19
Чет, Май
26 Нови статии

„Кримският въпрос” в контекста на неоосманистката геополитика на Анкара

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Преди няколко дни говорителят на турския президент Ердоган – Ибрахим Калън, заяви, че:  „Турция е готова да помогне за намаляване на напрежението между Русия и Украйна. Президентът Ердоган провежда преговори както с президента на Русия Владимир Путин, така и с президента на Украйна Володимир Зеленски.

Даже ги е поканил да дойдат в Турция, ако искат да се срещнат и да изгладят проблемите и разногласията си“. Според Калън, нещата не опират само до Украйна, а става дума за глобален конфликт, касаещ световната сигурност.

Предложението на Ердоган поставя самата Турция в интересна ситуация. От една страна, Анкара въоръжава Киев и не признава присъединяването на Крим към Русия, но – от друга поддържа сериозни икономически връзки с Москва. В същото време, Турция очевидно опитва да се възползва от ескалиращото противопоставяне между НАТО/САЩ и Русия за да продължи да прокарва свърхамбициозната си идея за формирането на доминирана от Анкара „тюркска общност” (т.нар. „Велик Туран”), разглеждайки като нейна интегрална част и полуостров Крим и позиционирайки се като „покровител” на татарската общност там.

Ще припомня, че по време на срещата си с украинския президент в Истанбул, през април 2021, Ердоган декларира подкрепата си за териториалната цялост на Украйна и се обяви против „руската анексия на Крим”. От друга страна обаче, непосредствено след Втората Карабахска война, спечелена от Азербайджан с активната турска подкрепа, в някои турски медии, близки до по-радикално настроеното крило в управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и нейния коалиционен партньор Партията на националистическото действие (ПНД), отново бе повдигната темата за „турската принадлежност на Крим”, който в периода от края на XV до края на XVIII век се смята за част от Османската империя (чиито васал е т.нар. Кримско ханство).

Показателно в това отношение е една публикация в турския проправителствен новинарски портал Haberler, според която: „Ердоган със сигурност не смята Крим за руски, но в същото време не го смята напълно и за украински. В неговите очи, полуостровът е територия, която Русия е отнела несправедливо от Османската империя през 1783”.

Всъщност, истината е, че Ердоган никога не е поставял открито въпроса за „турския Крим”, това не е правил и нито един официален представител на управляващите. В същото време, турските експерти признават, че в неофициални разговари тази тема периодично се повдига.

Въпреки това, както посочва независимият турски политолог Мустафа Карачай, савмият факт, че близък да Ердоган новинарски портал прави подобни твърдения, означава че те се споделят и от управляващите: Според него: "Подобна постановка на "Кримския въпрос" отлично се вписва в претенциита на Анкара да възстанови влиянието си на цялата територия на някогашната Османска империя, което помага на ПСР да увеличи или поне да запази електората си. Засега всичко това се случва зад кулисите, защото Турция не готова да влезе в открит конфликт за Крим с Русия или Украйна. В перспектива обаче, кримската карта може да бъде разиграна, в зависимост от отношенията ни с руснаците".

На свой ред опозиционно настроеният към управляващите в Анкара турски журналист Юнус Ердоглу, който в момента живее в Украйна, твърди, че: "много турци наистина смятат Крим за турска земя, но повечето изявления на Ердоган по този въпрос са чист популизъм, защото днес той говори едно, а утре - друго. Истината е, че управляващите имат стратегия за Крим, която обаче съзнателно не се обявява. Разбира се, Ердоган би искал да върне Крим, също както и турските националисти, които са негови коалиционни партньори. Засега обаче, президентът се опитва да лавира между Украйна и Русия, отстоявайки собствените си интереси в региона. Официално, Ердоган постоянно повтаря, че Турция не признава анексията на Крим, но не е склонен да инициира някакви санкции срещу Русия по този повод. Всъщност, той не може да го направи, защото Русия е прекалено силна и разполата със сериозни позиции в самата Турция. Някои турски националисти си въобразяват, че турската армия може едва ли не да превземе Москва, но управляващите са наясно, че по пътя към Крим, могат да загубят Истанбул. В момента определени кръгове искат да сблъскат Русия и Турция, да изтощят взаимно дветене страни, особено предвид сегашното напрежение между тях и Запада. Тоест, става дума за геополитически интереси". Ердоглу смята, че в самата Турция "кримската тема" се повдига най-вече от турските националисти, периодично призоваващи за "връщането на Крим".

