28
Нед, Ное
6 Нови статии

Бежанската криза на на беларуската граница в контекста на конфликта между ЕС и Русия

Актуално
Typography

Въпреки че Беларус е сред сравнително неголемите държави в Европа, тя периодично привлича вниманието на целия свят.

Така, преди малко повече от година (през август 2020) международната общественост внимателно следеше събитията около президентските избори в Беларус, а днес тази страна, която се намира много далеч от Близкия Изток и Афганистан, отново е в световния дневен ред във връзка с бежанската криза на беларуско-полската граница. Има две причини, поради които събитията в Беларус породиха толкова силен резонанс. На първо място, този проблем съвсем пряко касае сигурността на Европейския съюз, а на второ - влияе директно върху съперничеството/борбата между Русия и Запада.

"Неделимата" Беларус

Конфликтът между Русия и ЕС, който постепенно ескалира след 2014, е породен от множество причини, а самата Беларус отдавна представлява своеобразна конкурентна зона в отношенията между Москва и Брюксел. Изглежда парадоксално, но ролята, която историческото минало играе в "белоруския въпрос" е много по-голяма, отколкото в който и да било друг проблем. През първата половина на ХІІІ век, когато повечето руски княжества попадат в зависимост от монголската Златна Орда, част от сегашните беларуски земи се оказват под контрола на Великото Литовско княжество. В резултат от обединението на последното с Полша, тези територии стават част от т.нар. Жеч Посполита (т.е. от полско-литовската държава).

Борбата между Литовското и Московското княжества за обединяване около себе си на другите руски княжества, която се води през ХІV-ХV век, приключва с победата на Москва. В резултат от разпадането на Жеч Посполита през ХVІІІ век, част от териториите и (включително Беларус) стават част от Русия.

Въпреки че борбата между двата "братски" славянски народа (руснаците и поляците) за Беларус в рамките на различните проекти за Славянски съюз, която се води в течение на дълги векове, приключи с разпадането на Съветския съюз, "беларуският въпрос" отново възникна, макар и в съвършено различно измерение. В Полша внезапно си спомниха, че част от беларуските и украински земи някога са били част от тяхната държава, а в Европа - че беларуската територия дълги години е играела ролята на буферна зона от гледна точка на европейската сигурност.

Значението на Беларус за Русия и ЕС

На свой ред, Москва, особено при управлението на Владимир Путин, започна да провежда политика, насочена към възстановяване и усилване на влиянието на Русия в постсъветското пространство. В това отношение Беларус има изключително важно значение за Русия, в сравнение с другите постсъветски републики. Беларус е стратегически важна от гледна точка на руския проект за Съюзната държава, за Евразийския икономически съюз (ЕАИС), както и за сигурността на западните руски територии. Освен това, Беларус се оказа оше по-важна за Москва след влошаването на отношенията между Русия и Украйна.

Беларус обаче е от голямо значение и за Запада. От една страна, европейските държави се опитват да откъснат Беларус от Русия и по този начин да отслабят последната и да попречат на проектите на Кремъл, а от друга - биха искали да виждат в Беларус гаранция за собствената си сигурност. В тази връзка, ЕС отрежда приоритетна роля на Полша, която има исторически връзки с Беларус. Също както и кризата, възникнала през 2020 във връзка с президентските избори, така и кризата с бежанците, на която сме свидетели днес, на практика, са сред измеренията на това съперничество.

Изборите, санкциите и бежанската криза

След миналогодишната полиическа криза отношенията на Беларус със Запада силно се влошиха. Както САЩ, така и ЕС отказаха да признаят резултатите от изборите в страната и наложиха нови санкции на Минск. Тази ситуация сближи още повече Беларус с Русия. Така, в началото на ноември 2021 президентите на двете страни Александър Лукашенко и Владимир Путин подписаха декрет за тяхната интеграция в рамките на Съюзната държава, като по този начин отново поставиха на дневен ред проекта, за който бяха позабравили през последните години.

Паралелно с процеса на ускоряване на интеграцията с Русия обаче, започна да нараства броят на бежанците, пристигаши на границата на Беларус с Полша и балтийските постсъветски държави. И макар Лукашенко да заяви неколкократно, че не ги е привличал умишлено в страната си, в същото време даде да се разбера, че няма да провежда политика за тяхното сдържане, както правеше досега. Според беларуския лидер, заради санкциите, наложени от ЕС, страната му вече не разполага с ресурси за да спира бежанския натиск. В резултат от това хиляди бежанци опитват да се промъкнат през беларуската граница в Полша и балтийските държави. На свой ред, Полша демонстрира исключително твърдо, да не кажа жестоко отношение към бежанците и дори планира да изгради стена по цялата си сухопътна граница с Беларус.

Неискреното поведение на ЕС

На фона на бежанската драма, която се разиграва на полско-беларуската граница, могат да бъдат направени няколко извода. На първо място, от гледна точка на ЕС, появата на бежанците, чиито брой варира между 7 и 20 хиляди души, на границата на Полша, представлява проблем за европейската сигурност. На второ място, за пореден път става ясно, че Беларус и Русия са държави, играещи ключова роля за сигурността на ЕС. Освен това събитията на полско-беларуската граница и позицията на европейските държави и най-вече на Полша по отношение на бежанците, демонстрират очевидната неискреност на Запада по въпроса за демокрацията и човешките права. Европейският съюз, който налага санкции срещу Беларус, под предлог че правителството на страната нарушава човешките права, се готви да изгради стена, за да "не вижда" нарушенията на тези права на полско-беларуската граница и то от страна на държава членка на Съюза. В същото време, всички тези събития за пореден път демонстрират размерите и значимостта на бремето, което Турция е поела по отношение на бежанския въпрос.

Влиянието на бежанската криза върху отношенията между Русия и ЕС

Очевидно е, че бежанската криза на полско-беларуската граница оказва влияние и върху отношенията между Москва и Брюксел. Така, страните от ЕС обвиняват за случващото се не само беларуските власти, но твърдят, че зад тези събития стои и Кремъл. От друга страна, самият Лукашенко обяви, че Минск не би искал да допусне грешка при разрешаването на тази криза, тъй като тя би могла да накара Русия (най-мощната ядрена сила в света) да се намеси. На свой ред, Кремъл категорично отхвърля обвиненията на европейските чиновници и с основание посочва, че именно ЕС и, в частност, някои негови членове, носят отговорността за бежанската криза.

Впрочем, в рамките на този процес се предприемат и определени стъпки излизащи извън рамките на взаимните обвинения. Руският президент Путин например, още от самото начало заяви, че е готов да се нагърби с ролята на посредник и в тази връзка разговаря с германския канцлер в оставка Ангела Меркел. Русия демонстрира, че е сред малкото държави, ангажирани с разрешаването на всички международни проблеми. След Сирия, Афганистан и Карабах, Москва на практика пое посредническа роля и за разрешаване на бежанската криза на беларуско-полската граница. От друга страна, Русия продължава да продава оръжие на Беларус и провежда военни учения по границата си с нея. Тоест, също както събитията в Афганистан стимулираха разширяването на военното сътрудничество между Русия и централноазиатските постсъветски репубрики, тези на беларуско-полската граница, както вече споменах, допълнително способстват за сближаването между Русия и Беларус.

Въпреки нагнетяването, най-вече от Полша и прибалтийските постсъветски републики, на напрежение в региона и опитите за евентуалното ангажиране на НАТО в разрешаването на бежанската криза, следва да отбележа, че Русия и Западът няма да тръгнат към открит конфликт помежду си. Истината е, че нито Беларус и Украйна, нито Сирия и Афганистан, няма да доведат до пряк военен сблъсък между Русия и Запада. От друга страна обаче, регионалните проблеми очевидно пречат за нормализацията на отношенията между тях. Затова не бива да очакваме тази нормализация да се случи, поне в краткосрочна перспектива. Като основната "заслуга" за това е на сбърканите подходи на постсоциалистическите държави от Източна Европа, които продължават да смятат Русия за заплаха и съзнателно пречат за подобряване на отношенията между Москва и Брюксел.

 

*Професор в Университета Мармара в Истанбул