Резюме

Днес бунтуването, бохемството, говоренето са на мода, и като название, и като идентификация. Рискът се състои в това, че идеите се разпространяват по-бързо от действията, особено в съвременната технологична епоха, толкова по-бързо, че до действия не се стига въобще, което накрая обезценява и самите идеи.

Неизбежна последица от ускоряващото се навлизане на сегашния световен ред в период на повишена турбулентност са пукнатините в неговите основи, които се очертават не само в системата на междудържавните отношения, но и във вътрешната политика на водещите глобални играчи. Най-характерен пример в това отношения са САЩ. В момента е доста трудно да се отговори на въпроса, каква е сегашната американска външна политика и кой точно я реализира на международната сцена.

Както посочва Андре Бален в австрийския Der Standart: „Решението за отделянето на Украинската Православна църква от Московската Патриаршия провокира най-дълбоката криза в Православието, от времето на разкола между католици и православни, отпреди хиляда години. При това, Москва с основание обвинява Константинопол, че решението за предоставяне на автокефалия на Украинската църква е взето по политически мотиви”.

Докато беше сенатор, Кей Бейли Хътчинсън се придържаше към позициите на умерения консерватизъм. След като беше назначена за постоянен представител на САЩ в ООН обаче, тя сякаш започна да излиза от досегашните рамки. Днес Хътчинсън - нито повече, нито по-малко - заплашва Русия с превантивна военна атака.

През септември 2018 Изпълнителният комитет на Световната антидопингова агенция (WADA) взе решение с девет на два гласа да възстанови правата на Руската антидопингова агенция (РУСАДА). Според президента на WADA Крейг Риди, това е началото на приключването на цялата история с допинговия скандал. Дали обаче наистина е така?

Човек е затруднен от срещата лице в лице с конспирация толкова чудовищна, че не може да повярва, че тя съществува. Американският ум просто не е стигнал до осъзнаването на злото, привнесено в нашата среда. Той отхвърля дори предположението, че човешките същества биха могли да изповядват философия, която в крайна сметка трябва да унищожи всичко, което е добро и достойно.

Едгар Хувър, 1956