08
Сря, Фев
16 Нови статии

Три сценария за войната в Украйна през 2023

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В крайна сметка, както във всяка битка, най-важният фактор за бъдещото развитие на украинския конфликт ще бъде случващото се на бойното поле. На практика, в това отношение има три възможности, като всяка от тях води до поредица от потенциални последици: украински военен пробив, руски военен пробив и вкарване на конфликта в задънена улица приблизително по сегашните линии на военен контрол на двете воюващи страни.

Тъй като числеността на руските войски нарасна, те са се укрепили по протежение на по-къси фронтови линиия и ползват масирана артилерийски подкрепа, евентуален пробив на украинската армия изглежда доста проблематичен.

Ако украинската армия все пак успее да пробие и стигне до Азовско море, изолирайки Крим, или пък, ако съумее да си върне по-голямата част от Източен Донбас, който Русия подкрепя от 2014, тогава изглежда вероятно, че в отговор Москва ще отправи заплахи дори би могла да осъществи някаква форма на рязка ескалация.

Тя може да започне със символична бомбардировка (с конвенционални ракети) на военни бази на НАТО или на комуникационни линии в Полша или Румъния. Най-вероятно, намерението на Кремъл ще бъде да повиши възможността за трансформация на конфликта в ядрена война между Русия и САЩ. Много е възможно подобно руско нападение да доведе до ограничен и пропорционален американски военен отговор (например, бомбардировка на руска база в окупираната част на Украйна).

Но, сблъсквайки се с опасността от ядрена война, влиятелни гласове в САЩ и Европа, най-вероятно също  ще призоват за спиране на сраженията в Украйна с аргумента, че Киев е постигнал достатъчно значима победа, връщайки си почти цялата територия, която загуби през февруари 2022. За Западът ще е полезно да предложи прекратяване на огъня.

Подобни стъпки обаче, ще се сблъскат с ожесточена съпротива от страна на украинското правителство, както и на някои членове на НАТО, включително Полша и балтийските държави, а също от страна на влиятелни кръгове в политическия истъблишмънт на САЩ и медиите. Затова в момента няма как да се предскаже изходът от подобна криза, но е очевидно, че рискът от ескалация до пълномащабна война между НАТО и Русия би бил изключително голям.

Както изглежда, в плановете на Москва, в краткосрочна перспектива, не влиза организирането на настъпление, което да доведе до победоносен пробив, с изключение на ограничени стъпки за овладяването на град Бахмут, в Западен Донбас. Всичко сочи, че руските войски укрепват сегашните си позиции, за да предотвратят нови украински атаки – като онези, довели до връщането на източната част на Харковска област и град Херсон.

Но, ако украинските сили понесат тежки загуби и изразходват запасите си от боеприпаси и бронирана техника в неуспешни настъпления през следващите няколко месеца, тогава успещното руско контранастъпление може да се окаже реална възможност.

Според западните разузнавателни служби, загубите на украинците и руснаците са преблизително еднакви, но населението на Русия е три и половина пъти по-голямо от това на Украйна.

През първите месеци на войната, потенциалното предимство на Русия в жива сила беше нивелирано поради нежеланието на Кремъл (по вътрешнополитически причини) да използва срочнослужещи военни в сраженията и да мобилизира резервите си. В момента тези недостатъци се преодоляват чрез мобилизирането на още 300 хиляди военни. Освен това Русия произвежда много повече артилерийски снаряди от Украйна.

Но, предвид текущите данни и запазващите се ограничения по отношение на използваната от Русия жива сила, няма никакви реални шансове, че евентуален руски пробив би могъл да доведе до овладяването на Киев. Много малко вероятно е и, че Русия може да овладее Харков, а оттеглянето на руските части от Херсон на левия бряг на Днепр, прави практически невъзможно настъплението им към украинските черноморски пристанища Николаев и Одеса.

Но, ако Русия овладее целия регион на Донбас и укрепи сухопътния си мост към Крим, изглежда доста вероятно Путин да заяви, че ключовите цели на Москва (обявени в началото на инвазията) са постигнати и, че след това руснаците ще предложат спиране на военните действия и мирни преговори без предварителни условия.

Подобно руско предложение също би провокирало дълбоко разцепление както вътре в Запада, така и между западните държави и Украйна. Мнозина на Запад смятат, че спирането на огъня ще е най-добрата слелка, която Киев би могъл да предложи. Това обаче едва ли ще се случи някога.

Този аргумент се подкрепя от факта, че само стабилното прекратяване на огъня ще сложи край на систематичното разрушаване на украинската инфраструктура от Русия и ще позволи на Украйна и партньорите и да стартират продължителния и изключително скъпоструващ процес по възстановяване на украинската икономика, което пък би възродило надеждите на Киев за членство в ЕС. Подобно решение би могло да получи подкрепата на някои прагмагично настроени украинци, вярващи, че прекратяването на огъня и икономическият растеж ще позволят на Украйна да укрепи въоръжените си сили, за да възобнови по-късно битката с руснаците.

Разбира се, украинските и западните противници на евентуалното предложение на Русия за прекратяване на огъня, ще твърдят, че това би позволило на Москва да укрепи собствените си сили за бъдеща нова битка, макар че този аргумент няма да звучи особено убедително, ако руснаците публично обявят, че вече са постигнали военните си цели.

Ако обаче нито една от страните не успее да осъществи военен пробив, ситуацията на сегащната фронтова линия би могла да се окаже в неясна и кървава задънена улица и много ще напомня на ситуацията на Западния фронт по време на Първата световна война. При подобно развитие, въпросът ще бъде, колко време ще отнеме това и колко хора ще трябва да загинат, преди двете страни да изтощят силите си и да решат, че вече няма смисъл да продължават битката.

В резултат биха възникнали условия за нестабилно прекратяване на огъня, подобно на онова, съществуващо между Индия и Пакистан в Кашмир през по-голямата част от последните 75 години, или пък някаква много по-мащабна версия на прекратяването на огъня в Донбас в периода 2015-2022. Това прекратяване на огъня ще бъде съпроводено от мирни преговори, но и от периодични изблици на насилие, а вероятно, и на пълномащабни военни операции. И все пак, то би било по-добро, отколкото сегашното масово кръвопролитие в Украйна. Ако обаче не бъде съпроводено от успешни преговори за постигане на урегулиране или поне на минимизиране на военното напрежение, то може да има и редица негативни елементи: потенциал за нови войни, при това не само в Украйна, но и между Русия и други постсъветски държави; огромни трудности при възстановяването на Украйна и приближаването и към ЕС; невъзможност да бъдат възстановени поне минимални отношения на сътрудничество между Запада и Русия; и вероятно укрепване на сътрудничеството между Русия, Китай и Иран.

 

* Авторът е старши научен сътрудник в Института за отговорно държавно управление "Куинси" във Вашингтон, анализатор на Responsible Statecraft