19
Сря, Ян
30 Нови статии

Сблъсъкът между НАТО и Русия в Черно море

Актуално
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

В последно време военното противопоставяне между НАТО и Русия в Черно море се изостри. Алиансът усили граничния натиск върху Москва, а честотата на провежданите от него военни учения в региона бие всички рекорди.

На свой ред, руската страна възприема тези стъпки на НАТО като сериозна заплаха за своята сигурност и увеличи военното си присъствие в Черно море. Зад тази напрегната военна активност на двамата играчи се крият разнопосочни стратегически цели.

За САЩ стимулирането на колективните действия на НАТО е важен инструмент за натрупване на „антируски” ценности и превръщането на „сдържането на Русия” в основна точка на западния дневен ред. В качеството си на твърд привърженик на трансатлантическите връзки Джо Байдън се стреми да възроди партньорските отношения с Европа. От една страна, той се опитва да запълни „дефицита на доверие” на Европа към САЩ като прекрати „митническата война” и спора за субсидиите за авиокомпаниите, както и отказвайки се да наложи санкции на западните компании въз връзка с газопровода „Северен поток 2”. Освен това, американският президент иска да подобри координирането на политиките на САЩ и Европа по отношение на Русия на най-високо равнище. От друга страна, Байдън предприема стъпки за да успокои Европа по отношение на регионалната сигурност. Сред тези стъпки е и усилването на натиска върху Русия заради конфронтацията на руско-украинската граница, но също и съгласието за удължаването на договора Нов СТАРТ.

В този контекст демонизацията на „руската заплаха” е от ключово значение за „изкуственото удължаване на живота на НАТО” от страна на Америка и Черно море, като център на югозападния тил на Турия, естествено се превърна за пакта в основния регион за сдържане на Москва. През октомври министрите на отбраната на страните членки на алианса се споразумяха относно „Концепцията за сдържане и отбрана в евроатлантическия регион” и стратегическия план за нейната реализация и решиха да започнат да се подготвят за евентуални паралелно осъществяващи се атаки на Русия откъм Балтийски и Черно морета.

Що се отнася до Европа, нейното съдействие за превръщането на военните учения на НАТО в „нещо обичайно”, се дължи на необоснованата и вяра, че по този начин ще може да се противопостави на заплахата от т.нар. руска „хибридна война”. Според Брюксел, Кремъл използва икономически, енергийни, информационни и други невоенни средства за да води „хибридна война” против ЕС. В тази връзка ще припомня, че руският президент Владимир Путин обеща да увеличи газовите доставки за Европа до 17,5 млрд. куб. м, след като Германия одобри влизането в действия на „Северен поток 2”. В отговор някои европейски държави обвиниха Русия, че целенасочено „съкращава доставките” и разпалва „енергийна война”, използва газопровода да да промени енергийната карта на Еропа и укрепва модела на дългосрочно сътрудничество с ЕС в сферата на енергетиката, както и собственото си доминиращо положение в него.  

Освен това, европейските държави смятат, че с приемането на пътните карти за интеграцията на Русия и Беларус и Военната доктрина на Съюзната държава Москва още повече е усилила контрола си над Минск, който пък използва мигрантите за разпалване на криза по границаса с ЕС. Мерките, които на свой ред предприе Русия, включително преустановяване работата на постоянното и представителство в НАТО, както и на две от структурите на пакта (военната мисия за връзка и информационното бюро), също доведоха до това, че Европа реши да използва военните учения на НАТО като своеобразна „асиметрична контраатака”.

Що се отнася до Русия, тя може да използва стратегическото настъпление и отбрана в зоната на Черно море за да планира формирането на нов модел на регионална политическа сигурност в условията на трансформация на трансатлантическите отношения. В Черноморские регион вече се случиха такива важни събития като „руско-грузинската война”, кримската криза и руско-украинските конфликти. Регионът е предна зона на противопоставянето и борбата между Русия и Запада и има изключително важно геостратегическо значение. Наблюдавайки все по-честите визити на държавния секретар по отбраната на САЩ в Грузия, Украйна и Румъния, с цел укрепване но очерталата се тенденция за усилване на американската военна подкрепа и задълбочаване на сътрудничеството в сферата на отбраната, Русия се надява с помощта на предприеманите от нея твърди мерки, да попречи на НАТО да установи, де факто, съюзнически отношения с Груция, Украйна и други държави от региона. Тоест, да защити югозападния си фланг и да не допусне Америка да формира черноморски „военен блок” около Румъния.

