19
Сря, Ян
30 Нови статии

Неоимперската геополитика на Лондон

Актуално
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Според Times, който цитира командващия британските Сухопътни сили генерал-лейтенант Ралф Уудис, Великобритания възнамерява да прехвърли в Германия стотици хиляди единици военна техника, които ще бъдат използвани "в евентуална война с Русия".

В рамките на плановете си за трансформиране на националните въоръжени сили Лондон планира да създаде три нови военни бази, които ще бъдат разположени в Германия, Кения и Оман. Генерал Уудис уточнява, че става дума за прехвърляне на танкове Challenger 3, бронетранспортьори Boxer, гъсенични бойни машини Ajax, артилерия и дронове. Те ще бъдат разположени в досегашната база на НАТО в Зенелагер, Северозападна Германия, която ще бъде предадена на британците. Ще припомня, че след Втората световна война там, както и в редица други бази на територията на Западна Германия, в течение на няколко десетилетия, бяха разположени частите на Британската Рейнска армия.

Последната беше сформирана през 1945 от намиращите се в победената нацистка Германия части на британските въоръжени сили. След 2010 Лондон започна постепенно да съкращава броя на своите военни в страната, като последнdта британска военна база Catterick Barracks в Билефелд беше предадена на Бундесвера през 2020.

Редица анализатори оценяват сегашните британски планове като поредното доказателство за опитите на Лондон след Брекзит да конструира своеобразен нов вариант на някогашната си империя. Според тях, именно за това говори рязко нарасналата активност на британците в различни точки на света, включително в региона на Черно море, Украйна, Южен Кавказ и Централна Азия, без да забравяме Индо-Тихоокеанския регион, където Великобритания е част от формиралия се наскоро антикитайски алианс AUKUS, заедно със САЩ и Австралия. Ще припомня и, че именно британците (заедно с американците, разбира се) изиграха водещата роля за провала на сделката за доставка на френски дизелови подводници за Австралия.

На фона на изострящото се съперничество между САЩ и Китай, малцина обръщат внимание на действията на Великобритания в Азия и, в частност, в два толкова важни региона като Южен Кавказ и Централна Азия, където още през ХІХ и началото на ХХ век британците влизат в остър сблъсък с Руската империя в рамките на т.нар. "Голяма игра".

Изтеглянето на САЩ от Афганистан, опитите на турския президент Ердоган за създаване на т.нар. "Велик Туран", войната на Турция и Азербайджан с Армения за Нагорни Карабах, както и редица други конфликти и противоречия са последица именно от поредния кръг от новата "Голяма игра", в чиито рамки този път се противопоставят "колективният Запад" и Руската Федерация. Тя беше подновена след разпадането на Съветската империя и превръщането на постсъветските републики от Южен Кавказ и Централна Азия в независими държави. След терористичните нападения от 11 септември 2001 в основата и бе поставена идеологията на "борбата срещу световния тероризъм", прикриваща съперничеството за сфери на влияние и суровинни ресурси в Централна Азия и Южен Кавказ, чиято територия се разглежда като зона на противопоставяне между шиитски Иран, уахабитската Саудитска Арабия и сунитска Турция, работеща за формирането на единно пространство с тюркоезичните държави от региона. За разлика от предишната обаче, в новата "Голяма игра", освен Великобритания и Русия, активно участват и две други велики сили - САЩ и Китай.

В момента Пекин се стреми да изгради основните си сухопътни маршрути през Централна Азия и Южен Кавказ така, че те да не зависят нито от САЩ, нито от Русия, тъй като морските търговски марщрути на китайците могат да се окажат блокирани в случай на внезапно изостряне на конфликтите в Южнокитайско море и Тайванския пролив в резултат от намесата на Съединените щати и техните съюзници. Увеличавайки икономическото, политическо и културнто си влияние, Китай за сравнително кратък период постигна стабилно присъствие в региона на Централна Азия, при това във всички възможни сфери.

Сега Пекин се опитва да стори същото и в Южен Кавказ като работи активно за реализацията на плановете си, касаещи този стратегически регион. Истината обаче е, че процесите на сближаване на Китай с Грузия, Азербайджан и Армения в икономическата сфера се развиват бавно, особено на фона на нарастването на турското влияние в региона с всички произтичащи от това последици.

Формиралата се през последните десетилетия силна зависимост от Пекин и очевидната ескалация на китайските амбиции карат държавите от Централна Азия и Южен Кавказ да търсат алтернатива, което пък не позволява на Китай да реализира напълно грандиозния си сухопътен транспортен проект. При това, в региона на Централна Азия, китайците все по-ческо се сблъскват и с конкуренцията на Индия.

На свой ред, след излизането си от Европейския съюз, Великобритания се опитва да постигне радикална промяна на силовия баланс в Евразия. В Лондон са убедени (включително под влияние на внушенията на турския президент Ердоган), че Русия, Китай и Армения застрашават британските инвестиции в азербайджанската петролно-газова индустрия, в която Лондон започва да влага сериозни средства още в началото на ХХ век, т.е. по времето на Руската империя. В резултат от това, Обединеното кралство стартира поредната си "Голяма игра" в Южен Кавказ, на чиято "шахматна дъска" от едната страна са разположени Турция и нейните партньори от Организацията на тюркоезичнчните държави, а от другата - Русия и Китай. Между тях се намира загубилата миналогодишната война за Нагорни Карабах Армения, чието ръководство изглежда все още се колебае, чия страна да заеме, макар че това може да застраши самото съществуване на тази държава.

Ще припомня, че на провелата се през ноември 2021 на един остров в Мраморно море поредна среща на върха на т.нар. Тюркски съвет, в която участваха Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан, а премиерът на Унгария Орбан и президентът на Туркменистан Бердимухамедов се включиха като наблюдатели, Съветът бе преименуван на Организация на тюркоезичните държави и беше одобрена т.нар. концепция за Тюркския свят до 2040.

Що се отнася до Южен Кавказ, събитията през изминалата 2021 показват следното. На първо място, Лондон продължава, както самостоятелно, така и в тясно сътрудничество с Анкара, курса си към укрепване на de facto формиралия се квазиалианс с Азербайджан и Грузия. Диалогът на британците с Баку и Тбилиси вече е достатъчно институционализиран и несъмнено ще продължи да се задълбочава. Сред ключовите компоненти на политиката на Великобритания в държавите от региона е прокарването на използването на възстановяеми енергийни източници с цел да бъде намалена зависимостта на Армения и Грузия от традиционните източници на енергия (включително ядрената енергетика) и най-вече от руските енергоносители.

За разлика от тези с Баку и Тбилиси, отношенията на Лондон с Ереван са на доста по-ниско равнище, което обаче само усилва британските амбиции за промяна на тази ситуация.

Всъщност, така очертаните тенденции, които се проявиха по-отчетливо именно през 2021, са елементи от политическата стратегия, разработена още в началото на 90-те години на миналия век в САЩ, в чиято подготовка обаче участваха и британски експерти. Ще припомня, че по онова време в центъра на вниманието на британската експертна общност беше именно подкрепата и подсигуряването на американската политика в Южен Кавказ, както и формулирането на редица ключови нейни елементи.

Така, сред авторите на въпросната стратегия беше известният британски експерт Фиона Хил, а основната и цел е изтласкването на Русия от постсъветските републики от региона, установяване (по възможност) на контрол върху основните транспортни комуникации, големите енергийни обекти и пристанища (най-вече на черноморското крайбрежие), както и евентуалното "съкращаване" на бреговата линия, контролирана от руснаците, което би създало проблеми за нормалното функционирането на техния Черноморски флот.

Както е известно, по-късно Фиона Хил стана американска гражданка и ръководеше отделя за Русия и Евразия в Националния съвет по разузнаването на САЩ, а при управлението на Тръмп беше зам. помощник на президента и директор на департамента за Европа и Русия в Съвета за национална сигурност, т.е. координираше политиката на Вашингтон  по тези две направления. Именно тя допринесе за възприемането от американските стратези на британската визия за процесите в постсъветското пространство, давайки съответните препоръки на различните администрации на САЩ.

Сред основните елементи на тази стратегия е укрепване на позициите на "колективния Запад” в "слабините на Русия" и създаване на възможности за манипулиране на процесите, включително в региона на Северен Кавказ и автономните руски републики по течението на река Волга с помощта на Турция и Азербайджан.

