19
Сря, Ян
30 Нови статии

Самоубийствената стратегическа грешка на САЩ

Актуално
Typography

През 2014 САЩ тласнаха Русия в прегръдките на Китай, подкрепяйки свалянето на т.нар. "марионетно" прокремълско правителство в Украйна и отказвайки да допуснат Франция и Германия да помогнат за разрешаване на кризата.

По този начин обаче, Вашингтон превърна в реалност невъзможния на пръв поглед, но въпреки това вече оформил се алианс между Пекин и Москва, който е от полза най-вече за Китай. Несъмнено, американските планове не са предвиждали обединяването на втората и третата най-могъщи държави в света, но САЩ сториха тъкмо това, и времето вече не може да бъде върнато назад. Да усилваш основният си стратегически противник (Пекин), предоставяйки му на практика огромните военни, енергийни и технологични ресурси на второстепенния си противник (Москва), абсолютно не се вписва в класическите стратегии. И не е нужна да сме чели Клаузевиц за да го разберем.

Усеща се, че след виртуалната среща между Путин и Байдън, във Вашингтон вече са започнали да се питат, дали наистина вариантът да отнемат Киев от Москва и да подарят Москва на Пекин е бил чак толкова печеливш. Междувременно, в Кремъл вероятно осъзнават, че прекаленото сближаване с Китай може да се окаже твърде опасно. Неслучайно Путин избягва да използва понятието "съюз", когато коментира отношенията си със Си Дзинпин.

Именно китайският лидер беше невидимия "каменен гост" на виртуалната среща между руския и американския президент, защото разговорът между тях за Украйна в момента означава разговор най-вече за Китай.

В течение на няколко месеца в Русия обсъждаха екзистенциалния риск от евентуалното присъединяване на Украйна към НАТО, докато в САЩ разсъждаваха за уж надвисналата над Украйна заплаха от руска инвазия с цел възстановяване на контрола над Киев. В резултат беше организираната и междинната среща, на която двамата играчи разкриха картите си. Обявявайки се в подкрепа на "дипломатичеките средства", Байдън и Путин временно заглушиха царящата в навечерието на срещата им истерия, породена от възможността за предприемане на реални военни действия. В момента руските и американски представители работят по формата на поредния неформален разговор между двамата, чиято цел е да бъде предотвратен въоръжения сблъсък в Донбас, оставяйки засега открит въпроса за геополитическия статус на Украйна. При всички случаи обаче, техните решения излизат извън рамките на новата "желязна завеса".

Нито Путин, нито Байдън искат война, защото осъзнават, че вътрешните им фронтове няма да я понесат (особено този в САЩ). Въпреки това, руският лидер вероятно разчита на предимствата на бързата атака с цел овладяване на други територии на Украйна, която вече загуби Крим, както и контрола си над Донбас. На свой ред, САЩ, Великобритания и други държави от НАТО, включително Турция, която скоро ще започне да произвежда свои дронове в Украйна, въоръжават и подготвят украинската армия, която поне засега не е в състояние да се противопостави на руската. "Заплахата" на САЩ да отговорят със сурови икономически санкции, ако Москва все пак реши да атакува, потвърждава тезата, че Вашингон не е във възторг от перспективата да се жертва заради парче земя в една далечна страна, която средният американец едва ли би могъл да открие на картата.

Истината е, че всичко опира до Китай. Тъй като Русия и САЩ обсъждат Украйна, китайците биха могли да заподозрат, че ако преговорите протекат успешно, може да им се наложи да се разделят с Москва. Посещението на Путин в Делхи, непосредствено преди срещата с Байдън, където руският лидер подписа договор за оказване на военна и технологична помощ на Индия, която е заклет враг на Китай, вероятно затвърждава опасенията на Пекин. Но, освен това, то показва, че Индия, която Вашингтон разглежда като един от жизненоважните си азиатски партньори по въпроса за сдържането на Китай, се стреми да играе едновременно на няколко фронта.

Русия е принудена активно да се защитава, защото интегрирането на Украйна в контролираната от Америка европейска империя - като част от НАТО или не - би представлявало екзистенциална заплаха за нея. Имайки предвид всичко това, можем да кажем, че Путин спечели този рунд по точки. Той си осигури повече време и пространство за маневриране както на регионално, така и на глобално равнище. Украйна пък се оказа още по-далеч от членството си в Северноатлантическия алинас, включително, защото най-важните европейски държави - Франция, Германия и Италия - както впрочем и по-голямата част от украинското население, изключват подобен сценарий. Русия завоюва все по-голямо пространство за маневриране в триъгълника с Китай и САЩ.

От друга страна обаче, много малко е необходимо за това в Украйна, която вече е била в епицентъра на две световни война, отново да избухне въоръжен конфликт - достатъчно е само Киев да разшири зоната на военни действия в Донбас, да станем свидетели на инцидент в Черно море или пък на контрапреврат в украинската столица.

 

* Авторът е доцент в Изследователския университет Рома Тре в Рим и анализатор на La Stampa