В същото време, проблемите около президентските избори в Беларус през миналата 2020, военният конфликт в Нагорни Карабах и други кризи в близост да югозападната граница на Русия демонстрираа значително намаляване на контрола на Москва върху т.нар. постсъветско пространство. След като лидерът на беларуската опозиция Светлана Тихановска емигрира в Литва, а Турция косвено подкрепи Азербайджан във войната му с Армения, „черноморското противопоставяне” с НАТО би могло да позиционира Русия като лидер, който защитава регионалната национална сигурност и политическа стабилност, както и да укрепи стратегическата сплотеност и режимната зависимост на съответните страни от Москва.

Няма как да отречем, че – съдейки по последните действия и остри декларации – „противопоставянето между НАТО и Русия в Черно море” наистина се усилва. Но, имайки предвид различните фактори, изглежда много малко вероятно то да стане причина за преломна промяна в сферата на регионалната сигурност или дори за „гореща война”.

На първо място, в сравнение с интензивното нарастване на силите по руско-украинската граница в началото на 2021, „черноморското противопоставяне”, чиито израз са най-вече военните учения и морското и въздушно разузнаване, все още се намира под контрол. Макар че мащабите и честотата на военните учения на НАТО и Русия в Черно море нараснаха, те не засегнаха нито Крим, нито другите въпроси на суверенитета и териториите и не представляваха сериозно нарушение на военните норми. Очевидният стремеж на двете страни да осъществяват по-активни военни мероприятия не излизит извън рамките на техните макрополитически цели. С помощта на пространствено-времевото съвпадение и контрола на противопоставянето между въоръжените сили в обширното морско и въздушно пространство, играчите не само демонстрират един на друг стратегическата си решимост, но и  осъществяват взаимни стрес-тестове и проверка на „долните граници на търпимост”. И, което е още по-важно – налице е осезаем дисбаланс между военната мощ на Русия и НАТО в Черно море. Макар че Русия планира да прехвърли в региона няколко фрегати с управляеми ракети, от типа на „Адмирал Горшков”, за да преодолее поне частично недостига на големи и средни бойни кораби в Черноморския и флот, тя – като цяло – се придържа към отбранителна позиция и не възнамерява активно да изостря конфликта.

На второ място, договореностите, постигнати по линия на американско-руския диалог, косвено ограничават по-нататъшната енскалация на „черноморското противопоставяне”. Заместникът на държавия секретар по политическите въпроси Виктория Нюланд посети Москва пред октомври, като стана най-високопоставения правителствен чиновник на САЩ, появил се в Русия след като Байдън влезе в Белия дом. За да ускорят това посещение, двете страни плавно коригираха санкционния си „черен списък”, демонстрирайки стратегическа гъвкавост, необходима за продължаването на диалога помежду им. На сегашния етап, двете страни планират да проведат трети кръг на преговорите за стратегическата стабилност и активно прокарват диалога в сферата на сигурността. Освен това, през декември президентите на САЩ и Русия проведоха онлайн среща. По-нататъшната ескалация на „черноморското противопоставяне” не отговаря на желанието на двете страни да създадат сравнително доброжелателна атмосфера за продължаване на диалога.

На трето място, поне на този еа.тап Русия и НАТО не възнамеряват да пресичат очертаните от самите тях „червени линии” и се надяват играта между тях да продължи да се води на принципа „сдържане, в отговор на сдържането”. Така например, НАТО продължава да увеличава военната помощ за Украйна, но, що се отнася до нейното присъединяване към пакта, което най-много безпокои Русия, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг наското за пореден път заяви, че страните членки нямат обща позиция по този въпрос и подчерта, че Украйна не може да се възползва от гаранциите за колективна отбрана на Северноатлантическия алианс.

Освен това, макар че Русия „прекъсна” канала си за връзка с НАТО, тя продължава да поддържа контакти с основните страни членки, като САЩ, Германия и Франция, за да не допусне сериозни последици от евентуални погрешни стратегически решения. Нещо повече, други черноморски държави, като Турция и България, все още се надяват да намерят баланса между Европа и Русия и не искат сегашната ситуация в сферата на регионалната сигурност да бъде застрашена. Тоест, можем да очакваме, че НАТО и Русия ще продължат да „демонстрират мускули” постоянно да си отправят обвинения в региона на Черно море, но не повече от това.

 

*Авторът е старши научен сътрудник в Шанхайския институт за международни изследвания