27
Пон, Сеп
0 Нови статии

САЩ в Афганистан: Game Over?

Актуално
Typography

Поне на пръв поглед изглежда, че най-продължителната война в американската история, която САЩ водеха през последните двайсет години в Афганистан, вече приключва.

Само на пръв поглед обаче, защото макар Глобалната американска империя да претърпя поредното си военно поражение, истинската война вероятно едва сега започва. И то не само в Афганистан, а и в целия регион заради изключителни крехкия и нестабилен силов баланс там. Тези дни президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че американците си отиват с гордост и достойнство, тъй като са изпълнили мисията си.

Всъщност, той може би е прав и, ако мисията на Съединените щати е била да унищожат напълно тази страна, създавайки там тотален хаос, тя наистина е изпълнена. От тази гледна точка думите на Байдън придобиват реален смисъл, особено ако си припомним, че известният политолог и геостратег от полски произход Збигнев Бжежински, който навремето беше главен съветник на президента Джими Картър по националната сигурност, първи лансира понятието „програмиран хаос” като една от стратегическите цели на Глобалната империя.

Между другото, това е един от основните методи на империите в упадък, опитващи да съхранят позициите си поне още малко, тъй като, когато „световната империя” вече не е в състояние да поддържа наложения от нея „световен ред”, може да удължи агонията си само, ако вместо да „поддържа реда”се превърне в „основния генератор на хаос” на планетата.

Това, което се случва в момента пред очите ни, се основава именно на тази стратегия. Истината е, че същото се случи и през 2001. Печалните събития от 11 септември в Ню Йорк „просто трябваше да се случат за да дадат повод на Глобалната империя да покаже, че тя и само тя е в състояние да гарантира и поддържа световния ред и, както обявиха от Белия дом, „да започне нова световна война срещу тероризма”.

В този смисъл събитията от 11 септември бяха „планирани” (макар че едва ли някога ще разберем, как точно е станало това). Атаката срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, както и показаните две години по-късно в централата на ООН съмнителни доказателства за наличие на химически и биологични оръжия у режима на Саддам Хюсеин, дадоха повод Афганистан и Ирак да бъдат наказани за „случилото се на 11 септември”.

Ако разгледаме картата на Азия и прокараме въображаема линия с дължина 4000 километра между Дамаск и столицата на Тибет – Лхаса, тя ще премине през територията на следните държави: Сирия, Ирак, Иран, Афганистан и Китай. И тъй като основните стратегически противници на Глобалната империя са тъкмо Китай, Иран и Сирия, не бива да ни учудва, защо имперските сили трябваше да ги „дресират”, което пък превърна Афганистан и Ирак и в своеобразен „жертвен козел”.

Днес за всички вече е очевидно, че Глобалната империя наистина е извършила всички тези измами – както и сама си призна по-късно – без да споменаваме за драматичните обвинения, позволили на САЩ да получат мандат от ООН за да оглавят атаката срещу Афганистан, а по-късно и срещу Ирак, уж за да „възстановят глобалната демокрация”.

Стратегическата цел на инвазията в Ирак беше да бъде предотвратено с всички възможни средства сътрудничеството между Сирия и Иран и да бъдат поставени под контрол отношенията на Русия с тези две страни, а най-важното – да бъде възпряна руската активност в Близкия Изток. Освен това, Афганистан представлява „най-ценният връх на света”, от който могат лесно да бъдат „разстреляни” Китай, Индия, Иран и Русия, защото стратегическото значение на тази страна е просто неоценимо.

Ако отново разгледаме възможностите пред енергийното сътрудничество между Иран и Китай, ще видим, че този своеобразен „мост” може да бъде взривен най-лесно именно от Афганистан, и тъкмо това прави тази  страна жизненоважна за Американската империя.

Досегашните разходи на САЩ за войната в Афганистан надхвърлят 400 милиарда долара, като тази сума ще нараства за сметка на средствата, които ще бъдат изплащани на роднините на хилядите загинали там американци, както и на ветераните, станали инвалиди в резултат от войната.

Същата съдба впрочем, очаква и имперските сили в Ирак, защото истината е, че и там те претърпяха пълно поражение, макар че във Вашингтон полагат гигантски усилия за да прикриват очевидния си провал. Между другото сметката на САЩ в Ирак може да се окаже дори по-голяма от тази, която те трябваше да платят за авантюрата си в Афганистан.

На този фон, няма никакви основания да се съмняваме, че фалшивият патос, с който Глобалната империя се готви да отбележи двайсетгодишнитата от 11 септември ще надмине всичките ни представи. Както изглежда, агонията на империята се ускорява, и макар че глобалната медийна машина полага героични усилия за да прикрие нейното „стратегическо поражение” с помощта на немалък брой наивни или просто добре платени „експерти”, като цяло устойчивият упадък на Глобалната империя вече не е тайна за никого.

Въпреки стремежа на САЩ да ерозират отношенията между Европа, Русия и Китай и грубите им опити да демонтират механизмите на сътрудничество между тези географски единици (както преди това империята се опита да стори в Афганистан) и въпреки опитите им да подобрят глобалните си позиции, с помощта на т.нар. „прокси войни”, упадъкът на Глобалната империя е неизбежен.

Когато през 2001 управляващите Афганистан талибани отстъпиха без съпротива контролираните от тях територии, без да влизат в сериозни сражения с американския експедиционен корпус, един от тогавашните им лидери предупреди, че „оттук нататък всеки час престой на американците на тази земя ще им струва много скъпо, докато ние имаме достатъчно време, дори вечност”.

И ето че това време дойде, а времето на американците изтича отчайващо бързо, въпреки „високотехнологичния часовник” на Глобалната империя.

 

*Авторите са унгарски геополитически анализатори