В тези среди са особено популярни идеите на т.нар. "туранизъм", т.е. за обединяването на тюркските народи под егидата на Анкара. В сайтовете, близки, до коалиционния партньор на ПСР – Партията на националистическото действие, могат да се прочетат следните коментари: „ще работим, докато работи нашето съзнание и докато оставаме достатъчно силни за да спасим уралските племена и Крим” или „ще спасим всички поробени страни, които са наша историческа родина”.

Всъщност, тук е мястото да отбележа, че подобни коментари касаят и България, която също се разглежда като част от  „Великия Туран”.

На фона на твърдения, като появилият се наскоро на сайта на вестник Enson Haber призив „турската армия да създаде своя база в Украйна и да изгоним руснаците от Крим, който открай време принадлежи на тюрките”, надеждите на Киев свързани с възможната турска подкрепа по „кримския въпрос”, изглежат не само илюзорни, но и опасни за самата Украйна.

Както посочва в тази връзка турският политиески анализатор Огуз Челиккол, за Ердоган е важно да демонстрира подкрепата си за кримските татари, чиято общност в самата Турция е втората най-толяма след тази на кюрдите. Именно това обяснява впрочем, и активното турско участие в т.нар. „Кримска платформа”, т.е. международната платформа, създадена през август 2021 по инициатива на Киев, с цел да координаира действията на партньорите на Украйна за връщането на Крим. Според повечето анализатори, зад този проект всъщност стоят британските специални служби и лично шефът на МИ-6 Ричард Мур – бивш посланик в Анкара и личен приятел на турския президент Ердоган, а активността на Турция в рамките на „Кримската платформа” е свързана с тайните и надежди, че в крайна сметка Крим може да се окаже в нейни ръце.

Участието в "платформата" позволява на Анкара активно да прокарва своите културни и икономически проекти в Украйна, които при това не касаят само общността на кримските татари (немална част от които живеят извън полуострова, на украинска територия), и то без да рискува особено да влоши сериозно отношенията си с Русия. Сред тези проекти вероятно ще бъде изграждането на жилища за кримските татари в Украйна, за което се говори още от 2015.

Ще припомня, че преди украинската „революция” от 2014, Турция активно и успешно действаше сред татарската общност в Крим, като още през 1992 на полуострова бяха стартирани едновременно няколко културно-образователни проекти с участието на тясно свързаната със специалните служби Турска агенция за сътрудничесто и развитие (TIKA), Фонда за култура и взаимопомощ на кримските татари, Фонда за развитие на Крим и откровено сепаратисткия „Меджис на кримско-татарския народ”. Впрочем, както вече споменах, турската „мека сила” активно действа и на територията на Украйна – TIKA ремонтира старчески домове и обучава военни кореспонденти, а турските културни центрове „Юнус Емре” работят активно с чуждестранните студенти в страната, осигурявайки им държавни стипендии за турски университети и организирайки „Летни училища за изучаване на турски език”. И макар че липсват официални данни за стойността на тези проекти, известна представа за мащабите на турската финансова подкрепа дава съобщението на агенция Anadolu, че през 2020 Турция е била най-големия чуждестранен инвеститор в Украйна, като общият обем на инвестираните от нея средства в тази страна е надхвърлил 3 млрд. долара.

Впрочем, според Гюней Йълдъз от Германския институт по външна политика и политика за сигурност (SWP), културната експанзия, съвсем не единствената задача на Турция в Украйна. Анкара се опитва да изпозва влиянието си върху Киев за да оказва натиск върху други, държави, както и за да решава вътрешните си проблеми. Така, например, поредната декларация на Турция, че не признава Крим за част от Русия, съвпадна с гласуването на конституционните промени през 2017, които разшириха драстично пълномощията на президента Ердоган. Тогава това помогна за мобилизирането на неговите привърженици и прокарването на промените.

Според някои, Турция разглежда разширяването на влиянието си в Украйна по-скоро като тактическа задача. Всъщност тя се стреми да превърне Киев в инструмент за оказване на натиск както върху Русия, така и върху Запада.

При всички случаи обаче, както в Украйна, така и в други региони на бившия Съветски съюз, а също на Балканите (включително в България) идеите за тюркския свят и възраждането на османското величие нерядко намират благодатна почва сред местните мюсюлмански или тюркски общности и Турция се възползва умело от това, създавайки предани на Анкара лидери на различни местни малцинствени организации и партии. Което обаче поставя под въпрос националната сигурност на съответните страни.

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика