19
Чет, Май
26 Нови статии

„Войната на дронове” между Вашингтон и Анкара

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В САЩ отдавна са наясно, че пазарът за безпилотни летателни апарати (дронове) има голям потенциал за развитие, а също множество начини за използване и сфери на приложение. Очаква се, че през 2025 обемът на този пазар ще достигне 50 млрд. долара. От 2020 насам, по такъв показател, като съставната годишна норма на растеж (CAGR), той се равнява на 13,8%.

В цифрово изражение, дори по приблизителни данни, този пазар ще нарасне от 22,5 млрд. долара, през 2020, до почти 50 млрд., през 2025. При това, предвид наложената от Вашингтон на останалия свят тенденция към изостряне на различните въоръжени конфликти на планетата, САЩ разглеждат увеличаването на производството и продажбите на военни дронове като „изключително перспективно”.

През 2015-2016 се смяташе, че именно Съединените щати са абсолютния световен лидер в сферата на разработването, производството и използването на военни дронове. Още през 2020 в страната се експлоатираха 11 хиляди дрона – предимно разузнавателни, но също и многоцелеви (т.е. ударни дронове). Днес обаче, повечето американски дронове са предназначени за използване против държави, които не разполагат със системи за противовъздушна отбрана, или пък след като системите им за ПВО бъдат унищожени. Програмата за създаване на свръхзвукови дронове, които ще бъдат по-добре защитени от противниковите атаки, беше прекратена през 2016. В същото време обаче, продължава работата по създаване на изтребител-бомбардировач, способен да достигне скорост от 0,9М.

Въпреки че все още запазват лидерските си позиции в тази сфера, САЩ са принудени да признаят, че на световния пазар на производители на бойни дронове се появиха нови активни играчи, които успешно съкращават разрива с американците, съществувал само допреди няколко години. Това са най-вече Китай, Турция, Израел и Русия. Ще припомня, че според The National Interest, именно дроновете са основното оръжие на руснаците във войната им с Украйна.

Освен близкоизточните държави, които постоянно воюват, използвайки всякакви оръжия, включително и дронове, през последните години интерес към безпилотните летателни апарати проявяват все повече играчи. При това, след като Анкара успешно рекламира „абсолютните успехи а турските дронове” в Сирия, Либия и Южен Кавказ, както и доста ниската, в сравнение с произведените от други държави дронове, цена (около 70 млн. долара за комплект от шест бойни дрона), именно турските „Байрактар”-и се оказват особено популярни през последните години. Първият чуждестранен купувач на Bayraktar TB2 беше Катар, който през 2018 се сдоби с комплект от шест такива дронове, две наземни станции за управление и други свързани с тях подсистеми и оборудване. Непосредствено след това, през 2019, аналогичен комплект купи и Украйна.

На практика обаче, опитът в Сирия и Либия не беше кой знае колко успешен за турските дронове "Байрактар" - загубите бяха значителни, което принуди Анкара да коригира и тактиката за използването им. Въпреки това, най-вече заради ниската цена, те се купуват все повече, включително и от държави членки на НАТО. През май 2021 например, полският министър на отбраната Мариуш Блашчак обяви, че скоро страната му също ще разполага с турски дронове.

На този фон, Вашингтон, който обикновено действа безцеремонно при отстраняването на "излишните конкуренти", отдавна работи активно за ерозирането на "имиджа" на турските безпилотни летателни апарати. Така, предвид почти пълното съвпадение между остарелия и вече изтеглен от производство американски боен дрон MQ-9 Reaper и турския Вayraktar TB2, САЩ стартираха в медиите мощна кампания от критики относно качествата на последния. В частност, командването на американските ВВС официално обяви, че турските дронове са неподходящи и безполезни за военни операции дори против армиите на Иран и Северна Корея, да не говорим за руската или китайската армия, твърдейки, че дроновете от този тип могат да се използват само срещу "непълноценни армии", които не са в състояние да създадат собствена система за противовъздушна отбрана, дори на средно ниво. Подобно твърдение, в частност, направи преди година председателят на Обединения комитет на началник щабовете генерал Марк Мили, както впрочем и отговарящият за операциите на САЩ в Близкия Изток генерал Кенет Макензи.

Всъщност, американският дрон MQ-9 Reaper се различава от турския Вayraktar TB2 по размерите си и някои незначителни детайли: MQ-9 Reaper например, е доста по-голям и тежък. Докато размахът на крилете на Вayraktar TB2 е 12 метра, при американския дрон той е 20 м. Максималното излетно тегло на Вayraktar TB2 е 650 кг, докато MQ-9 Reaper тежи цели 4,76 тона. И единият, и другият могат да се използват като ударни дронове, както и за въздушно разузнаване или коригиране от въздуха. Турският дрон може да носи до 150 кг боеприпаси или различно оборудване, а американският - 1700 кг. Крайцерската скорост на MQ-9 Reaper е 313 км/ч, а на Вayraktar TB2 - 130 км/ч. Освен това американският MQ-9 Reaper е с качествено по-добра защита от турския, тъй като разполага със система, предупреждаваща, че е засечен от противниковите радари, както и с блок за защита. Въпреки това, командването на ВВС на САЩ вече не иска да купува нови дронове от този тип и настоява за замяната им с ново поколение безпилотни летателни апарати.

Както американският MQ-9 Reaper, така и турският Вayraktar TB2, бяха успешно използвани в миналото във военни действия с "беззащитни противници. Но, когато турците масирано използваха своите дронове срещу сирийската армия, провалът на Вayraktar TB2 срещу плътния "чадър" на сирийската ПВО (която, при това, не включваше кой знае колко модерни системи) беше очевиден.

Според американските военни експерти, тези недостатъци на Вayraktar TB2 до голяма степен се дължат на факта, че самата турска армия доскоро не разполагаше с пълноценни системи за ПВО, а противовъздушната отбрана на танковите и мотострелкови поделения на турските сухопътни сили разчитат най-вече на зенитно-ракетните комплекси Stinger, инсталирани на автомобили и гъсенична бойна техника. Едва напоследък в Турция се разработва зенитно-ракетният комплекс HISAR A+, предназначен да прикрива наземните сили. Освено това противовъздушната отбрана на страната сериозно се усили след закупуването на руските системи С-400.

Вашингтон активно използва отбелязаните по-горе недостатъци на турските дронове, опитвайки се да "открадне" клиентите на Анкара на този специфичен пазар, като предлага замяната на Вayraktar TB2 с "по-ефективните американски дронове". Подобно предложение, в частност, направи наскоро американското специализирано издание Breaking Defence, обръщайки се косвено към турските клиенти в Украйна и други съюзници на САЩ. Според авторите му: "не е приятно да констатираме, че украйнците можеха да са далеч по-ефективни срещу руснаците, ако вместо турски, използваха американски дронове".

 

*Авторът е експерт по проблемите на Близкия Изток

 

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика