19
Сря, Ян
30 Нови статии

Какво се криe зад сближаването между Индия и Русия

Актуално
Typography

Осъщественото в началото на декември 2021 посещение на рускиs президент Владимир Путин в Индия беше оценено от мнозина в страната като символично. Ще припомня, че точно преди петдесет години индийската армия настъпваше към Дака, а Делхи току що беше признал откъсналата се от Пакистан Бангладеш.

Дали Индия би била в състояние да води тези военни действия, ако не съществуваше съветско-индийският договор, гарантиращ и пълната и безусловна подкрепа на СССР? Може би, но при всички случаи, без него Индия щеше да се сблъска с много проблеми и вероятно щеше да бъде осъдена от международната общност, ако Москва не я бе защитила в Съвета за сигурност на ООН.

Разбира се, времената се промениха. Индия вече не е толкова бедна, както през 1971, и търси признание като мощна регионална държава. Междувременно, Русия предстана да бъде глобална свръхдържава, каквато някога беше огромният Съветски съюз. И двете страни се приспособяват към новите реалности, но, както се изрази един известен индийски анализатор: „Няма смисъл да правим сравнение с индийско-съветските оношения, но ние продължаваме да поддържаме добри отношения с Русия”.

И така, индийският премиер Нарендра Моди направи умел ход, целящ да постигне баланс. Той се сближи със САЩ и иска страната да присъста в моретата на азиатския регион за да може да контролира действията на „китайския дракон”. Истината обаче е, че САЩ могат да ни окажат само ограничена подкрепа, когато става дума за нашите сухопътни граници. Ще припомня, че те не предприеха никакви сериозни стъпки за да попречат на китайците да влязат в директна конфронтация с индийците в района на Ладакх. Несъмнено, в Делхи осъзнават и, че членството ни в квазиалианса QUAD (САЩ, Индия, Австралия и Япония) не донесе на страната кой знае каква полза.

Путин пък играе още по-твърдо. Въпреки посещението му в Индия – това е едва втората му чуждестранна визита след началото на пандемията, което подчертава какво значение придава Москва на отношенията си с нея – вниманието на руснаците продължава да е приковано към случващото се в Украйна. Руската армия е обкръжила Украйна от три страни, а Путин успя да привлече на своя страна лидерите на местната опозиция. Непосредствено след посещението си в Делхи, той осъществи онлайн-среща с президента на САЩ Джо Байдън, който налага санкции и заплашва с военни действия, ако Русия осъществи интервенция в Украйна.

Това поставя още по-сериозния въпрос за продажбата на руско оръжие на Индия. Американците твърдят, че всеки, който купува руско оръжие, ще се сблъска със санкциите, налагани в рамките на закона CAATSA (Закона за противодействие на противниците на САЩ с помощта на санкции). Делхи се надява, че Вашингтон ще си затвори очите за острата нужда на Индия от модерно въоръжение по границата и с Китай, и няма да пречи на доставката на системите С-400 в рамките на сделката за 5,4 млрд. долара с Русия, постигната още през 2018.

Освен това, Индия се опитва да ускори споразумението за създаване на съвместно предприятие с руснаците за производството на автомати АК-203 за индийската армия, като стойността на сделката е 600 млн. долара. Благодарение на тези сделки Русия стабилно заема водещи позиции като доставчик на воръжение за Индия. Освен това, двете страни подписаха и пакт за удължаване на споразумението за сътрудничество в сферата на военните технологии за още десет години, което едва ли ще бъде прието с ентусиазъм от САЩ.

Колкото и да е странно, една от причините за сближаването между Индия и Русия е Китай. Двете страни имат дълги сухопътни граници с Китай, което в известен смисъл ги превръща в естествени съюзници против съседната свръхдържава.

