19
Сря, Ян
30 Нови статии

Норвегия настоява НАТО да стои по-далеч от Русия

Актуално
Typography

Двата кръга на британските и американски военноморски учения в Баренцово море, провели се през 2020 привлякоха голямо внимание, особено след като през септември миналата година участващите в тях кораби навлязоха в икономическата зона на Русия.

Сред тях беше и норвежката фрегата „Тур Хейердал”, като корабите преминаха източно от норвежкия фиорд Варангер и в един момент се оказаха само на  50 морски мили от руския бряг. Разбира се, това е извън морската граница на Русия, но в рамките на нейната икономическа зона. Този факт породи оживени дискусии в Норвегия, както и сериозни опасения от евентуална конфронтация с руските ВМС.

Както е известно, през октомври 2021, в страната беше сформирано центристко правителство на малцинството, начело с лидера на местните лейбърсти Йонас Гар Стьоре, външен министър в което е Аникен Хюитфелт. Показателно е, че още на първото си участие на срещата на върха на НАТО, провела се в края на ноември 2021 в латвийската столица Рига, Хюитфелт изненада колегите си, заявявайки, че: „За Норвегия е важно военното присъствие на пакта в разположените в близост до нас райони, но смятаме, че ще бъде по-добре, ако в непосредствена близост до границата ни с Русия бъдем оставени да действаме сами, с помощта на норвежките самолети и фрегати. Това е изключително важно за нас”.

В интервю за норвежкото издание VG Аникен Хюитфелт съобщи, че би искала да обсъди този въпрос със своите британски и американски колеги. Според нея: „Те, разбира се, могат да вземат сами решенията си, но ние – на свой ред – следва да защитаваме интересите на Норвегия. А в интерес на Осло е да се грижи за отбраната на тези райони самостоятелно и със силите на норвежките въоръжени сили”.

Впрочем, към сходна позиция се придържа и бившият шеф на оперативния щаб на въоръжените сили на Норвегия Руне Якобсен, който миналата година подложи на остра критика споменатите по-гореми маневри в Баренцово море, което породи силен резонанс в норвежкото общество. Според него: „Опитваме се да убедим партньорите си от пакта, че именно и само Норвегия е лицето на НАТО на Север. Руснаците са свикнали с норвежките самолети и кораби в Баренцово море, включително с разузнавателните ни съдове. Бихме искали да си остане така и занапред, т.е. в региона да не се появяват американски разузнавателни самолети, а само наши”.

На същия въпрос е посветена и последната книга на известния норвежки военен експерт подполковник Турмод Хейер, озаглавена „Малката държава кривна от пътя?” (En randstat på avveie?). Според автора, в последно време свободата на действие на Норвегия по отношение на Русия става все по-ограничена заради нарасналата зависимост на страната от Съединените щати: „Руснаците не се боят от Норвегия, те изпитват опасение единствено от действията на САЩ в региона”. Хейер обаче смята, че част от отговорността за това, че Русия е започнала да увеличава военната си мощ в близост до границата с Норвегия, е и на управляващите в Осло, които „прекалено се съобразяват с Вашингтон”.

Впрочем, възможно е новото норвежко правителство да се опита да промени това. Както заяви в Хурдал премиерът Стьоре, той ще работи за подобряване на отношенията с Русия, особено в зоната на общата граница между двете страни. За целта, както премиерът, така и външният министър Хюитфелт, вече разговаряха с руския външен министър Сергей Лавров. Тоест, въпреки декларациите си, че продължава да разчита на НАТО за да гарантира своята сигурност, Осло очевидно изпитва определено недоверие към пакта и най-вече към все по-агресивния антируски курс на САЩ и Великобритания, и затова се стреми да разговоря директно с Москва за да избегне крайно опасните за себе си последици от евентуален военен сблъсък между НАТО и Русия.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите