27
Вт, Фев
27 Нови статии

Чистка в унгарската армия?

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Още от самото начало на въоръжения конфликт в Украйна, за цяла Европа беше очевидно, че той ще има много сериозни последици. Днес обаче, когато войната продължава повече от година, тези последици се проявяват все по-ясно, тъй като всички вече разбират, че конфликтът няма да има "ограничен характер".

Разбира се, най-силно усещат последиците онези, които са разположени в непосредствена близост до зоната на военните действия. Истината е, че този конфликт ще доведе до дълбоки трансформации в Прибалтика и Полша, както и в едно по-широко пространство.

Настоящата статия обаче е посветена на една държава, разположена между Хърватска и Украйна, която бихме могли да разглеждаме като своеобразна буферна зона между Западните Балкани и най-мащабния военен конфликт в Европа от края на Втората световна война насам.

Разсъждавайки относно концепцията за буферната зона, както и за това, че войната в Украйна е в състояние да се разрастне, мнозина вероятно ще се съгласят, че Унгария е много по-подходяща за тази роля, отколкото Полша например. Защото, ако въоръженият конфликт наистина се разрастне (което не може да бъде изключено напълно), има много повече шансове той да обхване Полша, отколкото Унгария.

Защо мисля така? Правя подобно предположение, въз основа на отношенията, които в момента свързват Будапеща и Москва. Добре известно е, че преди войната в Украйна президентът Владимир Путин и унгарският премиер Виктор Орбан имаха много добри отношения, които биха могли да се определят дори като приятелски. Трудно е да се каже, какви са отношенията им днес, но можем да предположим, че си остават добри, макар и "в сянка".

От друга страна, Варшава от дълги години се позиционира като яростен антагонист на Москва. В същото време е любопитно, че и Полша, и Унгария са в конфликт с Брюксел. Що се отнася до отношенията им с Москва обаче, подходите на Будапеща и Варшава са диаметрално противоположни. Това би могло да се обясни с различните управления и историческите обстоятелства (макар че, ако ако отношенията с Москва се градят изключително на основата на антагонизма от съветската епоха, и двете страни следва да се разглеждат като бивщи сателити), а вероятно и със специфичното им разбиране за "буферната зона" по границите на самата Русия.

Между Унгария и Русия се намира Украйна, а между поляците и руснаците, освен Украйна, се намира (на североизток) и Беларус. Освен това, Полша граничи с руския анклав Калининград.

Навремето и двете страни бяха част от Варшавския пакт, т.е. самите те формираха обширна буферна зона, или по-точно своеобразен вал между Съветския съюз и Запада, т.е. Северноатлантическия алианс, доминиран от Вашингтон. Извън двата блока беше "неприсъединилата се" Югославия (част от която бе и Хърватска). Днес ситуацията е много различна, макар и да не е напълно ясна, независимо че картата на Европа говори друго. Полша и Унгария са членове на Северноатлантическия алианс, както впрочем, и по-голямата част от бившите югорепублики. Варшава и Будапеща обаче се отнасят по съвсем различен начин към доминираната от САЩ НАТО.

Така, Полша тръгна към охлаждане на отношенията с Брюксел, залагайки на укрепването на връзките си с Вашингтон. Унгария пък се възползва от конфликта с Брюксел за да укрепи отношенията си с Москва. Този пример ни показва, как динамиката на разногласията с един играч неминуемо води до укрепването на стратегическите връзки с някой друг. Разбира се, в момента, когато тези процеси започнаха, нито Полша, нито Унгария можеха да предвидят, че държавата, с която и двете граничат, ще се окаже страна в пълномащабен военен конфликт - всъщност е по-правилно да се каже, че Украйна води война за оцеляването си (тук е мястото да припомня, че самите Полша и Унгария не граничат помежду си, тъй като ги разделя 75-километровата словашко-украинска граница).

Полските управляващи са твърдо проукраински настроени и вече обявиха, че ще изпратят на Украйна своите танкове "Леопард". Това със сигурност ще доведе до рязко покачване на напрежението и ще бъде изпитание за търпенито на руснаците: дали Русия ще обяви Полша за участник в украинската война? Ясно е, че Москва няма да вземе прибързани решения, защото Полша все пак е член на НАТО, т.е. тя е част от колективната отбрана на алианса.

На свой ред Унгария, макар че не бихме могли да я определим като "антиукраински настроена", предпочита да не изпъква. Но, както вече е ясно на всички, онези, които избягват да декларират откровено проукраинска позиция, автоматично биват възприемани като "проруски настроени". И в този смисъл, ситуацията в Унгария се изостря. Виктор Орбан и сегашното правителство са наясно, че навлизаме в период, в който се изисква абсолютно единство, без каквито и да било отклонения, а в момента те са най-яркият пример за "европейско отклонение".

Какво означава това? Означава, че положението на Орбан е нестабилно, макар че през април 2022 той извоюва много сериозна победа на парламентарните избори. Какво се случи оттогава насам? Просто в Европа настъпиха "военни времена", което означава ескалираща нестабилност. Виктор Орбан очевидно не е пряко застрашен от политическата опозиция в страната, защото тя продължава да е слаба и фрагментирана. През последните години в Унгария доста често имаше антиправителствени демонстрации, но истината е, че те не застрашаваха сериозно управляващите. Съществува обаче определена опасност и тя е свързана, както често се случва, с армията. Както изглежда, унгарските власти са се заели именно с разрешаването на този проблем, и това е изключително важно.