От друга страна обаче, руснаците установиха взаимноизгодни отношения с Китай, който безпроблемно финансира руските компании и представлява естествен пазар за руските суровинни и други стоки. Обемът на двустранната търговия нарасна до 100 млрд. долара, а това никак не е малко и, разбира се, търговията с Индия въобще не може да се сравни с нея, поне в обозримо бъдеще. На практика, Индия и Русия си поставят доста по-скромни цели в сферата на търговията, планирайки общия и обем да достигне 30 млрд. долара и то чак през 2030.

Руснаците имат сериозни причини да покажат на останалите, че нямат намерение да се превръщат в марионетки на Китай, при положение, че основната тежест в противопоставянето на САЩ се поема от Пекин. В това отношение, продажбата на оръжие на Индия несъмнено е правилен знак.

Освен това, Индия изненада международните наблюдател, като в последно време неколкократно гласува заедно с Русия в ООН. Както посочва един индийски анализатор: „Всъщност, доставайки ни оръжие, руснаците се обърнаха срещу Китай – ако не открито, поне негласно. Ние пък отговаряме с услуга на услугата и Москва разбра, че Индия е заинтересована от добрите съвместни отношения”.

Сред постоянните фактори на международната дипломация е, че географията не може да се промени. Китай е свръхдържава, демонтрираща нервна агресивност, защото граничи с 14 държави, повечето от които не одобряват какво прави в Южнокитайско море. Двамата му съседи с най-силни армии, несъмнено, са Русия и Индия. Третата страна е Виетнам, който през 1979 успешно се противопостави на китайската инвазия. Границата между Индия и Китай, която е дълга 3400 км, преминава предимно през пустинни планини, като през 1962 там избухна необявена война, проточила се няколко месеца. В лични разговори, някои руски дипломати признават, че не са особено доволни от новия, агресивен Китай и тихомълко работят за преодоляване на разногласията между Пекин и Делхи.

Разбира се, Русия също има сериозен проблем и той е свързан с QUAD. По този въпрос, руската позиция е по-близо до онази на Китай, който разглежда този квазиалианс като проект на САЩ, създаден за сдържането на Пекин. Както е известно, участниците в него го обявяват за „алианс на демокрациите”. Индия обаче изпитва разочарование от QUAD, тъй като – както изглежда – той беше изместен на заден план от новия алианс със странното название AUKUS (Австралия, Великобритания, САЩ). Истината е, че в момента всички играчи играят своеобразни „блиц партии”. Възможно е САЩ, също да се съмняват, колко далеч е готова да стигне Индия в усилията за сдържане на Китай. Освен това, администрацията на Байдън вероятно гледа да не влезе в открита конфронтация с Пекин и затова не е склонна открито да предлага допълнителна военна помощ на Индия.

След конфронтацията с китайците в Ладакх обаче, самата Индия окончателно преодоля съмненията си, дали да влезе в QUAD. Дотогава в официалните изявления на индийските лидери за съществуването му дори не се споменаваше, но сега вече за него се говори съвсем открито.

Ще припомня, че това беше третото краткосрочно посещение на Путин в Индия, като той престоя в страната по-малко от 24 часа. Според някои наблюдатели, това е знак, че Русия разглежда Индия като важен, но не и ключов съюзник. В тази връзка ще припомня, че и този път беше отложено подписваноте на споразумението за съвместно използване на военна логистика RELOS.

Контрааргументът на Москва е, че това всъщност беше едва второто посещение на Путин в чужбина след началото на пандемията (първото беше в Женева, където той се срещна с Байдън). Руският президент не участва в срещата на върха за климата и дори отложи срещата си със Си Дзинпин. Според индийските анализатори, това е знак, че отношенията с Индия са много важни за Русия.

Нестабилното състояние на международните отношения за пореден път ни кара да си припомним старата максима, че във висшата дипломация няма постоянни приятели, а само постоянни интереси. В миналото интересите на Индия и Русия бяха тясно свързани и могат отново да станат такива в бъдеще.

 

* Авторът е зам. главен редактор на индийското издание The Hindu Business Line