19
Чет, Май
26 Нови статии

САЩ и корените на руско-украинския конфликт

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Ако Америка иска и занапред да играе важна роля в гарантирането на стабилността, както и да възстанови притегателната си сила, която до голяма степен изгуби заради своето високомерие, тя ще трябва - ако перефразираме Самюел Хънтингтън - да се съгласи със създаването на суверенни регионални сфери на влияние около Китай, Русия, Индия, Турция, Бразилия, Египет, ЮАР.

Това няма да попречи на САЩ да защитават собствените си зони на влияние в Северна и Южна Америка, както и да поддържат тесни връзки с Европа. Американската външна политика обаче, ще трябва да се откаже от имперския характер на своите екстериториални юрисдикции и да се концентрира повече върху гарантирането на стабилността на властта, което ше означава отказ от политиката за смяна на неугодните на САЩ режими. За съжаление, липсват каквито и да било признаци, че тази тенденция ще надделее. Истината е, че за кризата в Украйна до голяма степен допринесе заложеният в тази страна американски капан. В периода между 2014 и 2022 Русия на Владимир Путин беше обект на постоянни провокации, осъществявани с помощта на НАТО, като целта беше руският лидер да бъде тласнат към силови действия в Украйна, в резултат от които Русия да бъде окончателно "отрязана" от ЕС и да се укрепи господството на САЩ в Европа.

Случващото се днес в Украйна показва също, че американската обсебеност от сдържането на руския "Хартленд" е накарала Байдън да забрави дори за китайската заплаха. Макар че Китай разполага с далеч повече възможности, в сравнение с икономически отслабената Русия, за да изпревари САЩ във всички сфери.

Конфликтът в Украйна представлява драматичната кулминация на политиката на Вашингтон за ерозия на руската мощ (систематичната подкрепа за антируските политически сили, безкрайното разширяване на НАТО на изток, ракетните установки и батареите за противоракетна отбрана в близост до руските граници, подкрепата за ислямистите в Сирия и войните в Ирак и Либия). Американската политика, която целеше насъскването на украинския народ срещу Русия, е абсолютно безотговорна, защото рискува да провокира наистина глобално сътресение и дори световна война. Както изглежда обаче, американските стратези са пресметнали предварително този риск, тъй като са наясно, че продължаването на войната между Запада и Русия ще засегне Стария свят, а не територията на САЩ. Отказът на американците да се съобразят със загрижеността на Русия (обозначена достатъчно ясно още от 90-те години на ХХ век насам: ограничаване на разширяването на НАТО на изток, отказ от войните в Ирак и бивша Югославия, от "цветните революции", от разполагането на ракети на пакта в близост до руските граници, или от войната в Либия), беше определен от всички известни експерти (от Джордж Кенан и Хенри Кисинджър, през генерал Пиер Галуа, до Юбер Ведрин и Доминик дьо Вилпен) като основния източник на конфликт. В същото време обаче, политическият курс, провеждан вътре в страната и, в частност, защитата на частните интереси на американските транснационални корпорации, както и на петролната и военната индустрия, отдавна са надделели над геополитическите възгледи на компетентните стратези. Тоест, както отбелязва Едуард Лутвак, Западът, начело със САЩ, вече не разполага със собствена "Голяма стратегия".

Напълно очевидно е, че Китай и занапред ще прави всичко за да успее максимално бързо да изпревари САЩ. Затова и американската външна и отбранителна политика би следвало да се концентрира върху задачата да противодейства на Китай. Вместо това обаче, американската обсебеност от противопоставянето на хипотетичния "антихегемонистичен квазиалианс" между Западна Европа и Русия и, в частност, страхът от руско-германското сближаване и газопровода "Северен поток 2" (който бе спрян след началото на военните действия в Украйна), накара американците да се откажат от приоритетната задача за формиране на жизнено необходимия им алианс срещу неомаоисткия Китай, който е далеч по-способен от руснаците да отправи предизвикателство към хегемонията на САЩ във всички възможни сфери.

От тази гледна точка, кризата в Украйна, която можеше да бъде избегната, ако Вашингтон беше ограничил разширяването на НАТО, е резултат от мащабната грешка, допусната от атлантистките и американските лидери. Така те хвърлиха в прегръдките на Китай Русия, която през  2000-те искаше да стане част от западния свят и дори да влезе в НАТО и която днес, в отговор на мащабните европейски и американски санкции, ускорява процеса на оттеглянето си от западната глобализация, обявява се за дедоларизация на света и предприема мерки за създаването на мултиполярни политико-финансови институции. В резултат от това, двата най-важни инструмента на глобалното господство на САЩ (наред с тяхната армия), а именно доларът и доминацията в сферата на кибер- и дигиталните технологии, ще станат обект на още по-остра конкуренция от страна на руско-китайския тандем, както и на такива групи като БРИКС или други развиващи се държави, които не се интересуват от руско-украинския конфликт и не са склонни да налагат санкции на Русия. Междувременно ембаргото вече засяга 60% от човечеството. И макар че Западът се смята за "целия свят", истината е, че той е сам и е подложен на нарастващи критики. Настъпващата ера на незападния киберсуверенитет, платежни системи и "приложения" от типа на Мир, CIPS и Unionpay, които не се контролират от Америка, рано или късно ще ерозират американската мощ, тъй като обслужването на гигантския глобален дълг на САЩ е невъзможно, ако сегашната хегемония на долара отслабне.

От април 2021 насам мащабното противопоставяне между Запада, Русия и Китай е белязано с все по-чести появи на китайската военна авиация в зоната на противовъздушната отбрана на Тайван: военните рейдове на китайската армия се обясняват с желанието на Си Дзинпин, още докато е жив, островът да бъде анексиран от Пекин. Както потвърди през март 2021 началник щабът на Тихоокеанското командване на САЩ адмирал Филип Дейвидсън обаче, войната между САЩ и Китай е неизбежна, ако китайците решат да влязат в Тайван. В същото време, Дейвидсън уточни, че САЩ едва ли ще могат да попречат на това, тъй като Китай разполага с предимство по отношение на числеността на въоръжените си сили и логистиката, а базите му са разположени само на 200 километра от Тайван. Освен това, през април 2021, в отговор на интервенционистките стъпки на администрацията на Джо Байдън в зоната на руските (Украйна) и китайските (Тайван) интереси, Пекин и Москва съвместно отправиха предупреждение към САЩ. Когато руските въоръжени сили бяха концентрирани по границата с Украйна, а американските военни кораби се готвеха да влязат в Черно море,  зам. външният министър на Русия Сергей Рябков, предупреди Байдън да избягва всякаква пряка намеса в случващото се в Украйна. На същия ден, когато военни кораби на САЩ се опитаха да попречат на китайските самолети да навлязат за пореден път във въздушното пространство на Тайван, говорителят на китайското Външно министерство Джао Лидзян, предупреди Вашингтон да не пресича "червените линии" на Пекин. При това бе предложено провеждането на консултации с цел определяне на сферите на влияние на играчите. Истината обаче е, че подобно на империите от миналото, САЩ ще се предадат едва след като усетят на гърба си вредата, нанесена от организираната от тях блокада. Именно затова е необходимо колкото се може по-бързо да бъдат започнати консултации и да се реализира на практика разумното предложение на израелския премиер Бенет, одобрено от Путин и Зеленски, за провеждане на среща на върха между Русия и Украйна в Йерусалим (или някъде другаде, например в Истанбул).

 

* Авторът е професор по геополитика и международни отношения в IPAG Business school и анализатор на Valeurs Actuelles

 

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика