19
Сря, Ян
30 Нови статии

Битката за наследството на Кадафи: кой ще стане следващия президент на Либия

Актуално
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Както е известно, в началото на февруари 2021, провелият се в Женева Форум за либийски политически диалог сформира преходна изпълнителна власт в страната, която да я ръководи до общите избори (парламентарни и президентски) в края на годината.

За председател на либийския президентски съвет беше избран бившият посланик на Правителството на националното съгласие (ПНЕ) на Либия в Гърция Мохамед ал-Менфи, а за премиер на преходното правителство - либийският бизнесмен и политик Абдулхамид Дбейба.

В навечерието на първите в историята на Либия президентски избори, насрочени за 24 декември 2021, ситуацията в страната продължава да е напрегната. На 12 ноември в Париж се проведе международна конференция, посветена на възможностите за разрешаване на либийската криза. В нея участваха представители на над 20 държави, които обсъдиха развитието на политическите процеси в страната и практическата реализация на предишните решения, а в заключителната и декларация - освен всичко друго - се призовава и за изтеглянето на всички наемници и военни части на трети държави, намиращи се на територията на Либия. В тази връзка, руският външен министър Лавров, който също участва в конференцията, уточни, че изтеглянето следва да е пълно, но да се реализира поетапно, постепенно и синхронизирано, т.е. да касае едновременно чуждите сили, подкрепящи и Западна, и Източна Либия. Според него: "много е важно да не се наруши формиралият се крехък баланс, позволяващ вече повече от година запазването на примирието между враждуващите части на страната".

Тоест, необходимо е всички политически сили в Либия да получат възможност да издигнат свой кандидат за участие в предстоящите избори, включително привържениците на сваления преди десет години с активното участие на НАТО режим на Кадафи. Международното общност разглежда изборите като ключова стъпка към възстановяване на стабилността в страната, след десетгодишната гражданска война.

На Висшата избирателна комисия на Либия е възложено да приеме документите на кандидатите за участие в президентските и парламентарни избори, като първите са почти сто, а вторите - над 800.

Първият кандидат за президент, който се регистрира в Комисията беше генералният директор на Al Hamra Company  Абдел Хаким Баю, а непосредствено след него документи за регистрация подаде синът на покойния либийски лидер Сейф ал-Ислам Кадафи. Третата поредна кандидатура е на политическият активист от Западна Либия Асаад Мухнис Захио, последван от правозащитника от Триполитания д-р Фейдан Хамза и зам председателят на Висшият съвет на шейховете и вождовеве на либийските племена Ас-Сенуси аш-Заави. Шести поред бе регистриран главнокомандващият на Либийската национална армия (ЛНА) фелдмаршал Халифа Хафтар, а след него бившият председател на парламента Агила Салех и бившият вътрешен министър в Правителството на националното съгласие (ПНС) Фатхи Башага.

Между другото, премиерът на преходното Правителство на националното единство на Либия Абдул-Хамид Дбейба също реши да се включи в надпреварата за президентския пост, макар че законът не му позволява това, но - според Address Libya, „той възнамерява да притисне Висшата избирателна комисия да го регистрира”. Според местни медии, на заседание на правителството, премиерът Дбейба е заявил пред министрите си, че е готов да игнорира документите, с които се ангажира пред ООН и участниците на Парижката конференция за Либия да не участва в президентските избори, тъй като – според него – "всички останали кандидати са корумпирани".

На свой ред, главнокомандващият на Либийската национална армия Халифа Хафтар, който се оттегли от поста си в края на септември за да може да участва в изборите, заяви, че по молба на Франция е наредил на 300 наемници, които са част от подкрепящите го сили, да напуснат страната. Въпреки това обаче, част от либийските политически елити не са готови да видят фелдмаршала начело на държавата и дори смятат, че регистрирането му като кандидат-президент е незаконно.

Междувременно, САЩ активно се опитват да се месят в избирателния процес в Либия и, тъй като смятат Хафтар за силен кандидат, използват различни инструменти за натиск върху него. Така, в средата на август американският посланик в Либия Ричард Норланд се появи в Кайро, където се срещна с командващия на ЛНА. Медиите в САЩ също се включиха в кампанията срещу Хафтар, а окръжният съд на щата Вирджиния дори стартира наказателно дело срещу него, тъй като той е и гражданин на САЩ. След намесата на либийските власти обаче, делото, което се води въз основа на граждански искове, беше временно прекратено, докато не приключит изборите в Либия.

Показателно е, че на фона на слуховете, че Хафтар е обещал, че ще признае Израел, ако бъде избран за президент, според израелското издание Haaretz, в началото на ноември синът му Саддам e посетил еврейската държава, където е пристигнал с частен самолет. Макар да липсва информация, с кого може да се е срещал там, ще напомня, че в миналото самият Хафтар поддържаше връзки с израелското разузнаване. В момента Либия няма дипломатически отношения с Израел, но според Haaretz, Хафтар е обешал да стартира процес на признаване на еврейската държава по модела, използван миналата година от ОАЕ, Бахрейн и Мароко, ако тя му окаже дипломатическа подкрепа.

Истината обаче е, че либийските медии отделят повече място на обсъждането на кандидатурата на Сейф ал-Ислам Кадафи, който се смята за политически наследник на баща си Муамар Кадафи. Ще припомня, че навремето той беше осъден на смърт от съда в Триполи  за извършените от него престъпления при опита на режима да потуши революцията от 2011, но беше освободен след обявената през 2016 амнистия.

Кандидатурата му провокира крайно негативна реакция в САЩ. Washington Post например, коментира, че "включването на сина на Кадафи в кандидат-президентската кампания само изостря политическата криза в Либия" и влошава ситуацията в страната. ООН обаче подкрепи допускането му до изборите, изтъквайки, че само Висшата избирателна комисия на Либия носи отговорността за приемането или отхвърлянето на кандидатите за участие в президентските избори.

На 24 ноември обаче, Върховната избирателна комисия обяви, че отхвърля кандидатурите на 25-ма от общо 98-те човека, подали документи за регистрация за участие в президентските избори, като на първо място в списъка бе именно Сейф ал-Ислам Кадафи. Според комисията, причина за това е, че той не е представил свидетелство за съдимост (тук е мястото да припомня, че през 2020 прокурорът на Международния наказателен съд Фату Бенсуда заяви, че Либия следва да арестува и съди Кадафи, напомняйки, че съдът е издал ордер за ареста му още през 2011).

Ден по-късно група юристи, защитаващи интересите на Кадафи, подадоха пред Апелационния съд в град Себха възражение против решението на Върховната избирателна комисия да отхвърли кандидатурата му за участие в предстоящите президентски избори. Първоначално, то не можа да бъде разгледано от съда, защото сградата му бе атакувана от неизвестни въоръжени лица, попречили на съдията да оповести решението си.

На 2 декември обаче Апелационния съд в Себха излезе с окончателно решение, че Кадафи все пак може да участва в изборите, анулирайки решението на Върховната избирателна комисия.

Според редица наблюдатели, по ред причини изглежда доста вероятно именно Кадафи-младши да спечели изборите, ако бъде допуснат до тях, разбира се. На първо място, неговият баща - Муамар Кадафи продължава да се асоциира от повечето либийци със "златния период в историята на Либия", особено на фона на последвалите убийството му трагични събития в страната, разрухата и гражданската война. Освен това, зад Сейф ал-Ислам не стои някаква конкретна групировка или политическа сила, което му дава шанс да обедини разединените в момента либийски племена, а тъкмо те ще решат кой да стане първият президент на страната. Тоест, той би могъл да изиграе ролята на арбитър и медиатор по отношение ня тях и да изведе Либия от сегашната криза.

 

*Център за мониторинг на демократичните процеси