския внос съществено надхвърля този на износа, страната постоянно регистрира дефицит във външнотърговския си баланс, като Анкара се опитва да запълни този разрив за сметка на туризма, който е сред най-важните отрасли на турската икономика и в който Германия също изпреварва другите европейски партньори на Турция (около 15% от целия туристически поток в страната идва от Германия).

Във връзка с интеграцията си в ЕС Анкара очевидно възлага сериозни надежди на настъпилата в края на 2021 промяна в управлението в Германия. Истината обаче е, че пречките пред нея в това отношение въобще не са изчезнали. Ще припомня, че в един от докладите на Европейската комисия от октомври 2021 се посочва, че въпросът за присъединяването на Турция към ЕС буксува заради наличието на „сериозни проблеми с демократичния характер на турската система”. В частност, опасения в Брюксел поражда продължаващото влошаване на ситуацията в сферите на демокрацията, върховенството на закона, основните права и независимостта на съдебната власт. Във въпросния доклад на ЕК се твърди, че в много сфери е констатирано още по-голямо отстъпление.

Ето защо, независимо от факта, че в сегашната управляваща коалиции в Берлин отново доминират социалдемократите (в нея участват също „зелените” и либералите), едва ли следва да очакваме бързо и радикално подобряване на отношенията между двете страни. Включително, защото канцлерът Олаф Шолц ще бъде принуден да се съобразява и с позициите на Брюксел, както и с необходимостта да бъдат осъществени изискваните от ЕС реформи в редица сфери, които обаче няма как да се случат, включително защото нивото на външните заплахи за Турция е значително по-високо от това за ЕС.

 

* Авторът е експерт по външна политика и международна сигурност

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

Почти половин век след световната петролна криза през 1973 международните енергийни пазари и глобалната икономика отново са застрашени от подобно мащабно сътресение.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

Андор Шандор е словашки генерал от резерва и ръководител на Института за политическа сигурност и икономическа дипломация. Световно признат анализатор и консултант в сферата на сигурността. През 2001-2002 е шеф на военното разузнаване на Словакия. Интервюто публикуваме с любезното съдействие на Доминик Хутко и братиславското издание Pravda.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

Събитията, свързани с признаването на Донецката и Луганска републики от Русия и последвалите военни действия, показват, че за Украйна е критично важно да осъзнае следното:

Потребителски рейтинг: 4 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда неактивна

След като Русия призна независимостта на двете „републики” в Източна Украйна и стартира „ограничената си специална военна операция”, САЩ и Европа наложиха нова серия от сурови санкции срещу Москва и украинската криза достигна своята преломна точка.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

В началото на тази година в Казахстан, който до сега бе смятан за една от най-спокойните и стабилни бивши съветски републики, избухнаха социални протести, които прераснаха в открит бунт, завършил с над двеста жертви. Всичко започна на 2 януари в стохилядния град Жанаозен (бившият Нови Узен).

Потребителски рейтинг: 4 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда неактивна

През последните седмици водещи европейски и американски политолози, както и лично президентът на САЩ Байдън, прогнозираха неминуема мащабна война между Украйна и Русия, която според тях би могла да започне буквално във всеки един момент.

Още статии ...