Ключов елемент от тази политика е директния или косвен - т.е. осъществяван с помощта на Турция, ефективен контрол на транзита на енергоносители по линията Баку-Батуми, която отделя Русия от Армения. Макар че сред целите и се споменава и "борбата с разпространението на ислямския фундаментализъм", в случая тази "борба" следва да се разбира най-вече като стремеж към ограничаване възможностите на Иран.

Друг важен елемент на въпросната стратегия е създаването на надеждни лостове за манипулиране на политическите процеси в Китай, противопоставяне на по-нататъшното задълбочаване на руско-китайските отношения, като цяло, и на тези в зоната на Кавказ - в частност. Освен това, Иран вече се разглежда като съюзник на Китай и ключов партньор на Русия.

Съставна част на тези политически проекти е откъсването на Русия от нейните традиционни съюзници в Средния и Близък Изток с цел ограничаване на възможностите и за влияние както в Евразия, така и в глобален аспект. Последното е особено важно във връзка с това, че Средният Изток постепенно се оказва на втори план във външната политика на САЩ, която все повече се концентрира в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Предполага се, че частичното изтегляне на САЩ от Средния Изток ще способства да възстановяването (макар и частично) на руските позиции в региона, с което е свързан и следващият елемент на стратегията, а именно подкрепата за Турция и Азербайджан в противовес на Русия, Китай и Иран, в зоната на Южен Кавказ.

Именно в този контекст следва да се разглежда идеологическото и цивилизационно проникване в региона и най-вече в Азербайджан, което се осъществява както директно, така и чрез Турция. Ако преди лобирането за интересите на Баку в Европейския съюз беше прерогатив на Лондон, след Brexit тази роля бе поета от Италия и, отчасти, от Испания. Великобритания обаче продължава активно да подкрепя Азербайджан в Съвета за сигурност на ООН, както впрочем и стремежите на Турция да се превърне в регионална свръхдържава. В тази логика органично се вписва и стремежът да се провокира мащабен конфликт между Турция и Русия или (като вариант) между Турция и Украйна, от една страна, и Русия - от друга. Тук е мястото да припомня, че - за разлика от Вашингтон - Лондон запазва отличните си отношения с Анкара.

Показателно е, че когато (през октомври 2021) турският президент Ердоган обяви, че ще изгони от страната посланиците на десет западни държави, обявили се в подкрепа на арестувания от пет години насам турски филантроп Осман Кавала, британският посланик не беше в този списък (той отказа да подпише въпросния апел в подкрепа на Кавала).

Интересите на Великобритания в Кавказкия регион се прокарват най-вече чрез проектите на British Petroleum и британските компании за добив на цветни и редки метали, както и на злато. Освен това, тясно свързани с британците, са петте най-големи "перачници на пари" в света: Каймановите острови, Хонконг, Сингапур, Британскитя Вирджински острови о ОАЕ. А както стана ясно от изтеклите т.нар. "досиета Пандора" те активно се използват от елитите на Азербайджан, и не само.

Що се отнася до Армения, британската стратегия в тази страна е свързана най-вече с по-нататъшното проникване в средите на местния политически и интелектуален елит с помощта на различни транснационална структури (включително НПО) и преследва няколко дългосрочни цели: нивелиране на арменския традиционализъм и потискане на патриотичната и проруска ориентация на обществото; преориентация на Еревен към Запада и окончателното му изваждане от сферата на влияние на Москва; установяване - с помощта на компании, регистрирани в британските офшорни зони, на контрол върху колкото се може повече находища на злато и ценни метали в страната.

Разбира се, би било наивно да смятаме, че Великобритания стартира новата "Голяма игра" единствено в името на своите икономически интереси. Истината е, че залозите в тази игра са много по-големи. Така, докато САЩ усилено се опитват да конфронтират Европейския съюз с Русия, както и да притискат Китай в Централна Азия и Азиатско-Тихоокеанския регион, техните британски съюзници, в тясно сътрудничество с Анкара,  укрепват отношенията си с Азербайджан и Грузия, стремейки се да разширят своите позиции в Централна Азия и Южен Кавкав, в противовес на Русия, Китай и Иран. При това опитните стратези от Обединеното кралство са свикнали да планират действията си в дългосрочна перспектива, опитвайки се да провокират сериозен конфликт между Турция и Русия или - като възможен вариант - между Анкара и Киев - от една страна, и Москва - от друга.

 

* Българско геополитическо дружество