Потребителски рейтинг: 5 / 5
Турция традиционо е сред ключовите елементи на цялостната геополитическа архитектура на Близкия Изток и Средиземноморието. В навечерието на тържественото честване на стогодищнината от създаването на Турската република, Анкара може да се похвали с изключително сериозен военен потенциал, включително с впечатляващ военно-индустриален комплекс
В момента турските въоръжени сили с основание се смятат за най-силните в Близкия Изток, а също за вторите в НАТО (след американските) по своята мощ и възможности. Турската армия наброява около 360 хиляди души, което е доста висок показател за държава с население от над 80 милиона. Мобилизационният и потенциал се оценява на 8 милиона военни, а ако броим запасняците от "първата вълна" (т.е. онези, които могат да бъдат светкавично мобилизирани в случай на нужда), числеността на турските въоръжени сили много бързо може да достигне 700 хиляди души. Числеността на сухопътните сили е 260 хиляди души, на флота - 45 хиляди, а на военно-въздушните сили - 50 хиляди. При това, за разлика от българската например, турската армия е отлично оборудвана и въоръжена, включително с оръжие, произведено от силно развития и мошно финансиран национален военно-индустриален комплекс, който - според класацията на Global Firepower - е на 11-то място, сред водещите 138 армии в света.
Приоритетното значение на националните въоръжени сили се потвърждава от динамиката на военните разходи на Турция, които нараснаха от 6,25 млрд. лири, през 2000, до 124,5 млрд. лири, през 2020.
За постиженията на турския военно-индустриален комплекс говорят и рейтингите на изключително авторитетния Стокхолмски международен институт за изследване проблемите на мира (SIPRI), - така, през 2010, в неговия "Топ-100" имаше само една турска корпорация Aselsan A.S, поставена на 92-ро мясо, но в аналогичния рейтинг на Defense News за 2019 присъстваха вече седем турски компании.
Ако допреди двайсет години обемът на износа на турска военна продукция беще 248 млн. долара, през 2022 този показател достигна рекордните 4,4 млрд. долара. Както е известно, в миналото най-големия купувач на тази продукция бяха САЩ (почти 60%). В последно време обаче, Турция разшири значително износа си, акцентирайки върху военните дронове, включително предназначените за нуждите на военноморския флот. Страната се превърна в четвъртия най-голям производител на военни дронове в света, продавайки само през последните години голям брой дронове Bayraktar TB2 на Азербайджан, Украйна, Либия, Катар и Полша (при това в първите три страни, те бяха масово използвани в реални военни действия).
Наскоро приключиха изпитанията на нов безпилотен летателен апарат с вертикално излитане и кацане, постигнал операционна височина от 8 хиляди фута. В началото на януари 2023 ръководството на неговия създател - компанията Baykar Makina, представи свръхзвуковия вариант на новия безпилотен самолет Bayraktar-Kizilelma ("Червена ябълка"), който е почти незабележим за радарите и може да развива свръхзвукова скорост. Според турските конструктори, той "ще бъде предизвикателство" за американските бойни самолети от пето поколение, тъй като за разлика от F-35 този изтребител е безпилотен и се управлява дистанционно. Освен това ще може да излита и се приземява от палубата на военни кораби с къса писта.
Ключова особеност на турските дроновe, която им гарантира сериозно предимство на пазара за военна техника е, че управлението им се осъществява чрез спътников канал за връзка.
На свой ред, турският военен производител Aselsan A.S е създал безпилотен военен катер от ново поколение Albatros-S, отличаващ се с висока маневреност и възможност да действа "в рояк" (от осем катера). Корабостроителната компания ARES Shipyard пък, представи наскоро новите модификации Predator и Dagger на своите скоростни торпедни катери ARES-32. Те могат да развиват скорост до 45 възела (83 км/ч), притежават висока маневреност и обсег от почти две хиляди морски мили. Предназначени са за осъществяване на военноморски операции в крайбрежните зони, неслучайно за тях вече има поръчки от редица държави от Близкия Изток и Африка.
Ще припомня, че за да реализира успешно националния военноморски проект MİLGEM, турското Управление на отбранителната промишленост, включи в него и редица частни корабостроителници, като разчита през следващите три години да произведе осем от тези фрегати, клас I (75% от всички техни елементи са турско производство).
Както е известно, след като САЩ изключиха американските системи за ПВО по време на опита за държавен преврат в Турция през 2016, в резултат от което Анкара престана да се доверява на американските системи Patriot, страната не само закупи руски системи за ПВО С-400, но и стартира разработката и създаването на собствена система за ПВО с голям обсег HISAR-U SIPER, която беше успешно тествана през януари 2023. Националната система за ПВО SIPER ("Заслон") се създава като турска алтернатива на руските комплекси С-400 и американските Patriot. Турската армия ще получи първите такива системи до края на 2023, а до 2026 те ще формират гръбнака на националната ПВО. По данни на специализираните турски медии, системата HISAR-U SIPER може да прихваща въздушни цели на височина над 30 км и има обсег 120 км. В рамките на системата за ПВО HISAR („Крепост”) турците вече са създали зенитно-ракетен комплекс с малък обсег HISAR-A и със среден обсег HISAR-O. Балистичните изпитания на ракетите от тези комплекси в Турция стартираха през 2013 и 2014. С разработването на тези комплекси са ангажирани най-големите турски военно-промишлени компании Aselsan A.S, и Roketsan, както и компанията Tübitak SAGE, която отговаря за конструирането на бойните глави и системите за насочване към целта. Според експертите обаче, Турция ще може да започне износа на системите HISAR-U SIPER едва след 10-12 години, тъй като първоначално ще трябва да покрие потребностите на собствените си въоръжени сили. Което означава, че в момента има само две държави, които произвеждат целия спектър системи за ПВО – от преносими зенитно-ракетни комплекси до субстратегически системи, като последните модели Patriot и C-500 (при това само руските зенитно-ракетни комплекси могат да се справят с обекти, движещи се със свръхзвукова скорост), и през следващите години Анкара едва ли ще може да се конкурира на пазара на подобна продукция с Москва и Вашингтон.
При всички случаи обаче, успехите на Турция във военната сфера са резултат от несъмнените постижения на нейната научна и образователна система. А предвид факта, че в последно време, ядреното оръжие все повече започва да се разглежда като ключов фактор за гарантиране на националната сигурност, редица държави от Близкия Изток, включително Турция, демонстрират сериозен интерес в тази сфера. Напоследък в турските и регионалните медии все по-често се появява информация относно възможността Анкара да се сдобие с ядрено оръжие още през следващите години, което би и „гарантирало присъствие в голямата геополитика”. Според израелския политолог Яков Кедми например, „това е само въпрос на време”. Както отбелязва в тази връзка индийското издание Zee News, Турция и Пакистан (който вече разполага с ядрено оръжие) отдавна преговарят за предоставяне на ракетно-ядрени технологии. Посочва се, в частност, че ядрената тема е била обсъждана още в самия край на 2020 на заседанието на съвместния форум на двете страни „Висш военен диалог”.
* Авторът е експерт по проблемите на Близкия Изток