Няколко унгарски медии твърдят, че Министерството на отбраната е уволнило, или по-точно неочаквано е пенсионирало стотици високопоставени военни, включително известни генерали и полковници. Според официалната версия на Министерството, това се прави с цел модернизацията и "подмладяването" на унгарската армия. Политическата опозиция обаче, гледа скептично на това обяснение и твърди, че правителството уволнява изключително "пронатовски" военни. С правителствен указ беше взето решение, според което военните могат да излизат в пенсия след като са отслужили в армията поне 25 години. Тоест, теоретично, те сами решават, кога да го сторят, но съдейки по всичко, Министерството на отбраната взема това решение вместо тях (поне, според някои местни източници).

Бившият министър на отбраната и член на опозиционната Демократична коалиция Агнес Вадай заяви в интервю за местни медии, че лично е изброила над 170 уволнени „пронатовски настроени” военни. Разбира се, подобна квалификация е интересна, сама по себе си, защото излиза, че в унгарската армия има и „антинатовско” крило. Ясно е, че на практика, нещата не стоят по този начин, а ситуацията би могла да се сравни с тази в Турция, която също е член на Северноатлантическия алианс но президентът Реджеп Тайип Ердоган постоянно е нащрек и провежда масови чистки, така че сред висшите военни кръгове да няма прекалено много „пронатовски” кадри.

Известно е и, какво точно се разбира под „пронатовски настроения”. Това означава да си обвързан с американските интереси или, по-точно, да бъдеш потенциално готов да отстояваш интересите на САЩ, дори ако за целта се наложи да действаш против собственото си правителство. Според Агнес Вадай, около хиляда високопоставени военни могат да напуснат постовете са в рамките на мащабната вълна от уволнения. В тази връзка, тя твърди, че „решаващата роля за това, кой да остане и кой да си отиде, ще изиграе политическата лоялност”.

Тази „мека чистка” в Унгария, която (засега) остава почти незабелязана в Европа, може да се свърже с още едно събитие, касаещо Украйна и региона, като цяло. На 20 януари, в Белград, се срещнаха унгарският министърт на отбраната Криштоф Салай-Бобровнички и сръбският му колега Милош Вучевич. Както можеше да се очаква, основната тема на разговора им беше ситуацията в Украйна и последиците и за региона. Унгария и Сърбия са единодушни, че мирът в Украйна е приоритет и, че малките и средни държави са особено уязвими за последиците от въоръжения конфликт, както отбеляза Салай-Бобровнички след срещата си с Вучевич. Според него: „Още от началото на въоръжения конфликт Унгария постоянно призовава за спиране на сраженията и постигане на мир. Освен това, за първи път в историята на нашите две страни се наложи да реагират на заплахи за сигурността им, идващи едновременно от юг и от изток. Сърбия е водещата държава в Западните Балкани, а регионът е обект на нарастващи заплахи. В последно време се изостри ситуацията между Сърбия и Косово”. В тази връзка той напомни, че Унгария подкрепя сръбското членство в ЕС, тъй като това ще способства за стабилността в региона. Министър Салай-Бобровнички напомни и, че „Унгария изпрати многоброен контингент в рамките на мисията на НАТО в Косово и оглави командването на тези сили през 2022. Унгарски военни участват и в мисията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина, а от следващата годена тя ще бъде оглавена от унгарски офицер”.

От тези изказвания става ясно, че Будапеша не е настроена „антинатовски”, но – както вече отбелязах, днес подобни твърдения могат да се интерпретират по различен начин, в зависимост от политическите предпочитания. И без да се лепят етикети обаче, е ясно, че нещо се случва зад кулисите в Унгария и това изглежда като подготовка на Будапеща за очакваното по-нататъшно увеличаване на нестабилността в Европа. Както изглежда, превантивните мерки, които взема унгарското правителство, целят не само неговото оцеляване, но и това на самата Унгария.

Защото, ако ситуацията още повече се изостри и нещата ескалират до европейска или дори до световна война, запазването на неутралитет може се окаже най-доброто възможно решение за оцеляване, т.е. за да бъде избегнат директният удар на възмездие от страна на противника и потенциалните мащабни разрушения. С други думи, без тези действия, Унгария би могла да се окаже в ситуацията на България, която в последно време се много хвали с подкрепата, която е оказала на Украйна. В случай на военна ескалация обаче, това може да я постави в доста неизгодно положение.

Ясно е, че нито една държава в Европа все още не е направила окончателния си избор. Дори в Полша се провеждат антивоенни демонстрации, за които обаче почти не се говори. Що се отнася до Хърватска, за нейната сигурност би било по-добре тя да се намира отвъд буферната зона, подобно на Унгария.

Разбира се, тази „люлка” изглежда нестабилна, дори много нестабилна, и всичко може да се промени, буквално за секунди. Натискът отвън и отвътре ще нараства във всички европейски държави, а лагерите, които ще осъществяват този натиск са добре известни. Унгария съумя да прогнозира очертаващия се вътрешноконтинентален сбъсък и да действа изпреварващо, но за някои държави вече е твърде късно да го сторят. Например, за Германия, която се сблъска с вътрешни противоречия и на която и остава само да се надява, че решенията на управляващата коалиция няма да и струват прекалено скъпо.

 

* Авторът е външнополитически анализатор на хърватското издание Advance