19
Чет, Май
26 Нови статии

Кой ще плати цената на „зелената революция”

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В края на декември 2021 вниманието на световната общественост беше привлечено от дебатите във връзка с гласуването на предложената от Ирландия и Нигер проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН, озаглавена „Климатът и сигурността”.

В нея се предлага свързаните с климатичните промени рискове в сферата на сигурността да бъдат включени като основен компонент на всеобхватната стратегия на Световната организация за предотвратяване на конфликтите. Според авторите му, приемането на този документ ще способства за намаляване на заплахата от възобновяване на конфликтите в резултат от неблагоприятните последици от промените в климата. В тази връзка, представителят на Нигер дори препоръча решаването на този проблем да се ползва със същия приоритет като борбата с тероризма. На свой ред, Ирландия призова климатичните промени да бъдат официална признати за „основното предизвикателство на съвременната епоха”, което задълбочава съществуващото неравенство и незащитеност и оказва много сериозно въздействие върху онези, които продължават да живеят в бедност или в условия на въоръжени конфликти.

В тази връзка заслужава внимание острата реакция на западните и най-вече американските медии срещу решението на Индия и Русия да гласуват против резолюцията и това на Китай, който гласува „въздържал се”. Очевидно целта на стратезите от Вашингтон е да внушат, че именно Русия и Китай са основната пречка по пътя към „светлото климатично бъдеще” и, че правото им на вето в рамките на Съвета за сигурност е анахронизъм.

Следва да отбележа обаче, че реакция на Русия, Китай и Индия бе напълно обяснима, тъй като и трите страни се обявяват за разглеждането на заплахите за климата съвместно с другите въпроси, касаещи международната сигурност, в чиито рамки този проблем е един от елементите на устойчивото развитие. Както с основание посочват редица експерти, в чисто политически план, приемането на предложената от Ирландия и Нигер резолюция води на практика до прехвърлянето на вината за ситуацията с климатичните промени върху самите развиващи се държави и създаването на нов лост, с чиято помощ развитите западни страни и най-вече САЩ ще могат да налагат на останалите собствената си визия за изпълнението на ангажиментите в сферата на борбата с климатичните промени, а в бъдеще – и да задължат Съвета за сигурност на ООН да разглежда и оценява поведението на практическа всяка страна в света в рамките на „климатичния дневен ред”, тъй като проблемите с климата се усещат навсякъде.

Обяснението за толкова болезнената реакция на САЩ по повод отхвърлянето на лансираната от Ирландия и Нигер инициатива е свързано с основните постановки на обявения по време на последните президентски избори през 2020 „План Байдън за революция на чистата енергетика и екологична справедливост”. Опирайки се на предупрежденията на ръководството на Пентагона и разузнавателните служби относно заплахите, които климатичните промени създават за глобалната стабилност и сигурност, Байдън обеща да превърне този проблем в приоритет на американската национална сигурност. Освен това той пое ангажимент да използва всички дипломатически средства за да накара и останалият свят да възприеме визията на САЩ и предлаганите от тях мерки в сферата на климата.

Що се отнася до фундаменталния въпрос, откъде следва да бъдат взети огромните средства за осъществяването на „зелената революция”, отговорът му се съдържа в появилата се през март 2021 „инвестиционна стратегия”, изготвена от американския Център за стратегически и международни изследвания (CSIS). В този доклад на CSIS се предлага да бъдат създадени инструменти, които на практика биха позволили върху развиващите се страни да бъде стоварена не само основната вина за климатичните промени, но и бремето на финансирането както на собствените им разходи, така и и на разходите на САЩ в тази сфера. Ако оставим настрана теоретичните разсъждение и концептуалните обосновки, съдържащи се в доклада, всичко се свежда до това, че „глобалната мобилизация” за решаването на климатичните проблеми трябва да пренасочи финансовите потоци, генерирани от другите държави, за осъществяването на „зелената револация” под ръководството на САЩ, като за целта дълговете на развиващите се страни следва да бъдат конвертирани в американски долари.

Очевидно е, че опитите за прокарване на проекторезолюции, като онази, представена наскоро от Ирландия и Нигер, по никакъв начин се способстват за решаването на климатичните промени в контекста на Рамковата конвенция на ООН за промените в климата,  както и на конкретните направления, утвърдени на провелата се през ноември 2021 в Глазгоу Среща на върха за климата СОР26. По-големият въпрос обаче е,  кога Съединените щати най-сетне ще демонстрират готовност да се откажат от опитите си да политизират климатичния дневен ред и да потърсят съвместни политически решения на проблема с останалите ключови играчи на международната сцена, както и, дали въобще са склонни да го сторят?

*Ръководител на Системата за климатичен мониторинг CR CMS

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика