Антонио Скурати, „М - Мусолини, синът на века”, 800 стр., Унискорп, 2021

Преди да бъде издаден в България, романът (или по-скоро пресъздадената по доста специфичен начин биография) на италианският фашистки лидер Бенито Мусолини се превърна в бестселър в родината му, обра овациите на последния панаир на книгата във Франкфурт, правата за изданията му в англоезичния свят бяха купени от авторитетното издателство "Харпър Колинс", а продуцентската компания Wildeside възнамерява да създаде телевизионен сериал по него.

В последно време ролята на Червено море, като свързвашо звено на глобалната геополитическа конкуренция, непрекъснато нараства, което обаче поражда сериозни проблеми в сферата на сигурността за държавите от региона. Липсата на консенсус относно правилата за конкуренция между световните и регионални сили допълнително усилва напрегнатата надпревара между държавните и недържавни играчи за природни ресурси и сфери на влияние.

Европейският парламент обсъжда нови санкции срещу Русия, като вариантите биха могли да включват: забрана за вноса на руски енергоносители, изключване на Русия от международната система за финансови разплащия SWIFT, замразяване активите на руските олигарси, повторно обсъждане на бъдещето на проекта „Северен поток 2” и много друго.

През последните трийсет години партньорството между Русия и Китай значително укрепна и се разшири. Отношенията между правителствените институции на двете страни непрестанно се подобряват благодарение на икономическото и търговско сътрудничество, диалога по въпросите на отбраната, както и на взаимодействието с цел гарантиране на сигурността в Централна Азия.

Ако се опитаме да представим обективно целите и предмета на външната политика, която провежда през последните петнайсетина години полското ръководство, следва да изтъкнем три ключови сфери. В общи линии те изглежда така: безусловно подчиняване на американските интереси (изрязяващо се на първо място в закупуването на скъпоструващи въоръжения от САЩ), постоянни протести против германско-руските газови инвестиции в региона на Балтийско море (тръбопроводът „Северен поток 2”) и акцентиране върху враждебното отношение към „управляваната от режима на Путин” Русия, представяна като „агресор” и „заплаха”.

През последните няколко месеца правителството на украинския президент Владимир Зеленски предприе редица стъпки, от които все повече лъха на откровен авторитаризъм. Всъшност, фактът, че САЩ разглеждат Украйна като полезен (макар и неособено важен) партньор в сферата на сигурността, не се основава на някакви реалистични аргументи. Нещо повече, тази позиция е излишно провокационна по отношение на Русия.