Потребителски рейтинг: 5 / 5
В средата на декември 2022, при завръщането си от Туркменистан, президентът на Турция Реджеп Ердоган дада ясен знак относно възможността за разрешаване на сирийския конфликт в рамките на триъгълника Сирия-Турция-Русия.
Според него, за да се случи това, трябва първо да се срещнат представители на разузнавателните служби на трите страни и техните министри на отбраната, а след това и външните им министри. Едва след това ще стане възможна и среща на върха между тримата президенти с цел окончателното разрешаване на сирийската криза, проблемите с бежанците и предприемането на съвместни усилия за борба с терористичните организации.
Както е известно, с посредничеството на Русия, на 28 декември в Москва беше осъществен първият за последните 11 години контакт между министри на Турция и Сирия. Турският министър на отбраната Хулуси Акар се срещна със сирийския си колега Али Махмуд Абас, в присъствието на министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу. Паралено се проведе и среща между шефа на турското разузнаване (MIT) Хакан Фидан, началника на сирийското управление на военното разузнаване (Mukhabarat) Рафик Шахад и началника на Службата за външно разузнаване на Русия (CBP) Сергей Наришкин.
Според Хулуси Акар, сред най-наболелите въпроси, обсъждани на срещата, е била борбата с тероризма. Той подчерта, че Турция се отнася с уважение към териториалната цялост и суверенитета на Сирия и Ирак и, че единствената цел на Анкара в граничните зони с тези страни е именно борбата срещу тероризма: „Стремим се да неутрализираме членовете на такива терористични организации, като PKK (Работническата партия на Кюрдистан, която е забранена в Турция) и Ислямска държава”. В тази връзка, Акар увери, че с действията си Турция се стреми да гарантира сигурността на държавата, народа и границите си и да предотврати подновяването на неконтролируемия спонтанен миграционен поток от Сирия към страната му. Що се отнася до плановете на Анкара по отношение на Сирия, турският военен министър подчерта, че те не са насочени против „нашите сирийски братя, живеещи в Турция и Сирия” и не включват каквито и да било действия срещу тях. Според говорителя на турското Министерство на отбраната, разговорите между тримата министри са преминали „в конструктивна атмосфера, като беше взето решение за продължаване на тристранните срещи с цел гарантиране и поддържане на стабилността в Сирия и региона, като цяло”. Положителна оценка на срещата беше дадена и от Дамаск.
В същото време обаче, само ден след нея, турският външен министър Мевлют Чавушоглу посочи, че въпреки голямото значение на планираната среща между президентите на Русия, Турция и Сирия, за която спомена преди това турският държавен глава Ердоган, тя няма да се проведе през януари 2023, а по-късно. Според турската страна, преди осъществяването и, министрите на отбраната и външните работи, както и шефовете на националните разузнавателни служби на тримата участници следва да подготвят пътна карта за разрешаване на сирийската криза.
На свой ред, оценявайки турските действия в региона, президентът Ердоган подчерта, че през 2022 Анкара е осъществила рекорден брой операции против PKK. През 2023 пък се се планира повишаване на усилията за укрепване на прилежащата до турската граница буферна зона, както и за борба с кюрдската организация, която според Ердоган е и причината за интервенцията на Турция в Сирия и Ирак. При това, той обеща, че Анкара ще навлезе „в нова фаза на борбата” за унищожаване на военния потенциал, икономическите ресурси и инфраструктурата на свързаните с РКК кюрдски отряди.
Тоест, без да се отказва от намеренията си да осъществи поредна сухопътна операция против РКК, Турция изглежда иска преди това да подготви условията за нея, ясно осъзнавайки, че първо трябва да се споразумее с Русия, чиито въоръжени сили са разположени в Сирия от 2015 насам, по покана на режима в Дамаск. Несъмнено, в това отношение Анкара би искала да избегне евентуални сблъсъци на своята авиация с руските противовъздушни сили там. Освен това, сред целите на бъдещата турска сухопътна операции влиза и окупаццията на още някои райони в Северна Сирия, в допълнение към вече заетите от армията на Турция и нейните местни съюзници територии. Москва обаче, едва ли би приела просто така подобна стъпка. Ще припомня, че руснаците многократно се опитваха да разубедят Ердоган от провеждането на нова сухопътна операция, предлагайки сигурността в зоната на турско-сирийската граница да се гарантира с активното участие на покрепяната от Русия национална армия на Сирия.
Демонстрирайки известна готовност страната му да приеме този вариант, говорителят на турския президент Ибрахим Калън заяви на 2 януари 2023, че Турция очаква от САЩ и Русия да изпълнят ангажиментите си за гарантиране на сигурността по границата със Сирия и, в частност, изискванията на подписания през 2019 от Анкара и Москва меморандум за взаимно разбирателство. Една от точките в него предвижда разполагането по сирийската страна на границата с Турция на части на руската военна полиция и сирийската гранична служба, с цел съвместно патрулиране, и изтегляне на кюрдските отряди и тяхното въоръжение на 30 км от сирийско-турската граница.
При това Калън изтъкна необходимостта САЩ също да реализират ангажиментите си пред Турция за борба с терористичните организации на сирийска територия. В тази връзка той акцентира върху факта, че „отношението на САЩ към терористичните организации продължава да влияе негативно на отношенията между двете страни” и, че Анкара „няма да приеме да и бъде налагана едностранно определена политика, независимо от чия страна идва”. Очевидно тази турска позиция се обуславя от това, че т.нар. „Сирийски демократични сили” (SDF), чиито „гръбнак” се формира от кюрдските Отряди за народна самоотбрана (YPG), контролират, с подкрепата на американските военни, по-голямата част от сирийските провинции Ал-Хасеке и Ракка, както и някои населени пунктове в провинции Алепо и Дейр ез-Зор. Също както и Анкара обаче, правителството в Дамаск не признава тази автономна администрация в Североизточна Сирия, това се отнася и за незаконното, според него, присъствие на американските военни на сирийска територия.
Тоест, на фона на очерталите се подходящи условия за рестарт на мирния процес в Сирия, провелата се в Москва тристранна среща изглежда поставя основите на бъдещото разрешаване на сирийската криза. Предвид планираните за пролетта на 2023 избори в Турция, Анкара (както впрочем и Русия и Сирия) очевидно не е заинтересована от забавянето на този процес, което дава основание на експертите да разчитат, че един от най-кървавите и опасни въоръжени конфликти на планетата може да бъде окончателно разрешен в съвсем близко време.
* Център за мониторинг и превенция на конфликтите
